— Нищо не може да се случи, докато сме тук — казва тя.

— Хенри Тюдор е неопитен — мисля на глас. — Цял живот е бягал от шпионите ни, никога не се е случило да се обърне и да се бие. Единствената битка, която е виждал, е била под командването на настойника му Уилям Хърбърт, а тогава се би за нас! Когато стъпи на суша в Англия с теб като своя годеница, всички, които ни обичат, ще се явят в негова подкрепа. Всички останали ще го подкрепят от омраза към Ричард, макар почти да не познават Хенри. Всички, които са изгубили постовете си по вина на северняците, които Ричард доведе, ще се обърнат в негова подкрепа. Бунтът остави огорчени мнозина. Ричард спечели онази битка, но изгуби доверието на народа. Той обещава справедливост и свобода, но от бунта насам поставя на важните постове лордове от Севера и управлява с приятелите си. Никой няма да му прости това. Твоят годеник ще спечели на своя страна хиляди и ще дойде с армия от Бретан. Но всичко ще зависи от това дали е толкова смел в битка като Ричард. Ричард е закален в битки. Сражавал се е из цяла Англия още като момче, под командването на баща ти. Хенри е новак на бойното поле.

— Ако спечели и ако удържи на обещанието си, аз ще бъда кралица на Англия. Казах ти, че един ден ще бъда кралица на Англия. Винаги съм го знаела. Това е съдбата ми. Но никога не е било моя амбиция.

— Знам — казвам нежно. — Но ако това е съдбата ти, ще трябва да изпълниш дълга си. Знам, че ще бъдеш добра кралица. И аз ще бъда до теб.

— Исках да се омъжа за човек, когото обичам, както ти си се омъжила за баща ми — казва тя. — Исках да се омъжа за някого по любов, не за непознат, с когото са ме сватосали неговата и моята майка.

— Ти си принцеса по рождение, а аз не бях — напомням ѝ. — И дори при това положение трябваше да се омъжа за първия си съпруг по заповед на баща си. Едва когато овдовях, можех да избирам сама. Ще трябва да надживееш Хенри Тюдор и тогава можеш да правиш каквото поискаш.

Тя се изкикотва и лицето ѝ светва при мисълта за това.

— Баба ти се омъжи за младия оръженосец на своя съпруг в мига, когато овдовя — напомням ѝ аз. — Или пък, помислѝ си за майката на крал Хенри, която се омъжила тайно за незначителен член от фамилията на Тюдорите. Когато овдовях, аз поне проявих достатъчно здрав разум да се влюбя в краля на Англия.

Тя свива рамене.

— Ти си амбициозна. Аз — не. Ти никога не би се влюбила в човек, който не е богат или изтъкнат. Но аз не искам да бъда кралица на Англия. Не искам трона на клетия си брат. Видях цената, която се плаща за короната. Баща ми се бореше непрестанно от деня, в който я завоюва, а ето ни сега — хванати натясно на място, съвсем малко по-добро от затвор — защото ти все още се надяваш, че можем да се сдобием с трона. Решена си да имаш трона, дори ако това означава, че трябва да се омъжа за един беглец, привърженик на Ланкастър.

Поклащам глава.

— Когато Ричард ми изпрати предложенията си, ще излезем — казвам. — Обещавам ти. Време е. Няма да прекараш още една Коледа в скривалище. Обещавам ти, Елизабет.

— Не е нужно да излизаме, за да поемем към слава и блясък, знаеш — казва тя жаловито. — Можем просто да отидем в някоя хубава къща и да бъдем обикновено семейство.

— Добре — казвам аз, сякаш си вярвам, че някога можем да бъдем обикновено семейство. Ние сме Плантагенети. Как можем да бъдем обикновени?

Януари 1484 г.

Получавам вест от сина си Томас Грей — в писмо, което стига до мен изпоцапано от пътуването от събрания от кол и въже двор на Хенри Тюдор в Бретан с дата: Коледата на 1483 г.

Както обеща, той се сгоди за дъщеря ти Елизабет в катедралата в Рен. Провъзгласи се също и за крал на Англия и всички го приветствахме като наш крал. Той прие засвидетелстваната от нас почит и клетвите ни за вярност, в това число и моята. Чух един мъж да го пита как може да претендира, че е наследник, когато младият крал Едуард може и да е жив, съдейки по всичко, което ни е известно. Той каза нещо интересно… каза, че имал сигурни доказателства, че младият крал Едуард е мъртъв, че сърцето му се късало от мъка заради това и че е редно да отмъстим на убиеца му — узурпатора Ричард. Попитах го какви доказателства има и му напомних за твоята болка от това, че не можеш да погребеш тялото на сина си и не знаеш нищо за него, и той каза, че знаел със сигурност, че човек на Ричард е убил твоите момчета. Каза, че ги задушили под завивките им, докато спели, а после ги заровили под стълбите в Тауър.

Отведох го настрани и казах, че най-малкото бихме могли да внедрим слуги или да подкупим онези, които вече са там, и да им наредим да намерят телата, стига само той да склони да ни каже къде са, под кое стълбище в Тауър. Казах, че ако намерим телата, когато започне нашествието на Хенри в Англия, можем да обвиним Ричард в убийство и цялата страна ще ни подкрепи. „Кое стълбище?“, попитах. „Къде са телата? Кой ви каза за убийството?“

Почитаема майко, лишен съм от твоите умения да прозирам във вероломните сърца човешки, но у него имаше нещо, което събуди у мен недоверие и неприязън. Той извърна поглед и каза, че нямало полза: той вече бил мислил за това, но някакъв свещеник бил вдигнал телата оттам и ги бил отнесъл в сандък, за да ги погребе по християнски, и ги спуснал в най-дълбоките води на реката, за да не бъдат намерени никога. Попитах го за името на свещеника, но той не го знаеше. Попитах го откъде свещеникът е разбрал къде са заровени и защо ги е потопил в реката, вместо да ти донесе телата. Попитах го защо, щом е трябвало да бъдат погребани по християнски, те са били оставени във водата? Попитах го в коя част от реката и той каза, че не знае. Попитах го кой му е разказал всичко това и той каза, че го сторила майка му, лейди Маргарет, и че ѝ вярвал безрезервно. Трябва да е точно както тя му е казала: той е уверен в това.

Не знам как разбираш всичко това.

Според мен тази работа вони.

Вземам писмото на Томас и го поднасям към пламъците на огъня, който гори в залата. Вземам перо да му отговоря, подострям писеца, загризвам перото отгоре и после пиша:

Съгласна съм. Хенри Тюдор и неговите съюзници трябва да са имали пръст в смъртта на сина ми. Откъде иначе той ще знае, че момчетата са мъртви, и как е било извършено злодеянието? Ричард трябва да ни освободи този месец. Отърви се от претендента Тюдор и се прибери у дома. Ричард ще те помилва и ще можем да бъдем заедно. Каквито и клетви да положи Хенри в църква и независимо колко души му засвидетелстват почит, Елизабет никога няма да се омъжи за убиеца на братята си, а ако той наистина е убиецът, тогава моето проклятие ще се пренесе от него върху сина и внука му. Никое момче от рода на Тюдорите няма да доживее да стане мъж, ако Хенри е имал пръст в смъртта на сина ми.

Краят на дванайсетте коледни дни и завръщането на Парламента в Лондон ми носи неприятната новина, че Парламентът е удовлетворил желанието на крал Ричард и е постановил, че моят брак е бил недействителен, че децата ми са копелета и че самата аз съм блудница. Ричард беше заявил това преди и никой не беше оспорил думите му. Сега заявеното от него е закон и Парламентът, като сборище от марионетки, послушно го прокарва.

Не повдигам никакво възражение пред Парламента и не нареждам на свои приятели да подадат възражение в наша полза. Това е първата стъпка в освобождаването ни от нашето скривалище, което се е превърнало в наш затвор. Това е първата стъпка в превръщането ни в онова, което Елизабет нарича „обикновени хора“. Ако законът на страната твърди, че не съм нищо повече от вдовица на сър Ричард Грей и бивша любовница на бившия крал, ако законът на страната казва, че моите деца са просто извънбрачно родени момичета, тогава ние нямаме особена стойност, било то живи или мъртви, затворени или свободни. За никого няма значение къде сме, или какво правим. Това само по себе си ни дава свобода.

По-важното — помислям си, но не го казвам, дори на Елизабет — е че заживеем ли тихо и спокойно в усамотена къща, синът ми Ричард може би ще може да дойде при нас. Тъй като сме лишени от кралското си положение, синът ми може отново да бъде с мен. Щом вече не е принц, мога да си го върна. Той живее под името Питър — момче, намерило подслон при бедно семейство в Турне. Той може да бъде Питър, гост в къщата ми в Графтън, мой любим паж, мой постоянен компаньон, моето сърце, моята радост.

Март 1484 г.

Получавам съобщение от лейди Маргарет. Чудех се кога ще получа отново вест от тази моя най-скъпа приятелка и съюзница. Щурмуването на Тауър, което тя планираше, се провали катастрофално. Синът ѝ оповестява на всеослушание, че моите синове са мъртви, и твърди, че единствено майка му знае подробностите за смъртта и погребението им. Бунтът, който тя ръководеше, завърши с поражение и с моите подозрения. Въпреки това съпругът ѝ се ползва с висшето благоволение на крал Ричард, макар че нейната роля в бунта е добре известна. Безспорно, тя е ненадеждна приятелка и съмнителна съюзница. Създава впечатление, че знае всичко, но не прави нищо, и така и не е наказана.

Тя обяснява, че не е имала възможност да пише и че не може да ме посети лично, защото е държана като в затвор от съпруга си лорд Станли, който беше верен приятел на Ричард, подкрепяйки го в неотдавнашния бунт. Сега се оказва, че синът на Станли, лорд Стрейндж, е събрал малка армия в подкрепа на крал Ричард и че всички слухове, че той потегля да подкрепи Хенри Тюдор, са били погрешни. Неговата лоялност никога не е подлежала на съмнение. Но имаше достатъчно хора, които да свидетелстват, че агентите на лейди Маргарет са сновали напред-назад до Бретан, за да призоват сина ѝ Хенри Тюдор да се опита да завземе трона за себе си. Имаше шпиони, които могат да потвърдят, че нейният голям съветник и приятел епископ Мортън е убедил Бъкингамския херцог да се обърне срещу своя господар Ричард. А имаше дори хора, които можеха да се закълнат, че тя е сключила договор с мен дъщеря ми да се омъжи за сина ѝ, и доказателството за това бе Коледата в катедралата на Рен, когато Хенри Тюдор обяви, че ще бъде съпруг на Елизабет и се закле, че ще бъде крал на Англия, а целият му антураж, сред който и синът ми Томас Грей, коленичиха и му се заклеха във вярност като на крал на Англия.