Луиз Бегшоу - Блясък

Крейг Левин седеше на бюрото си и се опитваше да се концентрира. Зад гърба му огромните прозорци гледаха към Уолстрийт. Това бе офис, подходящ за господаря на вселената, и негово лично място за забавление. Беше поръчал да го проектират като кабинета на Гордън Геко във филма; това бе поучителна история, но Левин я използваше и като средство за мотивация.

Миналата вечер бе излязъл с един супермодел. Много умно момиче, израелка, тъмнокоса и с големи очи, която бе следвала медицина, преди да зареже всичко заради модния подиум. Просто среща, обикновена вечеря. Макар тя очевидно да бе склонна и на нещо повече, а тялото й да бе с по-изкусителни извивки, отколкото това на Джейн, той бе спрял само до вечерята. Бе се почувствал зле, сякаш изневеряваше на Джейн.

Глупаво. Двамата бяха скъсали.

Прекара ужасна нощ в мисли за бившата си приятелка. Беше й ядосан. Направо бесен. Защо бе посегнала на най-вълнуващото нещо в живота му, най-хубавото, и го бе съсипала с глупави, традиционни възгледи за любовта? Той я обичаше страстно. Какво значение имаше някакъв си глупав пръстен?

Много хора бяха поставяли условия на Левин, но никога не се бе съобразявал с чуждото мнение и всичко се бе подреждало идеално.

Не и този път.

Той отлично познаваше Джейн. По-млада от него, не чак толкова уверена в уменията си. И това му харесваше. Обичаше да я кара да усеща това в леглото, да изтръгва все по-дълбоки и разтърсващи оргазми от нея. Беше още по-хубаво, защото тя винаги се съпротивляваше. Беше толкова секси, неизменно предизвикателство.

Познаваше всеки сантиметър от тялото й. Знаеше как копнее за него.

Какво си бе въобразявал? Бе спечелил Джейн от самото начало благодарение на внимателно планирана атака, месеци наред търпеливо чакане, бе оставил копнежът й да свърши основното. Сега трябваше само да си я върне. Бе вдигнал телефона и се бе обадил на денонощния бутик за цветя да направят доставка на разсъмване.

И само преди минута главната му асистентка се бе обадила, за да му съобщи новината и да му предаде съобщението на Джейн.

Беше толкова… толкова силна. Изискана. Всичко онова, което липсваше на супермодела. Тя го запленяваше. Левин усети как започва да омеква, да се предава. Каза си, че поне веднъж във връзката им тя щеше да победи.

Обади се в сградата, където живееше.

— Тя замина, господин Левин — увери го портиерът с лека нотка на гордост, както се стори на Крейг. — Каза да ви предам да спрете да я преследвате. Няма да се върне, докато не мине срещата, а не иска да ви вижда и след това.

— Благодаря, че ми каза, Ортис.

Затвори тъкмо когато асистентката му позвъни.

— Крейг, хората от „Банк ъв Америка“ са тук за срещата в девет, а във външното фоайе те чакат и хората от „ККР“ за срещата в девет и двайсет…

— Емили, поднеси им извиненията ми, отмени всичките ми срещи.

— Всички ли? — възрази тя.

— Всички. За цялата седмица.

— Добре ли се чувстваш, Крейг?

— Не. Болен съм. И се прибирам у дома. Кажи на Питър да се заеме с всичко. — Това бе заместникът му във фирмата. — И не ми се обаждай.

— Дадено — отвърна тя. Сигналната лампичка на телефона угасна. Секретарки, които оспорваха нарежданията му, не се задържаха дълго на мястото си.

Обади се на една от личните си асистентки, която работеше в къщата.

— Клодет, изпрати лимузина до офиса. Отивам на летище „Кенеди“. Искам да хвана първия самолет за Лос Анджелис. Обади се на служителите в Холивуд да подготвят къщата.

Нямаше никаква представа какво ще каже на Джейн, но щеше да се срещне с нея. А тя не можеше вечно да се крие. Щеше да бъде в Лос Анджелис в понеделник сутрин, за да присъства на събранието в „Блясък“. И Крейг Левин щеше да я чака.

В четвъртък новината вече се бе разнесла.

Господи, каква история само.

В апартамента в хотел „Виктрикс“, в огромната спалня в имението в Бел Еър, в двореца на принца в столицата Гада три млади жени разгърнаха вестниците и включиха компютрите си. Никоя не хареса онова, което видя.

Беше грозна картина, истинска кървава баня.

Сухите и скучни страници на бизнес пресата бяха попаднали на нещо пикантно, за разнообразие. Скандал, в който бяха замесени красиви жени, милиарди долари, спортип, финансисти и кралски особи.

„Уолстрийт джърнъл“ обобщаваше всичко — заглавието му бе повече от красноречиво Женски бой.

Хайя — снимана с официална рокля и корона на главата, както и по джинси и тениска, заемаше централно място. Принцесата на янките. Анита Родик или маниачка, държаща повече на парите, отколкото на страната си?

Джейн — работохоличка и истински кошмар като шеф. Уволнила хиляди работници в „Шоп смарт“. Самотница, неспособна да общува и без капка женственост в тялото си. Защо биха й се доверили акционерите? Кариера, дължаща се на чист късмет, прекалено млада, без реални позиции в бизнеса…

Сали — бизнес Барби или безмозъчна кукла? Облечените в скучни сиви костюми репортери от бизнес изданията само чакаха сгоден случай да я разкъсат. Дъщерята на печално известния Поли Ласитър. Женена за спортист. Способна само да прави дрехи и да се снима — едва ли беше подходящ човек за корпоративно ръководство.

Когато действаха заедно, принудени бяха да признаят репортерите, тези три жени имаха нещо специално. Но то не можеше да продължава дълго. След години на експлозивен растеж и повече пари, отколкото повечето мъже изпълнителни директори можеха да спечелят някога, те вече се бяха хванали за гушите. Когато „Блясък“ излезеше на пазара, щеше да дойде времето да се намесят истинските търговци.

В понеделник акциите им щяха да са на разположение на всеки. Време беше, гласеше преобладаващото мнение, пазарът да разчисти тази каша.

Имаше известни спекулации коя акула ще погълне най-много от дяловете на Джейн Морган най-бързо. Тя определено щеше да бъде изместена най-лесно. Уменията й можеха да бъдат дублирани.

Ами Хайя и нейният етичен бизнес? Какъв беше смисълът от това? Дори и „Боди шоп“ се бяха продали на „Л’Орсал“, казваха всички с насмешка. От друга страна, Хайя бе сключила, меко казано, много изгоден брак. Като наследник на короната Джабер притежаваше шестнайсет двореца! Ами ако реши да използва личното си богатство и да обере акциите под носа на американските брокери? Никой не можеше да се мери с подобна сила.

А Сали? Е, това вече бе различно. Америка я обожаваше. Тя бе Кралицата на красотата, която бе пораснала и красеше заседателната маса в борда на директорите. Съпруга на шампион. Чисто злато. Мъжете в пресата бяха съгласни, че тя трябва да бъде умилостивена. Новите корпоративни собственици трябваше да й изплатят страхотен бонус, да й дадат утешителна титла, директорско място без истинско влияние в компанията, нещо, с което да я залъжат да остане.

Каквото и да се случеше, щеше да бъде интересно. Акциите щяха да излязат на пазара веднага след заседанието, в десет часа западно време. Разбира се, всички щяха да забогатеят, но поне една или дори и трите жени щяха да видят мечтата си унищожена.

— Обаждат се от посолството, Ваше Кралско Височество.

Джабер се намръщи. Нямаше нужда да пита кое посолство. Това бе третото обаждане за сутринта.

Негово Превъзходителство започна с обичайните формалности, после мина към главния въпрос.

— Принцесата не може да дойде, сър.

— Нима вече не водихме този разговор, посланик Рашман?

— Да, но Ваше Кралско Височество не разбира напрежението…

— Отлично го разбирам — бавно каза Джабер. И той не искаше Хайя да заминава. Кралят отпадаше. Цялата ситуация бе доста критична.

— Имам предвид физическото напрежение. Едва събота е, а вече се събират хора край магазина. Все едно става дума за Оскарите. Запазват си места. Трябва да забраните този скандал, сър, длъжен сте…

Джабер го прекъсна. Не харесваше плановете на Хайя, но тя бе взела решението си и той нямаше да допусне никой да му диктува как да постъпи.

— Много интересни думи използвате към наследника на короната, Ваше Превъзходителство.

Настана дълга пауза.

— Сър, простете ми. Вашата съпруга…

— Нейно Кралско Височество е решила да направи това посещение. Само това е важно. Можете да изпратите специален съветник, който да я придружава.