Луиз Бегшоу - Блясък

— Благодаря. Шокрам. — Хелън се поклони леко и най-сетне жената се оттегли.

Изтощена от всички усилия, тя само си изми зъбите и избърса с кърпа лицето си. Това я накара да се почувства чиста и много по-добре. Като се добави и ваната по-рано, тя вече не усещаше прахоляка и мръсотията, които сякаш бяха проникнали във всяка нейна пора. Летенето със самолет… това бе толкова противен и нездравословен начин да се пътува.

Нямаше сили да търси някаква нощница. Веднага щом приключи с молитвата, Хелън се просна на леглото и заспа в мига, в който затвори очи.

— Колко е часът?

Хелън се търкулна настрани и установи, че Ахмед лежи до нея, облечен в бяло, със затворени очи. Замаяно потърка очи.

— О! — Той седна в леглото. — Мислех си, че никога няма да се събудиш. Вече се канех да повикам лекар.

— Едва ли е чак толкова късно…

— Около три следобед. Спиш близо осемнадесет часа.

Хелън простена.

— Ще ми трябват дни да се оправя след полета и часовата разлика.

— Не се притеснявай. Ще имаш години. — Ахмед й се усмихна покровителствено. — И аз поспах след обяда — съвсем цивилизован обичай, като испанската сиеста. Така че и аз ще съм изпълнен с енергия и сили довечера.

Хелън се изправи в леглото. Беше жадна.

Сякаш прочел мислите й, Ахмед плесна с ръце и се появи жена, която носеше кана с прясно изцеден портокалов сок и две огромни чаши.

— По-хубав е от водата — каза той. — Освен това ще балансира солите в тялото ти.

Нямаше нужда да я канят повторно. Хелън жадно изгълта две големи чаши от златистия нектар, който й се стори повече от вкусен. Самите портокали бяха с по-богат вкус и по-сладки от онези, които бяха откъснати прекалено рано под калифорнийското слънце.

— Извини ме — каза Хелън, след като свърши. Ахмед кимна на слугинята си, която се оттегли също толкова тихо, както се бе и появила, а Хелън, леко смутена, хукна към банята, за да измие зъбите си и да се изкъпе.

След като приключи, загърната прилежно в голямата си пухкава хавлия и много доволна, че е избягала от него, тя се върна в спалнята.

Но Ахмед беше там. Седеше на леглото й. На тяхното легло.

— Говори — каза той на английски.

— Моля?

— Говори. Изпратих слугите да се приберат по домовете си. Няма да ни безпокоят. Каквото имаш да казваш, каквато и молба да имаш, сега е моментът. — Той се ухили. — А после ще започна да те обучавам, Хайя.

Тя се възмути.

— Как ме нарече?

— Хайя — повтори Ахмед. — Това е името ти. С него си родена. Означава „скромност“ и ти подхожда. Попитах баща ти. Нарекъл те е Хелън, когато сте заминали за Съединените щати, за да не се различаваш толкова от останалите деца. Но ти не си гъркиня, ти си арабка. И името ти е специално като самата теб. Предопределено и записано в книгата на живота. Ти си моята Хайя. Никога повече няма да те наричам с онова фалшиво име.

Речта му потуши гнева й. Но тя се почувства длъжна да добави:

— Не можеш да ме обучиш, Ахмед. Казах ти го снощи.

— Нека видим дали ще ми кажеш същото и след три часа.

— Няма да ти казвам нищо — заяви тя, докато мислено повтаряше името си. Хайя — наистина беше много хубаво, много по-красиво от скучното и обикновено Хелън. Сега разбираше защо никога не бе харесвала особено името си.

— Аз не съм твоя, Ахмед. Сама съм господарка на себе си.

— И къде е противоречието? — попита той, вперил в нея тъмните си очи. Нямаше намерение да отстъпи.

— Аз… не разбирах какво правя, когато подписах никах — каза тя.

За първи път забеляза по лицето му шок, смайване, а после и възмущение.

— Какво? — възкликна той. — Не разбираш ли какъв е смисълът на никах?

— Разбирам — отвърна тя. — Разбира се… но не разбирах, че подписвам точно никах. Говореха толкова бързо… Арабският ми е доста лош… — Тя се изчерви. — Както вече знаеш. А баща ми каза, че било някаква приятелска церемония.

Той обмисли това за момент. Очакваше да започне да ругае, да скочи или дори да се извини разкаяно, но той не направи нищо подобно. Вместо това я погледна спокойно, с онзи преценяващ поглед, който толкова я бе смутил вчера.

— Кажи ми нещо, Хайя — започна Ахмед. — Сгрешили ли са, когато ми казаха, че си умно момиче и вярваща мюсюлманка?

Тя се смути.

— Не. Разбира се, че не.

— Значи познаваш законите на вярата. За каква „приятелска церемония“ си мислеше, че става дума… по-точно?

Нямаше отговор.

— И нима изобщо не са споменали пред теб за брак?

— Споменаха — призна тя. — Но аз заявих, че сама ще избера съпруга си.

— Но все пак се срещна с мен и по своя воля участва в церемонията. Не е ли така?

Тя се изчерви.

— Да.

— Значи вътрешно си знаела какво става. Ти не си глупава, Хайя.

Беше вярно. Дълбоко в себе си го знаеше.

— Имам право сама да реша за кого ще се омъжа! — заяви тя.

— Така е. Няма да те насилвам. — Той се наведе през леглото и лицето му се озова на сантиметри от нейното: млад мъж, но по-възрастен от нея, самоуверен и напълно в свои води. — Всъщност, скъпа моя Хайя, ще те накарам да минеш през втора такава церемония сега, преди да ти разреша да ме докоснеш. А дори след това ще те накарам сама да дойдеш при мен и да ме молиш.

Очите й се разшириха.

— Толкова си арогантен!

Ахмед наклони глава настрани.

— А ти ме желаеш. Мислиш ли, че не знам какво ми принадлежи?

— Как можеш да знаеш, че ти принадлежа?

— Вкусих устните ти — отвърна й той. — И ти ще ми се покориш.

Ахмед стана, поклони й се леко и се оттегли.