Джабер също имаше своите човешки слабости. Разбираше, че кралят вижда нещо по-специално в него: комбинация от западна ефективност и традиционни местни добродетели, както и пълна липса на желание да ласкае и да се подмазва. Виното на властта бе много упойващо. Желанието му да се издигне в управлението се засили. Имаше вероятност, много реална вероятност, той да стигне до най-вътрешния кръг, да има думата в управлението на кралството. Неговият принос щеше да бъде в областта на реформите, на прогреса в цялата страна.

Започна да работи много до късно. Направо се превърна в робот. И продължи да увеличава влиянието си и да върши много полезни дела.

Определено бе време да затвърди позициите си, да се ожени за подходяща жена от кралско потекло, която да му роди синове и заедно с която да заемат полагащото им се място в светския живот на двореца, както и в коридорите на властта…

Но тогава срещна Хайя ал Яна.

И всичко се промени.

Какво си въобразяваше? Джабер потърка слепоочията си с тъмните си пръсти, които бяха изтощени от много писане на клавиатурата. Тя със сигурност бе крайно неподходяща. Вярно, беше мюсюлманка, но само толкова. Американска гражданка, образована в Лос Анджелис. Не беше девойка, а вдовица с дете и изявена чувственост, която направо го опияняваше. Щеше да отгледа дъщерята на друг мъж, при това дете на търговец, в разкошните вили и градини на кралския дворец. А и тя бе пълна противоположност на жените, за които се женеха братовчедите му — стройни, от аристократични семейства, без други амбиции, освен да организират подходящите партита, да носят подходящите рокли и да спечелят благоволението на кралицата на деня. И може би да пазаруват по малко в Дубай и Париж. Както и, разбира се, да народят цял куп привилегировани деца.

Хайя ал Яна бе различна. Тя беше… как да я опише? Истински играч. Човек на действието в живота, също като него. Съвсем невръстна булка, която бе преуспяла два пъти в различен бизнес, бе постигнала глобален успех, самотна майка и защитничка на онеправданите. Но не по обичайния за богатите жени начин, организирайки благотворителни балове и пишейки чекове. Хайя отиваше при хората и даваше препитание на бедните общности, помагаше им да започнат малки производства, даваше им пазар за стоките, плащаше им справедливи цени за труда им и положителните резултати бяха видими навсякъде. Една преуспяла жена, която помагаше на другите да успеят, и то не с благотворителни мисии, а посредством пари в брой. Посредством търговията. Беше го видял със собствените си очи — тя се отнасяше с всички като с равни.

Зашеметяващото й лице и зрялата й красота бяха съизмерими само с амбицията и интелекта й. В краткото време, което бе прекарал с нея, както и в няколкото телефонни разговора, които бяха провели впоследствие, Джабер нито за миг не се бе отегчил.

И макар често да си бе повтарял, че това увлечение е лудост, той не бе престанал да мисли за Хайя от деня, в който тя бе заминала от Гада. В сравнение с нея другите жени, с които се съгласяваше да излезе на вечеря, бяха скучни като кукли. Тя бе влязла под кожата му и не можеше да я изличи от съзнанието си.

А сега… сега Хайя ал Яна се връщаше тук. И Джабер щеше да се срещне с нея.

Нямаше никаква представа какво ще се случи.

* * *

— Добре дошла, госпожо Ал Яна. — Служителят се усмихваше ослепително. — Радваме се да ви видим отново, госпожо. Надяваме се, че престоят в Гада ще ви хареса.

— Благодаря.

— Конферентната зала „Рузвелт“ е резервирана за срещите ви в девет часа утре сутрин, както пожелахте.

— Чудесно. Бихте ли ми дали ключа от стаята, ако обичате…

Хайя беше много уморена, денят бе много дълъг и сега с нетърпение очакваше да седне пред телевизора и да хапне нещо набързо, а после да поспи.

— Заповядайте. Президентският апартамент. Вземете асансьора до мансардния етаж, втория вляво.

— Не съм резервирала този апартамент — уморено каза Хайя. Надяваше се, че това няма да я забави много; утре трябваше да започне работа отрано.

— Не, госпожо. Това е бонус. И имаме съобщение за вас — загадъчно се усмихваше човекът на рецепцията — от Негово Височество шейх Джабер.

Хайя примигна шокирана. Той си спомняше за нея?

Преговорите с двореца в Гада се водеха по официалните канали на офиса и само по телефона, а Хайя бе изпратила документите чрез една от асистентките на Джейн. Изобщо не бе очаквала отново да види Джабер.

— Заповядайте. — Служителят на хотела й подаде плика; беше от плътен картон, с малък златен герб на гърба, изобразяващ стилизирано палмово дърво. — Да повикам ли пиколото, за да ви заведе до апартамента ви?

— Не, ще се оправя.

Хайя тръгна към асансьора, като едва забелязваше къде върви. В куфара й — малък и спретнато подреден, имаше леки дълги рокли. Качи се до Президентския апартамент; беше невероятно луксозен, със затъмнени прозорци от четирите страни и с изглед към столицата Гада. Хайя го огледа бегло, стовари куфара на леглото и разкъса плика.

„Скъпа госпожо Ал Яна,

Поздравления за раждането на дъщеря ви. Службата по протокола ме държи в течение с развитието на вашата компания. Правителството на Негово Величество е много доволно от средствата, които гражданите ни получават досега. Склонни сме да обмислим по-нататъшно участие на кралското семейство в замяна на по-значими поръчки в световен мащаб.

При все това, предпочитам да обсъдим подобни въпроси лично с вас. Бихте ли се обадили в двореца, за да потвърдите дали сте свободна за обяд в събота, в един часа?

С най-добри пожелания, Джабер.“

Престани, каза си мислено Хайя. Влагаш прекалено много подтекст в думите. Той е красив и млад шейх и не е мъж, който би се изкушил от една самотна майка, вдовица. А и какво, ако беше така? Тя беше партньор в „Блясък Инкорпорейтид“, а той работеше за правителството тук. Нищо нямаше да излезе.

Но нямаше полза. Сърцето й биеше учестено, докато набираше номера на служебната бланка. О, по дяволите, наистина бе вълнуващо. През последните четири месеца бе стояла в детската стая, заобиколена с памперси, и бе гледала само филмчета с плюшени мечета. Трябваше да гледа на това като на делови успех.

Все едно. Беше страхотно. Хайя си позволи да се наслади на усещането. Замисли се за Ахмед, за любовта му. Сега той беше в рая — не би имал нищо против дори и ако нещо стане. Преди се бе чувствала виновна, но сега, когато имаше неговата Нур, която обичаше и боготвореше, сега изпитваше невероятно спокойствие.

Хайя се огледа внимателно наоколо. Веднага разбра защо са й дали най-хубавия апартамент в хотела. Колкото и нашумял да беше магазинът им, тук имаше и други преуспели бизнесмени. Не, това беше благодарение на Негово Височество. И тя прие всеки разкошен детайл като комплимент.

— Добър ден — заговориха й на арабски.

— Здравейте. Казвам се Хайя ал Яна…

— О, да, благодаря, че се обадихте, госпожо. Ще можете ли да се срещнете с Негово Височество за обяд?

— Да, ще мога — отвърна Хайя, изненадана, че служителят отсреща мигновено бе разбрал.

— Прекрасно. Ще изпратим правителствена кола да ви вземе от хотела в един без двадесет, ако ви е удобно. Моля, вземете си и паспорта, за да удостоверите самоличността си.

— Благодаря — отвърна Хайя. Правителствена кола! Не можеше да повярва. Защо отново й постилаха червен килим?

— Ще се видим утре, госпожо, инш Аллах. Приятен ден.

Тя затвори и отиде в разкошната баня на апартамента, където имаше огромна вана на крачета, направена от чиста мед и толкова голяма, че можеше да плуваш вътре. На другата сутрин трябваше да проведе интервюта, имаше осемнайсет кандидати за шест места и трябваше да приключи до дванайсет и половина.

Можеше да се справи. Бе се научила да вярва на инстинктите си. Онези, които имаха усет за красотата и обичаха Гада, щяха да се отличат. Важното бе да ги наеме бързо, да отсее излишните хора и после бързо да се върне тук. Независимо дали имаше право за интереса на Джабер, или не, трябваше да изглежда зашеметяващо. Само ако можеше да привлече за участие истинска принцеса от тази страна… Прелест. Рекламата и популярността на „Блясък“ щяха да скочат до небесата точно когато Джейн планираше отварянето на новите магазини.

Хайя бе извън активна дейност известно време. Искаше да даде своя принос, да бъде също толкова значима, колкото и Сали и Джейн. Първоначално бяха само те двете, а Хайя бе дошла по-късно. Не искаше да бъде аутсайдер, ненужно трето колело в „Блясък“.

Ако можеше да осигури повече популярност и реклама от Сали, тогава никой нямаше да я обвини, че се е присъединила допълнително.

* * *

— Ето, че пристигнахме, госпожо. Паспортът, ако обичате.

Хайя покорно го подаде. Шофьорът — или по-вероятно войник с униформа и палми на еполетите, го подаде на гвардееца на входа. Хайя се приведе напред и погледна през прозореца към дворцовия комплекс.

Беше смайващо красив. Изумително голям и покрит със сини и златни плочки, като украсата върху главата на някой фараон. Блестеше като скъпоценност под слънчевите лъчи, а градините се простираха пред погледа й, тучнозелени и прекрасно аранжирани. В дворовете имаше фонтани, които нежно ромоляха. Хайя забеляза и тухлената настилка — червена и древна. Тук сякаш витаеше духът на вълшебната Алхамбра. Потрепери от вълнение. Дали изглеждаше достатъчно добре? Бе избрала традиционен йордански кафтан от червена коприна, избродиран със златни нишки, антична изработка, стигащ чак до глезените й и спускащ се красиво върху фигурата й. Нямаше почти никакъв грим, само малко фон дьо тен, блясък за устни и спирала, както и нежното ухание на „Шанел №19“, който Хайя винаги бе предпочитала; парфюмът бе по-свеж и по-лек от по-известния си събрат. На шията си носеше оригинално колие от монети от Гада, част от продаваните в „Блясък“ стоки; струваше й се извънредно чувствено, като малки звънчета при всяко нейно движение.