Филипа Грегъри - Бялата кралица

— Херцог Ричард ще сключи ли споразумение с нас?

— Милорд казва, че херцогът силно се противопоставя на семейството ви, ваша светлост, и на вашето влияние. Но е верен на младия крал в името на крал Едуард. Каза, че можете да сте уверена, че младият крал ще бъде коронясан.

Кимвам.

— Кажи му, че ще се радвам на този ден, но дотогава ще остана тук. Имам по-малък син и пет дъщери и бих предпочела да ги държа на сигурно място при себе си. А нямам доверие на херцог Ричард.

— Той казва, че самата вие не сте достойна за доверие — тя се снишава в дълбок реверанс и остава със сведена глава, докато ме обижда. — Нарежда ми да ви кажа, че не можете да победите херцог Ричард. Ще трябва да работите заедно с него. Нарежда ми да ви кажа, че сам вашият съпруг е посочил херцога за лорд-протектор и че членовете на Частния съвет предпочитат неговото влияние пред вашето. Извинете ме, ваша светлост, но той ми нареди да ви кажа, че има мнозина, които не харесват семейството ви и искат да видят младия крал освободен от влиянието на многото си вуйчовци, а семейство Ривърс — прогонено от многобройните постове, които заема. Отбелязано е също, че сте отмъкнали кралското съкровище в убежището с вас, че сте взели Големия държавен печат и че брат ви, лорд-адмиралът Едуард Удвил, е извел целия флот в морето.

Стисвам зъби. Това цели да оскърби мен и всички членове на семейството ми, особено брат ми Антъни, който има влияние над Едуард повече от всеки друг; който го обича като роден син и който в същия този миг е пленник заради него.

— Можеш да кажеш на сър Уилям, че херцог Ричард трябва да освободи брат ми незабавно, без да повдига обвинение срещу него — процеждам. — Можеш да му кажеш, че на Частния съвет трябва да бъде напомнено за правата на семейство Ривърс и на вдовицата на краля. Аз все още съм кралица. Тази страна е виждала една кралица да се бори за правата си преди, така че всички трябва да внимавате. Херцогът похити сина ми и влезе в Лондон в пълно бойно снаряжение. Ще го накарам да отговаря за това, когато ми се удаде тази възможност.

Тя изглежда изплашена. Явно не иска да бъде посредница между един амбициозен придворен и една отмъстителна кралица. Но това е задачата, която ѝ е възложена, и тя ще трябва да направи най-доброто, на което е способна.

— Ще му съобщя, ваша светлост — казва тя. Отново прави нисък реверанс, а после се отправя към вратата. — Ще ми позволите ли да ви изкажа съчувствието си за загубата на вашия съпруг? Той беше велик човек. За мен беше чест, че той ми позволи да го обичам.

— Той не те обичаше — казвам с внезапна злоба и виждам как и без това бледото ѝ лице побелява.

— Не, той никога не е обичал никоя друга така, както обичаше вас — отвръща тя толкова мило и сладко, че не мога да не се трогна от нежността ѝ. На лицето ѝ има лека усмивка, но очите ѝ отново са мокри. — Никога не съм се съмнявала, че на трона има само една кралица, и същата тази кралица е в сърцето му. Той се погрижи да разбера това. Всички знаеха това. За него винаги сте съществували единствено вие.

Тя плъзва резето и отваря вратичката във вътрешността на голямата порта.

— Ти също му беше скъпа — казвам, подтикната против волята си, да бъда честна към нея. — Ревнувах от теб, защото знаех, че е така. Той казваше, че ти си най-веселата му блудница.

Лицето ѝ светва, сякаш във вътрешността на фенер е запален топъл пламък.

— Радвам се, че е мислел така за мен и че имате добрината да ми го кажете — казва тя. — Никога не съм се интересувала от политика или постове. Просто обичах да бъда с него, и, ако мога, да го правя щастлив.

— Да, много добре, много добре — казвам, бързо изчерпала великодушието си. — Е, сбогом. И късмет.

— Бог да пази и вас, ваша светлост — казва тя. — Може отново да ме изпратят със съобщения при вас. Ще ме приемете ли?

— Както вас, така и всяка от другите. Бог е свидетел: ако Хейстингс смята да използва блудниците на Едуард като вестоносци, ще приема стотици — казвам раздразнено и виждам слабата ѝ усмивка, докато тя се измъкна през полуотворената врата и аз я затръшвам зад гърба ѝ.

Уверенията на Хейстингс не ме разколебават. Решена съм да воювам срещу Ричард. Ще го унищожа, ще освободя сина си и брат си и ще оповестя възкачването на младия крал на престола. Няма да чакам покорно и смирено, както предлага Хейстингс, Ричард да короняса Едуард. Нямам му доверие, нямам доверие на Частния съвет или на гражданите на Лондон, които лицемерно чакат да се присъединят към печелившата страна. Ще се подготвя за нападение и това би трябвало да го изненада.

— Пратѝ съобщение на чичо си Едуард — казвам на Томас, по-младия от моите синове Грей. — Съобщи му да доведе флота готов за битка, а ние ще напуснем убежището си и ще вдигнем хората на оръжие. Херцогът нощува в замъка Бейнард с майка си. Едуард трябва да нападне замъка, докато ние проникнем в Тауър и измъкнем нашия принц Едуард.

— А ако Ричард няма никакво друго намерение, освен да го короняса? — пита ме той. Започва да пише съобщението с шифър. Нашият пратеник чака скрит, готов да потегли към флота, който стои в готовност в дълбоката вода на Даунс.

— Тогава Ричард ще загине и така или иначе ще коронясаме Едуард — казвам. — Навярно ще сме убили предан приятел и принц от династията Йорк, но ще имаме време да скърбим за това по-късно. Нашето време е сега. Не можем да го чакаме да затегне властта си над Лондон. Половината страна вероятно все още не е научила, че крал Едуард е мъртъв. Нека да довършим херцог Ричард, за да не допуснем неговото управление да продължи още дълго.

— Бих искал да си осигуря помощта на някои от лордовете — казва той.

— Правѝ каквото трябва — казвам с безразличие. — Лейди Маргарет Станли ми съобщава, че съпругът ѝ е на наша страна, макар да изглежда, че е приятел на Ричард. Можеш да попиташ него. Но онези, които не се вдигнаха в наша защита, когато Ричард влезе в Лондон, могат да умрат заедно с него, ако питаш мен. Те са предатели спрямо мен и спрямо паметта на съпруга ми. Онези, които оцелеят в тази битка, ще бъдат изправени на съд и обезглавени.

Томас вдига поглед към мен.

— В такъв случай ти отново обявяваш война — казва той. — Ние, семейство Ривърс, и хората, които са на служба при нас, нашите братовчеди и сродници и роднини по сватовство срещу лордовете на Англия, начело с твоя девер, херцог Ричард. Сега Йорк се изправя срещу Йорк. Ще бъде жестока борба и ще е трудно да свърши, щом вече е започнала веднъж. И ще е трудна за спечелване.

— Тя трябва да се започне — отвръщам мрачно. — И аз трябва да победя.

Блудницата Елизабет Шор не е единствената, която идва при мен с предадени шепнешком новини. Сестра ми Катрин, съпруга на надменния херцог Бъкингам, бивше мое протеже, идва на семейно посещение, като носи хубаво вино и ранни малини от Кент.

— Ваша светлост, сестро — обръща се тя към мен, като прави нисък реверанс.

— Сестро херцогиньо — отвръщам хладно. Омъжихме я за Бъкингамския херцог, когато той беше навъсен сирак едва на девет години. Спечелихме ѝ хиляди акри земя и най-високата титла в Англия, над която са само принцовете. Показахме му, че макар да се надува като млад паун от гордост поради изтъкнатото си име, далеч по-велико от нашето, все пак ние имаме властта да му изберем съпруга, и ми беше забавно да взема древното му име и да го дам на сестра си. Катрин имаше късмет да бъде удостоена с титлата на херцогиня по мое благоволение, макар да бях кралица. А сега колелото на съдбата се завърта отново, и тя се оказва омъжена не за сърдито момче, а за почти трийсетгодишен мъж, който сега е най-добрият приятел на лорд-протектора на Англия, а аз съм овдовяла кралица, укриваща се, докато врагът ми е на власт.

Тя ме хваща под ръка и преплита пръсти с моите, както правеше някога, когато бяхме момичета в Графтън, и отиваме до прозореца да погледнем към мудно влачещата се вода.

— Говори се, че си се омъжила с магия — казва тя; устните ѝ едва се движат. — И ще намерят някой да се закълне, че Едуард е бил женен за друга жена преди теб.

Срещам намръщения ѝ поглед.

— Това е стара клюка. Не ме тревожи.

— Моля те. Слушай. Може да не успея да дойда отново. Съпругът ми става все по-влиятелен и изтъкнат. Мисля, че ще ме отпрати в провинцията, и не мога да му се противопоставя. Слушай ме. Те са убедили Робърт Стилингтън, епископът на Бат и Уелс…

— Но той е на наша страна — прекъсвам я, забравяйки, че вече няма „нас“.

— Беше на ваша страна. Вече не. Беше лорд-канцлер на Едуард, но сега е най-големият приятел на херцога. Уверява го, както казваше и на Джордж, херцог Кларънс, че Едуард е бил женен за лейди Елинор Бътлър, преди да се ожени за теб, и че тя има законен син от него.

Извръщам лице. Това е цената, която плащам, задето имах съпруг, неспособен да сдържа нагона си.

— Всъщност мисля, че ѝ е обещал женитба — прошепвам. — Може би дори са провели някаква церемония. Антъни винаги е смятал така.

— Това не е всичко.

— Какво още?

— Казват, че крал Едуард дори не е бил истински син на баща си. Бил е копеле, натрапено на стария херцог на Йорк.

— Пак ли този слух?

— Пак.

— И кой разпространява тези изтъркани лъжи?

— Херцог Ричард и моят съпруг говорят за това навсякъде. Има и по-лошо: мисля, че майката на краля, Сесили, е готова да признае публично, че твоят съпруг е бил незаконороден. Мисля, че е готова да го стори, за да постави сина си Ричард на трона и да отстрани твоя син. Херцог Ричард и моят съпруг разгласяват навсякъде, че твоят съпруг е бил незаконороден, а също и синът му. Това превръща херцог Ричард в следващия законен наследник.