Градът очаква да види какво ще направи лорд-протекторът. Всичко зависи от това. Дали Ричард, херцог Глостър, любимият предан брат на покойния крал, ще изпълни предсмъртното искане на брат си и ще постави сина му на трона? Дали, верен както винаги, ще изиграе ролята си на лорд-протектор и ще пази племенника си до деня на коронацията му? Или Ричард, херцог Глостър, лъжлив и вероломен като всеки поддръжник на Йорк, ще вземе властта, която неговият брат му даде, ще лиши племенника си от наследство и ще сложи короната на собствената си глава, и ще обяви собствения си син за Уелски принц? Никой не знае какво може да направи херцог Ричард, а мнозина — както винаги — искат единствено да са на печелившата страна. Всички ще трябва да почакат и да видят. Само аз бих го сразила още сега, ако можех. Просто за да се подсигуря.

Отивам до ниските прозорци и се взирам надолу към реката, която тече толкова наблизо, че почти мога да се надвеся навън и да я докосна. При шлюза, който води към абатството, има лодка с въоръжени мъже. Те ме пазят и пречат на съюзниците ми да стигнат до мен. Всички приятели, които се опитат да ме доближат, ще бъдат прогонени.

— Той ще вземе короната — казвам тихо на реката, на Мелузина, на майка ми. Те ме слушат в течащите води. — Ако трябва да заложа състоянието си на това, бих го сторила. Той ще вземе короната. Всички мъже от рода Йорк са болни от амбиция и Ричард, херцог Глостър, не е различен. Едуард рискуваше живота си година след година, борейки се за трона си. Джордж предпочете да пъхне глава в бъчва с вино, отколкото да обещае никога да не предявява претенции за него. Сега Ричард влиза на кон в Лондон начело на хиляди въоръжени мъже. Той не прави това заради племенника си. Ще се опита да завоюва короната за себе си. Той е принц на Йорк. Не може да не го направи. Ще намери сто причини да го стори и дори след години хората още ще спорят за онова, което той прави днес. Но аз смятам, че той ще вземе короната, защото не може да се спре — не повече, отколкото Джордж можеше да спре да бъде глупак, или Едуард — да бъде герой. Ричард ще вземе короната и ще отстрани мен и моите близки.

Спирам и казвам откровено.

— А в моята природа е да се боря за своето. Ще бъда готова за него. Ще бъда готова за най-лошото, което може да направи. Ще се подготвя да изгубя сина си Ричард Грей и най-скъпия си брат Антъни, както вече загубих баща си и брат си Джон. Времената са трудни, понякога — твърде трудни за мен. Но тази сутрин съм готова. Ще се боря за сина си и за неговото наследство.

Точно когато утвърждавам решимостта си, на портата на убежището се появява посетител, разнася се тревожно ритмично почукване, после се повтаря. Тръгвам към голямата залостена врата много бавно, като стъпквам страха си с всяка крачка. Отварям шпионката и виждам блудницата Елизабет Шор с качулка на главата, за да скрие ярко златистата ѝ коса и почервенели от плач очи. През решетката тя вижда бледото ми лице, сякаш съм затворничка, която я гледа гневно.

— Какво искаш? — питам студено.

Щом чува гласа ми, тя се сепва. Навярно е мислила, че все още държа главен коняр и дузина камериери, които да отварят вратата вместо мен.

— Ваша светлост?

— Същата. Какво искаш, Шор?

Тя изчезва напълно, докато прави толкова нисък реверанс, че се снишава под решетката на вратата, и за миг виждам комичната страна на това, когато тя се изправя отново като бледа луна на хоризонта и отново влиза в полезрението ми.

— Идвам с дарове, ваша светлост — казва тя отчетливо. После снишава глас: — И новини. Моля ви, пуснете ме заради краля.

Обзема ме гняв, когато тя се осмелява да го спомене, после си давам сметка, че тя явно още смята, че е на служба при него, а мен все още приема като негова съпруга, и дръпвам назад резетата на вратата, и бързо ги разтварям, когато тя се стрелва вътре като подплашена котка.

— Какво? — питам безцеремонно. — Какво си мислиш, като идваш тук неканена?

Тя не пристъпва по-нататък в убежището ми: остава на студения праг на вратата. Оставя на пода кошница, която носи като кухненска прислужница. Бързо забелязвам пушената шунка и печеното пиле.

— Изпраща ме сър Уилям Хейстингс, с поздрави и уверения в лоялността си — изрича тя припряно.

— О, нима ти смени покровителя си? Негова блудница ли си сега?

Тя ме поглежда право в лицето и трябва да се сдържа, за да не ахна при вида на гордата ѝ красота. Има сиви очи и светла коса. Изглежда така, както изглеждах аз преди двайсет години. Прилича на моята дъщеря Елизабет Йорк: жена с хладна английска красота, английска роза. Бих могла да я мразя заради това, но откривам, че не е така. Мисля си, че ако преди двайсет години Едуард беше женен, аз нямаше да съм по-добра от нея и щях да предпочета да съм негова блудница, отколкото да не го познавам изобщо.

Синът ми Томас Грей излиза от сенките на криптата зад мен и ѝ се покланя като на дама. Тя му отправя бърза усмивка, сякаш са добри приятели, които не се нуждаят от думи.

— Да, сега съм блудница на сър Уилям — съгласява се тя тихо. — Покойният крал изпрати моя съпруг в чужбина и анулира брака ни. Семейството ми не желае да ме прибере у дома. Нямам никаква закрила сега, когато кралят е мъртъв. Сър Уилям Хейстингс ми предложи дом и се радвам, че при него намирам поне известна безопасност.

Кимвам.

— И така?

— Той ме моли да бъда негова посредница пред вас. Не може да дойде лично — опасява се от шпионите на херцог Ричард. Но ви съобщава да имате надежда и че смята, че всичко ще бъде наред.

— И защо би трябвало да ти имам доверие?

Томас излиза напред.

— Послушайте я, почитаема майко — казва той тихо. — Тя обичаше съпруга ви истински и е изключително почтена жена. Няма да ви даде лъжливи и вероломни съвети.

— Ти влизай вътре — казвам му рязко. — Аз ще се оправя с тази жена — обръщам се към нея: — Вашият нов покровител е мой враг от мига, в който ме видя за първи път — казвам грубо. — Не виждам защо да бъдем приятели сега. Той ни принуди да приемем херцог Ричард и все още го подкрепя.

— Смяташе, че защитава младия крал — казва тя. — Мислеше единствено за безопасността на младия крал. Иска да знаете това, а също и, че той смята, че всичко ще се оправи.

— О, нима? — впечатлена съм, независимо от посредницата. Хейстингс е предан на съпруга ми и в смъртта, както и в живота. Ако той смята, че нещата ще се оправят, ако е убеден, че синът ми е в безопасност, тогава може би всичко ще се нареди както трябва. — Защо е толкова уверен?

Тя пристъпва малко по-близо, за да може да шепне:

— Младият крал е подслонен в Епископския дворец — казва тя. — Съвсем наблизо. Но членовете на Частния съвет са съгласни, че е редно той да бъде настанен в кралските апартаменти в Тауър и всичко да бъде подготвено за коронацията му. Той трябва веднага да заеме мястото си като новия крал на Англия.

— Херцог Ричард ще го короняса?

Тя кимва.

— Приготвят за него кралските апартаменти, вземат му мярка за мантията за коронацията. Подготвят абатството. Организират живите картини и събират парите за отпразнуването на коронацията му. Разпратиха поканите и свикаха Парламента. Всичко се подготвя — тя се поколебава: — Всичко се върши бързо и припряно, разбира се. Кой би си помислил…?

Тя млъква рязко. Очевидно си е обещала, че няма да показва скръб пред мен. Как би могла? Нима блудницата на краля би се осмелила да плаче за загубата му пред неговата кралица? Затова не казва нищо, но сълзите се появяват в очите ѝ и тя примигва, за да ги прогони. А аз не казвам нищо, но и в моите очи се появяват сълзи, и аз извръщам поглед от нея. Не съм жена, която се оставя да я надвие един мигновен прилив на чувства. Това е неговата блудница; аз съм неговата кралица. Но Бог знае, че той липсва и на двете ни. Споделяме скръбта, както някога споделяхме радостта да го имаме.

— Но сигурна ли си? — питам с много нисък глас. — Служителите, които отговарят за кралския гардероб, подготвят мантията му за коронацията? Всичко се подготвя?

— Определиха като дата за коронацията му двайсет и пети юни и лордовете на кралството са свикани да присъстват. Няма съмнение — казва тя. — Сър Уилям ми нареди да ви съобщя да не унивате и че не се съмнява, че ще видите сина си на трона на Англия. Каза ми да ви предам, че той лично ще дойде тук сутринта, за да ви придружи до абатството, и ще видите сина си коронясан. Ще присъствате на коронацията на младия крал, начело на свитата му.

Уповавам се на тази надежда. Но виждам, че тя може да е права; че Хейстингс може да е прав; и че аз съм скрита в убежище като уплашен заек, който бяга, когато няма хрътки, и се снишава с притиснати към гърба уши, докато жътварите го подминават и отиват в друга нива.

— А Едуард, младият граф Уорик, е изпратен на север в домакинството на Ан Невил, съпругата на херцог Глостър — продължава тя.

Уорик е момчето, което бъчвата вино остави сирак. Той е само на осем години и е изплашено глупаво малко момче, истински син на своя баща глупак Джордж, херцог Кларънс. Но той има право да претендира за трона след синовете ми: неговото право е по-голямо от това на херцог Ричард и въпреки това Ричард го пази.

— Сигурна ли си? Изпратил е Уорик при съпругата си?

— Милорд казва, че Ричард се бои от вас и влиянието ви, но няма да воюва със собствените си племенници. Всички момчета са в безопасност с него.

— Хейстингс има ли новини за брат ми и за сина ми Ричард Грей? — прошепвам.

Тя кимва.

— Членовете на Частния съвет са отказали да обвинят брат ви в държавна измяна. Казват, че той е бил добър и верен служител. Херцог Ричард искал да го обвини, че е похитил младия крал, но членовете на Частния съвет отказали. Надделели над херцог Ричард и той приел мнението им. Ваша светлост, милорд смята, че брат ви и синът ви ще бъдат освободени след коронацията.