Филипа Грегъри - Бялата кралица

Тя кимва.

— Аз ще го изкъпя — казва.

— Накарай Джема да ти помогне — казвам. — А някой от мъжете вероятно ще трябва да го държи във водата.

Тя успява да се усмихне, но в погледа ѝ се чете притеснение.

— Майко, наистина ли мислите, че чичо ми, херцогът, ще стори зло на собствения си племенник?

— Не знам — казвам. — И затова отпратих своя обичан кралски син, а синът ми Томас Грей трябваше да потъне в мрака. Вече не знам какво може да направи херцогът.

Слугинята Джема пита дали може да излезе в неделя следобед, за да види как блудницата Шор изпълнява покаянието си.

— В какво се стои това покаяние? — питам аз.

Тя прикляква в реверанс с ниско сведена глава, но толкова отчаяно иска да отиде, че е готова да рискува да ме оскърби.

— Съжалявам, мадам, ваша светлост, но тя ще трябва да мине през града само по фуста, като носи запалена висока свещ, и всички ще я видят. Тя трябва да се покае за греха си, за това, че е блудница. Помислих си, че ако идвам по-рано всеки ден в течение на следващата седмица, може би ще ми позволите…

— Елизабет Шор?

Джема леко повдига лице.

— Прословутата блудница — повтаря тя чутото. — Лорд-протекторът е наредил да се покае публично за плътските си грехове.

— Можеш да идеш да гледаш — казвам рязко. Още един втренчен поглед в тълпата няма да е от голямо значение. Мисля си как тази млада жена, която Едуард обичаше, която Хейстингс обичаше, върви боса, по фуста, понесла висока свещ, заслонила потрепващия ѝ пламък, докато хората крещят оскърбителни думи или я заплюват. Едуард не би одобрил това и заради него, ако не заради нея, бих го спряла, ако можех. Но не мога да направя нищо, за да я защитя. Херцог Ричард се е изпълнил със злоба и дори една красива жена трябва да страда, задето е била обичана.

— Тя понася наказание единствено заради своята външност — брат ми Лайънъл слуша на прозореца одобрителното мърморене на тълпата, докато Елизабет Шор обикаля централната част на града. — И защото сега Ричард я подозира, че укрива брат ти Томас. Той нападна къщата ѝ, но не можа да намери Томас. Тя го опази на сигурно място, скрит от хората на Глостър, а след това го отпрати.

— Бог да я благослови за това — казвам.

Лайънъл се усмихва.

— Очевидно с това наказание Ричард така и не постига целта си. Никой не говори лошо за нея, докато минава — казва той. — Един от лодкарите ми извика, когато бях на прозореца. Той казва, че жените я осъждат, а мъжете просто ѝ се възхищават. Не се случва всеки ден да видят такава прекрасна жена само по фуста. Казват, че прилича на гол ангел, прекрасен и паднал.

Усмихвам се.

— Е, Бог да я благослови, независимо дали е ангел или блудница.

Брат ми, епископът, също се усмихва.

— Мисля, че нейните грехове са извършени от любов, а не от злина — казва той. — А в тези тежки времена навярно именно това е най-важното.

Изпращат моя сродник, кардинал Томас Баучър, и още половин дузина лордове от Частния съвет да ме убедят и аз ги посрещам като кралица, окачила на шията си кралските диаманти, измъкнати от съкровищницата и седнала на великолепен стол, който ми служи като трон. Надявам се, че изглеждам царствена и изпълнена с достойнство, но всъщност се чувствам способна да убивам. Това са лордовете от Частния съвет. Те заемат постовете, които им даде моят съпруг. Той ги направи това, което са днес, а сега те се осмеляват да дойдат при мен и да ми кажат какво иска херцог Ричард от мен. Зад мен стоят Елизабет и другите ми четири дъщери, подредени в редица. Не присъства никой от синовете или братята ми. Не отбелязват, че синът ми Томас Грей е избягал от убежището и е на свобода в Лондон, а аз определено не привличам внимание към отсъствието му.

Съобщават ми, че са провъзгласили херцог Ричард за протектор на кралството, регент и настойник на принца и ме уверяват, че се готвят за коронацията на сина ми Едуард. Искат по-малкият ми син Ричард да се присъедини към брат си в кралските покои в Тауър.

— Херцогът ще бъде протектор само за броени дни, само до коронацията — обяснява ми Томас Баучър с толкова искрено изражение, че трябва да му се доверя. Това е човек, който е прекарал живота си, опитвайки се да донесе мир на тази страна. Той короняса Едуард като крал, а мен — като кралица, защото вярваше, че ние ще донесем мир на Англия. Зная, че говори от сърце. — Щом младият крал бъде коронясан, цялата власт се възлага на него, а вие сте вдовстваща кралица и майка на краля — казва той. — Върнете се в двореца си, ваша светлост, и присъствайте на коронацията на сина си. Хората се чудят защо не ви виждат, а на чуждестранните посланици им изглежда странно. Позволете ни да сторим онова, в което всички се заклехме пред краля на смъртното му ложе — да поставим сина ви на трона и всички да работим заедно, забравяйки враждата. Нека кралското семейство се настани в кралските апартаменти в Тауър и нека се яви в целия си блясък за коронацията на своя син.

За миг се чувствам убедена. Нещо повече, изкушена съм. Навярно всичко може да завърши щастливо. После си спомням за брат ми Антъни и сина ми Ричард Грей, затворени заедно в замъка Понтефракт, и се поколебавам. Трябва да спра за миг и да помисля. Трябва да ги опазя. Докато съм в убежище, моята безопасност и тази на сина ми Ричард балансира тяхното пленничество — като тежести върху везни. Те са залог за доброто ми поведение, но със същата сила важи и това, че херцог Ричард не смее да ги докосне от страх да не предизвика гнева ми. Ако иска да се отърве от семейство Ривърс, Ричард трябва да държи всички ни във властта си. Като стоя извън неговия обсег, защитавам онези от нас, с които той все пак разполага, както и онези, които са свободни. Трябва да опазя брат си Антъни от враговете му. Трябва. Това е моят кръстоносен поход: като онзи, на който не му позволих да се отправи. Трябва да го опазя, за да бъде светлина на света — такъв, какъвто е сега.

— Не мога да пусна Ричард да тръгне с вас — казвам с глас, изпълнен с престорено съжаление. — Напоследък беше много болен: не мога да допусна за него да се грижи някой друг освен мен. Все още не е добре, изгуби гласа си, и ако се разболее пак, болестта му може да е по-тежка от първия път. Ако искате той и брат му да са заедно, изпратете Едуард да дойде при нас тук, където мога да се грижа и за двамата и да знам, че не са в опасност. Копнея да видя най-големия си син, крал Едуард, и да зная, че е в безопасност. Той може да бъде коронясан със същия успех оттук, както и от Тауър.

— Защо, мадам? — казва Томас Хауард, наежвайки се като грубиян, какъвто е в действителност. — Можете ли да назовете каквато и да е причина те да са в опасност?

Поглеждам го за миг. Наистина ли мисли, че ще успее да ме подмами да призная враждебното си отношение към херцог Ричард?

— Всички останали от семейството ми или избягаха, или са хвърлени в тъмница — казвам с равен тон. — Защо да вярвам, че аз и синовете ми сме в безопасност?

— Хайде, хайде — прекъсва ни кардиналът, като кима на Хауард, за да го накара да замълчи. — Всеки, който е затворен в тъмница, ще бъде изправен пред съд от равни нему, както е редно, и истинността или лъжливостта на всяко обвинение ще бъде доказана или отхвърлена. Лордовете постановиха, че никакво обвинение в държавна измяна не може да бъде повдигнато срещу вашия брат Антъни, граф Ривърс. Това би трябвало да ви убеди, че идваме с честни намерения. Нима си представяте, че аз, лично аз, бих дошъл при вас по друг начин освен с честни намерения?

— Ах, ваша светлост, кардинале — казвам. — Не се съмнявам във вас.

— Тогава ми се доверете, когато ви давам думата си, личната си дума, че вашето момче ще бъде в безопасност с мен — казва той. — Ще го заведа при брат му и нищо лошо няма да се случи на нито един от двамата. Вие храните недоверие към херцог Ричард, а той ви подозира — това ме наскърбява, макар и двамата да си имате основания. Но съм готов да се закълна, че нито херцогът, нито който и да било друг ще стори зло на вашите момчета и те ще бъдат в безопасност заедно, а Едуард ще бъде коронясан за крал.

Въздишам, сякаш съм победена от логиката му.

— А ако откажа?

Той се приближава плътно до мен и заговаря с нисък глас:

— Опасявам се, че Ричард ще нахлуе в убежището ви и ще отведе оттук вас и цялото ви семейство — казва много тихо. — И всички лордове смятат, че е в правото си да го стори. Никой не защитава правото ви да бъдете тук, ваша светлост. Това, което ви заобикаля, не е крепост, а черупка. Позволете на малкия принц Ричард да излезе и те ще ви оставят тук, ако такова е желанието ви. Задържите ли го тук, всички ще бъдете извлечени навън като пиявици от стъкленица. А могат да разбият и стъкленицата.

Елизабет, която досега е стояла загледана през прозореца, се навежда напред и прошепва:

— Почитаема майко, по реката плават стотици от баржите на херцог Ричард. Обкръжени сме.

За миг не виждам разтревоженото лице на кардинала. Не виждам суровото изражение на Томас Хауард. Не виждам половин дузината мъже, които са дошли с него. Виждам съпруга си, който влиза в убежището в Тюксбъри с изваден меч, и разбирам, че от този миг убежището вече не гарантира безопасност. В онзи ден Едуард унищожи безопасността на сина си и така и не разбра това. Но аз го знам сега и благодаря на Бога, че съм се подготвила.

Вдигам кърпичката си към очите.

— Простете слабостта на една жена — казвам. — Непоносимо ми е да се разделя с него. Възможно ли е това да ми бъде спестено?

Кардиналът ме потупва по ръката.

— Той трябва да дойде с нас. Съжалявам.

Обръщам се към Елизабет и прошепвам:

— Доведи го, доведи моето малко момче.