Оставам ваша приятелка во Христе, Комуто се моля дано в старостта си да се научите на истинска мъдрост и женско достойнство, Лейди Маргарет Станли

Смея се на превзетия стил на тази жена, но когато смехът ми утихва, усещам студ, тръпка на студ, лошо предчувствие. Лейди Маргарет цял живот е очаквала трона, който аз получих. Имам всички основания да мисля, че синът ѝ Хенри Тюдор също ще продължи да очаква трона на Англия, наричайки себе си крал, привличайки на своя страна отхвърлените, бунтовниците, недоволните: мъже, които не могат да живеят в Англия. Ще продължи да се опитва да отнеме трона на Йорк до смъртта си и може би е по-добре да бъде предизвикан на бой и убит по-скоро рано, отколкото късно.

Ричард, особено с дъщеря ми до себе си, може да усмири всички критики и със сигурност ще спечели всяка битка срещу всяка армия, която Хенри може да доведе. Но студените бодежи като от иглички по тила ми подсказват друго. Вземам отново писмото и усещам желязната убеденост на тази наследница на Ланкастър. Това е жена, чиято утроба е изпълнена с гордост. От близо трийсет години тя се храни единствено със собствената си амбиция. Добре ще сторя да се пазя от нея сега, когато е решила, че съм толкова останала без сили, та вече не е нужно да се преструва на моя приятелка.

Питам се, коя ли гласи за съпруга на Хенри сега? Предполагам, че упорито ще търси някоя наследница, може би дъщерята на Хърбърт, но никоя освен дъщеря ми не може да донесе на претендента от рода на Тюдорите обичта на Англия и предаността на фамилията Йорк. Лейди Маргарет може да излива злобата си, но това няма значение. Ако Хенри иска да управлява Англия, ще трябва да се съюзи с Йорк: ще трябва да си имат работа с нас по един или друг начин. Вземам перото.

Скъпа лейди Станли,

Наистина съжалявам да установя, че сте се вслушали в подобни клевети и клюки и че това би ви накарало да се усъмните в добросъвестността и почтеността на дъщеря ми Елизабет, която е, както е била винаги, безукорна. Не се съмнявам, че сериозното размишление от ваша страна и от страна на сина ви, ще напомни и на двама ви, че Англия няма друга наследница от рода Йорк с нейната значимост.

Тя е обичана от чичо си, както бе обичана от леля си, както е и редно, но единствено долните клюки нашепват за неблагоприличие.

Благодаря ви за молитвите, разбира се. Ще приема, че годежът все още важи поради многобройните му явни предимства, освен ако вие нямате сериозно желание да оттеглите предложението, което смятам за толкова малко вероятно, че ви изпращам благопожеланията си и благодарността си за молитвите ви, за които зная, че са особено благосклонно приети от Бог, идвайки от такова смирено и достойно сърце.

Кралица Елизабет

Подписвам се „Кралица Елизабет“, което напоследък никога не правя, но докато сгъвам листа, докато капвам восък и го запечатвам с личния си печат, откривам, че се усмихвам на арогантността си. „Кралица Елизабет“, казвам на пергамента. „И ще бъда Нейна светлост, майката на кралицата, докато вие ще сте все още само лейди Станли със син, загинал на бойното поле. Кралица Елизабет. Така ти се полага“ — казвам на писмото. „Ти, стара вещице.“

Април 1485 г.

„Майко, трябва да дойдеш в двора“, пише ми Елизабет в писмо, надраскано набързо, сгънато два пъти и двойно запечатано.

Всичко върви ужасно зле. Негова светлост кралят смята, че трябва да замине за Лондон и да каже на лордовете, че няма да се ожени за мен, че никога не е имал намерение да се жени за мен, за да потуши слуховете, че е отровил бедната кралица. Коварни хора казват, че е бил твърдо решен да се ожени за мен и не е искал да чака смъртта или съгласието ѝ, и сега той смята, че трябва да обяви, че не е за мен нищо друго освен мой чичо.

Казах му, че подобно изявление не е необходимо, че можем да изчакаме в мълчание клюките да утихнат, но той слуша само Ричард Ратклиф и Уилям Кейтсби, а те се кълнат, че Северът ще се обърне срещу него, ако оскърби паметта на съпругата си, потомка на рода Невил от Нортъмбърланд.

Нещо по-лошо: той казва, че заради репутацията си трябва да замина от двора, но не ми позволява да дойда при вас. От всички ужасни хора на света, той ме изпраща да посетя не кого да е, а тъкмо лейди Маргарет и лорд Томас Станли. Казва, че лорд Томас е един от малцината, на които може да има доверие, че ще ме опази, каквото и да се случи, и никой не може да се съмнява, че репутацията ми е съвършена, щом лейди Маргарет ме приема в дома си.

Майко, трябва да попречиш на това. Не мога да остана при тях: ще бъда измъчвана от лейди Маргарет, която сигурно мисли, че съм изменила на годежа си с нейния син, и която със сигурност ме мрази заради сина си. Трябва да пишеш на Ричард или дори да дойдеш лично в двора, и да му кажеш, че ще бъдем щастливи, че всичко ще бъде наред, че всичко, което трябва да направим, е да изчакаме това време на клюки и слухове да отмине, и накрая ще можем да се оженим. Той няма съветници, на които може да се довери, няма Частен съвет, който да му каже истината. Той зависи от тези мъже, които се наричат Плъха и Котака, а те се опасяват, че аз ще му повлияя и ще го настроя срещу тях за отмъщение заради онова, което причиниха на рода ни.

Майко, аз го обичам. Той е единствената ми радост на този свят. Аз му принадлежа в сърцето и в мислите си и с тялото си, и с всичко. Ти ми каза, че ще е нужно нещо повече от любов, за да стана кралица на Англия: трябва да ми кажеш какво да направя. Не мога да отида да живея със семейство Станли. Какво трябва да направя сега?

Наистина, не зная какво трябва да направи тя — моето бедно малко момиче. Влюбена е в човек, чието оцеляване зависи от това дали ще е способен да си осигури предаността на Англия, а ако каже на Англия, че се надява да се ожени за племенницата си, още преди съпругата му да е изстинала в гроба, той в миг ще е подарил на Хенри Тюдор целия Север. Там няма да приемат добре едно оскърбление спрямо Ан Невил, жива или мъртва, а именно от Севера Ричард винаги е черпил сили. Няма да се осмели да обиди мъжете от Йоркшър или Къмбрия, Дърам или Нортъмбърланд. Не може дори да рискува да го стори, не и докато Хенри Тюдор вербува войници и събира армия, и чака само пролетното прииждане на водите.

Казвам на пратеника да се нахрани, да пренощува и да бъде готов да отнесе отговора ми на сутринта, а после се разхождам край реката и слушам тихото плискане на водата по белите камъни. Надявам се, че Мелузина ще ми заговори, или че ще намеря усукан конец с пръстен с форма на корона да се влачи във водата, но се налага да се прибера у дома без никакво послание и трябва да пиша на Елизабет, осланяйки се единствено на годините си в двора и на собственото си усещане какво би дръзнал да стори Ричард.

Дъще,

Зная колко си разстроена — долавям го във всеки ред. Но бъди смела. През този сезон ще узнаем всичко и до лятото всичко ще се промени. Върви при семейство Станли и стори всичко по силите си, за да удовлетвориш и двамата. Лейди Маргарет е набожна и решителна жена: не би могла да искаш друга настойница, която така успешно да потуши скандала. Нейната репутация ще те представи неопетнена като девица и именно такава трябва да изглеждаш — каквото и да последва.

Ако успееш да я харесаш, ако съумееш да спечелиш симпатиите ѝ, толкова по-добре. Това е нещо, в което аз така и не успях, но, най-малкото, живей в разбирателство с нея, защото няма да бъдеш с нея за дълго.

Ричард те настанява на сигурно място, далече от клюките, далече от опасността, докато Хенри Тюдор направи своя опит да завземе трона и битката приключи. Когато това стане и Ричард спечели, както мисля, че трябва да се случи, той ще може да те вземе почтено от дома на семейство Станли и да се ожени за теб като част от тържествата в чест на победата.

Най-скъпа дъще, не очаквам гостуването ти при семейство Станли да ти донесе наслада, но те най-добре от всички семейства в Англия могат да покажат, че признаваш и зачиташ годежа си с Хенри Тюдор и че живееш целомъдрено. Когато битката приключи и Хенри Тюдор е мъртъв, никой няма да изрече и дума срещу теб, а неодобрението на Севера може да бъде укротено. Междувременно, остави лейди Маргарет да си мисли, че смяташ да спазиш обещанието си към Хенри Тюдор и че се надяваш на неговата победа.

Това време няма да е лесно за теб, но Ричард трябва да е свободен да призове хората си и да проведе своята битка. Както мъжете трябва да се бият, жените трябва да чакат и да правят планове. Това е твоето време да чакаш и да планираш и трябва да бъдеш решителна и дискретна.

Честността е много по-маловажна.

Изпращам ти любовта и благословията си, Майка ти

Нещо ме събужда рано, на разсъмване. Подушвам въздуха, сякаш съм заек, седнал на задните си крака в някоя ливада. Нещо става, зная го. Дори тук, във вътрешността на сушата в Уилтшър, мога да подуша, че вятърът се е променил, почти мога да усетя мириса на сол от морето. Вятърът идва от юг и отива на юг: това е вятър за нашествие, вятър, който духа близо до брега, и по някакъв начин знам, толкова ясно, сякаш мога да ги видя, че товарят сандъците с оръжие на палубата, че мъжете слизат надолу по подвижните мостове и скачат в лодките, че знамената са развени и издигнати на носа на кораба, а тежко въоръжените войници се събират на кея. Знам, че Хенри е събрал войската си: корабите му са на дока, капитаните обмислят курс: той е готов да отплава.

Иска ми се да можех да разбера къде ще слезе на суша. Но се съмнявам, че и самият той знае. Ще развържат надлъжните платна, ще хвърлят въжетата на борда, ще вдигнат котва и половин дузината кораби ще потеглят с носа напред от закътаното пристанище. Щом стигнат до морето, платната ще се издуят, задните краища на лодките ще запукат и лодките ще се издигат и спускат по разбунените вълни, но после те ще насочат корабите колкото могат по-добре. Може да се отправят към южното крайбрежие — бунтовниците винаги са добре приети в Корнуол или Кент — или може да се запътят към Уелс, където името Тюдор може да изведе на бой хиляди. Вятърът ще ги застигне и ще ги подхване и те ще трябва да се надяват на най-доброто, а щом видят суша, да изчислят къде са пристигнали, а след това да потеглят към брега срещу вятъра, за да намерят най-сигурното убежище.