Хайя потрепери от удоволствие, но се отдръпна и хвърли поглед на стълбището към долния етаж, да не би някой от работниците да се появи.

— Така може да си с мен по цял ден. — Той пусна гърдите й, но небрежно положи длан върху плоския й стомах, като й даде да разбере, че усеща топлината, която започва да пулсира там и напрежението вътре в нея. Ахмед се наведе, допря устни до ухото й и Хайя се притисна към ръката му с омекнали колене.

— Моля те — промърмори тя. — Заведи ме у дома…

— Би трябвало да те накарам да чакаш — прошепна той.

— Моля те, Ахмед…

Той се изправи и извика на служителите си, че се прибира у дома за обяд.

— Ще работим заедно. Отлична идея. — Той се ухили.

* * *

Остави я в три часа, като се разкайваше за липсата на самоконтрол. Но Ахмед бе толкова бавен, толкова търпелив, истински майстор в подклаждането на огъня и разпалването на страстта й. Можеше да събуди желание в нея дори и когато Хайя си мислеше, че няма никакви сили. Само бог знаеше кога по-точно щяха да правят бизнес…

Хайя много се вълнуваше от тази перспектива. И последните й съмнения се бяха изпарили. Сега можеше да иде и в Америка, за да се види със семейството си и старите си приятелки. Обзеха я угризения за жертвата, която бе направила, толкова бе обсебена от Ахмед, че бе забравила всичко друго. Но тъй като той бе първият мъж в живота й, единственият мъж, момичетата щяха да я разберат, нали? Бяха минали само няколко месеца. Нещо като удължен меден месец.

Хайя набра номера на Джейн и изпъна рамене, готова да понесе укорите й, задето не се е обаждала толкова време. Знаеше, че си ги е заслужила!

— Номерът, който сте избрали, е невалиден — уведоми я механичен глас с американски акцент. — Моля, проверете номера и изберете отново.

Направи го. Същото съобщение. По дяволите, ядоса се Хайя. Джейн си бе сменила номера. Дали не беше го прехвърлила към посолството във Вашингтон?

Няма нищо, Сали щеше да знае. Позвъни в „Грийн Гейбълс“. Този път чу сигнал „свободно“.

— Домът на семейство Васерман. Мога ли да ви помогна?

— Съжалявам, сигурно съм избрала грешен номер. Търся дома на семейство Ласитър.

Последва пауза.

— Те вече не живеят тук, госпожо.

Хайя примигна.

— Добре, извинете…

Но отсреща вече бяха затворили.

Почувства се зле. Само няколко месеца, а и двете й приятелки си бяха сменили телефоните? Вината бе изцяло в Хайя, задето не се бе обадила по-рано. Вярно, отначало я беше срам, но после, когато се бе влюбила в Ахмед и бе решила да остане омъжена за него…

Хайя се замисли за момент, после набра номера на британското посолство във Вашингтон.

— Търся Джейн Морган, дъщерята на посланик Томас Морган. Нейна приятелка съм.

— Нямаме сведения за настоящия й адрес.

Хелън опита отново. Това не водеше доникъде.

— Вижте, двете учехме заедно в академията на госпожица Милтън в Лос Анджелис. Изгубих връзка с нея… омъжих се. Сега съм в Египет. Тя не е в къщата, която бяха наели в Малибу. Обадих се на приятелката ни Сали Ласитър…

— Само минутка, моля.

Хайя изчака. Чу превключване и после се обади друг глас — хладен, учтив английски глас.

— Казвам се Емелин Бъркли. Бях личен секретар на посланик Морган. Мога ли да ви помогна с нещо?

Хайя обясни.

— Да, спомням си, че госпожица Морган е споменавала за вас. Напуснали сте страната…

— Преди три месеца.

Последва въздишка.

— Съжалявам, че трябва да ви уведомя за това — каза жената без жестокост в гласа, — но изгубихме връзка с Джейн Морган. Госпожица Морган поиска съдът да я признае за пълнолетен гражданин и след това ние вече не носим отговорност за нея. Мисля, че тя все още е някъде в Лос Анджелис, но нямам адреса или телефона й. Съжалявам.

— О, ясно. Горката Джейн — Хайя въздъхна. Сега вече наистина се почувства зле. — Трябва да я намеря. Ще се свържа със Сали…

— Сали Ласитър? Това беше другата близка приятелка на госпожица Морган, нали?

— Да — притеснено потвърди Хайя и никак не хареса тона й.

— Тогава сигурно не сте чули… Петролната компания на господин Ласитър банкрутира и за съжаление той получи сърдечен удар. Държавата конфискува имуществото му, беше голям скандал.

Кокалчетата на пръстите й побеляха от стискане на слушалката. Сали бе много близка с баща си, страшно близка.

— А къде са госпожа Ласитър и Сали?

— В пресата писаха, че са се върнали в Тексас. — Сега в суровия тон на жената се прокрадна съчувствие. — Съжалявам, само това знам.

— Благодаря ви за помощта — каза Хайя и затвори.

Е, сега не можеше да направи нищо. Или поне нямаше какво да направи от Египет. Хайя се почувства смазана от вината си. И двете й приятелки бяха загубили родителите си — макар че бащата на Джейн не беше кой знае колко полезен. Ами Сали, прелестната и самоуверена Сали, как, за бога, щеше да се оправи? Да живее без пари… Хайя не можеше да си го представи. Сали бе разполагала със собствена лимузина и личен шофьор. Дали изобщо знаеше да шофира?

Опита се да се отърси от тези мисли. Нямаше никаква полза да се укорява, трябваше просто да се заеме с това, да се върне в Щатите и да ги потърси. Можеше да създаде и някои полезни контакти за Ахмед, докато беше там. Хайя имаше вяра в добрия вкус и усета на мъжа си, в неговата амбиция и талант. Той имаше нужда да плува в по-дълбоки води. А тя се нуждаеше от приятелките си.

Шестнадесета глава

Отначало Хайя започна бавно. Седмица — две посвети на запознаването с персонала, преглеждането на стоката на Ахмед, на цените, на това как намира килимите. Опресни писмения си арабски, научи как той си води счетоводството — по старомодния начин, в подвързани с кожа томове. Съпругът й бе човек с поглед в бъдещето и влюбен в красотата на стоката, която предлагаше. Първата работа на Хайя бе да купи компютър, да вкара всички данни в таблици и да започне да подрежда в отделни файлове данните за клиентите. Ахмед не одобряваше много, но тя не му обърна внимание и продължи упорито да се труди. Само след няколко дни той гледаше с изумление простичката и ефикасна система, която тя бе измислила, а после и той самият пожела да я използва.

Хайя се обади на баща си. Двамата проведоха дълъг и скован разговор. Тя реши да не говорят за брака й. Каква полза? Той щеше да започне да се оправдава. Вместо това Хайя настоя да получи помощта на баща си.

Това бе цената на прошката й. Не го заяви открито, но и двамата го разбираха прекрасно.

Баба̀, отрезвен от тона й, обеща да помогне. Щеше да уреди няколко срещи, да поговори с хора, които на свой ред познаваха други хора, неща от този род. Имаше изложения, търговски панаири. Познаваше търговци на дребно, макар че повечето от тях вече имаха своите доставчици…

— Ние ще им дадем по-ниска цена — безскрупулно заяви Хайя. — Кажи им го.

Ахмед я чу и се ухили.

— А щом ги обвържем, цената ще скочи.

Той целуна жена си по челото. Беше толкова умна, а сега му помагаше много. Край на дългите нощи, в които се бореше със счетоводните книги до съмнало. Вече нямаше да прелиства тефтерите си, докато най-сетне намери търсения номер. Беше му помогнала дори и за данъците.

Това му харесваше. Предишната седмица той бе отишъл да напазарува нова стока във Фез и без да се налага да бърза като друг път, бе успял да спазари по-добро качество на по-ниска цена.

Освен това се възбуждаше, когато гледаше умната си тъмнокоса жена, наметната скромно с шал върху косата, съсредоточена в сметките, докато пръстите й пробягваха по клавиатурата. Тя не бе от онези, които си стоят у дома или клюкарстват с приятелки. Беше ангажирана и с огнен дух — същия плам, който я караше нощем да се вкопчва в него и да се извива в брачното им ложе…

Бизнесът беше негов, разбира се. Той беше начело. Но Хайя защитаваше позицията си и Ахмед се вслушваше в нея.

* * *

— Имам някои идеи — подхвана Хайя една вечер, след много успешна продажба.

Ахмед бе спечелил поръчка от хотелска верига в Египет — солидна поръчка за всички лобита и конферентни зали на хотелите в „Шарм ел Шейх“. Беше им доставил килими на стойност четиридесет хиляди долара. Сега разполагаха с много пари в брой. Той нямаше да се изненада, ако тя хукне да харчи.

— Какво имаш предвид?

— Бизнес идеи. Мисля, че трябва да се промениш.

— Да се променя ли? — Ахмед примигна. — Какво да променя? Това работи, любов моя. Върша го, откакто бях на твоите години.

— Не самата стока… може би донякъде. Бихме могли да разнообразим асортимента. — Ахмед се намръщи и тя побърза да продължи. — Но смятам, че трябва да намериш нов подход в продажбите. Да не се занимаваш с тези дребнави хорица. Те не заслужават вниманието ти, скъпи. — Тя целуна ръката му през материята на ризата. — Трябва да го правиш по-различно, да продаваш тези красиви килими, както подобава. Всеки поотделно. Да бъдат изложени като скъпоценности. Трябва да намерим повече клиенти като хотелите и по-малко като Бегум Систанти. — Богатата и дебела вдовица на вътрешния министър, която винаги се обръщаше към тях, когато си купеше нова вила или апартамент в Париж, най-вероятно с пари, присвоени от данъкоплатците.