Появи се тънка синя линийка. Сали затаи дъх…

Но не, линийката остана само една. Изчака. Нищо. Не беше бременна.

Сали въздъхна. Естествено, че нямаше да стане веднага. Трябваше само да е търпелива. О, да, и да се упражняват много.

Беше в по-добра форма от всякога. Крис обичаше да се забавлява, докато я караше да тренира. Какъв стимул имаше само! Искаше тя да го наблюдава, докато вдигаше тежести без тениска. Толкова се възбуждаше, когато гледаше как силните му мускули се движат под загорялата му кожа, как бицепсите му се изпъват, че Сали едва се сдържаше да не му се нахвърли веднага щом той приключеше.

Преди всичко бе много хубаво. Сега, когато бяха женени, бе просто идеално. Всеки път, когато погледнеше масивната халка, отрупана с бели диаманти — а на лявата й ръка имаше достатъчно ледено сияние, че да задоволи и полярна мечка — Сали изпитваше прилив на дълбоко и всепоглъщащо удоволствие. Той беше неин — обвързан, готов, отдаден. В леглото бе толкова освободена, колкото не си бе представяла, че може да бъде. Сега искаше само да роди децата му…

И да ръководи своята компания.

Е, какво пък. Това не беше някакъв единичен опит, утешаваше се тя, загледана в самотната тънка линийка. Имаха право на безброй опити.

Не беше така с „Блясък“. Сали изхвърли лентичката, изми ръцете си и слезе, за да говори отново с адвокатите си. Може и да не бе най-умната жена на света, но разбираше достатъчно. А и винаги можеше да си наеме умни хора.

Сали не бе се мъчила напразно в Тексас. Все още бе дъщеря на баща си. Нека Хайя и Джейн да съберат книжните си знания и да се изправят срещу онова, което бе научила от живота. Сали знаеше кой ще победи.

* * *

— Но не сте ли обвързана с договор? С „Блясък“?

Мъжете в сиви костюми и с побелели коси, седнали около масата в кантората в Чикаго, се стараеха да не зяпат Сали. Знаеше как я възприемаха — като пеперуда сред молци. Прилепналата й къса рокля очертаваше стегнатото й тяло; дългата й руса коса проблясваше от новите платинени кичури, които бе прибавила към по-тъмната основа, като слънчеви лъчи; носеше колие с диаманти и рубини, изпъкващо върху нежната й шия — още един подарък от Крис.

— Да. Марката „Ласитър“ е тяхна. Затова предлагам да основа нова. — Тя ги заслепи с усмивката си.

— Но какво друго би могло да е по-известно от „Ласитър“?

— „Сали“ — отвърна тя с намигване.

Търговските директори и специалистите по маркетинга въздъхнаха. „Сали“. Разбира се. Беше идеално. Една дума. Едно име. Любимката на Америка.

— Ще изисквам най-високо качество и своевременни доставки. Ще преговаряме с най-добрите магазини в Америка, не само с „Блясък“. Ще продаваме в „Харъдс“, в „Сакс“ на Пето авеню, в „Скрупълс“ в Лос Анджелис. А това означава, че няма никакво място за грешки. Мисля си за „Крем дьо ла мер“ — но в по-големи мащаби. И не чак толкова скъпо. Достъпен лукс, като червило на „Шанел“.

Всички закимаха оживено, както бяха правили директорите и в останалите козметични компании, които бе посетила.

— А маркетингът?

— Очаквам предложение от някоя от петте най-добри фирми на Медисън авеню.

— Това беше изключително впечатляваща презентация, госпожо Нелсън — заяви председателят, като се изправи и потърка радостно ръце. — И много ще се радваме да работим с вас. Ще изпратим нашите оценки на вашите хора още днес.

— Пълен творчески контрол — повтори категорично Сали. — Това ще бъде моята марка, а вие ще доставяте суровите материали — ще бъде записано в договора ни.

— Госпожо Нелсън, вие сте марката — отговори той с изненадан вид. — Защо да се обръщаме към друг?

Сали стисна ръката му много доволна. Да, бяха я разбрали. Само ако и бившите й най-добри приятелки можеха да гледат на нещата по начина, по който ги виждаха водещите специалисти в маркетинга в Америка!

Докато се возеше в лимузината към летище „О’Хеър“, тя обмисли всичко отново. Можеше да задвижи нещата до края на следващата седмица. Мострите щяха да бъдат на бюрото й, включително и мостри на опаковките…

Беше имала намерение да използва това за изнудване. Но сега в главата й се оформи нова идея. Две компании — едната публична, едната само нейна. Защо не? Щом Джейн можеше да разшири дейността си, защо да не го направи и тя? Да покаже, че е способна, че може да ръководи марката си — така щеше да убеди акционерите на „Блясък“ да й продадат акциите си.

Да. Страхотна идея. Извади мобилния си телефон и набра адвоката си на пряката му линия. Той беше начело на голяма фирма в Лос Анджелис и на нейно разположение по всяко време.

— Тони? Сал се обажда. Слушай, реших да вървя напред. Можеш ли да подготвиш всичко, да регистрираш компанията на мое име? „Сали Ласитър козметикс“. Благодаря, скъпи. Искам документите да ме чакат за подпис, когато се прибера.

Тя изслуша доклада му по телефона. Отлично. Всичко се нареждаше добре.

* * *

Джабер въздъхна от удоволствие и се протегна до Хайя, дишайки тежко. Беше изтощен и остана да лежи, загледан в мозайките по тавана.

И тя бе останала без сили. Но, господи, колко беше добър само. Търпелив, взискателен, опитен… Джабер влагаше цялата си внушителна интелигентност в задачата да си играе с тялото й и Хайя подскачаше в ръцете му като върху жарава. Освен това, когато масивните месингови врати на спалнята им бяха затворени, той се превръщаше във воин от пустинята, безкомпромисен и властен. Тя откликваше първично, не можеше да се сдържи.

— Не бих могъл да се справя без теб. В никакъв случай.

— Не можеше ли да откажеш? — плахо се обади Хайя.

— Да откажа? — Джабер се подпря на лакти и се загледа в разкошната й тъмна коса, разпиляна върху белите чаршафи от египетски памук. — Не можеш да откажеш на съдбата си, когато те повика. Така се обричаш на вечно съжаление.

Тя се завъртя по корем, за да се приближи до него, лекичко го целуна по ухото и обсипа с целувки шията му.

— Именно затова трябва да замина.

— Хайя. — Той въздъхна. — Състоянието на краля не е никак добро. Може да почине по всяко време, докато те няма. Ще станеш кралица на Гада, а ще седиш в някаква заседателна зала в Лос Анджелис! Как би изглеждало това?

— Би показало, че не си човек, който прави компромиси с принципите си — каза тя. — Ти пое риск, когато се ожени за мен, Джабер. Знаеш каква жена съм — бизнес дама, професионалист. Да, оставих това настрани. Но няма да позволя да разрушат всичко, което съм създала. Нека да спася компанията. Само един ден. Това е единственото, за което те моля.

Той поклати глава.

— Хайя, не мога да ти откажа. Но се постарай да приключиш възможно най-бързо и се качвай в самолета в мига, в който излезеш от залата. — Джабер въздъхна. — Жени. Човек би си помисли, че ще ми е по-лесно като крал.

Тя го удари по гърдите и се усмихна широко.

— Нямаш шанс.

— Трябваше да се оженя за онази далечна братовчедка — мрачно отрони Джабер. Прегърна жена си и я притисна здраво към себе си. Хайя се удиви на неизтощимата му енергия.

— Нищо. — Той я целуна игриво, подканящо. — Ще ти дам възможност да ми се отплатиш.

* * *

— Пресата ще бъде там — сподели Сали с Джейн без увъртане. — Научили са какво става, както и за скарването ни.

— Казала си им?

— Не — студено отвърна Сали. — Има три адвокатски кантори, замесени в случая, Джейн.

Джейн стисна устни. По дяволите.

— Значи трябва просто да се облечем като за случая и да се държим цивилизовано. Ако анализаторите сметнат, че сме се хванали за гушите, началното предлагане на акции на борсата ще бъде разочароващо. Трябва да разберат, че си оставаме един екип — поне двете с теб. Хайя е извън играта.

— Съгласна съм. Ще се видим в понеделник — отсече Сали и затвори.

Джейн остана заслушана в сигнала от слушалката. Бавно затвори телефона. Нямаше никакво съмнение, че в понеделник следобед ще сключва сделки с институциите, които ще й дадат контрол над компанията. Защо тогава се чувстваше толкова потисната?

Телефонът й звънна отново и тя подскочи. Оказа се обаче само двойният сигнал, който означаваше, че се обажда управителят на сградата.

— Да, Ортис?

— Госпожице Морган, имате доставка. Господи, каква доставка само. — Възрастният господин се смееше. — Цветя от господин Левин.

Тя потрепери. Защо постъпваше така? Нима не бе достатъчно ясна? Искаше да скъсат напълно.

— Можеш да ги качиш.

— Не, госпожице, аз не мога. Но хората на доставчика ще ги качат.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпратил ви е цветя — цял камион цветя. Сигурно има стотина букета. И саксии. Има дори и цъфнало портокалово дръвче. Тук долу ухае доста приятно, госпожице.

— Камионът още ли е долу?

— Сега го разтоварват.

— Не — отсече Джейн. Сега болката й бе ярка и режеща като диамант. — Ортис, откажи доставката, ясно? Не ги искам. Кажи на хората да ги върнат обратно.

Последва мълчание, но човекът знаеше, че не бива да спори с нея.

— Да, госпожице. Някакво съобщение?

Тя се замисли.