Филипа Грегъри - Бялата кралица

Едно проблясване на тъмните му очи под плътната периферия на шапката ми показва усмихнатото лице на брат ми Ричард Удвил, скрито от брада и мустаци като на някой злодей.

— Добре ли си? — питам, доста стресната от външността му.

— Превъзходно — казва той оживено.

— И знаеш ли за брат ни Антъни? — питам аз. — И за моя син Ричард Грей?

Той кимва, внезапно мрачен.

— Научих тази сутрин. Отчасти затова дойдох днес. Съжалявам, Елизабет. Съжалявам за загубата ти.

— Сега ти си граф Ривърс — казвам. — Третият граф Ривърс. Ти си глава на семейството. Изглежда, че доста бързо изразходваме главите на семейството си. Ще бъдеш ли така добър, моля те, да задържиш титлата малко по-дълго?

— Ще направя каквото мога — обещава той. — Бог знае, че наследявам титлата на двама достойни мъже. Надявам се да я задържа по-дълго, но се съмнявам, че ще мога да се справя по-добре. Във всеки случай, на косъм сме от бунт. Чуй ме. Ричард се чувства сигурен с короната на главата и смята да тръгне на път, за да се покаже на кралството.

Едва се въздържам да не плюя във водата.

— Питам се как ще му стигне наглост за цялата обиколка.

— Щом той излезе от Лондон, придружен от стражата си, ние ще щурмуваме Тауър и ще измъкнем Едуард. Бъкингамският херцог е на наша страна и аз му имам доверие. Той трябва да придружи крал Ричард, а кралят ще принуди и Станли да го придружи — все още се съмнява в него. Лейди Маргарет обаче ще остане в Лондон и ще нареди на мъжете от рода Станли и на собствените си сродници да се присъединят към нас. Вече е поставила свои хора в Тауър.

— Ще имаме ли достатъчно хора?

— Близо сто на брой. Новият крал назначи сър Робърт Бракънбъри за комендант на Тауър. Бракънбъри никога не би сторил зло на момче, поверено на грижите му — той е добър човек. Назначих нови слуги в кралските покои, мъже, които ще отворят вратите заради мен, когато им наредя.

— А после?

— Ще отведем теб и момичетата на безопасно място във Фландрия. Синовете ти, Ричард и Едуард, могат да се присъединят към вас — казва той. — Имаш ли вече вест от хората, които отведоха принц Ричард? Укрит ли е на безопасно място?

— Не още — казвам нервно. — Очаквам вест всеки ден. Досега вече трябваше да науча, че е в безопасност. Моля се за него всеки час. Трябваше вече да съм разбрала.

— Едно писмо би могло да се изгуби; това не значи нищо. Ако нещо се беше объркало, със сигурност щяха да ти пратят вест. И само си помисли: можеш да вземеш Ричард от укритието му на път за двора на Маргарет. Щом се събереш с момчетата си и бъдеш отново в безопасност, ще съберем армия. Бъкингам ще се обяви в наша подкрепа. Маргарет Боуфорт, съпругата на лорд Станли, ни е обещала неговата подкрепа и тази на цялото му семейство. Половината от другите лордове на Ричард са готови да се обърнат против него според Бъкингамския херцог. Синът на лейди Маргарет, Хенри Тюдор, ще събере оръжия и мъже в Бретан и ще нахлуе в Уелс.

— Кога? — прошепвам.

Той хвърля поглед зад гърба си. Реката е по-препълнена отвсякога с пристигащи и заминаващи кораби, малки търговски лодки, които с лъкатушене се движат сред по-големите плавателни съдове.

— Херцог Ричард… — той млъква рязко и ми се ухилва. — Прощавай — исках да кажа „крал Ричард“, ще потегли от Лондон и ще се отправи на път в края на юли. Ще измъкнем Едуард веднага и ще дадем на двама ви достатъчно време — да кажем, два дни — да стигнете до безопасно място, а после, докато кралят е далече, ще се вдигнем на оръжие.

— А брат ни Едуард?

— Едуард набира войници в Девън и Корнуол. Синът ти Томас работи за нашата кауза в Кент. Бъкингам ще доведе мъжете от Дорсет и Хампшър, Станли ще изведе на бойното поле своите родственици от Мидландс, а Маргарет Боуфорт и синът ѝ могат да вдигнат на оръжие Уелс в името на Тюдорите. Всички мъже от домакинството на твоя съпруг са решени да спасят синовете му.

Гриза пръста си, мислейки, както би мислил съпругът ми: хора, мъже, оръжие, пари и разпростирането на подкрепата из Южна Англия.

— Достатъчно е, ако успеем да нанесем поражение на Ричард, преди да доведе войниците си от Севера.

Той ми се усмихва широко: безразсъдната широка усмивка на семейство Ривърс.

— Достатъчно е, а ние можем да спечелим всичко и нямаме какво да губим — казва той. — Той отне короната от нашето момче; нямаме от какво да се боим. Най-лошото вече се случи.

— Най-лошото вече се случи — повтарям и приписвам тръпката, която преминава по гърба ми, на загубата на брат ми Антъни, най-скъпия ми брат, и на смъртта на сина ми Ричард Грей. — Най-лошото вече се случи. Вече не може да се случи нищо по-лошо от загубите, които понесохме.

Ричард поставя мръсната си ръка върху моята.

— Бъди готова да тръгнеш в мига, в който ти пратя вест — казва той. — Ще ти съобщя веднага щом измъкна благополучно принц Едуард.

— Ще бъда готова.

Чакам на прозореца, облечена в пътното си наметало, с ковчежето си за скъпоценности в ръка, заедно с момичетата, готова за тръгване. Мълчим: чакаме мълчаливо вече повече от час. Напрягаме слух да чуем нещо, каквото и да е, но няма нищо друго освен звукът от плискането на реката в стените и от време на време — изблик на смях или музика от улиците. До мен Елизабет е изопната като струна на лютня, пребледняла от страх.

После внезапно се разнася силен трясък, брат ми Лайънъл връхлита в убежището, затръшва и залоства вратата зад гърба си.

— Провалихме се — изрича той задъхано. — Братята ни са в безопасност, синът ти също. Измъкнаха се надолу по реката, а Ричард влезе по суша в улицата между Алдгейт и Тауър Хил, но не можахме да превземем Бялата Кула на Тауър.

— Видяхте ли момчето ми? — питам настойчиво.

Той поклаща глава:

— Държаха двете момчета затворени там. Чух да крещят заповеди. Бяхме толкова близо, че ги чувах как викат през вратата да отведат момчетата навътре, в по-сигурна стая. За Бога, сестро, прости ми. Само една дебела врата ме делеше от тях, но не можахме да я разбием.

Сядам, защото коленете ми се подгъват, и пускам кутията със скъпоценности на пода. Лицето на Елизабет е пепеляво. Тя се обръща и бавно започва да сваля наметките на момичетата, една по една, като ги сгъва, сякаш е много важно по тях да не останат гънки.

— Синът ми — изричам. — Моят син.

— Влязохме през шлюза, а после прекосихме оттам до първата алея, преди изобщо да ни видят. Точно започвахме да се качваме по стълбите, когато някой вдигна тревога, и макар че изтичахме нагоре по стъпалата до вратата на Бялата кула, те я затръшнаха. Само секунди ни деляха от нея. Томас стреляше в ключалките, хвърлихме се срещу нея, но чух как резетата се затръшват отвътре, а после те се изсипаха от помещението за стражите. Ричард и аз се обърнахме да ги посрещнем лице в лице и се бихме, за да ги задържим, докато Томас и хората на Станли се опитаха да разбият вратата или дори да я изтръгнат от пантите, но знаеш — тя е прекалено яка.

— Мъжете от семейство Станли бяха там, както обещаха?

— Бяха, а също и хората на Бъкингам. Никой с ливреята на техния дом, разбира се, но всички носеха бяла роза. Беше странно да видя отново бялата роза. И още по-странно да се сражавам, за да вляза на място, което е наше по право. Извиках на Едуард да не пада духом; че ще дойдем за него, че няма да го изоставим. Не знам дали чу. Не знам.

— Ранен си — казвам, внезапно забелязвайки порязаната място на челото му.

Той го потрива, сякаш кръвта му е просто мръсотия.

— Не е нищо особено, Елизабет. Бих предпочел да умра, отколкото да се върна без него.

— Не говорѝ за смърт — изричам тихо. — Моли се Богу той да е в безопасност тази вечер и да не е изплашен от станалото. Моли се Богу просто да го скрият в по-сигурна стая във вътрешността на Тауър, а не да решат да го отведат.

— Дори да е така, ще е само за още месец — казва ми той. — Ричард заръча да ти напомня за това. Твоите приятели се въоръжават. Крал Ричард се е отправил на север само с личната си стража. Бъкингам и Станли са в свитата му, ще го убедят да не се връща. Ще го насърчат да продължи към Йорк. Джаспър Тюдор ще доведе армия от Бретан. Следващата ни битка ще настъпи скоро. Когато узурпаторът Ричард е мъртъв, ще държим в ръце ключовете от Тауър.

Елизабет се изправя с пелерините на сестрите си, преметнати върху ръката ѝ.

— А имате ли доверие на всичките си нови приятели, майко? — пита тя студено. — Всички тези нови съюзници, които внезапно дойдоха на ваша страна, но не постигнаха успех? До един — готови да рискуват живота си, за да възстановят Едуард на престола, след като хапнаха добре и пиха до насита на коронацията на херцог Ричард само преди няколко седмици? Научих, че лейди Маргарет носела шлейфа на новата кралица Ан, точно както някога носеше вашия. Новата кралица я целунала по двете бузи. Били ѝ оказани почести по време на коронацията. Сега свиква хората си в наша защита? Сега е наша вярна съюзница? Херцог Бъкингам беше ваш повереник, който ви намрази, задето го оженихте за моята леля Катрин, и все още ви мрази. Ваши истински съюзници ли са тези хора? Или са верни слуги на новия крал, наумили си да ви заложат капан? Защото те играят и двете роли, и пътуват с него сега, и пируват в Оксфорд. Не се изложиха на опасност в Тауър, спасявайки брат ми.

Поглеждам я студено в отговор.

— Не мога да си подбирам съюзниците — казвам. — За да спася сина си, бих влязла в заговор и със самия дявол.

Тя ми отправя едва доловима кисела усмивка.

— Може би вече сте го направили.

Лятото става много горещо и Лайънъл се измъква от убежището си в Лондон, за да се присъедини към братята ни и съюзниците ни в бунта, който трябва да доведе до поражението на Ричард. Без него се чувствам много самотна. Елизабет е мълчалива и сдържана, нямам никого, с когото да споделя страховете си. Надолу по реката синът ми си остава пленник в Тауър, а Джема ни съобщава, че вече никой не вижда него или малкото момче, с което заменихме брат му, да играят в градините на крепостта. Упражняваха се в стрелба с лък на моравата, но сега никой не ги вижда при мишените. След нашия опит да ги измъкнем, техните пазачи ги държат затворени вътре и започвам да се боя от опасността от избухване на чума в налегнатия от жега град, мислейки за тях в онези малки тъмни стаи.