Но сигурно не я обичаше. Не и с онази любов, която тя изпитваше към него.

Това беше. Нали?

Джейн усети сълзи, тайни сълзи, да мокрят страните й и ги остави да текат; тук бе нейното убежище, все пак. Никой нямаше да я види. Беше съвсем сама.

Мобилният й телефон иззвъня.

Джейн примигна. Беше три през нощта. Кой можеше да е? Малцина имаха номера й. Помоли се да не е Крейг. Не, не беше неговият номер.

— Джейн Морган.

Кратка пауза.

— Събуждам те — исках да ти оставя съобщение, извинявай. Мислех, че телефонът ти ще е изключен.

— Здравей, Хайя. Никога не го изключвам. Но не се безпокой, бездруго бях будна. — Джейн избърса сълзите от лицето си. Добре щеше да й се отрази да си поговори с някого за работа, да смени темата. — Какво става?

— Знам, че се обаждам без предизвестие, но можеш ли да долетиш в Гада утре?

Стомахът й се сви.

— Добре ли си?

Смях.

— Добре съм. Всъщност… ще се омъжвам.

Джейн примигна.

— Моля?

— Е, всъщност става дума за церемонията по подписване на брачен договор, по-късно ще има и официална сватба, но след като се подпише договорът, вече си женен. Само родителите ми, ти и Крейг, Сали и Крис. Ако можете да дойдете.

— Кой е мъжът?

— Джабер. — Джейн ясно си представи как приятелката й се изчервява. — Мисля, че съм ви споменавала за него.

— Малко. — Джейн отново примигна, не можеше да повярва. — Да не би да говориш за принц Джабер?

— Да. Двамата излизахме… Не исках да казвам нищо, преди да съм сигурна. — Хайя замълча. — Тук имаше леки политически размирици.

Джейн набързо обмисли всички детайли.

— Но принц Джабер е външен министър на Гада. Как можеш да…

— Не мога, Джейн — отговори Хайя, отгатнала какво ще каже Джейн. — Не мога. Трябва да се оттегля — само от активно участие във всекидневната дейност естествено — добави бързо тя. — Но съм обучила отлични кадри, а и всички системи работят… Сега ще съм само мълчалив партньор. Ще се посветя на благотворителност и добри дела — допълни тя малко пренебрежително.

Стомахът на Джейн се разбунтува толкова бясно, че тя се уплаши да не припадне. Емоциите я връхлитаха яростно, една след друга, толкова мощни, че направо не можеше да повярва. Хайя! И Хайя също. Омъжена… за втори път. Истинска проклета принцеса. С истинска корона. Сали, на свой ред, също бе като кралска особа в Америка. А тя, Джейн, бе отхвърлена от единствения мъж, когото някога бе обичала. Или щеше да обича.

— Сали и Крис ще дойдат — продължи Хайя, без да подозира за мъката на Джейн. — Вие с Крейг ще можете ли?

— Аз… не. — Тя й Крейг? Последния път, когато го бе видяла, той бе затворил вратата на офиса си и я бе обладал направо върху бюрото си. На другия ден имаше среща в Стокхолм и вероятността да я отложи заради светско посещение в Средния изток бе почти нулева. А да лети сама? В никакъв случай. — Няма да можем. Съжалявам, прекалено късно ни казваш. — Тонът й бе хладен, използваше онази заучена вежливост, която я предпазваше от болката. — Ще дойда за истинската сватба.

— Това е истинската сватба. — Сега и Хайя бе доста сдържана. — Но разбирам, че е без никакво предизвестие… просто искаме да се оженим.

— Разбирам. — Коя влюбена жена не искаше същото? Джейн помисли малко. — Ако се оттегляш от бизнеса, Хайя, защо не ми продадеш дяловете си? С радост ще ти платя пазарната цена, а дори и известен бонус отгоре.

Последва мълчание.

— Хайя? Чуваш ли ме?

— Да. Не, благодаря, Джейн, няма да продавам. Бизнесът на „Блясък“ е ключов за Гада и региона и аз положих много грижи за изграждането му. Просто ще оставя ежедневното ръководство на теб и Сали. — Сега тонът й бе делови. Също като на Джейн.

— Ясно, това е чудесно — излъга Джейн. Сега бе ядосана, но не можеше да определи защо точно. Нещата излизаха от контрола й, всичко се разпадаше. Бизнесът й. Животът й. Зачуди се дали Хайя ще продаде дяла си на Сали — двете винаги са били доста по-близки. — Поздравления за сватбата, Хайя, сигурна съм, че ще бъдеш много щастлива, и обещавам да дойда на следващата церемония. Мога ли да ти изпратя подарък?

— Само дарения за Червения полумесец — отвърна Хайя.

Дарения? Колко делово. Джейн го почувства като обида.

Нима приятелката й вече се държеше като принцеса, а не като онази Хайя, която познаваше и чиито крака бе държала, докато раждаше дъщеря си?

— С удоволствие ще направя дарение. Сто хиляди долара, още утре сутрин.

— Много щедро, Джейн. Благодаря. Приятна вечер.

— Приятна вечер, Хайя — отвърна Джейн и затвори.

Сгуши се пак в леглото и сълзите бликнаха с нова сила.

На другия ден щеше да си вземе дълъг студен душ и да се постарае да изглежда възможно най-красива. После щеше да иде при Крейг и веднъж завинаги да приключи всичко.

Четиридесет и първа глава

— Не мога да повярвам, че правя това в почивния си ден. — Крис още беше бесен, но внимаваше да говори приглушено. — Тук е горещо като в ада.

— Шшшт — ядосано го смъмри Сали. — Вече си тук, така че се възползвай максимално от положението! Можеш да спиш в самолета по време на обратния полет.

— Два дни почивка преди Бостън, а аз ги прекарвам на хиляда метра във въздуха.

— А на колко кралски сватби ще те поканят някога? — прошепна в отговор Сали.

Той стисна ръката й.

— Вярно, но ти винаги ще си останеш моята принцеса.

Срещу тях Хайя се наклони към свитъка, сведе глава и сложи подписа си.

Сали зяпаше приятелката си почти с благоговение. Усещаше и загуба, завист, лек гняв. С този подпис онази Хайя, която познаваше, изчезваше, и то не като първия път, а завинаги.

Изчезваше от компанията. И със сигурност от приятелството им. Стоеше пред нея, облечена от глава до пети в деликатно потрепваща златиста коприна, дълга рокля като кафтан, обсипана с малки перлички и избродирана с кристали; на главата й имаше нещо като корона, като на принцесите от книжките с приказки от детството на Сали — квадратна, с фини воали от шифон, разстилащи се назад. Каква рокля! Хайя й се струваше направо нереално същество. Съпругът й бе с традиционна избродирана роба; беше от бял са тен и изглеждаше като обсипана с диаманти.

Той се бе подписал първи. Имамът произнесе нещо на арабски. Строените гвардейци вдигнаха оръжията си за поздрав, насочиха ги внимателно нагоре и дадоха залп.

Крис инстинктивно прикри Сали с тялото си.

— Спокойно. Само церемониален салют.

Той се ухили.

— Изкарах си акъла.

Но тя наблюдаваше приятелката си. Имаше и други жени в подобни рокли, но не толкова богато украсени; Сали предположи, че това са шаферките и сега те се придвижиха напред. Приближиха се и взеха квадратната корона от главата на Хайя, както и някаква кръгла бяла шапчица от главата на Джабер, а после ги поведоха към два пищно гравирани дървени стола. Когато минаха покрай краля, той се поклони, а тя направи реверанс. Кралят им каза нещо, после седнаха на местата си.

Двама гвардейци излязоха напред, понесли малки копринени възглавнички.

— Какво е това? — прошепна Сали.

Крис протегна глава напред, примигна, после доближи устни до ухото й.

— Корони — каза той. — Малки корони.

Сали остана със зяпнали уста, докато те поставяха бляскавите златни кръгове първо върху главата на Джабер, после и на Хайя; нейната тиара, цялата от злато и искрящи бели диаманти, светеше под слънчевите лъчи.

Прозвучаха тромпети откъм строените редици на военните и после Джабер и Хайя станаха, той й предложи ръката си и двамата поеха по червения килим, покрай събраните придворни на кралство Гада. Сали остана загледана как всички правеха реверанс или се покланяха, когато Хайя минаваше покрай тях. По лицата на родителите й бе изписан възторг и когато дъщеря й се приближи, госпожа Ал Яна направи толкова нисък реверанс, че коленете й направо опряха в пода.

Сега царствената двойка приближаваше към тях. Крис изпъна рамене и се усмихна одобрително на Хайя, когато мина край него. Сали, изчервена до уши и с пълно съзнание, че е единствената поканена от приятелките на Хайя, направи тромав реверанс.

Беше направо невероятно колко я заболя. Когато се изправи, загледана в дългия шлейф на Хайя, Крис я зяпна смаяно. И даже доста ядосано.

— Ти си американка, по дяволите — каза той, като внимаваше да говори тихо. — Защо, за бога, направи това?

— Ние сме единствените гости от Запада без някаква титла и исках да покажа уважение. Да не я разочаровам.

Той сви рамене.

— Не се кланям пред никого. Не съм предполагал, че ще видя ти да го правиш.

— Това е още една от причините, заради които те обичам — искрено заяви Сали.

Ревнуваше, не можеше да го отрече. Кое американско момиченце не си мечтаеше да стане принцеса? А сега Хайя бе истинска принцеса; нямаше никаква метафора в титлата й.

Музикантите засвириха валс на Дебюси и церемонията приключи. Униформен офицер от двореца се приближи към тях.