— Ако това е поредното ти предложение за дяловете ми…

— Не направо. Виж, познаваме се прекалено отдавна, за да увъртам нещата, а и виждам, че сега си страшно заета, затова ето за какво става дума. Двете със Сали сме твърдо решени да направим от „Блясък“ публична компания. В понеделник свикваме събрание на борда и това е твоето известие за събитието. Няма нужда да присъстваш, защото имаме кворум и без теб и просто ще инструктираме банките да представят компанията на пазара.

Хайя остана без дъх.

— Няма да посмеете.

— Трябва да стане, Хайя. Прекалено големи сме вече. И всички имаме различни мечти. — Джейн звучеше малко тъжна, но продължи смело напред. — Истината е, че и двете със Сали искаме да притежаваме компанията и единственият изход от тази патова ситуация е да пуснем акции на пазара и да се борим за доверието на акционерите. Ще задържим достатъчно лично участие, за да си гарантираме места в борда на директорите — стига още да го искаш.

— Разбира се, че искам! — Хайя се развика, без да я е грижа кой ще чуе. — Вие двете, да не би да използвате тази криза, за да ме изключите от играта? Аз съм душата на нашия магазин, той е мой. Осигурявам половината от стоките и деветдесет процента от философията му. Без мен вие нямаше да давате и пет пари за етичната търговия…

— Когато компанията е публична собственост, етиката изисква да печелим пари за пенсионните фондове, които имат акции при нас. Семействата ще са инвестирали спестяванията си в нас.

— Но ние не сме публична компания!

— Ще станем такава. — Джейн явно се развесели от претенциите на Хайя и това я вбеси изключително много. — Явно и трите смятаме, че всяка е дала най-голям принос.

— Дотук с приятелството ни.

— Бихме могли да поспорим дали, след като ти сега си истинска кралска особа и не възнамеряваш някога да работиш отново, би могла да се проявиш като добра приятелка и да продадеш дяловете си на мен и Сали. Малко е егоистично от твоя страна, Хайя. Държиш се като кучето с кокала.

— Не бих могла да поверя на никого дейността си в региона. Знаеш ли с колко пот съм изградила този проект?

— Хайя, признай го най-сетне. — Джейн говореше направо. — Ти приключи. С теб е свършено. Принцесите не могат да бъдат директори на компании, това поне го знаеш. Би могла да оставиш поне партньорите си да продължат с играта.

— Ще видим дали с мен е свършено — викна Хайя. — Не искам просто да бъда нечия съпруга. Ахмед имаше своя бизнес, а Джабер има политиката си, но „Блясък“ беше лично мое начинание. Само мое. Моят магазин, моята стока, моят бизнес модел, по дяволите! — Беше вбесена. — Забравихте ли кой изобщо предложи идеята за този магазин? Това бях аз! Ще присъствам на заседанието в понеделник, Джейн Морган. И ако започнете без мен, ще ви съдя до края на дните ви!

Затръшна слушалката и скочи на крака, разхождаше се напред-назад и кипеше от гняв.

На вратата се почука тревожно и Айша, цялата пламнала от вълнение, надникна вътре.

— Ваше Височество!

— Разреших ли ти да влизаш? — Хайя се тресеше от гняв и нейната асистентка, за свое съжаление, бе първият, изпречил се пред погледа й.

— Извинете ме, Ваше Височество! — каза Айша. Сведе ниско глава и направи много дълбок реверанс, който сепна Хайя. Двете с Айша работеха от доста време заедно. Освен пред хората, Айша никога не се покланяше. — Но трябва да дойдете, трябва да видите какво дават по телевизията!

Хайя побърза да мине в основния салон. Всички зяпаха поставения на стената телевизор, който бе включен на канал CNN чрез сателитна връзка. Когато тя влезе, всички се обърнаха да я погледнат.

— Мамо! — обади се Нур, без да обръща внимание на никого.

На екрана бе съпругът й, облечен в тъмен западен костюм, с тъмни очила и заобиколен от войници. Тъкмо излизаше от болница „Кралица Физуле“ в столицата на Гада. Хайя остана с отворена уста, когато забеляза надписите, които течаха в момента в дъното на екрана.

— И местните източници потвърждават, повтарям, имаме потвърждение — казваше червенокосата водеща, — че крал Назир е посочил своя министър-председател, принц Джабер ибн Мохамед, за новия наследник на трона в Гада. Съпругата на принц Джабер е принцеса Хайя — на екрана се появи собственото й лице, усмихваше се редом с Джейн и Сали, използваха някакъв стар рекламен кадър — американска гражданка и основателка на изключително успешната верига от луксозни магазини „Блясък“. Така може да се окажем с две американски кралици в Средния изток, Джак!

— Принц Джабер е известен с умереното си отношение към Запада и горещата си подкрепа за социална справедливост и демокрация — продължи другият водещ. — Но официалните власти в Гада много настоятелно подчертават, че състоянието на краля е стабилно…

Хайя пребледня и се облегна за опора в едно кресло.

— Изключете го — тихо нареди тя.

Един войник побърза да изпълни заповедта.

— Всички ще се молим за здравето на краля — добави тя. И докато всички я зяпаха, тя покри лицето си и се обърна в посока към Мека.

О, боже… моля те, спаси го!

Не искаше да става кралица. Не се бе съгласявала да става кралица!

Хайя се замисли за дъщеря си, за съпруга си, за новата си родина, за родителите си. И после се върна към новината, която току-що бе научила. Ако животът й се променеше отново, и то по толкова драстичен начин, от двореца със сигурност щяха да настояват тя да стои настрани от компанията и ръководството й.

Не я интересуваше. Джейн и Сали сигурно разчитаха на това. Но единственото, в което Хайя бе сигурна, бе това, че ще успее да спаси компанията си.

Надяваше се, че Джабер ще разбере защо това е толкова важно. Но каквото и да станеше, в неделя вечерта тя щеше да отлети за Лос Анджелис.

* * *

— Удоволствие е да се работи с вас. — Роуз Ротстайн стисна здраво ръката на Джейн. — Мястото е страхотно и смятам, че ще бъдете щастлива тук. Ако мога да ви помогна с още нещо, само се обадете.

— Непременно. Благодаря. — Джейн харесваше Роуз, която бе едната половинка от екипа на „Джи Ар Риълти“. Заедно със съпруга си Джейкъб тя се бореше да превземе семейния бизнес — „Ротстайн Риълти“. Джейкъб бе богат, но тя самата бе започнала от нулата. Те предлагаха най-добрите бизнес имоти в града. Току–що бе сключила много изгодна сделка за петстотин квадратни метра в долен Ийст сайд. Още по-хубаво бе, че помещенията бяха напълно оборудвани и нямаше да й се налага да губи време.

Разходи се из новите си офиси. Имаше страхотна гледка към долната част на Бродуей, както и към Световния търговски център. Идеално място за новодошъл на Уолстрийт.

Джейн смяташе да наеме петнадесет брокери, двама анализатори и петнадесет асистенти. Когато бизнесът се разраснеше, щяха да станат и повече.

Може би никога нямаше да се превърне във втори Крейг Левин, но определено щеше да опита. Докато „Блясък“ стане неин, това означаваше да търгува с валута и акции; Джейн възнамеряваше да се заеме с дългосрочни позиции или да започне събирането на инвестиционен фонд. Репутацията й бе безукорна. Освен това си мислеше да започне да се занимава с недвижими имоти. Купуването и наемането на терени и помещения за магазините я бе научило на доста за търговските площи.

Не искаше да бъде просто поредната жена на ръководен пост. За да убеди акционерите да й продадат акциите си от „Блясък“, тя трябваше да играе в смесената лига.

Мисълта за Хайя, която беснееше и викаше по телефона, изникна в съзнанието й. Спомни си и за Сали, която й бе заявила, че всеки брокер може да се оправи с финансите.

За Крейг, мъжа на живота й, голямата й любов, който бе останал да лежи в леглото си, без да я спре, без да я задържи.

За баща си и за последния път, когато го бе видяла и безуспешно се бе опитала да го задържи за палтото, докато той се качваше в дипломатическата кола.

Приятели. Любовници. Роднини. В крайна сметка човек можеше да вярва единствено на себе си.

Нека дойде понеделник. Когато седнеше в онази заседателна зала, нейните офиси щяха да са пълни със служители, напълно готови за работа и търгуващи.

Излезе навън. Бе време да иде на фризьор и на маникюр. Пресата щеше да бъде там в понеделник. Хайя бе на път да стане кралица, а Сали бе звезда. Тя бе самотното момиче, което не искаше да изглежда зле.

Джейн се замисли за Крейг и потръпна от невероятната физическа болка. Толкова силно го желаеше. Искаше да усети тялото му, притиснато до нейното, да почувства силните му и здрави мускули до нежната си кожа, да погали с пръсти гърба му.

Но искаше и много повече от това. А той нямаше намерение да й го даде.

Любовта — без значение каква — бе опасно занимание, голям риск. Никога не бе успявала да се измъкне без наранено сърце. Сега просто щеше да играе така, че да спечели.

Но докато заключваше вратата на офисите, в очите й имаше сълзи.

Джейн ненавиждаше собствената си слабост.

* * *

Сали погледна надолу към малката лентичка. Беше включила тестовете за бременност в списъка с покупки за домакинството, защото така можеше да остане анонимна. Плащаше за доставките с кредитна карта на името на нейната асистентка, за да не тръгнат репортерите да ровят в боклука й. Не искаше да прочете за това в „Инкуайърър“.