— Хайде — обади се Ахмед, когато тя притихна. Целуна я нежно по косата. — Искаш ли да станеш туристка?

— Какво? — попита тя, докато бършеше очите си.

— Да идем да видим пирамидите — предложи той. — Ще гледаме светлинното шоу. Много е… как казват американците?

— Сладникаво ли?

— Точно така. Но е забавно. — Той стана и се пресегна за наметка от агнешка вълна, много фина, мека и нежносива, подобна на онази, която бе носила на партито на Сали. — В пустинята става студено нощем.

— Благодаря ти — каза тя. — И… харесва ми да ме наричаш Хайя.

* * *

Беше прав — в пустинята бе мразовито. Беше направо смаяна колко силно хапе студът. Ахмед намери места на задните редове и седнаха един до друг, наметнати с палтото, загледани в зловещата зелена светлина над пирамидите, под оглушителния глас на диктора.

Главата на Сфинкса се извиси. Беше гигантска под светлината на прожектора и Хайя зяпна.

— Харесва ли ти?

— „Харесвам“ не е точната дума. Имам предвид, виждала съм снимки. Но те изобщо не отговарят на истината.

— Това е твоето културно наследство — каза той. — Не някаква спортна кола или хамбургер.

— Забележително е — каза тя.

— Утре ще идем да разгледаме на дневна светлина. А другата седмица можем да излезем на разходка с кораб. Трябва да видиш Долината на царете, но не искам да те затрупвам с прекалено много нови неща. Туристите се опитват да видят целия Египет за седем дни и затова не успяват да видят нищо. Всичко се слива в едно.

— Ние имаме време — каза Хайя. Вдигна очи към него, профилът му бе изсечен, челюстта му се очертаваше на фона на червените и зелените светлини в пустинята. Беше красив, грижеше се за нея. И тя не искаше да се връща у дома.

„У дома“ вече й се струваше някакво далечно и безлично място.

— Ние ли? — Ахмед се извърна към нея, тъмните му очи бяха над лицето й. И Хайя си пожела, закопня, той да се наведе и да я целуне. Устните й се овлажниха, разделиха се…

— Не — нежно каза той. — Не си подписала никах.

— Направих го — отвърна тя. — Подписах…

Той сведе глава и устата му се приближи до нейната, без да я докосва. Дразнеше я жестоко.

— Тогава кажи коя си?

— Хайя — отвърна тя, а гласът й бе натежал от желание — Хайя… твоята жена…

Той въпреки това не я целуваше. И желанието се просмукваше като дим в корема й, пълзеше към гърдите й.

— Моля те, Ахмед — прошепна тя.

Той се засмя тихо и притисна устни към нейните. Ръката му бе зад гърба й, придържаше я, докато я целуваше страстно. Този път нямаше дразнене, устата му направо я смазваше, зъбите му бяха върху устните й, а коравите мускули на гръдния му кош се притискаха до гърдите й.

Хайя остана без дъх и усети как страстта я покорява.

Той мълчаливо стана и й подаде ръка. Изчервена, Хайя неуверено се изправи на крака. Струваше й се, че всички могат да видят колко силно го желае. Ахмед загърна раменете й с наметката и я поведе към колата, докато призрачните светлини на шоуто танцуваха върху древните паметници зад тях.

* * *

Домът му — техният дом вече, каза си тя — бе притихнал и безмълвен. Чуваха се само птичите песни и бълбукането на фонтаните. Без слугите наоколо изглеждаше много празно. Хайя усещаше Ахмед, тялото му, силата му, близостта му, която сега я възбуждаше и плашеше.

Той се обърна към нея в градината. Тя отвори уста да заговори, но той докосна с пръст устните й и я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, след което я понесе към къщата, нагоре по стълбите и я остави чак на дивана в тяхната спалня, където сложните шарки на сенките от мароканската лампа играеха по стените.

— Ахмед. — Хайя се усмихна неуверено. — Да ме пренесеш през прага?

Той не отвърна на усмивката й. Погледът му прониза очите й. Посегна към нея и се зае уверено да разкопчава роклята й с една ръка.

— Бъди нежен — прошепна тя, когато пръстите му докоснаха меката плът на гърдите й.

Ахмед сведе глава и отново я целуна страстно.

— Отначало — отвърна той. — Само отначало.

Петнадесета глава

— Тисбах ала-хаир — каза й тихо Ахмед, когато луната бе започнала да се спуска над палмите в градината, а Хайя лежеше изтощена, малко поохлузена и дълбоко влюбена в прегръдките му. И двамата бяха потни, но неговият аромат й харесваше и тя не искаше да го пусне. — Лека нощ.

— Лека нощ — повтори тя, старателно изговаряйки арабските думи, — любими мой.

На другия ден, когато се събуди след дълбокия си сън, Ахмед бе наредил да им донесат закуската в стаята. Подаде й чаша леденостуден сок и не откъсна очи от нея, докато тя пиеше изчервена, спомняйки си какво бе правил с нея снощи.

— Погледни ме — каза той.

Хайя не можеше да срещне погледа му.

— Ще се прибереш ли рано? — измърмори тя, вперила очи в пода.

Той докосна със загрубелите си пръсти брадичката й и я повдигна, принуждавайки я да го погледне в очите.

— Казах да ме погледнеш.

Хайя се смути, дишането й бе накъсано. Ахмед докосна жена си и тя затаи дъх.

— Толкова си нетърпелива — ухили се той. — Днес няма да ходя на работа. Това е меденият ни месец и искам да ти покажа какво означава удоволствие.

По-късно я заведе под душа и заедно се изкъпаха, а той се постара да я измие така, че тя се почувства толкова възбудена, че отново трябваше да посегне към него. Хайя откри, че съпругът й е изключително търпелив и внимателен любовник — настояваше да опознае всеки сантиметър от тялото й и да разбере какво я кара да кипва.

Хайя осъзна, че светът й е бил черно-бял. Беше й трудно да понесе чувствата, които Ахмед предизвикваше. Понякога бе груб и властен, а друг път — нежен, еротичен, бавен с нея. Денят се точеше блажено бавно и тя се изгуби в усещанията на тялото си, предаде се на неговото тяло и на силата на току-що пробудената си любов.

* * *

Първият им месец заедно отмина като в мъгла. Хайя не беше на себе си, емоциите й винаги бяха на предела. Любовта към Ахмед и копнежа й по него я поглъщаха изцяло. Имаше и гняв, който се появи полека, но постепенно кипна в истинска ярост срещу баща й. Докато бе в самолета, стореното от баба и майка й не й се струваше толкова важно. Но колкото и да бе щастлива в момента, Хайя бе неимоверно ядосана, че такава голяма промяна й е била натрапена отвън, че не са й позволили сама да избере дали да дойде тук.

Баба̀ я бе измамил и ето, че сега се намираше в Египет.

Всеки път, когато не можеше да се разбере с някого на пазара или някой от слугите се извърнеше от нея, преструвайки се, че акцентът й е прекалено чужд, Хайя се чувстваше не на мястото си. Сякаш само Ахмед можеше да я защити. А това никак не й харесваше.

Месечният и цикъл дойде и отмина, после отново. Струваше й се ужасно несправедливо, че не може да зачене веднага. Направо не можеше да се откъсне от съпруга си. Ахмед бе властен любовник, не беше нежен и предпазлив и я възбуждаше, караше я да пламва и изгаря по начин, който никога не бе познавала със скучните американски младежи. Страстта й го възбуждаше, нейното открито желание, което бе видно за него дори и когато бе напълно облечена, караше Ахмед да я желае още повече. Той беше с нея непрекъснато, изненадваше я под душа, заключваше вратата на кабинета си у дома, връщаше се вкъщи за обяд, изгарящ от страст по жена си и нетърпелив да я има отново.

Хайя не бе свикнала с усещанията, които я разтърсваха при докосването му. Никога не бе смятала, че има силно развита сексуалност. Никога не се бе взирала е копнеж в плакатите на най-популярните сексапилни актьори като другите момичета в училище. Никога не се бе замисляла за мъже всъщност. А сега бе направо пристрастена. Колкото повече бяха заедно, толкова по-силно го желаеше.

Физическото желание направо я поболяваше. Хайя така трескаво копнееше за Ахмед, че не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, не можеше да събере мислите си. Дните и нощите й се въртяха само около него. Отчаяната сила на копнежа й я плашеше.

Но дете все още нямаше. И докато Хайя си стоеше у дома и едва-едва напредваше с арабския, постепенно бе обхваната от безпокойство.

— Трябва да върша нещо — каза тя, след като бяха приключили изключително горещ любовен сеанс един следобед. — Ахмед, направо ще се побъркам тук. Не съм родена да стоя бездейна вкъщи, колкото и красива да е къщата, а нямам никакви приятели, никой, освен теб. — Ужасно й липсваха приятелките. — Може би трябва да се върнем в Америка — двамата. Да гостуваме на родителите ми. Да се разбера с баба̀ — добави тя мрачно.

— Не мога. — Той се наведе и целуна голия й корем. — Направо го подлудяваше, толкова стройна и млада, и жадна за него. — Не мога да се измъкна от работа. Вече прекарах цяла седмица в Лос Анджелис, преди да дойдем тук. А и ти не можеш да заминеш.

— Мога да правя каквото реша.

— Няма начин. Не мога да те изпусна от поглед. Прекалено силно те желая.

Тя омекна и се усмихна.

— Но ти наистина ще се побъркаш. Дори и птичките в градината летят из града. — Замисли се. — Защо не дойдеш с мен? В работата ми.