Джейн изпъна рамене.

— Ще те съдим.

— С каквито и средства да разполагаш, дори и всичките да ги използваш срещу мен, ще бъде все едно да мяташ камъчета в океана — изложи фактите той. — Разполагам с толкова пари, че дори и консорциуми и търговски банки не смеят да ми се противопоставят.

Тя стисна зъби.

— Няма да ти позволя да заемеш място в борда. По-скоро бих фалирала.

— Не се тревожи — усмихна й се той. — Няма да те принуждавам. Но искам да знаеш, че мога да го направя.

— Това върши ли ти работа често? Да се пъчиш като някой гълъб в размножителния сезон?

— Ти уважаваш работата. И успеха. — Очите му се спряха одобрително върху нея. — Искам да ти напомня за моите, за да престанеш да ми се съпротивляваш толкова. Двамата с теб би трябвало да сме съюзници. Бил съм посрещан по-добре от компании, които са били цел на превземане от моя страна. Въпреки усмивките ти по време на онази пресконференция.

Беше гузна. Знаеше го. И той го знаеше.

— Познавам те, Джейн Морган — внезапно заяви Девин. — Затова ме интригуваш толкова силно. Ти си една от най-амбициозните жени, които съм срещал някога. Смела си, не безстрашна, това не е същото. Ти си решителна и дръзка. И няма да си губиш времето с неподходящ мъж. Но аз не съм неподходящ. Не съм Джуд Ферърс.

Джейн застина.

— Откъде, по дяволите, знаеш за това?

— Не е някаква злокобна тайна. В Ню Йорк не си имала много приятели от мъжки пол. Когато си започнала да излизаш с Джуд Ферърс, на хората им е направило впечатление. Предимно са се питали дали напълно не си изгубила ума си. — Очите на Крейг се присвиха. — Някакъв си богат плейбой, слаб телесно, слабохарактерен по душа. Не е бил достоен да ти носи кафето, какво остава да излиза с теб. Но, да, разпитах за теб. И знам, че си се опарила.

Джейн не отговори. Не смяташе, че е нужно. Той не й се подиграваше. Говореше със съчувствие.

— Имаш нужда от мъж, който е по-силен, а не по-слаб от теб. Защо мислиш, че съм толкова увлечен? Ние двамата си приличаме.

— Никой не е по-силен от мен — каза тя с пресъхнала уста.

— Не си толкова корава, колкото смяташ — изтъкна Крейг. — И искам да ти го докажа. Искам да бъда онази част от живота ти, която си пренебрегвала досега. Виждам пред мен една много женствена дама. Толкова си нежна и чувствена. И, разбира се, страшно красива.

Джейн се изчерви силно. Откъде, по дяволите, знаеше точно какво да каже? Как можеше да изразява толкова точно чувствата й?

— Е, кажи ми — проточи той. Явно се забавляваше. С всички свои благодетели ли се отнасяш по този начин?

Джейн се помъчи, но не успя да измисли остроумен отговор.

— Тогава защо го правиш с мен? Знаеш, че можех да ти помогна много повече. С още пари, контакти, рекламен бюджет. Досега би трябвало да имаш цели страници във „Воуг“ и „Ел“.

— Извинявай — каза Джейн, смутена. — Трябваше да бъда по-отзивчива.

— Въпросът ми е защо не беше.

Опита се да каже:

— Толкова бях заета…

— Заета със стотици делови телефонни разговори. Само на мен не се обади.

— Аз…

— Кажи ми истината — настоя той с усмивка. — Признай си. Ще се почувстваш по-добре.

О, Господи. Джейн тръсна глава. Беше толкова близо до нея, толкова силен. Прекалено властен, по дяволите. И толкова красив.

— Аз… намирам те за привлекателен.

Ето. Беше го казала на глас. Сведе глава.

— Така е по-добре — каза той. — И знаеш ли какво, мисля, че това си е съвсем законно във всичките петдесет щата.

— Най-добре е да не се обвързвам с колега! — добави тя в изблик на вдъхновение.

— Стига, Джейн. Толкова добре се справяше досега, а пак се върна към старата песен. — Увереният и закачлив тон на Крейг бе толкова възбуждащ; Джейн не смееше да го погледне. Изчерви се и остана загледана в сандалите си. — Да ти помогна ли? Ти си силна жена — и искаш да си останеш такава. Страхуваш се от мен. Страхуваш се от това, че ме желаеш, от предишните ми приятелки и от това, да не се превърнеш в поредната бройка в списъка. Леко се срамуваш от себе си, задето използва увлечението ми по теб, за да сключим сделката. Твърдо решена си да ми върнеш парите и никога повече да не ме видиш. Плашиш се от романтично увлечение и от всеки мъж може би. Мислиш, че някой ден вероятно ще си намериш съпруг, който да стои у дома, някой мил и благ човечец, който има проблеми със самочувствието и който ще ти направи едно или две деца, а после ще се усамоти и ще се грижи за фермата, докато ти носиш парите вкъщи; някой, който никога няма да те предизвиква…

Очите й блеснаха.

— Престани!

Левин приближи лицето си до нейното.

— Прекалено близо съм до болезнената истина, нали скъпа?

— Едно ще ти кажа. Никога няма да се оставя да бъда използвана от някой мъж.

— Но използва зашеметяващата си красота, за да се добереш до мен, нали?

— Не.

— О, да, направи го — меко натърти той. — Така беше, Джейн, и ти отлично го знаеш.

Тя облиза устни. Искаше да го целуне. Или да побегне.

— Ти си силна — каза Левин. — Най-силната жена, която някога съм срещал. Нямам никаква представа защо толкова упорито те преследвам. Нито пък защо ти бягаш.

— Аз просто…

— А сега ще те целуна — заяви той и се приведе напред, а тя замръзна, без да може да помръдне и мускулче, и после устните му се озоваха върху нейните, като едва ги докосваха, просто лекичко галеха кожата й; усещаше уханието му, чувстваше силното му тяло до своето…

Джейн не можа да се сдържи. Той я дразнеше нарочно, не настояваше. Предизвикваше я да му се противопостави. Или да помоли за още. Тя бе влажна и възбудена, тялото й бе толкова напрегнато и сковано, но изведнъж сякаш се размекна и разтопи, тя изстена приглушено и се предаде, езикът й се стрелна в устата му, устните й се притиснаха към неговите умолително…

Той се засмя, без да я пуска. Тялото й под роклята сякаш изгаряше, докато той бавно спускаше ръката си надолу.

Джейн се отпусна в прегръдките му, усещаше много ясно сакото му, колана, копчетата на ризата му. Сетивата й бяха невероятно изострени. Желаеше го толкова силно. Вътрешният й глас й казваше да спре, да го остави да си тръгне. Та те дори не бяха излизали на среща. Но тя не искаше да слуша. Копнееше за силата му, за увереното му докосване, навсякъде, сякаш му принадлежеше… искаше го в този миг, искаше го повече от всичко на света.

Левин я целуна отново тържествуващо и я грабна на ръце, сякаш бе лека като перце. Джейн зарови лице в гърдите му, притисна се към него. Докато я пренасяше през плъзгащите се стъклени врати към прохладната й спална, Левин вече разкопчаваше горната част на роклята й.

* * *

Тя лежеше съвсем гола и изтощена до него. Вече бе нощ. И двамата бяха потни, а тялото на Джейн бе отпуснато и спокойно, сякаш оргазмът бе размекнал всяко мускулче в него. Чудеше се дали има сили да помръдне.

— Крейг…

Той нежно и лениво целуна върха на рамото й.

— Поне вече се отървахме от „господин Левин“.

Джейн сведе поглед.

— Какво направих?

— Бих могъл да ти припомня — каза той, — ако имаш проблеми с краткосрочната памет.

— Престани — възпротиви се тя, но се усмихна. Беше ли възможно да я желае отново? Три пъти в бърза последователност; този мъж имаше енергията на тийнейджър.

— Престанах — въздъхна той. — Или поне така мисля. Ти си опасна. Добре, че поддържам форма. — Отдръпна се от нея. — Хайде да се изкъпем. Заедно.

Но Джейн гледаше надолу и мачкаше с пръсти чаршафите.

— Ще те видя ли пак?

Сега беше нещастна. Тялото й се чувстваше прекрасно, но сърцето я болеше. Ето, точно от това се бе страхувала.

Беше го желала, копняла бе за него месеци наред и веднага щом я докосна, тя падна в ръцете му като зряла праскова.

И той бе накарал тялото й да пее и танцува, най-накрая я бе задоволил, бе я принудил да му се отдаде толкова всецяло, че сега тя бе безпомощно и безнадеждно влюбена в него.

Но преследването бе свършило, той бе получил онова, което искаше. Сега тя бе просто поредното му завоевание.

— За такъв ли ме смяташ?

— Не те познавам — отвърна тя. — Там е работата. Почти нищо не знам за теб.

Само, че те желая, но това не го каза на глас. Само, че трябва да те имам. И че мисля за теб непрекъснато.

— Хайде под душа — предложи Левин, докато очите му играеха по голото й тяло, окъпано от лунната светлина, топло и размекнато от ласките му. — Но няма да ти обещавам, че няма да те закачам. А после ще се облечем и ще дойдеш с мен.

— Какво говориш? — попита Джейн, която се срамуваше да покаже, че плаче.

— Нали искаш да ме видиш пак?

Тя кимна. Той я познаваше толкова добре, знаеше колко страстно реагира на докосванията му; вече нямаше смисъл да се опитва да крие нещо.

— Тогава защо да чакаме? Излез с мен сега. Ела у дома. Ще прекараме нощта у нас.

— Дори не сме излизали на среща — изтъкна Джейн.