— И какво ще направи Хенри тогава? Ако ги открие живи? — Чувствам как това предположение ме оставя без дъх. — Какво би направил, ако те се появят и кажат, че са ги скрили, че са били скрити на сигурно място, те, нашите момчета, през цялото това дълго време?

Усмивката на майка ми е печална и бавна като отронена сълза.

— Ами ще му се наложи да ги убие — казва тя простичко. — Ако намерим синовете ми живи сега, той би ги убил начаса и би приписал вината на Ричард. Ако открие синовете ми живи, ще трябва да ги убие, за да задържи трона, точно както баща ти уби стария крал Хенри, за да вземе трона. Разбира се, че би го сторил. Всички знаем това.

— Наистина ли би го направил, как мислиш? Би ли могъл да стори такова ужасно нещо?

Тя свива рамене.

— Мисля, че би се заставил да го стори. Не би имал избор. Иначе би се оказало, че е рискувал напразно живота и армията си. Би се оказало, че майка му е прекарала напразно живота си в кроежи и че дори се е омъжила напразно. Да, ако Хенри някога открие брат ти Едуард жив, ще го убие на мига. Ако открие брат ти Ричард, ще трябва да го умъртви. За него това не би било нищо повече от продължение на стореното при Бозуърт. Ще намери някакъв начин да успокои съвестта си. Този млад мъж е живял под сянката на меча от момента, в който още като четиринайсетгодишно момче избяга от Англия, до деня, когато пристигна у дома да се бие за правото си над трона. Никой не знае по-добре от него, че всеки претендент за трона трябва да бъде убит начаса. Един крал не може да пощади живота на един претендент. Никой крал не може да позволи на един претендент да живее.

* * *

Придворните на Хенри отиват с него в Тауър, все повече и повече мъже се стичат под знамето на Тюдор сега, когато той триумфира. Научаваме от клюките по градските улици за множеството награди, раздавани от трона на Тюдорите — Хенри разпределя плячката от Бозуърт в дните преди коронацията си. Майка му получава обратно всичките си земи и богатства; спохожда я величието, за което винаги е претендирала, но на каквото не се е наслаждавала никога досега. Съпругът ѝ, Томас, лорд Станли, е удостоен с титлата граф на Дерби и е назначен за велик конетабъл2 на Англия, като награда за големия си кураж да гледа в две посоки едновременно, като двуличен предател, какъвто е всъщност. Зная, защото го чух да полага клетвата, чух как обеща предаността си, безусловната си вярност на моя Ричард; видях го да пада на колене и да се кълне в привързаността си, като дори предложи сина си като залог за своята вярност. Закле се, че брат му, цялото му семейство са верни поданици на Ричард.

Но онази сутрин на Бозуърт Фийлд той и сър Уилям седели на конете си с могъщите си армии зад тях и чакали да видят в чия полза ще се развие битката. Когато видели Ричард да се втурва в сърцето на битката, сам, устремил се към Хенри като летящо копие, братята Станли, лорд Уилям и сър Томас, действайки като един човек, връхлетели върху него в гръб, с вдигнати мечове. Тогава те спасили Хенри, и повалили на земята Ричард, когато той само след броени мигове е щял да прониже с меча си сърцето на Хенри Тюдор.

Сър Уилям Станли вдигнал шлема на моя Ричард от калта, изтръгнал бойната корона и поднесъл златния обръч на Хенри: най-ужасното дело в един изпълнен със злодеяния ден. Сега, в знак на признателност към послушното си кученце, Хенри назначава сър Уилям за свой шамбелан, целува го по двете бузи, обявява, че те са новата кралска фамилия. Заобикаля се с представители на рода Станли, прелива от благодарност към тях. С един триумф се е сдобил едновременно с престол и със семейство. Неразделен е с майка си, Маргарет, а зад гърба ѝ, винаги на половин крачка разстояние, е преданият ѝ съпруг, лорд Томас Станли, а на още половин крачка зад него е брат му сър Уилям. Хенри се наслаждава на верността на тези новооткрити сродници, които са поставили своето момче на престола, и знае, че най-сетне е в безопасност.

Чичо му Джаспър, който споделяше изгнанието му и не губеше вяра в каузата на Тюдорите още от раждането на Хенри, също е там, възнаграден за дълготрайната си вярност с дял от плячката. Той получава обратно титлата си, връщат му и земите; ще може да си избере пост в управлението на страната. Всъщност получава дори още повече от това. Хенри пише на леля ми Катрин, вдовицата на вероломния Бъкингамски херцог, и ѝ нарежда да се приготви за повторна женитба. Джаспър ще получи нея и състоянието на Бъкингам. Изглежда, че всички жени от рода Ривърс са част от военната плячка. Тя носи в ръка писмото, когато идва да види майка ми в скромните ни покои в двореца Уестминстър.

— Полудял ли е? — пита тя майка ми. — Нима не бе достатъчно, че бях омъжена за едно момче, за младия херцог, който ме мразеше, та сега трябва да се омъжа за друг враг на семейството ни?

— Ще получиш ли пари? — пита сухо майка ми, понеже и самата тя е получила писмо, което да покаже на сестра си. — Защото виж, ето я нашата новина. Ще ми плащат пенсия. Сесили ще бъде омъжена за сър Джон Уелс, а Елизабет ще бъде сгодена за краля.

— Е, благодаря на Бог поне за това! — възкликва леля ми Катрин. — Сигурно сте се тревожели.

Майка ми кимва.

— О, той би престъпил клетвата си, ако можеше. Търсеше си друга годеница, опитваше се да се измъкне от уговорката.

При тези думи вдигам поглед от ръкоделието си, но майка ми и сестра ѝ са се задълбочили в получените от тях писма, допрели глави.

— Кога ще бъде? Кога ще е сватбата?

— След коронацията — майка ми посочва абзаца. — Разбира се, той няма да иска да се говори, че двамата са съвместно управляващи крал и кралица. Ще иска да го видят как се възкачва на трона благодарение на собствените си заслуги. Няма да иска никой да каже, че тя получава короната на кралица по собствено право. Не може да позволи никой да каже, че той се е сдобил с короната чрез нея.

— Но нали всички ще отидем на коронацията му? — пита леля ми Катрин. — Доста се забавиха, но…

— Не сме поканени — казва майка ми кратко.

— Това е оскърбление! Той трябва да покани Елизабет там!

Майка ми присвива рамене.

— А ако я посрещнат с ликуване? Ако започнат да викат имената ни? — пита тя тихо. — Знаеш как хората биха надавали приветствени възгласи за нея, ако я видят. Знаеш колко обичат лондончани династията Йорк. Ами ако хората ни видят и покажат, че предпочитат моя племенник Едуард Уорик? Ами ако обсипят с дюдюкане и хули династията на Тюдорите и покажат, че искат да ги управлява династията Йорк? На коронацията му? Той няма да рискува да си навлече това.

— Там ще има сродници на Йорк — изтъква Катрин. — Твоята зълва Елизабет се е „пребоядисала“, след като нейният съпруг, херцогът на Съфолк, отново промени симпатиите си. Синът ѝ, Джон дьо ла Поул, когото крал Ричард посочи за свой наследник, е измолил прошка от Хенри и следователно те ще бъдат там.

Майка ми кимва.

— И е редно да бъдат — казва тя. — Сигурна съм, че ще му служат вярно.

Леля ми Катрин изсумтява презрително, а майка ми не успява да сдържи усмивката си.

* * *

Отивам да намеря Сесили.

— Ще се омъжиш — казвам рязко. — Чух майка ни и леля Катрин да го казват.

Тя пребледнява.

— За кого?

Веднага разбирам как се бои, че отново ще бъде унижена чрез брак с някой нисш поддръжник на нашествието на Тюдор.

— Всичко е наред — казвам. — Лейди Маргарет е все още твоя приятелка. Омъжва те за своя полубрат, сър Джон Уелс.

Тя се разтърсва от ридание и се обръща към мен:

— О, Лизи, толкова се страхувах… толкова се страхувам…

Обгръщам раменете ѝ с ръка.

— Знам.

— И не можех да направя нищо. А когато баща ни беше жив, всички ме наричаха „принцеса на Шотландия“, защото щях да се омъжа за шотландския крал! И после да бъда принизена до положението на лейди Скроуп! А после — изобщо да нямам име! О, Лизи, бях зла към теб.

— Към всички — напомням ѝ.

— Знам! Знам!

— Но сега ще бъдеш виконтеса! — възкликвам. — И несъмнено ще се чувстваш по-добре. Лейди Маргарет облагодетелства семейството си преди всички останали, а Хенри дължи на сър Джон признателност за подкрепата му. Ще му дадат нова титла и земи. Ще бъдеш богата, ще бъдеш знатна, ще бъдеш роднина на Нейна светлост майката на краля, ще бъдеш — какво всъщност? — наполовина нейна зълва, и сродница на фамилията Станли.

— Нещо за сестрите ни? А за братовчедка ни Маргарет?

— Все още нищо. Томас Грей, синът на мама, ще си дойде у дома по-късно.

Сесили въздъхва. Нашият полубрат ни беше като баща, беше ни пламенно предан, откакто се помнехме. Дойде с нас в убежището, излизайки само за да се опита да освободи братята ни в едно тайно нападение на Тауър; служеше в двора на изгнаника Хенри, като се опитваше да поддържа съюза ни с него и шпионираше за всички ни през цялото време. Когато майка ни се увери, че Хенри е враг, от когото трябва да се боим, тя повика Томас да се върне у дома, но Хенри го залови, когато заминаваше. Оттогава той е пленник във Франция.

— Помилван ли е? Кралят му е простил?

— Мисля, всички знаят, че той не е сторил нищо лошо. Беше заложник за подсигуряването на съюза ни. Хенри го остави като залог при френския крал, но сега, когато Тюдор вижда, че сме покорни, може да освободи Томас и да изплати дълга си на французите.

— А ти? — пита настойчиво Сесили.

— Очевидно Хенри ще се ожени за мен, защото не може да се измъкне от уговорката. Но никак не бърза. Явно всички знаят, че се опитва да се отметне.

Тя ме поглежда съчувствено и казва:

— Това е оскърбление.

— Така е — съгласявам се. — Но аз искам само да бъда кралица редом с него. Не го желая като мъж, затова не ме е грижа, че не ме иска като своя съпруга.