— Разбира се, госпожице. Много съжалявам, че сме ви създали неприятности днес — тържествуващо заяви Джанис. Най-сетне! След всички онзи положителни оценки. Не можеше да понася надутата англичанка. Малката госпожица Перфектна караше всички други да изглеждат немарливи.

— Случаят не беше такъв — спокойно се обади Джейн. Мъчеше се да контролира гласа си. — Казах на младите дами къде се намират стоките, които търсят, и щях да повикам асистент да им помогне, тъй като тази сутрин съм в ролята на посрещач…

— Ние не спорим с клиентите! — сопна й се Джанис. — Веднага отидете в служебната стая, госпожице Морган!

— Точно така — тържествуващо се обади и Джули с тънка усмивчица. Очите й огледаха Джейн с безкрайно презрение. — Веднага влизай вътре, Джейн, за да съм сигурна, че са те уволнили от мизерната ти работа. Хайде, влизай!

Джейн стоеше на мястото си и той забеляза как изпънатите й рамене се отпускат, а очите й се пълнят с болезнени сълзи на унижение. Той мигновено разбра.

Това бе черен, ужасен миг в живота на младото момиче.

Как можеше другите богати момичета да са толкова долни? И защо служителите му не се застъпваха за младата си колежка? Бе чул, че духът на персонала в Лос Анджелис е стигнал до критичната си точка. Вероятно това бе причината.

— Не ме ли чу? Размърдай се — просъска Джанис Еспозито и собственото й лице почервеня от възбуда и възмущение. — Какво си мислиш, че правиш?

Това преля чашата. Той се приближи с широки крачки и се обърна към началника на личния състав.

— Вие какво си мислите, че правите? — Родри Евънс застана вбесен пред групичката. Погледна към младото момиче посрещач на вратата — сега сълзите бликаха от очите й, но стоеше здраво на мястото си, макар че всички я гледаха ядосано. Нелепото задоволство, изписано по лицата на богатите момичета, ужасно го подразни.

— Вие не видяхте случката — студено се обърна той към Джанис Еспозито. — И в момента правите сцена пред клиентите.

— Кой, по дяволите, сте вие? Охрана! — викна Джанис, почервеня като домат и щракна с пръсти.

Двама пазачи, които бяха наблюдавали лениво спречкването, се запътиха към тях.

— Този човек си тръгва — нареди сопнато Джанис.

— Не. — Родри извади портфейла си и подаде визитка на пазача. — Казвам се Родри Евънс и съм старши вицепрезидент по маркетинга за Западния бряг. Вие сте уволнена — заяви той на Джанис. — Отдел „Човешки ресурси“ ще се свърже с вас, за да получите обратно личните си вещи.

— Не можете да постъпите така — изсъска тя. — Аз съм в отдел „Човешки ресурси“.

— Вече не. — Той кимна и пазачът хвана лакътя на жената.

Джанис почервеня цялата.

— Ще ви съдя!

— Опитайте. — Евънс сви рамене. — Не знаете ли, че всичко е записано с камера? — Той се обърна към служителите от охраната. — А тези млади жени — думата бе преднамерено обидна — също си тръгват. Опитаха се да тормозят наш служител. Не са добре дошли тук.

— Майната ти! — Лицето на Джули Менърс стана яркорозово. — Баща ми ще…

— Спестете ми го. Има видеозапис. Силно се съмнявам, че някой от бащите ви ще иска съдържанието му да се появи в медиите. Трябва да знаете, че тормозенето на невинни е много грозно.

— Не знаеш коя съм аз — просъска Мелиса Смит.

— Знам отлично — човек, на когото току-що бе забранено да стъпва повече тук.

Той се обърна към госпожа Дохърти, докато пазачите извеждаха посрамените момичета навън.

— Коя е тази млада дама? — попита той внимателно.

— Казва се Джейн Морган, господин Евънс — енергично отвърна тя. — Аз самата я назначих и тя винаги е била от най-добрите ни работници. Напълно те подкрепях преди малко, Джейн, тъкмо се канех да се намеся…

Как ли пък не.

Евънс се обърна към Джейн.

— Добре се справихте.

— Благодаря ви — отвърна тя. Той усети, че гласът й е удебелен; полагаше големи усилия да не заплаче.

— Госпожо Дохърти, намерете друг посрещач. — На Джейн той каза: — Вие ще дойдете с мен. Искам да си поговорим насаме.

Джейн се бореше със сълзите си през целия път до офиса. Беше й трудно — ужасно трудно. Някак си й бе по-лесно да е силна, когато я нападаха. Нямаше начин да позволи на онези проклети момичета да я видят как се срива. Но когато този човек, този непознат, я бе защитил — емоционалните стени, които бе издигнала, просто се срутиха. Тежката работа, изтощението, ниското заплащане — а накрая и безкрайното унижение. Джейн се почувства наивна — защо не се бе досетила, че ще я потърсят?

Може би просто бе глупава. Може би трябваше да си потърси работа в по-спокоен сектор — да стане библиотекарка или учителка в държавно училище. Заплатата й щеше да е по-висока от самото начало, щеше да е достатъчна за истински апартамент, за кола на старо. Но след това щеше да се озове в задънена улица — без перспективи за кариера, без напредък в работата.

Бе дошла тук с определена цел.

За пръв път в живота си Джейн Морган залагаше.

Дали щеше да спечели, или да загуби?

Този мениджър се бе застъпил за нея, вярно. Но беше мъж. Бе свикнала да отблъсква мъжкото внимание — от страна на клиенти, служители, колеги, които като нея се потяха на дъното на стълбичката. Странно какво можеше да ти причини красотата. Докато Сали не я преобрази, това не бе проблем, с който Джейн Морган трябваше да се съобразява.

Дали Родри Евънс имаше свои мотиви? Ако беше така, значи това бе краят. Защото тя нямаше намерение да спи, с когото и да било. Този мъж бе от големите играчи. Можеше да сложи край на кариерата й.

— Насам. — Той отвори вратата. — Заповядай, седни.

— Благодаря — измърмори тя.

Джейн стисна здраво колене и се помъчи да издърпа върху тях подгъва на униформената си пола.

— Не се притеснявай. — Евънс я гледаше със съчувствие. — Няма да ти се нахвърля. Аз съм гей.

— О! — Тя се усмихна неуверено. — Това е чудесно! Искам да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш. — Той се загледа в някаква папка на бюрото си. — На седемнадесет ли си?

— По закон съм пълнолетна — побърза да изтъкне тя.

— В досието ти има бележка как си дошла при нас.

Джейн не каза нищо. Чакаше той да заговори. Евънс се усмихна — това бе умен ход.

— Сигурно си знаела, че „Шоп смарт“ ще се възползва от безплатната реклама и ще те наеме.

— Така е. — Започна да възвръща малко увереността си. — Публичността има своята цена; можеш да я размениш за много неща. Аз я размених за правна помощ, а после и за тази работа.

Евънс откри, че страшно се забавлява. Колко често се случваха подобни мигове в неговия напрегнат корпоративен живот? Тя наистина бе много необикновено момиче. На седемнайсет, а дори само от начина, по който се изразяваше, личеше, че е с остър ум. Подозираше, че дори е по-умна от него.

— Добре. — Родри отблъсна назад стола си и леко се намръщи. — Защо си се прицелила в „Шоп смарт“? Плащаме доста ниски надници…

— Минимални надници.

— И търсим хора без квалификация — винаги имаме предостатъчно кандидати за работа. С твоята квалификация…

— Най-напред, аз нямам никаква квалификация. Дори не съм положила финалните изпити за гимназията.

— Би могла да работиш като детегледачка. Има много богати семейства, които биха платили доста за момиче с английски акцент и от добро училище.

— Детегледачките не стават старши вицепрезиденти за Западния бряг.

— О! — Той се ухили. — Значи това било? Искала си да влезеш в програмата ни за обучение на мениджъри?

— Исках да стана мениджър — поправи го тя. — Да бъда забелязана и да получа повишение.

— Значи винаги си знаела, че този ден ще настъпи? — подразни я Евънс.

Но отговорът й бе напълно сериозен:

— Да. Защото, ако си вършиш работата блестящо, някой ще те забележи и ще получиш повишение. Ако не вие, тогава щеше да е някой друг. Все някога.

— И смяташ, че си била блестяща в работата си на вратата?

— Знам, че е така — уверено заяви тя.

— Значи трябва да те направя мениджър, така ли? Да те направя началник на някой отдел? Просто така.

— Работя в тази сграда по седем дни в седмицата в продължение на три месеца. Няма нещо, което да не знам за този магазин, и няма нещо, което бих могла да науча в мениджърската ви програма.

— Какво знаеш за бизнеса?

— Изпитайте ме. Чета „Икономист“.

Той повдигна едната си вежда.

— Истина е — настоя Джейн. — Отивам до библиотеката с автобуса всяка събота сутрин — това е единственото ми изключение от сутрешната тренировка, и чета. Списания и „Уолстрийт джърнъл“.

— Забележително — въздъхна той. Вярваше й. И осъзна, че я е зяпнал.

— Добре, новобранецо — отсече Евънс. — Ти си на ход. Кажи ми. Назначавам те начело на отдел „Стоки за жените“. Какво следва?

— Ще ви кажа, че искам по-висок пост.

— Моля?

— Това е част от проблема. Има началници за всеки отдел в магазина, всички се борят за своето парче от баницата. Това е един магазин. Има нужда от интеграция, а не от междуособици.