— Сексистки негодник.

— Това е истината и ти го знаеш. Ти и приятелките ти сте попаднали на нещо голямо. Но те предупреждавам, не мисля, че ще се получи. Не и в дългосрочен план.

Джейн замръзна.

— Какво искаш да кажеш?

И тя самата се тревожеше за същото. Но я заболя да го чуе от него.

— Три жени, всяка със силен характер. Напълно различни. С различни отговорности. Но и трите сте изпълнителни директори? — Той поклати глава. — Споделянето на властта никога не е добра идея, скъпа, питай ООН. Някой трябва да е шеф. И ти ще искаш това да си именно ти.

Джейн сви рамене.

— Аз вземам бизнес решенията, Сали се грижи за стила, а Хайя добавя етичния елемент. Няма причина да се ревнуваме. А и освен това ние сме приятелки.

— Така е сега. Но докога?

— Аз създадох компанията — настойчиво обясни Джейн. — А и ти не ни познаваш.

— Ще видим. Признавам, че имате чудесен модел. Вълнуващ. Успешен. Ти не си просто красива и секси, а и този британски акцент…

— Английски.

— Все едно. Ти си като мен. В една игра сме. Ти си… — Той замълча. — Не си обикновен цивилен.

Тя отвърна на усмивката му и се изправи.

— Да не забравяме и че си адски секси. — Левин се ухили.

Джейн му протегна ръка. Съзнаваше, че е в голяма опасност, че вече е превзел сърцето й и че тя му се е отдала напълно. Защото ужасно много искаше да повярва, че тъкмо тя е жената, единствената, която можеше да осмисли живота му.

Беше й разказал всичко за живота си. Но не ставаше дума само за това, да го опознае. Джейн искаше много повече. Искаше да бъде неговото момиче, единственото в живота му. Да, това бе чисто женско желание и старо като света. Джейн вече знаеше, че копнее за брак.

Но тялото й бе предател; то копнееше за него. Сега.

Крейг се приближи към нея и остави храната си недокосната.

— Мислех, че просто искаш да се наспиш — измърмори той, нежно докосвайки шията й, целуна я и езикът му я погали изкусително.

— Това беше преди — отвърна Джейн. — А и сега поне сме минали първата среща.

Тридесет и осма глава

— Можете да ми се доверите. — Госпожа Даути, Емили, беше категорична. — Тя ще бъде добре. Нали, принцесо? Кое е най-хубавото момиченце?

Нур размаха малкото си свито юмруче и изгука щастливо. Усмихна се беззъбо на майка си и на бавачката.

— Нали помните за затоплянето на бутилката? И не използвайте онези готови мокри кърпи. Само кърпи с топла вода, иначе получава обрив…

— Госпожо, отгледала съм четири собствени деца. — Ирландката поклати глава. — Сега се качвайте в таксито. Колкото по-скоро тръгнете и се заемете с търговията или каквото там правите, толкова по-бързо ще се върнете при нея. — Тя побутна Хайя. — Минаха четири месеца. В работата също имат нужда от вас. Тръгвайте вече.

Шофьорът на лимузината натисна клаксона и Нур сбърчи личице. Започна да плаче и на Хайя също й се доплака.

— Вървете — настоя Емили Даути.

Хайя направи, както й казваха, и докато лимузината потегляше, видя как бавачка гушка бебчето й до рамото си.

— Летището на Лос Анджелис?

— Просто карай — сопна се Хайя. Извърна лице към прозореца, за да не види той сълзите й.

Сега всички в града знаеха коя е Хайя ал Яна. Човекът каза само: „Да, госпожо“, и настъпи газта. Това я устройваше.

Знаеше, че трябва да го направи, разбира се. Нур беше на четири месеца и Хайя не можеше да остане у дома завинаги. Не и с темпото, с което се развиваше „Блясък“. Пред магазина всеки ден имаше опашки само за да влязат вътре. Джейн преговаряше с някои западнали вериги и се опитваше да купи изгодни парцели, търсеше място с приличен наем на Пето авеню или Америка авеню, постоянно летеше до Лондон и Париж. А Сали, когато имаше свободна вечер от бейзбола, се превръщаше в истинска звезда; прекарваше дните си, заета с дизайн, а нощите й бяха посветени на бляскави премиери, появявания в различни токшоу програми и интервюта за списания. Наричаха я „Марта Стюарт на модата“ или с по-жестокото „Бизнес Барби“ Но Сали понасяше всичко като професионалист и абсолютно всичко, с което се появяваше пред публика, бе от „Блясък“.

Следващият магазин, който предстоеше да открият, щеше да е в Ню Йорк и както Джейн, така и Сали лично бяха помолили Хайя да се върне. Етичният бизнес беше истинска златна мина — женските списания направо бяха полудели по сътрудничеството им с местните занаятчии и когато Сали бе позирала за „Уиминс уеър дейли“ с една от роклите, станали нейна запазена марка — дълга до земята, тясна, от червено кадифе, и беше сложила едно от колиетата на Гада около стройната си шия, поръчките направо заваляха.

— Имаме само още стотина килима — вече има списък с чакащи поръчки.

— Бижутата се разпродадоха още преди седмици. Сега имаме празни отдели в магазина.

— Хайя — настоя Джейн. — Не може просто да пътуваш и да купуваш всичко сама, трябва да намериш служители купувачи — хора, на които имаш доверие. Те могат да се занимават с етична търговия на едро, стига да отговаря на стандартите. Не бива да рискуваме марката си.

— Джейн е намерила подходящо местенце и във Венеция. Трябва ни стока за шест нови магазина. До края на годината ще станат дванайсет. — Сали се усмихна широко. — Кажи „здравей“ и на „Блясък“, Токио.

— Предполагам, че сте прави. Няма начин да изпълня толкова много поръчки. — Хайя се вълнуваше много. — Наистина ли е толкова оживено?

Сали простена:

— Моля те, върни се.

Естествено, че обожаваше Нур, нейното малко слънчице, но… беше време да се върне към живота на възрастните. На Хайя й липсваха приятелките й, бизнесът. Беше прекалено амбициозна, за да прекарва цялото си време в детската стая.

— Значи, да наема купувачи?

— Поне двайсет. Ще ти дам схема на заплащането, моля те, не се отклонявай от нея — каза Джейн.

Хайя разпери ръце.

— Наемането на служители е твоя специалност. Но трябва да са подходящите жени, хора, на които да се доверя, че няма да купуват всякакви вехтории и че ще подбират само подходящите доставчици.

— Можеш да назначиш мъже за купувачи. Стига да запазим политиката си за подкрепа на бедните жени — обади се Сали. — Нашите клиенти го искат. Превръща се в нещо като женски клуб заедно с дизайнерските джинси.

— Добре тогава. — Хайя кимна; щеше да има нужда от помощ. С бебето нямаше начин да се върне към непрекъснатото летене през океана. — Мисля да наема хора във всяка държава, нали разбирате, някой в Египет, друг в Мароко… за да търсят различни стоки.

— Това е твоята сфера — каза Джейн. — Работи, както намериш за добре.

Хайя се съгласи. Изтощените лица на приятелките й бяха добавили красноречиво Само се справи с работата!

А и, честно казано, тя не искаше да губи позициите си. „Блясък“ бе нейна идея, именно тя бе дала предложението онази нощ в дома на Джейн. Без етичната нотка, която тя бе добавила в компанията, те щяха да са само поредният „Сакс“ или „Харъдс“ — нищо чак толкова специално. Женските списания и телевизионните канали отразяваха ентусиазирано изявите им само заради онова, което правеха за развиващите се страни. Хайя чувстваше, че „Блясък“ е лично нейно творение. Ако тя се махнеше, с нея щеше да изчезне и душата на компанията.

Това не биваше да се случва. Сега този магазин бе дълбоко в сърцето й. Това бе нейно постижение и щеше да се бори като тигрица, за да го защити. И да защити себе си в него.

Така бе справедливо. И сега отново бе на път към Аман, Йордания. Оставяше Нур за цели четири ужасни дни.

Трябваше да го направи, но не бе длъжна да й харесва.

* * *

Джабер тръсна глава и се опита да се съсредоточи. На монитора пред очите му имаше куп факти и цифри, в таблица беше представен напредъкът в изпълнението на обществените поръчки в град Гада. Това беше важно; тук бяха разходите за училищата и болниците, в които той бе убедил краля да инвестира.

Един проект много близък до сърцето му.

И знаеше, че трябва да се концентрира върху него. Истината бе, че неговата звезда изгряваше в кралството. Имаше много съветници, от банкери до генерали, както и множество по-дребни принцове и роднини, които се тълпяха около краля. Но той винаги бе стоял настрани от тях. Просто си вършеше съвестно работата, методично и без излишен шум, и владетелят на Гада го бе забелязал.

Отначало му бяха възложени повече отговорности. Като проектът за язовира на юг, инвестициите в завод за обезсоляване на морска вода, за да може да се осигури напояване за пустинните равнини на запад, привличането на компании за модерни технологии в столицата Гада. Нямаше никакви парични компенсации, нито почести, както в двореца, така и извън него. Някой по-дребнав човек би се оплакал. Джабер се зарадва на новите задачи. Имаше амбицията да променя нещата. И скоро последва и официално повишение, а кралят издигна в ранг майка му и самия него.

Беше много вълнуващо. Джабер беше изгряваща звезда. Другите придворни се ядосваха, някои от съветниците мърмореха. Той не им обръщаше внимание. Беше погълнат от работата си. В редките случаи, когато си позволяваше да посъветва краля, той се вслушваше в думите му.