— Но…

— Настоятелно ви съветвам да не ми противоречите, Рашман. Ако разбера, че някой е попречил на принцесата, вие ще бъдете сменен на поста си още на другия ден. Докато Негово Величество е болен, аз съм регент. Ако трябва да се изразя съвсем точно — Джабер се усмихна леко, — моята дума е закон. Ясно ли е?

Чу как служителят от другата страна преглътна с мъка.

— Желанието на принцесата ще бъде изпълнено. Да, Ваше Кралско Височество. Моля, простете моята…

— Довиждане, Ваше Превъзходителство — отсече Джабер. И затвори.

Хайя стоеше на прага на личните му покои.

— Извини ме… чух по-голямата част от разговора.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — уморено каза той. — Кралят все повече отпада, Хайя.

— Когато замина, ще пътувам като принцеса — обеща тя. — Никакви неофициални изяви; ще нося короната. Всички ще видят една съвременна жена от Гада, която се държи с достойнство.

— Побързай да се върнеш — каза той. Все още се чувстваше притеснен. Колко достойнство би могла да запази, когато онези хрътки от пресата чакаха с камерите си, за да я разкъсат на парчета?

* * *

На Джейн й се повръщаше. Ръцете й трепереха осезаемо, докато четеше онези вестници. Те казваха, че Сали е права. Че всеки би могъл да се погрижи за финансите. Че щом веднъж излязат с акции на борсата, много бързо ще бъде заменена.

Трябваше да докаже себе си на тази среща. Да се представи толкова добре, както никога досега. Единственият начин да оцелее бе да се добере до дяловете на някое от другите момичета.

Запита се как ли финансов гений като Крейг Левин би се справил с положението, а после изпита омраза към себе си за нуждата и болката, която усещаше.

Не, по дяволите, не! Никакви приказки за Пепеляшка. Този път нямаше рицар на бял кон, готов да препусне и да я спаси. Крейг бе насреща, когато започнаха. В края всичко щеше да зависи само от нея.

* * *

Сали излезе от душа и посегна към пухкавия халат. Беше поръчала да ги доставят специално от „Блясък“ и хавлиите бяха най-меките и нежни на допир и с тях можеха да се мерят единствено хавлиите в хотел „Риджънт Бевърли Уилшър“. Бяха идеални за случаи като този, когато едва имаше сили да се подсуши след баня.

Крис бе някъде навън, играеше бейзбол с хлапетата от училище за деца с увреждания. Толкова се гордееше с него; единственото, с което се занимаваше напоследък, бе благотворителност.

Не се бе оплакала на Крис. Дори бе наредила на камериерката да махне вестниците и да държи телевизора постоянно включен на спортния канал. Тази битка бе само нейна, нямаше защо да намесва и съпруга си. Да я залъжат? Да я подкупят с голяма заплата? Онези мъже в пресата я смятаха за празноглава кукла, но някак си бяха забравили, че е ужасно богата. А когато „Блясък“ излезеше с акции на пазара, край, щеше да е в състояние да си купи цяла държава…

Не искаше пари. Не го ли разбираха? Всичко беше заради контрола и себеуважението.

Точно сега възнамеряваше да се погрижи за себе си. Да седне на терасата и да гледа как слънцето залязва над моравата; онази обширна морава, където бяха издигнати шатрите за нейното парти преди толкова години. Светският дебют на Джейн Морган.

Сали въздъхна с носталгия и горчиво съжаление. Погледна зад гърба си към голямото извито като спирала стълбище. Трите момичета бяха слезли по стъпалата заедно — красиви, много повече от красиви, шестнайсетгодишни, и целият свят бе в краката им.

Или поне в краката на Сали, тя бе простряла закрилата на богатството и известността си над тях. И в онази бляскава звездна нощ всичко се бе получило прекрасно.

Може би подобни преживявания не бяха толкова важни сега. Може би беше време да порасне и да остави миналото зад гърба си.

Джейн и Хайя явно го бяха направили.

Тъкмо излизаше през вратата, когато нещо привлече погледа й. Там, в коша за боклук в банята. Малката лентичка, която бе изхвърлила.

Не може да бъде.

Но да — имаше нещо различно в нея, нещо полузакрито със салфетка, което бе зърнала с периферното си зрение…

Сали я вдигна. Беше избързала прекалено. Не бе изчакала пълни три минути.

Имаше втора чертичка. Слаба, но ясно различима. Протегна ръка с отлично поддържан маникюр, за да се опре на мраморната стена на вградената баня.

Беше бременна.

* * *

Нямаше място за светски приказки. Никакви любезности. Никоя от тях не бе в настроение. Здрависаха се; адвокатите им също си стиснаха ръцете. Никой не направи реверанс на Хайя, а и тя не очакваше подобно нещо.

— Обявявам заседанието за открито — високо се обади Джейн.

Адвокатите замлъкнаха. Когато Джейн Морган заговореше, хората я слушаха.

— Събрали сме се, за да подпишем точните условия на първоначалното предлагане на акции на борсата. Предполагам, че всички имате нужните документи?

Хайя вдигна ръка.

— Госпожо председател, може ли да взема думата?

Джейн веднага седна на мястото си.

— Разбира се, Ваше Кралско Височество — каза тя със заучена любезност.

— Компанията настоятелно поддържаше етичната търговия. Както знаете, етичният бизнес в Средния изток с планирано разширяване на дейността в Европа и Азия беше мой приоритет като директор. Какви гаранции можете да ми дадете, че това ще продължи?

— Не мога. Една публична компания не може да поеме такъв ангажимент.

— Това е неприемливо — мигновено отсече Хайя. — Ние сме поели ангажименти и аз възнамерявам да удържа на думата си.

Това беше удар.

— Мога ли да кажа нещо?

— Госпожа Нелсън има думата — делово каза Джейн.

— Моите адвокати изчислиха, че козметиката с марката „Ласитър“ и дрехите, които се правят по мои модели, представляват двайсет и пет процента от общите продажби на стоки. В добавка към всичко това ние смятаме, че поне една трета от доброто име на веригата се дължи на личния ми принос към марката.

— Това е силно предубедено твърдение — обади се Джейн. — Хайя може да го оспори.

— Принцеса Хайя — сопна се Хайя.

Джейн наведе глава.

— Простете, мадам. Принцес Хайя. Мисля, че ще се съгласите с моите изчисления, според които общата стойност на недвижимите имоти, персонала, назначен от мен, дистрибуцията, финансирането, управлението на имуществото, анализаторските презентации и общите разходи съставляват над петдесет процента от общата стойност на тази компания.

Последва пълно мълчание. Трите жени край масата се изгледаха гневно една друга.

— И така, дами. — Кент Грийн, шефът на адвокатската кантора, представляваща Сали, се обади с леко самодоволен вид. — Вероятно е време да оставим професионалистите да се заемат с нещата, иначе това заседание може да се проточи цял ден. А ние все пак имаме краен срок.

— Само момент. — Сали заговори високо. — Бих искали всички да освободите залата, моля. Искам да говоря с партньорите си насаме.

— Не мисля, че това е разумно, Сали — покровителствено се обади Кент.

— Не мога да позволя Нейно Кралско Височество да остане без свои представители в залата — намеси се и Ахмед ал Джамир, специалният съветник. Хайя го наричаше мислено „бавачката“.

— Няма да оставя клиентката си да се бори сама. — Адвокатката на Джейн, Рейчъл Фрохмън, говореше ясно и авторитетно. — Съжалявам, госпожо Нелсън, но ние оставаме.

Джейн гледаше право към Сали, после погледна и към Хайя.

— Не, няма да останете. Освободете залата. Ако обичаш, Рейчъл.

— Но, госпожице Морган…

— Веднага, моля.

— Господин Ал Джамир, вие също. — Хайя кимна към дипломата, после подкрепи думите си и на арабски.

Последва побутване на столове и шумолене на хартия и с голямо нежелание малката армия от адвокати, асистенти, съветници и счетоводители напусна залата.

Веднага щом вратите се затвориха, Сали се усмихна.

— Момичета, какво, за бога, правим? — попита тя.

— Каквото е нужно — отвърна Джейн с натежало сърце.

— Глупости, приятелко. Правим онова, което си мислим, че е нужно. Всички сме притиснати до стената. Никоя от нас не иска да е тук. — Сали погледна двете си приятелки, решена те да си останат такива. — Искате ли да чуете какво ми се случи днес? Разбрах, че съм бременна.

Хайя грейна, забравила за сдържаността си.

— Я, стига, Сали!

— Вярно е. — Тя тръсна глава, а в очите й се появиха сълзи. — Момичета, помните ли онзи ден в училищния двор, първия ден, в който Хайя се появи? Никой не искаше да говори с нея. Аз реших, че трябва да се погрижим за нея. Защо ли? Защото аз бяха красивата, а Джейн — умната. Ние се допълвахме една друга. Не виждам защо животът трябва да е толкова сложен. Не разбирам защо да не можем да продължаваме така.

— Но „Блясък“ е всичко, за което сме работили през живота си — каза Джейн. — Компанията е всичко, което съм самата аз.

— Как ли пък не. Ти се справяше блестящо и преди да започнем общ бизнес. И ще се оправиш и след това. Аз искам компанията. Всички я искаме. Но аз бях едно дете в семейството и вие двете сте ми като сестри. — Сали погали с длан корема си. — Основах марката „Сали“ в козметиката. Джейн сега има „Моргана“. Хайя, изглежда, че короната, която носиш, ще стане още по-голяма, нали така? Това е само един магазин, момичета.