Тя продължаваше напред. И нагоре. Това според него бе изумително впечатляващо. Да се затрупа с работа — именно така би постъпил и той.

Господи, колко я обичаше. Двамата бяха истински партньори.

Левин бе мъжествен тип, никога не плачеше. Опита се да не обръща внимание на факта, че лицето му е мокро, когато го зарови във възглавницата.

* * *

Финалната права. Сали си пое дълбоко въздух. Едва издържаше на напрежението. Ако „Доджърс“ пропуснеха още един удар, щеше да хукне да си търси алкохол — истинско питие във ВИП ложата, а не обикновена бира, която продавачите разнасяха по трибуните. И без това сигурно бирата бе свършила отдавна.

Беше доста хладна есенна вечер в Бостън, но никой не обръщаше внимание на студа. Атмосферата на стадиона бе толкова наелектризирана, че направо биха могли да захранват националната електрическа мрежа.

Седми ининг. За Световната купа. Резултатът бе равен. Това бе решителният момент — печелиш или се прибираш победен. На карта бе заложена най-голямата награда в бейзбола, вечна слава или безчестие. Всеки играч на терена бе мечтал за този миг още откакто бе проходил. За половината от тях мечтата на живота им щеше да се превърне в кошмар.

И за да бъде напрежението още по-голямо, вече бяха изчерпали редовното време.

Това не бе най-доброто представяне на Крис Нелсън. Бе отбелязал само една точка в третия ининг, пропусна в седмия и като цяло коефициентът му в мача бе 0.048. И това бе резултатът на играч, който през целия сезон имаше средно ниво от 0.376.

На Сали не й трябваше да слуша радиото, за да си представи какво говореха коментаторите пред цяла Америка.

„Той е изтощен“.

„Какво си е въобразявал Нелсън, че да прекара два дни в полети?“

„Мениджърът Томас Кент е трябвало да наложи забрана“.

„Годеницата му го замъкнала на някаква лъскава сватби в Средния изток. Дано тортата да е била хубава, Крис! Изглежда, че това ще остане единственото сладко нещо, кое то ще получиш този сезон“.

Вината я изгаряше отвътре. При това всички имаха право. Какво, за бога, си бе въобразявала тя? Беше рискувала мечтата на Крис само за да се подложат на унижения в пустинята, на хиляди километри оттук.

Световната купа, шампионатът, това бе нещо много повече от една игра. Беше самият живот. Пръстен, който носиш завинаги. Оставане в Залата на славата. Изгубилите често се отдаваха на отчаяние и алкохолизъм. Какво щеше да стане с Крис? Дали връзката им изобщо щеше да оцелее?

Тя захапа кокалчетата на пръстите си. Всеки ининг, в който той пропускаше да удари топката, увеличаваше вероятността мениджърът да го извади от отбора. Ако беше на мястото на Томас, тя щеше да го извади!

Лео Олсън беше първи наред. Една точка. Слава богу! Сали заръкопляска бурно. Дори и Крис да не се справи блестящо, нямаше да е от голямо значение, стига „Доджърс“ да спечелят. Представянето му в сезона досега щеше да го постави в редицата на най-добрите играчи дори и при лоша игра в последния мач.

Следващият беше Рик Анджело. Замахване и пропуск. Топка. Този път бухалката улучи — тя не смееше да погледне. Не — не беше добър удар, не вървеше добре! Вдигна се високо и защитникът на Бостън я улови с лекота.

Нов играч на „Доджърс“ застана на позиция — удари силна топка и за малко не успя да прибави две точки към крайния им резултат.

Това означаваше, че е ред на Крис. Сали силно замижа. После отвори очи. Не можеше да пропусне това, трябваше да сподели болката му. Това бе нейното наказание.

И слава богу, че ги отвори, защото само след секунди операторът на терена я намери и показа лицето й на огромния екран заедно със снимка на Крис.

Тълпата я освирка. На Сали й идеше да потъне в земята. За феновете сега тя бе обществен враг номер едно.

После операторът показа и Крис на терена. Той ги слушаше как освиркват Сали. Лицето му, неговото красиво и силно лице изглеждаше страшно разгневено. Феновете на „Доджърс“ замлъкнаха. А привържениците на „Ред сокс“ се развикаха още по-силно.

Крис вдигна ръка към питчъра, обърна се, погледна към ложата, където бе Сали, и й прати въздушна целувка.

Възелът в стомаха й се стопи; неговата закрила, поздравът му бяха като глътка горещ и ароматен ром срещу студа.

Съдията извика нещо. Питчърът погледна ледено, замахна и хвърли ужасно бърза топка…

… и Крис я удари, не странично като предишните две, а точно в средата на бухалката. Тя чу удара чак от мястото си на трибуните. Топката се издигаше, все по-нагоре и надалеч; бухалката на Крис се бе строшила, той я захвърли и хукна към първа база, Олсън вече бе на втора…

Но топката не спираше… Извиси се в красива и широка дъга и отиде в трибуните от лявата страна.

Хоумрън!

Сали примигна и задиша учестено. Хоумрън! Двоен хоумрън! А отборът на Бостън вече бе сменил повечето от нападателите си в отчаяно усилие да намерят играч със силен удар. Олсън и Нелсън обиколиха базите. Феновете на Бостън замлъкнаха, а тези на „Доджърс“ направо полудяха.

На огромния екран отново се появи лицето на Сали. Тя махна и се усмихна — после прати въздушна целувка на Крис.

Тълпата подивя.

Съпротивата на Бостън бе сломена. Изпуснаха още един двоен и един единичен удар и сдадоха реда си. Когато последният играч на „Доджърс“, Рамиро Санчес, застана на позиция, всичко в мача вече бе решено. Два пропуснати удара.

И за да добави черешката върху тортата, Крис безпогрешно улови последната топка — лек удар право в ръцете на защитника.

Бостън не смееше да гъкне, още една мечта бе срината. Феновете на „Доджърс“ съвсем полудяха; Сали не можеше да спре да крещи. Хукна надолу по стълбите, през тунелите, които бяха само за играчите, и изтича на терена, където се смеси с останалите съпруги, деца, приятелки. Съотборниците на Крис тъкмо го сваляха на земята, след като го бяха подхвърляли във въздуха. Той я зърна, не обърна никакво внимание на микрофоните, които завираха в лицето му, обгърна с ръце талията й и я наведе, за да я целуне бавно и страстно, така че всяка домакиня в Америка да й завиди.

Четиридесет и трета глава

— Не е ли добре да поспиш? — попита Сали, докато се настаняваха в малкия частен самолет, който ги очакваше на пистата на летище „Лоугън“. Току-що се бяха измъкнали от тържествената галавечеря след играта, където Крис бе отказал да изпие повече от чаша шампанско и бе казал на Сали също да не пие нищо. — Имаме апартамент във „Виктрикс“. Можем да се приберем, да се любим цяла нощ…

— Не искам да те представям като своя приятелка и минутка повече. — Нелсън тръсна глава. — Това бе най-забележителният ден в живота ми и не искам да свършва.

— Но да се връщаме сега в Лос Анджелис…

— Не отиваме в Лос Анджелис, а във Вегас. Ще се оженим. В хотел „Беладжио“. Уредил съм всичко.

Сали зяпна.

— Да се оженим?

Той се наведе напред и нежно я целуна по устните.

— Реших го в седмия ининг, независимо дали ще спечелим, или загубим. Обадих се на собственика по мобилния телефон, това е неговият самолет. По дяволите партито. И това можем да направим, но после, сега просто искам да се оженим тайно. Само ти и аз. Без никакви гости. Никакви условности. Това е нощта на приказките, скъпа. Всичко е възможно.

— О, Господи! — Сали избухна в сълзи. — Обичам те, Крис!

— Радвам се да го чуя — каза той. — И аз те обичам, захарче. И това е хубаво, защото сега няма какво друго да правя, освен да се любя с теб и да гледам децата.

Тя примигна.

— Защо?

— Напускам бейзбола. На трийсет и пет съм, на върха на кариерата си… — Той се ухили. — Световен шампион. Направих печелившия хоумрън. Улових последната топка. Знаеш ли какво правят всички спортисти? Остават в играта, опитват се да повторят успеха още един сезон. Накрая се озовават с ниски хонорари, гледат как резултатите им спадат все повече, освиркват ги на терена и играят във второкласни отбори или се пенсионират след травма, получена, докато са губели сезона в отбора на „Детройт тайгърс“, да речем. — Той поклати глава. — Не е за мен това. Не са ми нужни нито парите, нито болките в гърба. Сега ти ще бъдеш звездата, защото аз с нетърпение очаквам дълъг и безметежен живот като пенсионер, богат като цар Мидас и сексуално задоволен всеки ден.

Сали избърса сълзите си и се разсмя.

— Знаеш ли, че напълно си откачил?

— Няма ли да се опиташ да ме разубедиш?

— Не, по дяволите. Искам да бъда Сали Нелсън. И те искам до себе си, а не на другия край на страната.

Тя се притисна към него, почувства топлината на тялото му и пъхна ръка под ризата му. Беше възбуден, можеше да го види и само в погледа му.

— Не — изръмжа той и я побутна далеч от себе си. — Ненаситна палавнице, щом аз мога да почакам, ще чакаш и ти.

* * *

Беше организирал всичко перфектно — младоженския апартамент с огромно легло, покрито с листенца от бели рози — любимите й. Никакви сладникави церемонии в параклис, само един мирови съдия, облечен в черно, и полицай, който в момента не бе на служба, за свидетел. Имаше плодов сок, кифлички и хрупкав бекон, поднесени в апартамента им, за да не се налага да прекъсват нещо и да отварят вратата за рум сървиз. От ръководството на хотела бяха надушили големия удар и някак си бяха успели да се снабдят със сувенири, свързани с шампионата за световната купа, и бяха украсили с тях апартамента; когато влязоха в стаята, на телевизора даваха повторение на мача.