— Елизабет е най-красивата жена в Англия — отвръща ласкаво майка ми. — А той обича хубавите лица, но тя знае дълга си.

После трябва да чакам отново. През цялата вечер, докато играя на карти с момчетата си, а после ги слушам как казват молитвите си и се приготвят за лягане. През цялата нощ, когато, макар да съм изтощена и измъчвана от сладка болка, не мога да спя. През целия следващ ден, когато вървя и говоря като насън в очакване на мига, в който любимият ми навежда глава под горния праг на вратата, влиза в малката стая и ме взема в обятията, като казва:

— Съпруго, да вървим в леглото.

Три нощи минават в тази мъгла от наслада, до последната сутрин, когато той казва:

— Трябва да вървя, любов моя — ще те видя, когато всичко приключи.

Чувствам се, сякаш някой е плиснал ледена вода в лицето ми, ахвам и питам:

— На война ли потегляш?

— Събрал съм армия, а моите шпиони ми съобщават, че съпругата на Хенри му е наредила да я чака на източното крайбрежие с нейните войски. Ще тръгна веднага и ще предизвикам съперника си на битка, а после ще потегля към крайбрежието, за да посрещна жена му, веднага щом стъпи на суша.

Вкопчвам се в ризата му, докато той я облича.

— Нима тръгваш веднага?

— Днес — казва той, като ме отблъсква внимателно и продължава да се облича.

— Но за мен ще е непоносимо да съм без теб.

— Да. Но ще го понесеш. Сега слушай.

Този човек е различен от омаяния млад любовник от нашия продължил едва три нощи меден месец. Аз не мислех за нищо освен за насладите, но той е правил планове. Той е крал, бранещ своето кралство. Чакам да чуя какво ще нареди.

— Ако спечеля — а аз ще спечеля — ще се върна за теб и възможно най-скоро ще оповестим женитбата си. Мнозина няма да бъдат доволни, но това е свършен факт, и те няма да има какво да направят, освен да го приемат.

Кимвам. Зная, че изтъкнатият му съветник, лорд Уорик, подготвя женитбата му с френска принцеса, а лорд Уорик е свикнал да командва младия ми съпруг.

— Ако късметът ми изневери и загина, няма да казваш нищо за тази женитба и тези дни — той вдига ръка, за да възпре възражението ми. — Няма да спечелиш нищо от това, че си вдовица на един мъртъв самозванец, чиято глава ще бъде набучена на кол и изложена над портите на Йорк. Това ще те унищожи. В очите на хората ти си дъщеря на семейство, предано на династията Ланкастър. Такава и трябва да си останеш. Надявам се, че ще ме споменаваш в молитвите си. Но бракът ни ще бъде тайна между теб, мен и Бог.

— Майка ми знае…

— Майка ти знае, че най-добрият начин да те опази, ще бъде да осигури мълчанието на пажа и на почетната си дама. Вече съм я подготвил за подобен развой и съм ѝ дал пари.

Преглъщам едно ридание.

— Много добре.

— Освен това бих искал да се омъжиш отново. Избери си добър съпруг, някой, който ще те обича и ще се грижи за момчетата, и бъди щастлива. Бих искал да бъдеш щастлива.

Свеждам глава, толкова нещастна, че не мога да говоря.

— Но ако откриеш, че чакаш дете, ще трябва да напуснеш Англия — нарежда той. — Съобщи на майка си веднага. Говорил съм с нея и тя знае какво да прави. Херцогът на Бургундия владее цяла Фландрия и заради роднинството си с майка ти и от почит към мен ще ти даде собствена къща. Ако родиш момиче, можеш да изчакаш известно време, да поискаш опрощение от Хенри и да се върнеш в Англия. Ако изчакаш една година, ще бъдеш скандално прочута — мъжете ще бъдат луди по теб. Ще бъдеш красивата вдовица на един мъртъв претендент. Наслаждавай се на всичко това заради мен, умолявам те.

— Но ако родиш момче, това вече е напълно различен случай. Моят син ще бъде наследник на трона; наследник на династията Йорк и ти ще трябва да се погрижиш да бъде в безопасност. Може да живее под чуждо име; може да живее с бедни хора. Не проявявай лицемерна гордост. Скрий го някъде на сигурно място, докато стане достатъчно голям и силен, за да предяви претенции към наследството си. Ричард и Джордж, моите братя, ще бъдат негови чичовци и настойници. Можеш да им се довериш — те ще защитят всеки мой син. Възможно е Хенри и неговият син да умрат млади, и тогава синът ти ще бъде единственият наследник на престола на Англия. Не броя онази жена от династията Ланкастър, Маргарет Боуфорт. Редно е моят син да получи трона, разбира се, ако успее да го спечели или ако Ричард и Джордж успеят да го завоюват за него. Разбираш ли? Трябва да скриеш сина ми във Фландрия и да го опазиш заради мен. Той може да е следващият крал от династията Йорк.

— Да — отвръщам простичко. Виждам, че скръбта ми и страхът ми за него вече не са личен въпрос. Ако сме създали дете през тези дълги нощи, прекарани в правене на любов, тогава то няма да е просто дете на любовта, а наследник на трона, претендент, нов играч в дългото и смъртоносно съперничество между династиите Йорк и Ланкастър.

— Знам, че ти е тежко — казва той, когато вижда бледото ми лице. — Надявам се никога да не се стигне дотам. Но помни: ако се наложи да заведеш сина ми на сигурно място, твоето убежище е Фландрия. Майка ти има пари и знае къде да отиде.

— Ще запомня — казвам аз. — Върни се при мен.

Той се разсмива. Това не е насилен смях: това е смехът на един щастлив мъж, уверен в късмета си и в способностите си.

— Ще се върна — казва той. — Довери ми се. Омъжила си се за човек, който ще умре в леглото си, за предпочитане — след като се е любил с най-красивата жена в Англия.

Той протяга ръце, аз пристъпвам към него и усещам топлината на прегръдката му.

— Погрижи се наистина да го направиш — казвам. — А аз ще се погрижа да си остана най-красивата жена в твоите очи.

Той ме целува, но набързо, припряно, сякаш умът му е вече другаде, и се откъсва от вкопчените ми в него ръце. Отишъл си е от мен много преди да наведе глава, за да мине под горния праг на вратата, и виждам, че пажът е довел коня му до вратата и е готов за тръгване.

Изтичвам навън да му помахам. Той вече е на седлото. Конят му танцува на място: едро животно, с кафяв косъм, яко и силно. Извива врат и се опитва да се изправи на задни крака, съпротивлявайки се на стегнатата юзда, на която го държи Едуард. Кралят на Англия се извисява на фона на слънцето върху едрия си боен кон, и за миг аз също вярвам, че е непобедим.

— Сбогом, успех! — провиквам се, а той ме поздравява, обръща коня си и потегля — той, законният крал на Англия — да се бие с другия законен крал на Англия за самото кралство.

Стоя с вдигната за сбогуване ръка, докато вече не мога да виждам знамето му с бялата роза, което носят пред него, докато вече не чувам тропота от копитата на коня му, докато той си отива от мен: а после, за мой ужас, брат ми Антъни, който е видял всичко това, който наблюдава кой знае откога, излиза от сянката на дървото и тръгва към мен.

— Ти, блуднице — казва той.

Гледам го втренчено, сякаш не разбирам значението на думата.

— Какво?

— Блудница. Ти опозори дома ни и името си, и името на клетия си мъртъв съпруг, който загина, сражавайки се с този узурпатор. Да ти прости Господ, Елизабет. Веднага ще кажа на баща ми, и той ще те изпрати в манастир, ако първо не те удуши.

— Не! — пристъпвам напред и го сграбчвам за ръката, но той ме отблъсква.

— Не ме докосвай, развратнице. Нима мислиш, че искам ръцете ти да докосват тялото ми, след като с тях си обхождала неговото?

— Антъни, не е това, което си мислиш.

— Значи очите ме лъжат? — изсъсква той яростно. — Това е магия? Ти си Мелузина? Красива богиня, която се къпе в гората, а този, който току-що си тръгна, беше рицар, заклел се да ти служи? Значи сега това е Камелот? Почтена и чиста любов? Това е поезия, а не мръсна страст?

— Почтена е! — принудена съм да отговоря.

— Ти не познаваш значението на тази дума. Ти си развратница, а той ще те прехвърли на сър Уилям Хейстингс, когато мине следващия път оттук, както прави с всичките си развратници.

— Той ме обича!

— Както казва на всяка жена.

— Обича ме. Ще се върне при мен…

— Както обещава винаги.

Разярена, размахвам юмрук към него, и той се отдръпва, очаквайки удар в лицето. После вижда проблясването на злато върху пръста ми и едва не се разсмива:

— Дал ти е това? Пръстен? И от мен се очаква да се впечатля от един знак за любов?

— Не е знак за любов, това е венчален пръстен. Истински пръстен, даден в брак. Женени сме.

Заявявам го тържествуващо, но оставам разочарована.

— Мили Боже, той те е измамил — казва Антъни, с болка в гласа. Взема ме в обятията си и притиска главата ми към гърдите си. — Бедната ми сестра, бедната ми глупачка.

Освобождавам се с усилие.

— Пусни ме. Никой не може да ме прави на глупачка. Какво искаш да кажеш?

Той ме поглежда с тъга; устата му е извита в горчива усмивка:

— Нека позная, това е таен брак, сключен в уединен параклис, нали? Никой от приятелите и придворните му не е присъствал? И лорд Уорик няма да бъде уведомен? В тайна ли ще се пази станалото? Ще го отречеш ли, ако те попитат?

— Да. Но…

— Не сте женени, Елизабет. Измамили са те. Било е фалшива църковна служба, която няма стойност нито пред Бога, нито пред хората. Той те е измамил с евтин пръстен и фалшив свещеник, за да може да те вкара в леглото.

— Не.

— Този човек се надява да стане крал на Англия. Той трябва да се ожени за принцеса. Няма да вземе някаква си презряна вдовица от лагера на врага си, която го е причакала на пътя, за да го помоли да ѝ възстанови имуществото, полагащо ѝ се като на вдовица. Ако изобщо се ожени за англичанка, тя ще бъде някоя от изтъкнатите дами в двора на Ланкастър, вероятно дъщерята на Уорик, Изабел. Няма да се венчае за момиче, чийто роден баща се е бил срещу него. По-вероятно е да се ожени за някоя велика принцеса от Европа, инфанта от Испания или дофина от Франция. Той трябва да се ожени, за да подсигури положението си на трона, да сключи съюзи. Лорд Уорик никога не би допуснал Едуард да встъпи в брак по любов. А кралят не е такъв глупак, че да тръгне срещу собствените си интереси.