— Разбирам. — Хайя не смееше да вдигне поглед. Опита се да смени темата. — Виж този амфитеатър… изключителен е.

Джабер не се хвана.

— Да седнем за малко — предложи той. — Искам да ти кажа нещо.

Хайя се остави да я заведе до едно сенчесто местенце. Седнаха един до друг на белите каменни пейки, издялани преди хилядолетия, загледани към арената; Хайя се запита дали там не бяха умирали хора. Това бе древна земя, красива и пълна с призраци.

— Бих искал да излизам с теб — каза той. — Много. Мисля, че си красива. Ти си скромна, истинска дама, но има и още нещо. Притежаваш желязна воля. Започнала си невероятно успешен бизнес, летиш по света, за да организираш всичко, намерила си начин да печелиш пари и да помагаш на другите. Възхищавам се как успяваш да работиш с приятелките си от Запада. И все пак си вярваща. Дъщеря ти носи мюсюлманско име.

Хайя се усмихна.

— Баща й настоя и аз да сменя моето. Той не одобряваше английските имена за мюсюлмани.

— И имаш кураж, не се страхуваш да говориш за съпруга си пред мен. Не бих могъл да се възхищавам на жена, която би пренебрегнала паметта му.

— Обичах го.

— Това е ясно. — Джабер излагаше всичко с прямота, която много й харесваше. — Кажи ми сега, преди да се увлека прекалено, би ли могла да обикнеш отново?

— Възможно е — отвърна Хайя. — Влюбих се в Ахмед едва след като го опознах… Не искам да прибързвам с брак, Джабер.

— Не. Разбира се. — Той бе нетърпелив. — Ти имаш дете. И собствен бизнес. Разбирам, че няма да станеш моя само защото така съм поискал, Хайя. Затова ще ти направя предложение. Не за брак — добави той, ухилен, и тя се усмихна. — Засега. Защо не се установиш в Гада за шест месеца? Можеш да създадеш офис тук и да правиш кратки пътувания с кола, заедно с детето си; аз ще осигуря бавачка от двореца или дори две. Ще можеш да купуваш местни стоки и да изпращаш заместниците си на по-далечни мисии, например до Европа. Имаме всички необходими съвременни технологии — електронна поща, факс. Течаща вода. — Той й намигна. — Всъщност можеш да създадеш тук цял отдел на компанията — за проучване и покупки, който ще оглавиш именно ти. Това ще затвърди позициите ти на фирмата много по-красноречиво, отколкото няколко големи удара в закупуването на стока. Междувременно, детето ти ще расте тук, където ще чува навсякъде да се говори арабски.

— И ще мога да се виждам с теб?

— Не съм казвал, че нямам и користни мотиви. — Джабер сви рамене. — Нека видим дали ще си допаднем взаимно, истински. Независимо какво ще се получи, ти ще имаш моята закрила. Ако се окаже, че не можеш да ме понасяш, какво толкова ще си изгубила? Нищо. Кариерата ти ще процъфтява. — Очите му потърсиха нейните. — Казах ти, че много мислех за теб. Кажи ми истината, ти някога помисли ли за мен?

— Да. Но не вярвах, че…

— Повярвай — каза той. — Е, ще дойдеш ли? Ще прекараш ли известно време тук?

Тя се замисли. Много обичаше Гада. Същевременно искаше да бъде равна на Сали и Джейн. Това щеше да означава да ги остави сами, разбира се. Щеше да раздели триото за втори път…

Но сега „Блясък“ бе нещо голямо. Много по-голямо от тях. Вече не можеше просто трите да ръководят компанията, учейки се в процеса на управление. Хайя бе вкусила от властта и влиянието и това й бе харесало. Анита Родик бе успяла да създаде собствена глобална империя в етичната търговия и сама бе станала милионерка. Защо не и Хайя ал Яна?

— Страхотна идея — каза тя. — Естествено, ще трябва да я обсъдя с приятелките си.

— И ако те кажат не?

Тя го погледна, вгледа се в красотата на персийските руини, в пустинния хоризонт, който се простираше на запад и потръпваше в омара.

— Пак ще дойда — каза Хайя. Усмихна се. — Свикнала съм сама да вземам решенията.

Тридесет и девета глава

Обсъдиха го по време на вечеря, два дни след завръщането й. Завари Нур в прекрасно здраве и не особено въодушевена от пристигането й. Бебчето й бе погълнато от шумното биене на барабанче, което Емили Даути й бе купила.

Хайя се намръщи.

— Какво съм ти направила?

— Ммм — измърка щастливо Нур и продължи да удря с дървената си лъжица.

— О, оставете я да се забавлява. След малко ще я сложа да спи. — Емили се засуети с бебето, което изгука и зарови пухкавото си личице в полите на Хайя. — Вие си вземете душ и вървете на вечеря. Виждате, че оцеляхме.

— Добре — съгласи се Хайя и се загледа в дъщеря си. Питаше се как ли ще й понесе животът в пустинята. И как ли ще се справи самата тя без приятелките си.

Всички бяха облечени официално за срещата. Не се бяха уговаряли предварително, просто и трите знаеха, че така трябва. В този момент бяха нещо като знаменитости, а Сали се превръщаше в истинска звезда. Хайя избра разкроена, дълга до земята рокля от египетски памук, в яркожълто, избродирана със зелени нишки; комбинира я с малка чантичка на „Шанел“ и една от звънтящите гривни от Гада, а на краката си сложи бледожълти сандали на „Маноло“ с тънки каишки и висок ток. Сали беше с червена рокля по неин дизайн, с рубинено колие от колекцията на „Блясък“, творение на „Монфърт джуълс“. Джейн бе с костюм от кремава коприна, с перли, чорапи на „Уолфорд“ и обувки на „Кристиан Лобутен“ в гълъбовосиво.

Срещнаха се в „Айви“ и позираха за обща снимка отвън, прегърнати, усмихнати и весели. И трите знаеха, че снимката ще се появи във всички вестници още на другия ден — Сали по средата, златното момиче в дръзко яркочервено; Хайя, в класически етнически тоалет, елегантна и пленителна, яркожълтото, контрастиращо прелестно с тъмната й мастилена кожа; и Джейн, по английски сдържана, олицетворение на деловата жена.

Бизнес пресата обожаваше подобни снимки. Те бяха бляскави като компанията си. Три секси приятелки, три силни жени.

Никой не подозираше за напрежението зад усмивките им.

Работата заедно бе изпитание. Истинско изпитание. Джейн се дразнеше, че другите две не разбираха финансовите й сделки. Сали се засягаше, когато Хайя и Джейн не се въодушевяваха от новата й модна линия, от секси рокля или нов бижутер, с който работеше; Хайя явно смяташе това за типично западни главоболия, които са под достойнството й, и просто отказваше да се появи с къса рокля или по-дълбоко деколте, докато Джейн имаше очи само за тъпите цифри. А Хайя се гневеше, че остава настрани; обичаше приятелките си, но те не полагаха достатъчно усилия, не показваха нужния интерес към намереното от нея или етническите програми, които бе стартирала. Бяха един отбор, но всяка все повече се ангажираше със своята дейност. И всяка бе убедена, че върши по-голямата част от работата.

В тази вечеря имаше някаква обреченост.

— Знам за какво е всичко — мрачно започна Сали веднага щом сервитьорът се оттегли. — Заради Нур е, нали, Хайя? Искаш да напуснеш, нали? Нае нови купувачи и сега напускаш. Искаш да си останеш у дома.

Джейн я погледна въпросително.

— Не напускам. — Хайя малко се ядоса, че Сали може изобщо да предположи подобно нещо. — Но заминавам. Трябва да се установя в Средния изток.

Обясни им, без да споменава за Джабер. Това бе нещо прекалено скъпо, ново и крехко и не можеше да говори за него точно сега.

Джейн я изслуша мълчаливо и после погледна към Сали.

— Не можеш да заминеш! — възрази Сали. — Няма да успеем…

— Ще успеем — каза Джейн. — Всъщност и аз мисля, че трябва да замина.

Сали примигна.

— Какво?

— За Ню Йорк.

— Не разбирам. Кой ще обучава персонала? — Сали се ядоса. — И за какво изобщо говориш? Не мога сама да се оправям с проклетия магазин.

— Сега имам заместници, които ще обучават персонала. Ари Габриел е страхотен, Лилиан Ковач — също. Имам им доверие. Отговорностите трябва да се разпределят. Дори и за теб важи, Сали.

— Салатите ви, дами.

Сервитьорът им поднесе салатите с пържени раци, зае се да обяснява многословно вината в листата и най-накрая, слава богу, се оттегли.

— Вече сме прекалено големи — простичко изложи нещата Джейн. — Трябва да решите какво искате, момичета. Компанията не може да продължи по този начин, докато ние си стоим в Лос Анджелис. Аз трябва да съм в Ню Йорк. Ще се занимавам с банките, сделките с недвижими имоти, договорите за дистрибуция. Цялата основна дейност.

— Но това не е основното, нали? — логично изтъкна Сали.

Но Джейн продължи:

— Сали, ти си дизайнер и лицето на компанията. Ти си „Блясък“ — това, което иска да бъде всяко момиче — каза тя, за да умилостиви приятелката си. — Не си ни нужна заровена в някакъв офис в Лос Анджелис, трябваш ни на кориците на списанията. И ако ти си лицето, то Хайя е душата на компанията. Затова съм съгласна, че тя може да изпълнява ролята си, както трябва, в онзи регион, а не тук. Напразно хаби таланта си в Лос Анджелис. Както и аз. Но ти трябва да си точно тук — ти си звездата.

Хайя им каза за майката на Джабер.

— Страхотно! — Сали мигновено забрави за яда си. — Можем да направим рекламни снимки с една принцеса? Аз ще се снимам с нея. Това ще се появи в „Ел“. Може би дори във „Венити феър“, ако добре си изиграем картите.

— Ти си нашата бляскава знаменитост, Сали, а сега има ме и авторитета на кралското семейство. Това ще ми е от полза в Ню Йорк. Сега всички говорят само за американската кралица на Йордания. — Джейн се усмихна широко. — Боже мой, момичета, ще се получи страхотно.