След като бяха законно бракосъчетани, Крис любезно се здрависа със съдията и полицая, а после набързо натика Сали в най-близкия асансьор. Качиха се мълчаливо до апартамента им и той отключи вратата. После само с едно уверено движение той я вдигна от земята и безцеремонно я метна на рамо с главата надолу, сякаш бе лека като перце и изобщо не усещаше тежестта й, а дългата й коса се разпиля. Пренесе я през прага на апартамента им и я хвърли на леглото.

— Добър вечер, госпожо Нелсън — каза Крис, сложи ръце от двете страни на тялото й и я прикова към леглото с целувка.

Сали простена, беше четири сутринта, но никога досега не се бе чувствала по-жива. Пресегна се надолу и се засуети с копчетата на ризата си.

— Няма време — каза той и рязко смъкна джинсите й.

Най-сетне, три часа по-късно, целите облени в пот, в прегръдките си, двамата се предадоха на съня, докато слънцето изгряваше над пустинята.

— Трябва да се обадя на мама — каза Сали, когато се събудиха по обяд.

— Това може да почака. И довечера ще си също толкова омъжена — отвърна Крис. — Ела тук.

* * *

Останаха в младоженския апартамент цели три дни, поръчваха си храна в стаята и излизаха само за да се топнат в басейна на покрива. Сали даде нареждания на пиколото и им доставиха нови дрехи, тъй като не бяха взели никакъв багаж. Беше истинско блаженство. Мона изобщо не се разсърди, след като й казаха. Родителите на Крис се засегнаха, но успяха да преглътнат яда си заради семейното разбирателство, особено след като той ги увери, че голямото сватбено тържество си остава, както е по план.

Сали се чувстваше изтощена в най-добрия смисъл на думата и това много й харесваше. Крис не можеше да й се насити. Беше захвърлила предпазните мерки. Ако сега забременееше, толкова по-добре. Имаше жена — губернатор на Канзас, която бе изпълнявала ролята си, докато беше бременна с близнаци.

Накрая дори и на Крис му се прииска да се приберат у дома. Беше забавно да го поздравяват всеки път, щом се покаже от стаята си, но тук му искаха автограф дори и край басейна.

— Онова имение е осемдесет акра земя в Бевърли Хилс започва да ми се струва все по-привлекателно.

— Казах ти — самодоволно заяви Сали.

Той я потупа по дупето.

— Внимавайте, госпожо Нелсън.

— И аз искам да се върна на работа. Джейн Морган е оставила няколко съобщения на гласовата ми поща. Ще долети в Лос Анджелис, за да се срещнем. — Сали го погледна крадешком, за да провери дали той се дразни от това, но Крис само вдигна рамене.

— Както казах и преди, забавлявай се. Аз ще плувам в басейна и ще се излежавам на дивана с дистанционното.

Сали грейна. Хайя можеше да се изяде от завист; нейният съпруг бе просто идеален!

* * *

Заседателната зала на борда на директорите в „Блясък“ се намираше в новото крило на магазина и бе красиво творение. Специално проектирана от архитект, тя заявяваше недвусмислено, че компанията е собственост на жени. Сали бе изключително придирчива. Имаше дълга маса и столове от бледа дървесина от Скандинавия. На стените бяха окачени в рамки няколко от най-стилните гоблени на Хайя; имаше и избрани корици на списания — Сали на корицата на „Тайм“, Джейн на корицата на „Форчън“. Всеки ден слагаха свежи цветя във вазите, просто за всеки случай. Килимите бяха ръчно тъкани в Обусон, Франция. Залата бе оборудвана с аудио-визуални системи — последна дума на техниката. От огромните прозорци, чиито стъкла бяха затъмнени заради жаркия пек на слънцето, имаше страхотна гледка към океана.

Не че им бе нужно толкова голямо помещение. Джейн бе настояла да не присъства друг, освен Сали и тя. Никакви секретарки. Никакви адвокати.

— Но ако това е заседание на борда, не трябва ли да уведомим и Хайя? — бе попитала Сали.

— Не е заседание на борда. Просто искам да говоря с теб.

— Добре.

Сали бе затворила, твърдо решена да иде на срещата. Все още обичаше Джейн, но вече не й вярваше безрезервно.

И ето, че двете се бяха срещнали. Две зрели и красиви жени. Джейн никога не би могла да излъчва сексапила на Сали, но определено имаше нещо у нея — някакъв огнен шик в стила на Ню Йорк. Но тази корава броня би отблъснала мъжете — всички, освен най-силните. Сали се питаше какво ли иска да докаже още Джейн. Подозираше, че скоро ще разбере.

— Искам компанията да излезе с акции на борсата — каза Джейн.

По дяволите, каза си Сали. Без любезности. Без увъртания. Джейн действаше направо.

— Защо? Заради финансирането ли?

Джейн кимна.

— Можем да се превърнем в глобална верига и да запазим достатъчно дялове, за да държим контролния пакет.

Сали бавно кимна.

— Помолила си Хайя да ти продаде дяловете си.

Джейн се изчерви. Откъде знаеше Сали за това? Забеляза гневното проблясване в очите на партньорката си и се скова. Може би беше подценила Сали. Но това не променяше нищо. Това, което правеше, бе справедливо.

— Тя не иска да ми ги продаде.

— Но защо не ми каза?

Тъмните очи на Джейн се присвиха.

— Ти поиска ли същото от нея, Сали?

Сали бавно кимна.

— По същата причина, поради която и ти не си ми казала, предполагам. — Джейн въздъхна шумно; изпита облекчение, сега картите бяха на масата. — Знам, че и двете дадохте своя принос и никога не бих ви принудила да напуснете компанията насила, а и двете сте много богати. Но „Блясък“ е мой. И сега съм стигнала до етапа, в който искам да го контролирам. Мисля, че така ще е най-добре за компанията, както и за вас, момичета. Хайя може да се заеме със задълженията на принцеса, а ти ще си звездата. Аз ще се погрижа за доларите и центовете.

Сали побесня. Какво откровено пренебрежение!

— Хм, извини ме, Джейн, но „Блясък“ е мой. Моите модели, моята визия. Положението ми на звезда, както ти го определи, е онова, което продава този магазин. Бих могла да наема всеки да се занимава с финансите, която и да е кантора в Ню Йорк. Това е черната работа.

Настана дълго мълчание.

— Нека не се караме за това.

— Мисля, че това отдавна е факт — отвърна Сали.

Джейн закърши пръсти.

— Това значи ли, че притежаваш другите акции? Да не би Хайя да ги е продала на теб?

— Не. И мисля, че се държи като кучето с кокала в това отношение. Тя дори не иска да се ангажира с магазина. Двете с теб поне живеем с него.

Джейн кимна, силно облекчена. Значи още имаше шанс.

— Можем да я накараме да приеме излизането на борсата. Двете с теб можем да гласуваме за това с две трети от дяловете. По този начин всичко ще се реши открито на пазара. Ако ти успееш да спечелиш контрол, браво на теб. Знаеш, че аз ще се опитам да го спечеля. Ценя приятелството ни, Сали, знаеш го добре. Но това е нещо различно и става дума за целия ми живот. Ти имаш Крис, а Хайя сега има съвсем нов живот…

— Ами Крейг Левин? Да не би той да е кълцан дроб?

Джейн се усмихна на типично нюйоркския израз.

— Мой бивш приятел — каза тя простичко. Скъсахме. — Тя се изчерви и си призна: — Той ми продаде дяла си.

— Да те вземат мътните! — викна Сали и скочи на крака. — Изобщо не ми каза!

— По-леко с истериите — рязко отвърна Джейн. — Както и ти не ми каза, че си говорила с Хайя за дяла й. И двете смятаме, че правим най-доброто в случая. Нека не превръщаме това в лична битка.

— Винаги е било лично. „Блясък“ съм самата аз. Не е някаква случайна марка. Аз. В един магазин. Именно това обича Америка.

— Ако излезем с акции на борсата, ще имаш възможност да се състезаваш за тези акции. Аз също. Сега искам да създам своя компания, чиято цел ще бъде да превземе „Блясък“. „Моргана Инкорпорейтид“. Ще има финансови кантори навсякъде. И никакви партньори.

Сали седна бавно на мястото си.

— И аз искам да превърна Нелсън в компания. Ще имам собствена козметична марка, както и марката на „Блясък“. Ти можеш да постигнеш същото с всякакви акции, Джейн, за теб всичко е само пари.

Джейн преглътна обидата. Нервите и на двете бяха опънати. Ако сега кажеше какво мисли, можеше да изгуби завинаги приятелството на Сали.

— Ако не излезем на борсата, ще останем в патова ситуация. И двете ще си лазим по нервите. И двете ще ненавиждаме Хайя. Няма да е добре нито за нас, нито за компанията.

— Съгласна съм с това.

— Аз никога няма да ти продам дяла си, нито пък ти твоя.

— А и Хайя е много упорита. Не — това е единственото решение. Разбирам го. — Сали кимна. — Ще се обадя на адвокатите си и ще гласувам в подкрепа на твоето решение. Стига да запазим местата си в директорския борд и контролния пакет акции.

— Разбира се. Искаш ли ти да кажеш на Хайя?

Сали се сети за сватбата, за високомерието на Хайя и за сервитьорката, която се бе опитала да сложи шал върху внимателно подбраната й рокля.

— По-добре го направи ти.

— Двете да не сте скарани?

— Не е нещо фатално. Просто малко сме се отдалечили една от друга. — Сали усети някаква болка — гняв, облекчение, съжаление, не бе сигурна какво точно. — Както и двете с теб. Случило се е и с трите.