Луиз Бегшоу - Блясък

След толкова гореща страст, след всичко, което бе направила в леглото, му беше странно колко стеснителна е тя. Левин носеше следите от ноктите й по вътрешната страна на бедрото си, по долната част на гърба си. Нейната кожа също бе осеяна с малки и нежни следи от устните и зъбите му. И все пак, сега бяха напълно облечени и седяха в трапезарията му — или по-точно в една от трапезариите, на масата за вечеря. Обстановката бе романтична — свещи, съдове от порцелан от „Севър“, свежи цветя. Но Джейн бе нервна като тийнейджърка.

— Хайде, хапни нещо. — Левин махна с ръка към резените печена яребица, които бяха подредени изискано във формата на ветрило, гарнирани с пюре от пащърнак и спанак.

— Ако не ти харесва, готвачите могат да ти приготвят нещо друго.

— Да не би да имаш повече от един готвач?

— Петима са.

По дяволите. Тя навлажни устни.

— Не съм гладна.

— След всичко би трябвало да си. — Той набоде с вилицата си един гарниран печен картоф, хрупкав и с леко кафяви крайчета, и го изгълта лакомо. — Избрах това, защото е в британски стил. Но могат да ти донесат каквото пожелаеш.

— Аз… притеснявам се — измърмори тя и сведе глава.

Левин я наблюдаваше и за свое удивление откри, че отново се възбужда. Каква жена. Защо се държеше така? Беше толкова сдържана и толкова красива?

— Защото не ме познаваш ли? Освен в библейския смисъл.

— И от страниците на „Форчън“ — призна Джейн.

— А, да. Спомням си, че каза, че ми се възхищаваш. — Той се ухили. — Често го чувам. Но от твоята уста ми подейства много възбуждащо. Имам предложение да сключим сделка.

— Сделка ли?

— Яж си храната. Пийни малко вода, малко сок, чаша шампанско. Не искам да припаднеш от изтощение по-късно.

— По-късно ли?

— Само ако си добричка, не давам никакви обещания. — Тя се усмихна неволно. — Ти яж, а аз ще разказвам неофициалната версия за живота ми. Така ще ме опознаеш. Бих направил всичко само за да се отпуснеш.

— Добре — меко каза Джейн.

Левин не приличаше на никого от мъжете, с които се бе срещала. Той не се огъваше пред нея, нито се плашеше от резервираността й. Твърдо отстояваше своето и поемаше контрол над ситуацията. Тя опита от яребицата, месото бе вкусно и тя усети, че иска да хапне. За да му угоди.

— Моята история не е на бедно хлапе, което забогатява с мъка. Израснах като единствено дете в семейството и това е всичко лошо, което може да се каже за ранното ми детство. Баща ми работеше като администратор в Санитарната инспекция, а майка ми беше съдебен репортер. Имахме малка самостоятелна къща в добрата част на Куинс в Ню Йорк, хубава кола, повечето лета ходехме на ваканция в Джърси. Имах двама работещи родители и многобройно семейство от по-близки и далечни роднини. Не бяхме силно религиозни, но имаше много сватби, ритуали „бар мицва“, такива неща. Повечето ми приятели също бяха евреи. — Той се усмихна широко. — Мразех живота си. Не ти ли звучи ужасно? Обичах родителите си, мразех живота си. Беше толкова буржоазен. Чувствах се в капан. А в училище аз бях дребното малко еврейче. Имаше разни по-едри хлапета, кои то имаха навика редовно да ме ступват. Баща ми не беше съгласен да напусна, казваше, че трябва да съм силен. Браво, добро момиче — сега пийни малко вино.

Джейн отпи глътка. В тялото й отново започна да се разлива топлина и не мислеше, че се дължи само на алкохола.

— Трябваше да има нещо повече. Знаех го. Всеки път, когато отивах в града с метрото — бяха седемдесетте години и беше пълно с престъпления и мръсотия, но пък беше и много вълнуващо. Всички онези небостъргачи — направо ме караха да настръхвам. Уолстрийт, големите театри, Таймс Скуеър, Пето авеню. Манхатън бе истинският живот, а Куинс бе нищо. Сякаш си залепил нос за постоянно в лъскавата витрина на живота, а те искаха от мен да си намеря прилична и сигурна работа. Най-много да стана брокер на недвижими имоти или училищен директор. Бях по-умен от повечето хлапета, които познавах. Отчасти заради особената ми памет, когато имаш фотографска памет, лесно изкарваш най-високите оценки на тестовете. Но също така и защото бях добър в математиката. Много добър. Училището ме отегчаваше до смърт.

— И какво направи?

Сега, след като бе започнала да се храни, тя откри, че има страшен апетит. Джейн изгълта зеленчуците си и си взе голямо парче от малиновия чийзкейк, поднесен на сребърна табла пред нея.

— Най-напред се записах в спортния център и започнах да вдигам тежести, докато не заякнах достатъчно, за да мога и аз да натупам по-нахалните хлапета. Казват, че насилието никога не решава проблемите. Глупости.

Джейн се ухили.

— После седнах и си съставих план. Ако исках да стигна до Уолстрийт не само като пътник в метрото, трябваше да стана брокер. Започнах да си купувам „Уолстрийт джърнъл“ с джобните, които нашите ми даваха. После започнах да разучавам цифрите и таблиците. Да забелязвам моделите.

Интересувах се от акциите. Напуснах училище рано и родителите ми спряха да ме издържат. Но по това време вече имах работа като момче за всичко в една брокерска къща. Понякога им давах съвети — винаги отлични. Всички смятаха, че имам вътрешна информация. — Той се усмихна. — И сами биха могли да се сетят, ако просто обръщаха повече внимание на работата си. На осемнайсет вече бях в търговията с акции. Преди да мога да пия легално, вече имах собствен апартамент. Да ти звучи познато?

— Засега да — леко наклони глава Джейн. — Но аз никога няма да стана толкова богата като теб.

— Това е вярно — абсолютно хладнокръвно потвърди той и тя се развълнува. — Няма да стане.

— Родителите ти простиха ли ти?

— Веднага щом се увериха, че се справям добре. На двайсет бях старши брокер, а на двайсет и една — вицепрезидент. На двайсет и три имах чудесна малка къща във викториански стил във Вилидж и карах „Ферари Спайдър“. На двайсет и четири напуснах фирмата. Започнах да създавам собствен фонд. Знаеш останалото.

— Чувала съм, че си работохолик.

— Аз не го считам за работа. — Очите му заблестяха и тя отвърна на страстта му. — Обичам бизнеса, обичам цифрите. Аз просто… виждам акциите. Не знам как иначе да го обясня. За мен борсата е като компютърна игра. Забавлявам се, докато печеля. Забавлявам се с парите. Петима главни готвачи — винаги съм искал подобно нещо, исках да живея като на хотел. Имам много служители в къщата и им плащам неприлично високи заплати. Давам много и за благотворителност. Сега родителите ми са във Флорида, в собствено имение и частен плаж. Аз не обичам публичните изяви, не говоря с журналисти, просто си играя по моите правила. И печеля в деветнайсет от двайсет случая.

— А в двайсетия?

— Може би понякога сам се саботирам. За да е по-интересно.

— Добре. — Тя гребна с лъжичка последните остатъци от чийзкейка, разтапящо сладък на фона на тръпчиво-сладките малини, които бяха отличен контраст. — Разкажи ми за личния си живот.

— Мислех, че вече съм го направил. О, имаш предвид жените?

— Имам предвид жените — повтори Джейн и присви очи.

Левин се усмихна.

— Имаше и разни момичета. Харесвам красиви жени. Никога не съм им давал сериозни обещания. Освен ако не съм вярвал, че ще ги изпълня. Имал съм три сериозни връзки — една за шест месеца, една за две години и още една за година. Просто не се получи и в трите случая.

— Защо?

— Ако знаех отговора, не бих започнал връзките поначало — изтъкна логично той.

— Ами аз?

— Ти си различна. Невероятно различна.

— Кажи ми защо.

— Хайде в леглото.

— Преди леглото.

— Не вярваш, че докато си прегръдките ми, ще можеш да си обективна ли? — Джейн се изчерви силно, а Левин се усмихна доволно. — Много добре. Ти си по-умна и по-независима. Никога не съм излизал с празноглави момичета — може би, когато бях много по-млад, е имало една-две девойки, като например мажоретките на „Джайънтс“ в Ню Йорк, сещаш се за какво говоря. По-късно излизах с модели, но само интелигентни момичета. Една от сериозните ми приятелки беше преподавател в колежа „Васар“. — Очите му пробягаха по тялото й. — Никоя от тях не беше като теб. Делова жена, издигнала се сама. Която е преживяла трагедия — сирак. Онова, което си постигнала в „Шоп смарт“, е забележително. А напускането на компанията също бе много смела постъпка. Може би има известна суета в това; в теб виждам нещо от себе си. Ти също не искаш уютно местенце. Къща в предградията или вицепрезидентски пост — всичко това е глупост, ако можеш повече. А и, естествено, в бизнеса просто няма чак толкова преуспели жени.