Не. Нямаше да стане. Независимо дали й харесва, или не, Джейн Морган щеше да се съревновава. В нова област.

— Давай смело! — кратко отсече тя.

— Наистина ли? — Той грейна.

— Разбра ме. Искам пълна програма.

Красотата иска жертви. Нужни бяха часове, дълги часове, а за Джейн — и скучни. Миене, сресване, подстригване, боядисване, сушене.

— Винаги ли отнема толкова време? — оплакваше се тя, докато Морис завиваше хилядното парче фолио върху току-що подстриганата й коса.

— Необходимо е търпение — въздъхна той.

Джейн отново се загледа в модното списание. Беше ужасно скучно. Пазаруване! Кой, за бога, се интересуваше от това? Зеленото било на мода, така ли? И какво от това? Цветовете на дъгата не бяха безброй. Някой щеше ли да се оплаче, ако тя се облече в синьо? Естествено, че не.

Жените наистина ли бяха толкова глупави?

— Наведи глава назад — нареди Морис. — Това ще боли… малко.

— Какво е това?

— Топла коламаска. Прекалено симпатична си, за да ходиш с една вежда.

— Ооох!

* * *

— Ще ти направя френски.

— Моля?

— Френски маникюр на ръцете и краката. Безцветен, не си готова за нищо по-фрапиращо.

— Щом е безцветен, какъв е смисълът? — попита Джейн, загледана в ръцете си. Другите две момичета бяха отишли на кафе в заведението отсреща. Тя все още бе заклещена тук и онзи тиранин Морис не й даваше да погледне в огледалото.

— Ще видиш — отвърна той тайнствено.

Най-сетне всичко свърши. Десет минути след като Хелън и Сали се бяха върнали, стиснали замразения си йогурт без мазнини, Морис изключи от контакта модерния си метален сешоар.

— Естествено още не съм я гримирал — скромно отбеляза той. — И, както сами разбирате, има нужда от дрехи… повече цвят. Но все пак!

Той ги подкани да се приближат, завъртя стола и махна черната коприна, с която бе закрил огледалото.

— Свети боже! — изпищя Сали.

Хелън зяпна безмълвно.

— Майчице мила! — Джейн се почувства като малко дете. Закри уста с ръка. — Майчице мила…

Косата й, подстригана до нивото на раменете, бе изпъстрена с деликатни бронзови кичури. Беше изключително жива и обемна, липсата на тежест й придаваше плътност, каквато преди нямаше. Без онази дебела плитка, свита на кок, Джейн се чувстваше лека като перце. Гъстите й сключени вежди бяха изчезнали и на тяхно място се бяха появили извити дъги, които отваряха лицето й. А върху ръката, закрила в момента устата й, блестяха лакирани нокти с красиви бели полудъги.

— Почакайте да й сложим малко грим. — Морис се изпъчи. — Истински магьосник съм, нали?

— Не. Имаше страхотен модел, върху който да работиш — усмихна се Сали. — Но наистина си много добър. — Тя се наведе и целуна по бузата възмутения стилист, при което пъхна в ръката му петстотин долара.

Морис се ухили доволно.

— Мерси, шери. Беше истинско удоволствие.

* * *

— Сега отиваме за рокли — енергично обяви Сали.

— Ще изглеждаш фантастично — обади се Хелън зарадвана и се усмихна топло на Джейн. Толкова хубаво бе да я види как разцъфтява — беше много умна, но невинаги особено женствена. Сега бяха извадили на преден план красотата й. Кой би посмял сега да тормози Джейн? Кое момиче изобщо би си го помислило? Приятелката й бе преобразена, по-хубава и от нея. Но Хелън не бе завистлива по природа и просто се радваше за Джейн. И тя самата имаше своята красота, все пак. Това й носеше известна утеха в живота, който никак не бе лесен — също като приятелството им. Хелън инстинктивно разбираше това. Горката Джейн. Колкото и да се ядосваше на баба̀, тя поне имаше семейство. Като Сали. А какво имаше Джейн? Един безполезен баща, който дори не заслужаваше да бъде наричан такъв.

Джейн Морган бе толкова студена, винаги бе толкова сдържана. Сърдита на целия свят, на живота. Хелън, която бе нежна и сърдечна, се надяваше някой ден приятелката й да се ожени, но не бе сигурна в това. Понякога Джейн демонстрираше категорично желанието си да стане раздразнителен и опак професор в някой университет — заклета стара мома. А това би било жалко, защото ако Джейн се нуждаеше от нещо, то това бе именно семейство. Истинско семейство. Може би любовта към собствените й деца щеше да излекува душата й, мислеше си Хелън.

— Не само за нея — и за двете. — Топлият южняшки тембър на Сали прекъсна размислите й.

— Не можеш да ми купуваш рокля! — Хелън бе отчасти поласкана, отчасти обидена. За разлика от Джейн, нейното семейство имаше пари. — Ще дойда с моя рокля.

— Искам да те преобразя — примоли се Сали. — Също като Джейн. Само си представи какво ще стане, след като гримьорката се заеме с нея!

— Не, не. — Хелън поклати глава. — Аз не нося дълбоки деколтета, Сали. Не съм като теб.

— Какво? Да не би да ме смяташ за разпусната? — Очите й блеснаха опасно. Ако имаше някаква слабост, това бе да й се присмиват. Ужасно мразеше това. Какво толкова, че не е особено добра ученичка? Тя имаше отличен усет към реалния живот.

— Естествено, че не — опита се да се измъкне Хелън. Очите й се плъзнаха по прилепналата бяла рокля на Сали, която не оставяше никакво съмнение относно внушителните извивки на фигурата и златистия загар на кожата й. Ако баба някога я зърнеше облечена така, щеше да получи удар! — Просто не мисля, че имаме еднакъв стил.

— Спокойно. Знам го, знам какво ще подхожда и на двете ви — кимна Сали. — Организирам това парти за вас. Доверете ми се.

— За нас — обади се и Джейн я побутна с лакът. Хайде! Сали обичаше да бъде лидер на малката им групичка. Партито беше нейно, то щеше само да затвърди неприкосновеното й положение на звезда, да покаже несметното й богатство.

Всичко, което притежаваше Поли, щеше да бъде на Сали. Какво от това, че бащите на другите момичета са прочути режисьори или известни продуценти? Когато Сали Ласитър пораснеше, тя щеше да може да си купи цяло студио и да наема или уволнява, когото си реши.

Това парти бе тренировка за бъдещето за Сали.

— Добре, тогава. За нас. Тримата мускетари!

— Моля? — не разбра Хелън.

— Няма значение — махна Сали. Тя нетърпеливо задърпа двете момичета. Преобразяването им бе като игра с пораснали кукли Барби. Обожаваше приятелките си и искаше те да изглеждат възможно най-секси. — „Ниймън Маркъс“. Веднага. Очаква ни личен консултант в пазаруването!

Хелън погледна към Джейн и сви рамене. Сали бе истинска стихия, когато бе в такова настроение. Най-добре беше да й се подчинят!

* * *

— Дами, изглеждате прекрасно. — Управителят на магазина се прехласваше най-възторжено. Естествено, всичко това означаваше солидни продажби за него, но Джейн забелязваше и блясъка в очите му — бе възхитен. — Наистина сте изключителни. Направо ще смаете всички!

— Какво мислите, момичета? — Сали дори не се опита да прикрие тържеството в гласа си. Двете й приятелки бяха излезли от пашкулите си и трябваше да са й благодарни за това. — Доста привлекателно трио сме, нали?

Отражението в огледалото, което покриваше цялата отсрещна стена, потвърждаваше оценката й.

Сали — руса, с прекрасен тен, зашеметяваща, в изумителна рокля от златни пайети с нежни къдри по деколтето, съвсем къси бухнали ръкави и пола с формата на рибя опашка. Приличаше на русалка от приказките.

Джейн — току-що разкрасена, сега гримирана от стилистката на щанда на „Шанел“. Косата й — блестяща и жива, а деликатните й черти — подчертани с грим в естествени цветове и лек блясък, който изтъкваше младостта й. Тя беше с тясна и дълга рокля от тъмнозелено кадифе, което подхождаше на смарагдовите й очи и медните кичури в косата й.

Хелън — екзотична и аристократична. Съобразявайки се с произхода й, Сали бе избрала за нея рокля с дълги ръкави и разкошен пищен шлейф, творение от сатен и дантела в цвят на олово и светлосиво, с подхождащо й наметало от агнешка вълна, меко като пух. Около шията й имаше тясно колие от дребни перлички.

Приятелките й протестираха, че не могат да приемат нещо толкова скъпо.

— По дяволите — избухна Сали. — Баща ми не си брои парите, момичета, той ги мери в килограми. И щом иска да ме глези, аз пък искам да поглезя вас. Ние сме приятелки, така че престанете с глупостите.

Много хора й се подмазваха, но тя знаеше, че тези двете момичета наистина я харесват; всъщност, щяха да я харесват дори и ако нямаше нищо. За човек в положението на Сали това означаваше много. Всъщност означаваше всичко.

— Щом казваш, благодаря ти. — Хелън я целуна развълнувана по бузата. Роклята бе прелестна, скромна, но и стилна, и родителите й нямаше да имат възражения.

— Благодаря ти, мила. — Джейн прегърна здраво Сали. Не би могла да произнесе и дума повече, без гласът й да потрепери.

Не можеше да повярва колко много я бе променила Сали. Без очилата, с малко грим, боядисване и подстригване на косата — направо не можеше да познае себе си. Онези отвратителни момичета, които се бяха опитвали да превърнат живота й в ад, също нямаше да повярват на очите си.

Джейн имаше остър ум, но й липсваше самоувереност. След партито това щеше да се промени.

Четвърта глава