— Е, щом си сигурна — бавно отрони Мона. — Както и да е, Джейн искаше да ти предам, че откриването на магазина било поставило някакъв рекорд. Каза, че ще имате проблем с наличните количества стока и дали не би могла да донесеш нещо, останало от „Уейв“?

— Добре! — Сали се ухили. Ето, това беше удовлетворението от успеха. Крис Нелсън искаше нещо повече от красиво лице и тя нямаше намерение да бъде само това.

— Обадиха се и много журналисти да питат дали излизаш с някакъв бейзболист.

Тя застина.

— Какво им каза?

— Затворих им.

— Браво, мамо.

— Излизаш ли?

Сали се предаде.

— Да. Мъжът, който те спаси, играе бейзбол.

— Защитник в отбора на звездите? — настойчиво попита Мона. — Играе за „Доджърс“? Бил е на корицата на „Спортс илюстрейтид“? Бъдеща звезда на Алеята на славата?

— Не знам защо ме питаш, щом вече знаеш — нацупи се Сали.

— Не знаех. Журналистите ми казаха. — Мона се усмихна. — Щом толкова известен човек ме е спасил, сигурно е добър човек. Знаменитостите обикновено са разглезени нехранимайковци. Той пое риск.

Сали си спомни изранените му ръце.

— Определено рискува.

— Само помни, скъпа, че имаш само едно сърце.

Сали отиде до майка си й я целуна по челото.

— Повярвай ми, мамо — каза тя. — Старая се.

Тридесет и шеста глава

Джейн полагаше усилия да остане здраво стъпила на земята. Беше минала само седмица, една пълна седмица. Имаше различни фактори: любопитство, добре планирани публични изяви. Допълнителна публичност от неща, които не биха могли да планират, като раждането на Хайя и срещите на Сали с известен спортист — боже, репортерите направо бяха полудели по това. Дори и Джейн, която се стараеше да остане на заден план, бе станала доста известна.

Но не можеха вечно да заблуждават хората. Ако клиентите се връщаха, то щеше да е заради отличното обслужване, първокласните служители и цялостното преживяване от пазаруването в магазина, което предлагаха.

Може би трябваше да изчака и да види дали щяха да се върнат.

Но, божичко, какви резултати. Бяха излетели от терена. Като топка, ударена от бейзболната бухалка на приятеля на Сали. Хоумрън. Рекордно постижение.

Сега се налагаше да избягва повечето телефонни обаждания. И не само от модните издания. И от анализаторите на Уолстрийт.

Изключи компютъра си и се стовари на леглото, беше изтощена. Последните три седмици бяха истински ад. И след като Хайя я нямаше, а Сали бе заслепена от Крис Нелсън, цялото презареждане бе легнало върху раменете на Джейн, както и ръководството на персонала, уреждането на сметките и всичко останало.

Каза си, че трябва да наемат мениджъри. Вицепрезиденти. Кого можеше да открадне от „Сакс“? И това не бе всичко. При този паричен оборот, ако трябваше да бъде честна, Джейн знаеше, че нивото няма да спадне, а напротив — щеше да нарасне. Марката им сега бе натрупала критична маса и качествените основи бяха налице. Успехът им бе мигновен. Е, е това темпо на растеж скоро щеше да се наложи да се разраснат. Да се пренесат и на Източния бряг, в Ню Йорк, после и в Чикаго, Вашингтон, Сиатъл. Отмяташе градовете по реда на значимост. След това трябваше да се огледат за нови големи инвестиции и за локации в чужбина — Париж, Лондон и може би един бутик на остров Мавриций, за да бъдат по-различни. „Блясък“ бе точно това. Трябваше да има клонове в Сен Тропе и Милано…

Магазинът щеше да пожъне огромен успех. Вероятно трябваше да настоява да оформят официално водещата й роля в компанията. Само за да се избегнат недоразуменията по-късно. Нима всички нямаше да са по-доволни, ако ролите им бяха ясно разделени?

Но сега имаше да се върши толкова много. Може би по-нататък.

Джейн усети как изтощението я надвива, а не можеше да си го позволи. Душевният срив бе нещо, което се случваше на другите. На стоковите брокери… Тя трябваше да е в състояние да замества Хайя за няколко месеца. Решително свали дрехите си, захвърли ги в коша за пране и си сложи банския. Басейнът на двора щеше да й се отрази добре. Денят бе изпепеляващо горещ и така щеше едновременно да се разхлади и да потренира.

На другия ден щеше да обяви къщата за продан. Сали и Хайя вече се местеха. Това място бе прилично, но много малко, а сега тя можеше да си позволи нещо по-голямо. Част от „Блясък“ бе реализирането на мечти, все пак; естествено, че собствениците му трябваше да живеят добре. Те самите бяха олицетворение на марката, както бе показал опитът на Доналд Тръмп.

Гмурна се в басейна. Господи, колко обичаше физическото натоварване. Това бе единственото време, в което можеше напълно да се посвети на себе си. Физическите усилия й позволяваха да проясни мислите си. Сметките, финансовите проблеми, сделките — всичко се изпаряваше. Ако ме бяха тренировките, вероятно щеше да се прекърши. Джейн направи двайсет дължини, наслаждавайки се на движението на водата край тялото си, а после лениво се изкачи по стъпалата в плиткото, бавно излезе от басейна и посегна за хавлията…

— Добър вечер.

Извика сепнато. Крейг Левин седеше удобно излегнат на шезлонга й, облечен в лек летен костюм. Погледът му лениво обходи тялото й, преди тя да се загърне с хавлията.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — сопна се Джейн.

— Обаждах се, пращах факсове, писма в електронната поща. Никакъв отговор. — Той се ухили. — Започнах да си мисля, че ме отбягвате, госпожице Морган.

Така си беше.

— Бях заета — отвърна уклончиво Джейн. — Седмицата след откриването…

— Забелязах. — Той леко наклони глава. — Все пак съм вложил два милиона в твоя магазин. И притежавам десет процента от компанията. Което според мен ме превръща в най-големия акционер, който не е собственик.

— Единственият — призна Джейн.

— И изглежда ще получа отлична възвръщаемост срещу десетте си процента.

Определено.

— Аз ще изкупя дяловете ти — заяви тя. — Четири милиона долара и ще си удвоил парите си за шест месеца.

— Защо да продавам нещо за четири, след като в момента струва пет, а силно подозирам, че ще струва поне двайсет или трийсет след няколко години? — спокойно попита Левин. — Ако беше на мое място, щеше ли да продаваш?

Джейн бе принудена да поклати глава.

— Не.

— Тогава не ми задавай глупави въпроси.

Тя стоеше цялата мокра, водата капеше от косата й и се стичаше надолу по гърба, а стъпалата й бяха боси върху горещите плочки. Само хавлията разделяше Левин от голите й бедра; банският й бе високо изрязан и коремът й оставаше открит. Осъзнаваше, че той вече има отлична представа за тялото й — от плоския стомах, та до нежната извивка на гърдите.

Левин бе облечен. Носеше елегантни обувки и вратовръзка е класически флорални мотиви. Дрехите стояха страхотно на мускулестото му тяло.

— Трябва да се облека — измърмори тя.

Той разпери ръце.

— Никой не те спира. Но няма нужда да го правиш само заради мен.

Джейн побягна към спалнята си и дръпна плътно завесите.

Само след пет минути се бе върнала обратно със сресана назад мокра коса, сандали на висока платформа и облякла първото, което й бе попаднало — една от роклите в новата лятна колекция на Сали. Дрехата бе с втален корсаж, тънки презрамки и ефирна пола, която се разкрояваше свободно и стигаше до коленете й.

— Чудесно — отбеляза Левин и на нея й се прииска да си бе наметнала шал. Само че бе прекалено горещо.

— Мога ли да ти предложа студен чай? — засуети се Джейн. — Имам голяма кана в хладилника.

— Благодаря — прие той за нейно съжаление. Това значеше, че ще остане. И че ще трябва да му поднесе чай. Дребен жест, но някак си зареден с подтекст.

Поне вече не беше по бански. Джейн донесе по една голяма чаша чай за него и за себе си, пълна догоре с лед, и добави резенче лимон.

— Прекрасно — оцени напитката той. — Не е подсладен.

— Внимавам за фигурата си — призна Джейн.

Левин поклати глава.

— Няма нужда. Повярвай ми.

— Е, какво мога да направя за теб? — попита тя възможно най-делово, предвид обстоятелствата.

— Искам да ми изпращаш ежедневни доклади в офиса.

— Не става.

— Притежавам десет процента. Искам място в борда на директорите.

— Не може. Говори с адвоката си.

— Ако искаш от мен пари за разрастване на бизнеса, ще ми съдействаш.

Джейн вдигна рамене.

— Мисля, че сега банките ще са склонни да говорят с мен.

Той се ухили.

— И аз така мисля. Но много добре знаеш, че няма да може вечно да запазиш компанията фамилна собственост. Дори и „Брансън“ излязоха на борсата. И когато и ти го направиш, аз ще те чакам с чековата си книжка.

— Но дотогава ще ти изпращам месечен отчет — заяви Джейн. — И ще изплащаме заема на годишни вноски.

Левин продължаваше да я гледа по онзи смущаващ начин.

— Разбираш, че за мен си дребна като мравка, нали? Че бих могъл да получа каквото си поискам от теб. Мога да накарам градските власти да те затворят заради нарушения в паркирането или рискове за здравето и безопасността на гражданите. Мога да откупя договорите ти с доставчиците. Мога да отмъкна служителите ти, като им предложа двойно по-големи заплати и ги изпратя на проучвателна мисия в Канкун.