Филипа Грегъри - Бялата кралица

За сина си, скъпия ми Томас Грей, откупвам малката Ан Холанд. Майка ѝ, херцогинята на Ексетър, родна сестра на съпруга ми, ми взема четири хиляди марки за тази привилегия, но аз все пак плащам цената на гордостта ѝ, за да може Томас да наследи състоянието на Холанд. Синът ми ще бъде по-богат от всеки принц в християнския свят. Отмъквам на граф Уорик и този трофей — той искаше Ан Холанд за племенника си и въпросът беше почти уреден; но аз давам хиляда марки повече от него — цяло състояние, кралско състояние, с което мога да разполагам, а Уорик — не. Едуард удостоява Томас с титлата маркиз Дорсет, за да е в съответствие с перспективите му. Ще сватосам сина си Ричард Грей веднага щом видя момиче, което ще му донесе състояние: междувременно той ще бъде удостоен с рицарско звание.

Баща ми става граф; Антъни не получава титлата херцог, която споменаваше на шега, но става лорд на остров Уайт, а останалите ми братя биват назначени на служба при краля или в църквата. Лайънъл ще бъде епископ, както искаше. Използвам важното си положение на кралица, за да издигна семейството си на власт, както би сторила всяка жена и както всъщност е редно да стори всяка жена, издигнала се до величие от нищото. Ще имаме врагове — трябва да си създадем връзки и съюзници. Трябва да бъдем навсякъде.

Към края на дългия низ от женитби и удостояване с благороднически титли, никой в Англия не може да не влезе по някакъв начин в съприкосновение със семейството ми: не можете да търгувате, да разоравате нива, нито да водите съдебен процес, без да се срещнете с член на изтъкнатото семейство Ривърс или техните васали. Ние сме навсякъде: ние сме там, където кралят е избрал да ни постави. И ако някой ден всички се обърнат срещу него, той ще открие, че ние, семейство Ривърс, се простираме надалече — като крепостен ров около замъка му. Когато изгуби всичките си други приятели, ние все така ще бъдем негови съюзници, а сега сме на власт.

Ние сме му верни и той държи на нас. Аз му засвидетелствам верността и любовта си и той знае, че на света няма жена, която да го обича повече от мен. Братята и баща ми, братовчедите и сестрите ми, и всичките им нови съпрузи и съпруги му обещават безусловната си вярност каквото и да се случи, който и да тръгне срещу него. Ние създаваме нова фамилия, която не е нито Ланкастър, нито Йорк: ние сме фамилията Удвил, удостоени с благородническа титла под името Ривърс, и стоим зад краля като висока стена. Половината кралство може и да ни мрази, но сега аз направих всички ни толкова влиятелни, че не ме е грижа.

Едуард се залавя с делата по управляването на една страна, която е свикнала изобщо да няма крал. Назначава съдии и шерифи на мястото на мъжете, загинали в битка: нарежда им да наложат закон и ред в своите графства. Мъже, които са се възползвали от възможността да воюват със съседите си, трябва да се върнат в пределите на собствените си имоти. Уволнените войници от едната или другата страна трябва да се върнат по домовете си. Необузданите банди, които са се възползвали от възможността да тормозят хората, трябва да бъдат проследени и заловени, пътищата трябва отново да станат безопасни. Едуард се заема с тежката задача да превърне Англия отново в страна, която е в мир със себе си, а не във война.

После, когато най-сетне, безкрайната война приключва, залавяме бившия крал Хенри почти обезумял сред хълмовете на Нортъмбърланд и Едуард нарежда да го отведат в Лондонския Тауър заради собствената му безопасност, а също и заради нашата. Той не винаги е с ума си, Бог да му е на помощ. Нанася се в стаите в Тауър и, изглежда, знае къде се намира; изглежда, че се радва да се завърне у дома след скитанията си. Живее тихо и скромно, общувайки с Бог и до него денонощно има свещеник. Дори не знаем дали помни съпругата си и сина, за който тя му каза, че е негов — със сигурност никога не говори за тях, нито пита как са те в далечния Анжу. Не сме сигурни дали винаги помни, че някога е бил крал. Той вече не може да възприема света, бедният Хенри, и е забравил всичко, което сме му отнели.

Едуард възлага на Уорик посланически пост във Франция и Уорик с готовност се възползва от възможността да се махне от Англия и от двора. Не може да понесе надигането на нашия прилив и бавния залез на собствените си надежди. Планира да сключи договор с краля на Франция и твърди пред него, че все още има власт да решава кой ще управлява Англия; и че ще избере съпруг за наследницата от династията Йорк, Маргарет. Но той лъже, и всички знаят, че дните на неговото влияние са приключили. Едуард слуша майка ми, мен, и другите си съветници, които казват, че херцогство Бургундия е наш верен приятел, докато Франция е неизменен враг, и че може да бъде сключен съюз с Бургундия за доброто на търговията, в името на нашето роднинство, който да бъде споен с женитбата на сестрата на Едуард, Маргарет, със самия нов херцог, Шарл, който току-що е наследил богатите земи на Бургундия.

За Англия Шарл е изключително важен съюзник. Херцогът на Бургундия притежава всички земи на Фландрия, както и собственото си херцогство Бургундия, и следователно владее всички низини на север, всички земи между Германия и Франция и богатите имения на юг. Техните обитатели купуват големи количества английско сукно, търговци са и наши съюзници. Техните пристанища се намират срещу нашите от другата страна на английското море, обичайният им враг е Франция и разчитат на нас срещу нея. Те по традиция са приятели на Англия, а сега — чрез мен — и родственици на английския крал.

Всичко това е планирано, без да се допитват до самото момиче, разбира се, и докато се разхождам в градината на двореца Уестминстър, Маргарет идва при мен, обзета от смут и вълнение, тъй като някой ѝ е казал, че годежът ѝ с дон Педро Португалски ще бъде анулиран и сега тя ще бъде продадена на онзи, който предложи най-висока цена — или на Луи Френски за някого от френските принцове, или на Шарл Бургундски.

— Всичко ще бъде наред — казвам ѝ, като пъхам ръката ѝ в моята, за да може да върви до мен. Тя е само на двайсет и две, и не е била възпитавана да бъде сестра на крал. Не е привикнала с това, че изборът на бъдещ съпруг за нея може да се промени според нуждите на момента, а майка ѝ, разкъсвана между верността към своите съперничещи си синове, напълно е пропуснала да се погрижи за дъщерите си.

Като малко момиче Маргарет си мислела, че ще я омъжат за някой английски лорд и ще живее в английски замък, отглеждайки деца. Дори мечтаела да бъде монахиня — тя споделя майчината си привързаност към църквата. Когато баща ѝ предявил претенции за трона, а брат ѝ го спечелил, тя не си давала сметка, че за властта винаги трябва да се плаща цена и че тази цена ще бъде платена както от нас, така и от нея. Тя още не си дава сметка, че макар на война да отиват мъжете, тези, които страдат, са жените.

— Няма да се омъжа за французин. Мразя французите — казва тя разпалено. — Баща ми се би с тях: той нямаше да иска да се омъжа за французин. Брат ми не бива да мисли за това. Не знам защо майка ми крои такива планове. Тя беше с английската армия във Франция: знае какви са французите. Аз принадлежа към династията Йорк. Не искам да бъда французойка!

— Няма да бъдеш — казвам спокойно. — Това е планът на граф Уорик, а кралят вече не се вслушва в него. Да, той взема подкупи от французите и се отнася благосклонно към Франция, но моят съвет към краля е да сключи съюз с херцога на Бургундия, и от този съюз по-голяма полза ще имате вие. Само си помисли — ще бъдеш моя сродница! Ще се омъжиш за херцога на Бургундия и ще живееш в красивия дворец в Лил. Бъдещият ти съпруг е уважаван приятел на династията Йорк, и мой сродник по майчина линия. Той е добър приятел, а от неговия дворец ще можеш да идваш на гости у дома. А когато дъщерите ми пораснат достатъчно, ще ги изпратя при теб да привикнат към изискания дворцов живот в Бургундия. Няма по-модно и по-красиво място от бургундския двор. Освен това като херцогиня на Бургундия ще бъдеш кръстница на синовете ми. Ще ти хареса ли това?

Тя отчасти се успокоява.

— Но аз съм от династията Йорк — повтаря. — Искам да остана в Англия. Поне докато победим окончателно привържениците на Ланкастър. Освен това искам да видя кръщаването на вашия син, първия принц от династията Йорк. След това ще искам да го видя провъзгласен за Уелски принц…

— Ще дойдеш на кръщенето му, когато се сдобием с него — обещавам ѝ аз. — И той ще знае, че леля му е негова добра настойница. Но можеш да подкрепиш нуждите на династията Йорк в Бургундия. Ти ще запазиш Бургундия като приятел на Йорк и на Англия, а ако някога Едуард е в беда, той ще знае, че може да разчита на бургундското богатство и оръжия. Ще бъдеш наш съюзник отвъд морето. Ще бъдеш нашето убежище.

Маргарет отпуска главица на рамото ми.

— Ваша светлост, сестро — казва тя. — Трудно ми е да замина. Аз изгубих баща и не съм сигурна дали брат ми не е в опасност. Не съм сигурна, че той и Джордж са истински приятели: не съм сигурна, че Джордж не завижда на Едуард и се страхувам от онова, което милорд Уорик би могъл да направи. Искам да остана тук. Искам да бъда с Едуард и с вас. Обичам брат си Джордж: не искам да го изоставям в този момент. Не искам да оставям майка си. Не искам да напускам дома си.

— Знам — казвам нежно. — Но като херцогиня на Бургундия ти можеш да бъдеш силна и добра сестра на Едуард и на Джордж. Ще знаем, че винаги има една страна, на която можем да разчитаме, че ще остане наш приятел. Ще знаем, че има една красива херцогиня, която е поддръжница на Йорк до мозъка на костите си. Можеш да отидеш в Бургундия и да имаш синове, синове за династията Йорк.

— Мислите ли, че мога да основа династия на Йорк отвъд морето?

— Ти ще основеш нов род — уверявам я. — И ние ще бъдем щастливи да знаем, че си там, и ще ти гостуваме.