— Сали Ласитър, любимката на Америка, най-търсеният дизайнер и на двата бряга, която е основател на веригата заедно с принцесата, присъстваше на сватбата заедно с годеника си, суперзвездата Крис Нелсън.

На екрана се появи снимка в цял ръст на Сали и Крис, седнали един до друг и хванати за ръце.

— Това определено е кралската сватба на годината. Две невероятни двойки. Предполагам, че това ще привлече още повече клиенти към вратите на „Блясък“.

Джейн зачака да споменат и нейното име.

— А сега отиваме при Ричард за новините от града. Рич? Какво ще ни кажеш?

Огорчена, Джейн насочи дистанционното към телевизора. Трябваше да изключи проклетия екран. Не беше така само в Щатите, а навсякъде. Когато си част от двойка, бляскава двойка, тогава се радваш на внимание, заслужаваш доверие.

Тя, Джейн, не бе толкова красива, колкото приятелките си. Нямаше корона на принцеса, нито зашеметяваща фигура. И не си играеше с дизайн на рокли или да избира красиви вещи за продажба. Нейна отговорност бе сериозният бизнес. Именно в нейната глава се бе родила идеята за този магазин. Беше намерила финансиране лично тя. И както се оказа, е цената на сърцето си.

Кой бе намерил локации за двайсет нови магазина? Кой бе ръководил корпорацията във всяко отношение — от назначаването на персонала до фактурите? Кой бе купил рекламното пространство, в което се появяваше красивото лице на Сали Ласитър, както и хилядите билбордове из цяла Америка?

Джейн Морган. На практика главен изпълнителен директор на компанията, но по документи тя все пак делеше тази титла. Беше мултимилионерка, но делеше богатството си с две приятелки, които се бяха издигнали върху раменете й.

А Хайя я бе отрязала, когато стана дума за дяловете й.

Джейн й беше благодарна донякъде. Не завиждаше на Хайя и Сали за известността им, за славата им на знаменитости. Но искаше деловата страна на нещата, нейният проект, да бъде само за нея. Нима някоя от тях бе живяла в пълен с хлебарки апартамент или бе работила по осемнайсет часа на ден? Не. Едва ли. Беше помогнала на приятелките си, беше им дала богатство и положение, за каквито не бяха си мечтали. Беше време да поеме контрола.

Истинска благословия. Нещо, върху което да се съсредоточи. Което да откъсне вниманието й от болката вътре в нея.

Отиде в кухнята и автоматично си приготви кафе и стопли половин кроасан. Не беше гладна, но не искаше коремът й да къркори или да й прилошее заради ниска кръвна захар. Освен това вече бе добила навика да се грижи за себе си.

Когато приключи, отново изми зъбите си, за да премахне аромата на кафе от дъха си, пръсна си малко парфюм и тръгна към дома на Крейг Левин.

* * *

— Джейн? Ти ли си?

В къщата му нямаше служители в неделя сутрин, Крейг им даваше почивен ден. А Джейн знаеше кода за отключване на входната врата. Още една причина да го направи именно днес.

— Свали всичките си дрехи, освен сакото и обувките на висок ток — извика той откъм спалнята — и се качи горе.

Господи. Обожаваше гърления му, секси глас. Крейг Левин бе забавен и готов за секс, както винаги. Харесваше и това, че знаеше, че тя носи сако.

— Сега идвам — извика тя и отиде до хладилника. Преди да си тръгнат предната вечер, готвачите бяха приготвили разни неща за закуска. Джейн взе голяма кана с изстуден прясно изцеден сок от портокал и праскова, наля в две чаши и ги занесе горе.

Той лежеше, завит с чаршафи на „Пратези“, изтегнат в голямото дървено шведско легло, дизайнерска изработка. Чаршафите стигаха много изкусително само до линията от гъсти косъмчета точно над слабините му.

Джейн мигновено го пожела. Ужасно й се искаше да не се налага да прави това. Можеха да прекарат един съвсем нормален ден заедно, да правят любов, да хапнат някъде спокойно и без да бързат, да се посмеят заедно, да потънат в един от онези разговори, които траят по пет часа, а все ти се иска да не свършват. Крейг бе влязъл под кожата й и в съзнанието й толкова дълбоко. И това не бе свързано само със секса.

Господи, колко го обичаше.

Джейн намери спасение в голяма глътка от изстудения и сладък сок.

— Ето твоята чаша. — Тя му я подаде.

— Не си гола — отбеляза той, докато поемаше чашата. — Това не е хубаво, скъпа.

Много бавно — защото в неделя си позволяваше да спи здраво и до късно, така че още бе сънен — Левин се изправи до седнало положение. Копринените чаршафи се хлъзнаха опасно, но Джейн не погледна натам.

— Ето — започна тя. Отвори чантичката си на „Шанел“ и му подаде два комплекта ключове. — Резервните ключове за имението в Холивуд и за апартамента в Рим.

— Сигурно не бих искал да знам за какво е всичко това, нали?

Джейн поклати глава; вече се бореше с напиращите сълзи.

— Приключвам връзката ни.

— Казвала си го и преди. — Той я прегърна през кръста. — И помня как те разубедих.

— Аз те обичам, а ти мен — не. — Тя избърса очи с опакото на дланта си и се насили да се усмихне. — Това не е добра позиция, от която да преговаряш за сделка.

— Обичам те — настоя Левин, а във въздуха остана да витае едно „но“.

— И двете ми приятелки се ожениха.

Ето. Беше се осмелила да го каже. Женитба.

— Но те не са като нас. Онова, което е правилно за тях, не е за нас.

— Така казваш ти. — Джейн въздъхна. — Изобщо не биваше да спя с теб, Крейг.

Той поклати глава ядосан.

— За какво е всичко това? Да не би изведнъж да си станала католичка? Никакъв секс преди брака?

— Ти ми кажи — уморено отвърна Джейн. Всичко свърши и вече нямаше защо да внимава какво говори. — Ти получи онова, което искаш. Секс и приятелство — без ангажименти, без отговорности. Защо да променяш положението?

Левин потрепна съвсем леко. Може би все пак бе налучкала болно място.

— Никога не съм ти изневерявал, Джейн. Отказах се от всички заради теб.

— Проблемът е, че ти искаш златен медал, задето си постъпил, както е редно. Ти си изумителен човек, Крейг. Изключително умен, забавен, амбициозен, властен мъж.

— Точно какъвто търсиш — съвсем сериозно заяви той. — Джейн, ако се опитваш да изкараш черното бяло само защото не съм готов…

— Вече ти казах — отвърна тя. — Обичам те. Не мога да бъда с теб и да ти се отдавам всецяло, докато ти бягаш от мен. Винаги съм искала само теб, още от първия ни разговор. Но откакто спах с теб, това се превърна в зависимост. Няма причина да не се оженим, да нямаме деца. Освен ако не смяташ, че аз не съм жената за теб. В известен смисъл ти си оставяш отворена вратичка.

— Просто не съм готов — повтори той. Нямаше готова остроумна реплика. Не и този път.

— За съжаление аз съм. Това е. И така, искам да установя контрол над „Блясък“. Искам да ми дадеш твоите десет процента. Моля те, дай ми ги, Крейг. Моля те да ми направиш тази услуга.

— Джейн…

— Недей. Просто недей — каза тя и сега вече наистина се разплака. — Никога не съм се опитвала да те накарам да правиш нещо насила и сега не се опитвам. Просто не искам да се примиря, Крейг. Не и с теб. Или избираш мен, или свободата си.

— Никога не съм изпитвал към друга чувствата, които изпитвам към теб.

Тя потръпна. Тихите му думи я удариха право в сърцето, което бе пронизано от усещането за загуба.

— Не е достатъчно — каза Джейн. — Ще ми продадеш ли твоите акции?

— Брокерът ми ще ти се обади утре и ще ти ги продаде по пазарна цена — каза той с горчивина.

— Благодаря. — Тя замълча за миг. — Сбогом, Крейг Девин. Обичам те.

— И аз те обичам — отвърна той. Високите й токчета вече потракваха надолу по стълбите.

Левин се отпусна тежко в леглото. Денят бе слънчев и можеше да види как листата на бряста пред прозореца се поклащат нежно, позлатени от есенното слънце. Но неговият свят бе потънал в мрак.

Не. Не искаше да се ожени за нея. Макар да беше млада и красива, интелигентна и силна, както и най-страстната жена, която бе имал в леглото си. И не защото бе умела, като някоя проститутка от висока класа, а заради разтърсващата чувственост, с която отговаряше на ласките му.

Нима беше от жените, за които човек се жени? Всичко у нея, което го привличаше, го принуждаваше да извика „не“. Толкова беше страстна, толкова силна и амбициозна. Всеотдайна и независима. Нима щеше да улегне и да остане у дома? Да роди децата му и да се грижи за тях?

Не можеше да каже дали Джейн някога ще престане да се бори, ще се задоволи с постигнатото.

Казваше, че иска да се омъжи. Левин смяташе, че това ще развали всичко. Ами ако престане? Дали той щеше да я желае още, ако тя бе на разположение винаги, ако не се налагаше да я преследва? Дали щеше да я желае, след като цяла сутрин е избирала различни дамаски или е разговаряла с някакъв досаден вътрешен дизайнер?

Обичаше свободата си. А Джейн бе неговата свобода.

Но не искаше да я остави да си иде.

Загледа се мрачно в тавана. Толкова типично за нея. Да признае болката и любовта си толкова делово — сякаш той не знаеше, разбира се, че знаеше, — а после да поиска акциите му. В единствения момент, когато не би могъл да й откаже.