Луиз Бегшоу - Блясък

Джейн остана мълчалива, свела тъмнокосата си глава.

— Ще ти предложа много щедра цена за твоя дял, Сал. Мога да намеря пари. Тогава това няма да стои помежду ни.

Сали се изправи.

— В крайна сметка, ние сме приятелки, а не сестри. Такива неща се случват. Такъв е животът. Искам „Блясък“, Джейн. Надявам се да забогатееш още повече по всякакъв друг начин, но този магазин е мой.

Джейн кимна тъжно.

— Ще се обадя на Хайя. Ще поддържаме връзка. Трябва да действаме бързо. Искам да пуснем акциите след шест месеца. Междувременно, все още мога да работя с теб, нали?

Сали се засмя.

— Шегуваш ли се? Смятам да утроя усилията си в рекламата. Искаме това да бъде най-грандиозното появяване на пазара. Когато акциите на „Блясък“ излязат на борсата, искам да бъдем истинска глобална верига.

Джейн се протегна през масата и подаде ръка на Сали. След миг колебание русото момиче я стисна. Усмихна се многозначително на Джейн.

— Мисля, че вие британците бихте казали: „Нека по-добрият победи“.

— Красива е — каза Хайя. — Благодаря.

Тя прегърна и целуна малкото мароканско момиченце. Родителите му стояха наблизо и сияеха от гордост. Призоваха небесата да изсипят благословията си върху Нейно Кралско Височество.

Хайя взе малката рисунка, грубо нарисувана на хартия с ярки флумастери, изобразяваща Хайя, застанала до магазин на „Блясък“, който много приличаше на голям базар. Беше напълно подходяща, наистина. Момичето, Салма, беше на дванайсет, но страдаше от синдрома на Даун и рисунката му бе крещяща и ярка като на петгодишно хлапе. Салма се ухили широко, разкривайки белите си зъби, доволна от прегръдката и целувката.

Специалното училище, което посещаваше, бе ново в Казабланка. Хайя правеше светкавична обиколка на благотворителни училища в региона. Беше планирала целия си график заедно с Джабер и бе започнала да го изпълнява още в деня след медения им месец.

— Но така имаш някакво събитие всеки ден. — Той поклати глава. — Четири обиколки годишно, без да броим държавните ми визити…

— Не мога да стоя със скръстени ръце, знаеш го — напомни му Хайя. — Щом ще се занимавам с благотворителност, искам да го върша, както трябва. На пълен работен ден. Ще използвам титлата и положението си. Години наред бях директор на компания и имам нужда от ангажираност. Нур ще идва с мен. А и пътуванията ми са предимно в Гада, ще бъда далеч от теб най-много по няколко седмици в годината.

— Ами когато се появят нашите деца, инш Аллах?

— Тогава ще остана в Гада. Но пък тукашните принцеси пътуват в голям лукс — подразни го Хайя. Питаше се дали някога ще свикне с всичко, с огромните лимузини, с моторизираната охрана, невероятните бижута и изящните тоалети. Навсякъде, където отсядаше, бе обградена от първокласен комфорт и климатични инсталации. Положението й на любимото момиче на принца бе едно, но сега бе съвсем различно. Въпреки всичко Хайя бе твърдо решена да заслужи поста си. Отказваше да бъде някоя от онези млади дами, които прекарваха живота си в посещения на мачове по поло или пазаруване в Дубай. — Не би трябвало да имам проблеми почти до края на бременността.

— Когато това се случи, ще пътуваш с кралския лекар.

— Добре, да, сър. — Хайя го целуна по устните.

— Гордея се с теб. — Джабер я погали собственически и я насочи към леглото. — Хората те обичат. Всички го забелязват. Дори и кралицата започна да те одобрява.

— След такава сватба…

— Не се тревожи за това. — Той погали с палци зърната на гърдите й, усети потръпването й и после свали роклята от раменете й, като нежно я хапеше. — Ела тук, принцесо, ела и заслужи моето одобрение.

Хайя се усмихна при спомена. Почувства се леко гузна от радостта си, че това е последният й ден в Северна Африка и кралският самолет щеше да я прибере у дома на другия ден. Мразеше да е далеч от Джабер. Обичаше го и го желаеше.

Асистентката й, госпожица Айша ал Акхтам, й даваше дискретен знак. Хайя се изправи, произнесе кратка и вдъхновена реч за Салма и прекрасната работа, която вършеха в училището, здрависа се с учителите, които се покланяха и правеха реверанси, след което се остави да бъде придружена от телохранителите.

— Имате няколко обаждания, Ваше Височество.

— Благодаря, Айша. Дай ми мобилния телефон.

Айша поклати глава настоятелно.

— Не, мадам. Трябва да ви заведем на сигурно място.

— Неприятности ли има? — попита Хайя, заставайки мигновено нащрек. Направи знак на новата бавачка да дойде с Нур и гушна момиченцето, което вече бе полузаспало.

Емили Даути отдавна се бе изморила от жегата и се бе върнала в Шотландия, а Хайя още тъгуваше за нея. Бе подарила на приятелката си разкошна диамантена брошка във формата на символа на Гада — палмовото дръвче. Вероятно струваше повече от изискан апартамент в Единбург, но Хайя се съмняваше, че госпожа Даути някога ще се раздели с брошката.

— Да… не… моля, влезте в колата, принцесо Хайя.

Тя се подчини. Не можеше да се спори с човек с подобно изражение на лицето. Но веднага щом шофьорът пое по улиците — разчистени от движението като с магическа пръчка от вездесъщия й моторизиран ескорт — и бяха в безопасност по пътя към летището, Хайя настоя да разбере какъв е проблемът.

— Негово Величество е сериозно болен.

— Кралят ли? — Хайя тръсна глава. — Горкият човек, Бог да го поживи! Къде е съпругът ми?

— Точно в това е въпросът, Ваше Височество. Принцът иска вие да се върнете незабавно у дома. Казва, че ситуацията се променя и вие трябва да бъдете там. Ангажиментите ви за следобеда са отменени.

Това никак не й хареса.

— И по чие нареждане? Аз не съм ги отменяла.

— По заповед на принц Джабер.

Хайя прехапа устни. Съпругът й бе с по-висок ранг естествено и можеше да прави каквото реши. Стори й се доста секси, че той се разпорежда с графика й. От друга страна, Джабер никога не би постъпил така. Освен ако не се готвеше нещо.

— Има ли опасност?

— Не, Ваше Височество.

— Тогава да тръгваме — каза Хайя.

— И още нещо, приятелката ви се обади от Съединените щати. Госпожица Морган. Каза, че било важно.

Сега пък какво? Бе крайно неподходящ момент Джейн да я търси.

— Може да почака.

Айша кимна.

— Тя каза, че ако кажете така, трябва да ви предам, че ще продават компанията.

Хайя усети как във вените й потича чист адреналин, дланите й започнаха да се потят и почувства малките косъмчета по врата си да настръхват.

— Закарайте ме до проклетия самолет! — викна тя на шофьора.

— Да, принцесо — отвърна той и настъпи здраво газта.