— Благодаря. — Върнаха й паспорта и лимузината мина през величествените гравирани порти, покрити с мозайки в марокански стил. Хайя се постара да не зяпа прекалено неучтиво, докато шофьорът я водеше към лявото крило на двореца покрай маршируващи гвардейци, а после влязоха в малък двор и паркираха на мястото, посочено им от гвардеец, който ги поздрави и после дойде да й отвори вратата.

— Добре дошли, госпожо — поздрави я той на английски със силен акцент.

— Благодаря — отвърна му на арабски Хайя.

Войникът се усмихна и заговори на родния си език.

— Принц Джабер ви очаква в кабинета си. Заповядайте насам.

Хайя кимна и тръгна след него по изумително великолепни мраморни коридори, чиито стени бяха облицовани с дърво, гравирано изящно в ислямски стил. Накрая стигнаха до една по-малка стая в модерен стил, която бе част от прекрасно проектирано допълнително крило, където седеше Джабер.

Той скочи на крака.

— Гостенката ви, Ваше Височество — каза гвардеецът, поклони се леко и се оттегли.

— Хайя. — Той се приближи и сърдечно сложи ръце на раменете й, след което я целуна по двете страни по арабски маниер; Хайя, доста смутена, направи тромав поклон.

Джабер вдигна вежда.

— Няма нужда от поклони. Макар обноските ти да са прелестни като лицето ти.

Тя се изчерви силно; дано тенът й да бе достатъчен, за да прикрие това от него.

— Бях очарована от писмото Ви — започна тя официално.

— Добре. И ме наричай Джабер. Надявам се, че няма да се наложи да те наричам госпожа Ал Яна цял следобед, нали?

Тя поклати глава.

— Само Хайя.

— Тогава ела. — Той й протегна ръка. — Наредих да ни поднесат обяд в покоите на майка ми — тя е на една арабска конференция за децата в Дубай.

* * *

Хайя се опита да хапне поне от учтивост. Тя бе гост и бе грубо да откаже гостоприемството, но беше силно смутена. Нито раздразнителните американски бизнесмени, нито грубите доставчици и правителствени чиновници по митниците, които обичаха да демонстрират властта си, никой от тях не я бе карал да се чувства така. Тя уважаваше Гада и Джабер. Това бе една красива и богата страна, но тук се грижеха и за номадите, за жените от пустинните племена и бедните вдовици, на които тя се опитваше да помогне.

И ето, че сега се намираше в едно малко кътче в центъра на властта. А той седеше от другата страна на масата, докато почтителни слуги му поднасяха ястия, а после обслужваха и нея. Струваше й се изключително красив, пленителен и силен — и не в онзи абстрактен смисъл, който човек влага, когато говори за някой банкер или магнат от пресата, не като човек, който има влияние, а такъв, който категорично и напълно владее ситуацията. Като представител на правителството и член на управляващото семейство.

Джабер не бързаше. Разговаряше любезно с нея за магазина, за кандидатите, които бе интервюирала, за програмата за развитие на „Блясък“.

— Ами ти? — попита накрая, докато тя побутваше в чинията си крехка баничка с печено пилешко и стафиди. — Нима участваш активно във всичко? Изглеждаш така, сякаш изобщо не си била бременна, макар, естествено, да знам, че не е така.

— Това е първата ми сериозна задача, откакто родих Нур.

— И ще имаш сериозен успех — увери я той спокойно. — Питах се дали си следила събитията в Гада междувременно?

Хайя се засрами.

— Не съм… аз почти не съм следила новините, откакто бебето се роди. Кърмех… — Гласът й заглъхна. Дали това не бе прекалено интимен детайл, за да го сподели с него? — Както и да е — побърза да добави тя, — мисля, че „Ню Йорк таймс“, който прочетох в самолета, е първият вестник, който съм виждала от месеци насам. Моля, да извините невежеството ми, Ваше… — Тя зърна израза на лицето му. — Джабер.

— Така е по-добре — каза той. — И не се притеснявай. Това ми се струва много освежаващо. Както и да е, Негово Величество реши да окаже висока чест на моята майка — неговата братовчедка, която е вдовица, и я издигна в ранг на принцеса с титлата Кралско Височество. По нашите закони това е абсолютно негово право.

— Това е чудесно — автоматично отговори Хайя, докато се мъчеше да прецени какво означава това за компанията й. Вече имаше снимки с благородната дама — сега принцеса, с бижута на „Блясък“. Нима работата й тук бе приключена? Биха могли да разработят новата си рекламна кампания върху вече направените снимки.

— А колкото до мен — продължи делово той, — аз участвам в правителството, както знаеш. Не се занимавам само с протокола. Имаше един спор с Дубай относно някои нефтопроводи. Успяхме да го разрешим. По този въпрос работех директно с краля.

Хайя се обърка.

— И той те е преместил от протоколния отдел ли?

— Сега съм външен министър — каза Джабер и сви рамене. — И титлата ми е повишена в емир, принц.

Хайя осмисли чутото.

— Значи сега сте Кралско Височество?

— Да.

— Не мога да продължавам да те наричам Джабер.

— След като лично съм те помолил за това, би било крайно неуважително да сториш друго — заяви той.

Слугата се появи с ментов чай и табли с дребни сладкиши за десерт. Хайя му благодари многословно, доволна от разсейването. Джабер махна с ръка, за да бъдат оставени насаме; сервитьорът и останалите слуги се оттеглиха мигновено.

— Няма нужда да ни оказваш ненужни почести — делово заяви той. — Аз, както и майка ми, сме уверени в почтените ви намерения. Майка ми ще участва в представянето на стоките от Гада, които вие продавате. Можеш да уредиш детайлите с моите наследници в протоколния отдел.

— Благодаря. — Хайя кимна. Това беше голям успех. Именно затова бе дошла. Ами сега, трябваше ли да си тръгне? Задачата й бе изпълнена.

— Питах се дали би искала да прекараш следобеда с мен — каза той и внезапно заговори забързано и нетипично притеснено. — Не по работа… като среща.

Хайя направо подскочи от мястото си. Беше я поканил на среща — наистина я бе поканил!

— Нали знаеш… че съм вдовица… и имам дъщеря?

— Каза ми. Поздравления. — Джабер се усмихна и светлите му сиви очи я огледаха изпитателно. Хайя не бе свикнала с подобно внимание и моментално сведе очи.

— Сигурно знаеш, че си много красива — каза той — и ме заплени още при първата ни среща. Следях развитието на компанията ти и успеха ти. И се надявах, че ще се върнеш тук. Една среща е нещо съвсем нормално, Хайя — стига да нямаш нищо против.

— Аз… да, благодаря — свенливо отвърна тя.

— Прекрасно. — Той се усмихна широко в отговор, сякаш напрежението се бе разсеяло. — Край града има страхотни персийски руини. Мисля, че би ти харесало да ги разгледаш. Без шофьори — ще идем с моята кола.

* * *

Разхождаше се с него край величествените древни стени сред руините на Шира и се възхищаваше на крилатите лъвове с глави на брадати мъже, на издяланите в камъка изображения на богове и на плочите с клиновидно писмо, осеяли улиците, на полегналите сред оскъдната трева колони, по които се катереха гущери, а наоколо пърхаха пеперуди.

— Наистина е великолепен.

— Искаме да го превърнем в туристическа дестинация. — Джабер й се усмихна. — Радвам се, че ти харесва. Къщата ми е наблизо.

— Имаш къща в дворцовия комплекс?

— Вече да.

Хайя кимна. Бе й разказал малко за живота си. Баща му починал, когато бил само на три, майка му се помъчила да му осигури нормален живот, доколкото било по силите й; получил образованието си във Великобритания, после за кратко бил в армията като офицер от „Пустинните плъхове“; опитал се да си намери място в управлението на страната, за да бъде полезен. Той, на свой ред, бе разпитал Хайя деликатно, но изчерпателно за Ахмед, за родителите й, за Америка, Нур, за всяка част от живота й. Докато му разказваше за училището на госпожица Милтън, Джабер се бе усмихнал многозначително — и той самият бе тормозен като ученик на Запад.

Осъзна, че се опитва да бъде сдържана. Той бе толкова интелигентен, толкова чаровен, но и много проницателен; и очевидно тя не би могла да има никакво бъдеще с него. Хубаво е, че излязоха на среща, казваше си Хайя. Но щеше да е пълна глупачка, ако си позволеше да се надява на нещо.

— Сигурно е било голяма радост семейството ти да бъде издигнато от краля.

— Бих излъгал, ако кажа, че майка ми не се вълнува силно — откровено заяви Джабер. — Не толкова заради титлата, макар да й е приятно. А заради онова, което означава за мен. Крал Назир ми има доверие. А той е стар, синовете му се борят за наследството. За известно време бих могъл да направя разни неща — да променя много. Сега строим училища във всеки район, създаваме единна съдебна система. В крайна сметка, бих искал монархията да има по-скоро декоративна роля, като във Великобритания. Но ще е нужно време. Засега поне мога да поставя началото.

— Предполагам, че кралят ще ти избере подходяща принцеса, нали така? — подразни го Хайя.

Той спря и я изгледа продължително; тя се изненада и отклони очи.

— Аз съм старомоден. Не вярвам в развода. Не искам да сменям съпруги. Жената трябва да бъде подходящата — да бъде идеалната. Ясно съм заявил, че няма да приема уреден брак.