— В твоята работа ли?

— Да, защо не? Ела да видиш какво правя. Имаш ли нещо против да носиш хиджаб?

— Нямам.

— Жените в работилницата са много старомодни. Така ще си спестим много въпроси… — Той се ухили. — А и косата ти е толкова красива, че я искам само за себе си.

— Нямам нищо против. — Хайя простена и отблъсна ръката му. — Недей… Ахмед.

— И защо не?

— Нали току-що…

— Спомням си. — Но беше готов отново. Тази жена го караше да се чувства като тийнейджър. — Ела тук.

Тя се търкулна към него с желание.

Може би щеше да е добре да вземе Хайя в работата си, помисли си Ахмед. Когато бе далеч от нея, прекарваше всяка минута в планове как да се измъкне от офиса. А и я обичаше и не искаше тя да се отегчава или безпокои. Докато се появят децата, инш Аллах, какво лошо имаше? Защо не? Та тя все още бе тийнейджърка, в крайна сметка, макар да се държеше като млада жена.

Бизнесът щеше да е чудесно разнообразие за нея. И нямаше да е задълго. Само докато жена му забременее.

* * *

— А това е работилницата. — Ахмед се поклони леко — като поздрав за жените, които седяха вътре и правеха килими. Те се усмихнаха и кимнаха на Хайя. — Тук се правят някои от килимите. Аз търгувам предимно с вносители или сам намирам стоката. Всичко е въпрос на вкус. Ела горе.

Тя се усмихна на работничките му и го последва по дървените стъпала. Всеки сантиметър тук бе зает от красиви килими и в складовото помещение въздухът бе леко спарен.

— Нафталинови топчета — отговори той на въпроса й. — Нищо друго не пази по-добре от молци. Дори и днес няма по-добра технология. Нафталинът пази килимите, за да не бъдат изядени. Ето, пристигнахме, това е мострената зала.

— Забележително.

Наистина бе така. Дълга стая с много прозорци, които обаче бяха закрити с муселинови завеси. Тя разбра — дневната светлина щеше да избели безценните влакна. Вместо това, дори и през деня, залата бе нежно осветена от свещи. На пода имаше купчини с прекрасни копринени и вълнени килими, други бяха окачени на стените или на тавана. За да неутрализира донякъде нафталина, Ахмед бе поставил на стратегически места свещници с ароматно масло; носеше се силна миризма на тамян.

— Искаш ли чаша чай, малко сладкиши?

Хайя беше гладна и кимна свенливо.

Щастлив, че може да се похвали с работата си, съпругът й кимна на един служител; човекът се скри в съседна стая и се върна със сребърна табла с чайник, чаши и изкусно подредени малки пастички върху дантелена кърпа.

— Винаги държим горещ чай за клиентите — обясни Ахмед. — Поднасям им ментов чай. Така ги карам да останат, да прекарат тук известно време, а после красотата на стоката… — Той сви рамене. — Килимите сами се продават.

Сякаш да подчертае думите му, на долния етаж настана суматоха. Хайя разпозна гърления акцент на германците, които се мъчат да говорят английски.

— Искаш ли да видиш как става?

Тя кимна.

Ахмед се наведе и я целуна по бузата. Напълно приличен жест, но той си позволи да докосне с език бузата й; близна я съвсем леко, така че другите да не видят.

Желанието избухна в нея, наелектризиращо, властно. Хайя положи усилие да не простене, усмихна се сковано и се оттегли в дъното на стаята. Искаше да види съпруга си в действие и не биваше да позволи на никого да види колко е възбудена…

В дъното имаше пейка с меки възглавнички. Хайя се отдалечи с таблата и се зае да сервира чай.

— Добре дошли. Заповядайте. — Ахмед се усмихваше на клиентите си, но в усмивката му нямаше топлота. — Желаете ли чаша чай?

— Благодаря — каза жената. Беше доста пълна и не свали слънчевите си очила дори и в сумрачната стая. Хайя мигновено я намрази.

Ахмед даде знак на друг служител. Донесоха още сладкиши и чай.

— Нещо специално ли търсите?

— Няма да плащаме скъпо и прескъпо — грубо отсече съпругът.

— Естествено. — Той погледна към Хайя и бързо й намигна. — Ще видите, че предлагаме отлично качество. Колко голям килим си търсите?

— Нещо средно. Като този. — Мъжът посочи с пръст голям червен персийски килим от коприна. — Или нещо такова — добави той, сочейки към съвсем различен афгански килим с яркосини и жълти шарки.

— О, да — въздъхна Ахмед. — Два от най-хубавите в колекцията ми. Но вие го знаехте, естествено. Да не би да сте търговец? Правим специални отстъпки за търговци.

— Не… не… — Дребничкият човечец изду бузи, а жена му се ухили самодоволно. — Но разпознавам доброто качество.

— Тези килими са много скъпи. Мога ли да ви покажа нещо малко по-скромно? — Ахмед кимна и двама работници изтичаха и разгънаха голям и изключително фин персийски килим в кремаво и синьо. Хайя разтвори широко очи. Не беше специалист, но разбра, че е старинна изработка и струва хиляди долари, може би поне десет. Или повече. Беше виждала точно такъв в „Сакс“.

— Не, благодаря. — Резкият отговор бе изпълнен с презрение. — Не се опитвайте да ме преметнете с тази евтина стока. Очевидно е, че е долнокачествена. Колко искате за жълтия?

Ахмед поклати глава тъжно.

— Онзи струва над четири хиляди евро.

— Хиляда — сопна се клиентът. — И нито цент отгоре.

Хайя се ухили и отхапа сладкиш. Тлъст глупак! Съпругът й щеше здраво да оскубе този идиот. Беше толкова груб и нахален, че си го заслужаваше.

Мразеше онова чувство на морално превъзходство, с което бяха дошли тук. Сякаш непременно щяха да ги измамят. Е, тяхното обидно поведение бе предизвикало точно това и тя се радваше. Ако бе видяла как Ахмед им се кланя и подмазва, как им позволява да му говорят пренебрежително, това щеше да промени всичко помежду им, нищо между двамата нямаше да е същото, никога. Как би могла тя да се чувства така изцяло под властта му, да бъде покорена от него и да му се отдава напълно, ако той се показва слаб пред другите?

Вместо това се оказа, че той ловко и умело изпразва джобовете на тези противни туристи. Не беше груб, нито жесток. Правеше го елегантно, само с думи. И не беше кражба, защото те плащаха само толкова, колкото искаха.

Тя слушаше внимателно. Той не ги лъжеше, не им казваше, че килимът е произведение на изкуството. Вместо това хвалеше основните му качества. И защо не? Беше съвсем прилично изработен килим. Хайя не би очаквала от човек като съпруга си да държи в магазина си стока с лошо качество. Но съвсем не струваше толкова, колкото щяха да платят за него.

Какви глупаци — мислеше си тя. Унижават другите народи, велики народи, самото защото ги смятат за по-бедни. Щяха да получат много поучителен урок по добро възпитание.

Докато оформят формалностите по плащането с кредитна карта и докато попълнят митническите документи, Хайя пиеше чай и се оглеждаше наоколо. Красиви килими, много внушителни. Виждаше се, че Ахмед има добър бизнес. Просторен офис, персонал, хубава къща, охолен живот, слуги.

Замисли се за себе си. Сега тя беше негова жена и двамата бяха един отбор, можеха да постигнат много повече.

Беше тук, омъжена и много щастлива. Въпреки обратите на съдбата. Никога не си бе представяла, че може да се получи така. По волята на родителите й… И много по-важно — по нейната собствена воля.

Но тя бе опитала от забавленията и независимостта в Америка, както и бе открила любовта в Египет. Защо да се отказва от това? Защо да хвърли на вятъра всички онези долари, които бяха похарчени за обучението й?

Хайя не виждаше защо Ахмед трябва да остане тук, в удобното си местенце, в охолство, като човек, който търгува в определени граници. Тя му се възхищаваше, но не можеше ли да бъде и нещо повече? И макар че Хайя принадлежеше на Ахмед, докато бе в прегръдките му, извън това тя сама бе господарка на себе си. Беше негова съпруга.

Не можеха ли двамата да бъдат нещо повече?

Дебелите германци си тръгнаха, бъбрейки високо на собствения си език. Хайя не разбираше думите, но отлично чуваше в тона им онова същото презрително отношение, с което бяха влезли в магазина. Вероятно се смееха доволни, че са оскубали здравата горкия беден търговец на килими…

Изненада се от внезапно кипналия във вените й гняв, сякаш я изгаряше силна омраза. Искаше да ги убие. Не… искаше да им даде урок.

— Е, какво ще кажеш?

Ахмед се приближи до жена си усмихнат и отново заговори на арабски.

— Доволни клиенти, нали? И толкова щедри. Хиляда и осемстотин, в крайна сметка, за килим, струващ сто и петдесет евро.

— Ти си чудесен бизнесмен. — Тя се надигна, опря устни в неговите и го целуна. — А килимите ти са великолепни.

— Благодаря ти, скъпа.

Хайя погали собственически ръката му през ръкава.

— Мислиш ли, че и аз мога да участвам?

— Да участваш ли?

— Да ти помагам. В бизнеса. Говоря по-добре английски… познавам Америка. Баща ми може да ни осигури контакти. Може да се заемеш с износ.

Ахмед й се усмихна изненадан.

— Би било хубаво. Харесва ми, че проявяваш интерес. — Той плъзна длани нагоре и надолу по талията й, докато накрая задържа пръстите си близо до гърдите й и лекичко ги погали.