От друга страна, момичето звучеше така, сякаш прекрасно знае какво прави.

— Значи, аз те представлявам безплатно. А ти ще организираш отзиви в пресата, така ли?

— Хей, нали четеш вестници? Въпреки че започваш от последните страници.

Мъжът се опита да се защити от презрението в гласа й.

— Обичам бейзбол…

— Баща ми беше високопоставен британски дипломат, който изгуби всичките си пари на хазарт и за наркотици. Бяха му вдигнали мерника. Щяха да го уволнят.

Докато разказваше историята, Джейн Морган изглеждаше почти напълно лишена от чувства. Джош потръпна — момичето бе като робот.

— Както и да е, той ги изигра — хвърли се от прозореца на най-горния етаж. В пълно вечерно облекло.

— А къде е майка ти?

— Мъртва е. — Джейн сви рамене. — Никога не съм я познавала. И преди да попиташ, нямам никакви лели или други далечни роднини. Кръгъл сирак съм.

— Съжалявам — измърмори неловко той.

— Така е от доста време. Въпросът е, че не съм наследила и пукната пара. И трябва да си намеря работа. Пречи ми проблемът с моето непълнолетие. Посолството не иска никакви негативни отзиви в пресата, опитват се да ме набутат в някакво скапано училище във Вашингтон и малък мизерен апартамент.

— Какво лошо има в това? Поне ще има къде да живееш, нали така?

Джейн не си направи труд да му отговаря. Може би той беше от хората, които се задоволяваха с „поне“. Тя не беше.

— Искам да бъда пълнолетен гражданин по закон. И искам американско поданство. Живяла съм тук почти през цялото си детство. Натурализирана американска съм. Ти трябва да се погрижиш за еманципацията ми и да получиш разрешение от имиграционните. Аз ще ти осигуря страхотна реклама за работата ти „про боно“ за осиротялата дъщеря на посланика. Разбрахме ли се?

Тя се върна пред бюрото и му протегна ръката си с поддържан маникюр.

— Разбрахме се. — Не можа да потисне любопитството си.

— Къде живееш в момента? Имаш ли нужда от подслон? Имам свободна кушетка.

Разбира се, и да гледа как кърпата „случайно“ пада от кръста му, когато излиза от банята?

— Ще си намеря стая под наем. Няма проблем.

— Както кажеш.

— Говоря напълно сериозно — увери го Джейн и се извърна да си тръгне. — Искам еманципиране. Законно признаване за пълнолетен гражданин. Нуждая се от работа. Нямам време за губене — подай документите още тази сутрин. Иначе ще изляза оттук и ще си намеря друг по-гладен адвокат.

— Не го прави — побърза да я прекъсне Ричардс. — Заемам се със случая, ще подам документите още следобед.

— Добре. — Тя излезе и затвори вратата след себе си.

По дяволите! Прокара пръсти през оредялата си коса. Защо се притесняваше да не изгуби случай, по който щеше да работи безплатно?

Но Ричардс знаеше, че въпросът е глупав. Момичето беше право — на сто процента. Това можеше да се окаже страхотен рекламен удар за него. Спасителна жилетка.

Когато бе влязла през вратата му, той бе видял само две неща: такса и секс.

Но Джейн Морган бе вперила поглед по-надалеч. И той внезапно осъзна, че това е големият шанс в живота му. Да работи за седемнайсетгодишната ученичка, която искаше да порасне бързо.

Не искаше да се провали. Включи компютъра си и се залови за работа.

Десета глава

— Е, какво мислиш?

Какво мислеше ли? Според Джейн стаята бе мизерна дупка.

Малко студио над забутано музикално магазинче на „Сънсет стрийт“. С пияници и наркомани по тротоара. Миниатюрна и мръсна баня с напукани плочки, мухъл и петна по тоалетната чиния.

— Има отделна кухня. — Дебелата хазяйка наду бузи. — Можеш да я погледнеш, ако искаш.

Кухня! Ама че шега. Мъничка ниша с един шкаф и електрически контакт.

— Хладилникът е развален — кратко заяви хазяйката. — Можеш да си купиш микровълнова, с която да готвиш. Има евтини на зеленчуковия пазар. Там има един магазин, в който имигранти продават уреди втора употреба.

Джейн забеляза огромна черна хлебарка, която бързешком се покатери по стената. Тя потрепери.

— Петстотин месечно и също толкова депозит, минимален срок на договора — една година.

— Забрави! Двеста и никакъв депозит.

— Ти забрави! — Жената бе възмутена. — Махай се оттук, само ми губиш времето.

Джейн не отстъпи.

— Помисли си само. Няма кой да дойде да живее тук, освен някой наркоман. А те само ще съсипят жилището. Докато аз съм английска лейди, която преживява тежък период. Ако го дадеш под наем на мен, аз ще изчистя тази дупка. Няма да има хлебарки — ще мирише хубаво и ще изглежда добре. Ще го превърна в уютно бохемско местенце и когато си тръгна, ще можеш да го отдадеш на някой студент за хиляда долара. Или можеш да го продадеш — след като тук е живяло нормално човешко същество, цената ще скочи поне с петдесет хилядарки. Не вземам наркотици и не съм проститутка. Освен това плащам в брой, никакви договори, което означава и никакви данъци за теб. И освен това можеш да ме изриташ, когато си поискаш.

— Не знам. — Дебелата жена се засуети и замисли. — Двеста долара не са достатъчно.

— Само толкова имам, така че трябва да стигнат. — Джейн бръкна в чантичката си и измъкна две банкноти по сто долара. Размаха лика на Бенджамин Франклин под носа на собственичката. — Честно казано, би трябвало ти да ми платиш на мен. Онова, което се каня да направя с това място, се равнява на цял месец основно чистене плюс безплатен ремонт. Хайде, не си могла да отдадеш апартамента много дълго, на пазара е от година и половина — дори и изпадналите типове на социални помощи не го искат. Двеста, ще остана само три месеца, а после ще имаш на разположение апартамент, който можеш да дадеш под наем.

— Какво ще стане след три месеца?

Джейн отметна глава.

— Дотогава ще имам истинска работа.

— Естееествено, че ще имаш. — Но тя грабна парите. — Три месеца, момиченце, и после наемът скача на петстотин. Обади ми се, ако решиш да се снимаш в порнофилм, имам братовчед, който търси такива момичета.

— Благодаря — иронично каза Джейн. — Ще го имам предвид.

— Електричеството е безплатно, но без отопление. Ето ти ключовете. — Измъкна два мърляви медни ключа и ги метна към Джейн, която ги улови с една ръка.

— Всичко хубаво — пожела й жената и се измъкна навън.

Джейн издиша дълбоко. Застана до прозореца и се загледа навън, докато дебелата хазяйка отпраши нанякъде с колата си. После се обърна и затършува в чантичката си.

И така, имаше общо… триста двадесет и два долара.

Цялото й богатство на света.

Джейн грижливо скри парите под една скърцаща дъска на пода, след като бе отделила трийсет долара. Наблизо имаше супермаркет „Шоп смарт“, което бе добре, защото нямаше кола. Там продаваха най-евтините от всички видове стоки. А Джейн трябваше да инвестира в малко гъби, сериозен почистващ и дезинфектиращ препарат, както и в най-евтините завивки и чаршафи, които можеше да намери.

Смъкна всичко от леглото, изпразни вонящия хладилник и кофата за боклук, като едва не повърна, и замъкна всичко долу в голяма черна торба. После се върна, отвори широко прозореца и заключи вратата.

За миг я обзе отчаяние, но само за миг. Не, това не беше живот на дъното. Каза си, че това е независимостта й. Началото на съвсем нов живот. И тя, Джейн, щеше да си опита късмета.

* * *

Същата вечер продължи да работи до пълна изнемога. Бършеше, стържеше, дори боядиса наново рамката на прозореца. Джейн смъкна прашните мрежести пердета от рамката им и ги изпра в мивката с цяла капачка „Детол“. Докато пияниците и проститутките се биеха и крещяха долу, а подът й трепереше от тъпото бумтене на баса от рап парчетата на стереоуредбата на долния етаж, Джейн чистеше. Изхаби три четки и разрани ръцете си, докато бършеше със спирт. Изпразни вонящия хладилник от буболечки и остатъци от храна, затвори го плътно и после го изключи. Нямаше друг начин да се отърве от хлебарките, освен да не държи никаква храна в апартамента.

Когато почисти мястото, разопакова другите си покупки. Невероятно — какви неща можеше да си купиш за долар или два в кошниците с намалени стоки. Специален протектор за матрака на единичното легло — кой би могъл да знае кой е спал там последно. Абажур за голата крушка, която висеше на тавана; той превърна студената й остра светлина в приятно прасковено сияние. Нови чисти чаршафи за леглото — не бяха точно комплект, но като цяло бяха бели или кремави; освен това имаше възглавница и пухкава завивка. Цялата комбинация бе тон в тон, което й придаваше напълно приемлив вид. Сгъваем гардероб, направен от плат и пластмаса, с цип и закачалки за дрехите й. Евтино мексиканско килимче за малко цвят. Завеса за душа — последна бройка, от прозрачен найлон, украсена с малки бели слънца и лунички.

Накрая Джейн бе похарчила цели два долара и половина за много свежа на вид жълта пластмасова ваза и букет карамфили.

Окачи завесите, затвори прозореца и напълни вазата с вода. Сложи цветята на бялата покривка върху скрина. Нямаше телевизор, но и бездруго не искаше да гледа новини. Джейн се бе сблъскала с достатъчно аспекти на реалността и повече не можеше да понесе.