— Да. — Сали звучеше толкова унила, потисната. — И ние заминаваме. Приятелите на майка ми — така наречените й приятели, всички се скриха. Някога забелязвала ли си, че в този град гледат на провала като на заразна болест? Такава, която може лесно да бъде прихваната?

Мрачна усмивка.

— Да, забелязала съм.

— Казах й, че трябва да се махнем оттук. Имаме роднини в Тексас, при които можем да идем.

— В Тексас ще ти хареса, нали? Там е домът ти.

— Беше някога. — Сали въздъхна. — Мисля, че е по-добре да сме далеч от пресата. Ще живеем в малък град.

Последва дълга и тягостна пауза.

— Грижи се за себе си, мила.

— И ти, Сали. — Джейн не бе свикнала с чувството, което я обзе сега. Най-напред Хелън, а после Сали — приятелството им се разпадаше. — Не бъди прекалено строга към себе си — добави тя. Гласът й леко потрепери и тя побърза да затвори телефона.

* * *

Сега Джейн седеше във все още спретнато изглеждащата градина, на пейката от ковано желязо, която не бяха отнесли от къщата, и гледаше към океана. Чист, син и огромен. Вълните се надигаха и разбиваха, и после отново, вечно, на плажа далеч под нея. Това бе постоянен, успокоителен шум.

Бе дошла тук да помисли.

Нещастията се бяха струпали едно върху друго. Сега нямаше приятелки. Нямаше пари, нито връзки, а в края на месеца оставаше и без къща.

Беше съвсем сама.

Някой продажен адвокат бе правилната първа стъпка. Еманципация — Джейн бе прочела за това в библиотеката, когато един тийнейджър подава молба в съда да бъде признат за пълнолетен по закон, обикновено заради брак. Тя имаше намерение да се пази от това засега. Ако се сближиш прекалено много с някого, рискуваш да разкриеш себе си. После те напускат и сърцето ти остава разбито.

След като веднъж се сдобиеше със заветния документ, щеше да е постигнала две неща. Щеше да бъде пълнолетен гражданин и американка. Можеше да иде, където си пожелае в страната, и да прави каквото си иска.

Първата й промяна — край с живота на книжен червей.

Джейн бе научила труден урок, и то доста бързо. Парите бяха много важни в този свят. Когато бе сред привилегированите, които разполагаха с пари, тя ги бе презирала. Бе мечтала единствено за престиж, за мястото на постоянен преподавател в някой университет.

Сега искаше да си отмъсти. А това означаваше, че й трябват пари. Богатство, каквото бе имал Поли Ласитър — но законно и само нейно. Богатство, което защитава от тормоз в училище, което позволява на хората да изпълняват всяка своя прищявка. Което можеше да й помогне да си отмъсти на Джули и останалите надути снобки в училище. Което да помогне на Сали да се разправи с богатите им приятели, който бяха решили да изоставят една съсипана и скърбяща вдовица.

Парите бяха закрила. Парите означаваха контрол.

Парите бяха нещо, което жените не притежаваха.

Да…

Джейн наблюдаваше океана, докато чакаше мисълта да се избистри в съзнанието й. В обкръжението й имаше много богати момичета… само че не бяха такива, нали? Парите винаги бяха на някой друг. Онези мъже сутринта бяха нападнали дома й като скакалци и бяха отнесли всичко от къщата, оголвайки я, защото вещите не бяха нейни, а само дадени назаем от посолството. И Сали нямаше нищо свое, всичко бе в сметките на баща й. И когато те бяха отрязани, същото се случи и с нея.

Хелън Яна бе дъщеря на заможен бизнесмен от средната класа, а сега бе омъжена, очевидно за друг заможен мъж от средната класа. Бе преминала от един комфортен начин на живот към друг — също толкова удобен, но не по свой избор. Джейн се тревожеше за нея. Ами какво щеше да стане, ако се скара с мъжа си? Ами ако баща й престане да се грижи за нея? В училище Хелън бе умна, кротка, богобоязлива и свенлива. Вярно, дълбоко в себе си криеше решителност — но все пак. Беше точно от жените, които разчитат на мъжете.

А животът не подготвяше хора като Хелън или Сали за момента, когато целият им свят се сриваше до основи.

Какво би могла да направи сега Сали? Да се посъвземе, да преосмисли живота си и после да се омъжи? Все още приличаше на русокоса кукла Барби и в момента изглеждаше, че ще трябва да използва точно външността си.

Джейн не искаше това за себе си. В никакъв случай. Но и не искаше да разчита на някакво университетско настоятелство. Сега бе тук, на брега на океана, в Лос Анджелис. И имаше своите активи. Остър ум, слава богу, както и всичко, което произтичаше от това. Красота — не като на Сали, но тя никога нямаше да се върне към предишния си занемарен външен вид.

Сали веднъж й бе казала, че блясъкът е оръжие — можеше да ти отвори много врати, а след това умът ти трябваше да свърши останалото.

Беше дошло време да порасне.

Сега Джейн виждаше положението си много по-ясно. Влезе вътре, взе телефонния указател, който сега лежеше на пода във всекидневната, и набра номера на Автомобилната инспекция.

— Здравейте. Искам да си определя час за шофьорски изпит.

* * *

— И стигаме до въпроса с моята такса.

Адвокатът изгледа Джейн отвисоко с очаквателен поглед.

Тя въздъхна. Кантората бе мръсна; голяма зелена муха бръмчеше лениво и безнадеждно до прозореца; стъклата бяха прашни, а по цялото бюро бяха разхвърляни вестници.

— Двеста — каза тя с надежда.

— Двеста! — Той изсумтя. — Хиляда и петстотин, и то с отстъпката, защото си непълнолетна. — Наведе се през бюрото си и се ухили похотливо. — В известен смисъл, разбира се. Други неща, естествено, са напълно позволени от закона…

Прекрасно разбираше за какво говори.

— Може би ще успеем да се споразумеем някак. Погледът му бавно се плъзна по краката й.

— Вижте, господин Ричардс. — Джейн се изправи, за да се измъкне от погледа му, но той само премести очи върху гърдите й, затова тя отиде до прозореца. — Мога ли да говоря открито с вас?

— Можеш да бъдеш, колкото си искаш открита с мен, скъпа. — Джош Ричардс редовно спеше с отчаяни клиентки, които не можеха да му платят по друг начин. Предимно мексиканки. И тъй като имаше лош дъх, развалени зъби и лека плешивина на темето още на трийсет и една, това бе единственият начин изобщо да прави секс.

Но никоя от онези мексикански сладурани не можеше да се сравни с англичанката. По дяволите! Беше много изискана, с грижливо подстригана коса и бледа кожа. Възбуждаше го и акцентът й, студен и високомерен. Щеше да изглежда чудесно, наведена над бюрото му с това…

— Вие сте неудачник — каза Джейн.

Това го стресна. Примигна, чудейки се дали е чул правилно.

— Моля? — Изпълни го възмущение.

— Вие сте неудачник — безизразно повтори Джейн. — Вървите към пълен провал. Затова ви избрах да представлявате моя случай. Не мога да си позволя свестен адвокат, а вие имате отчаяна нужда от работа.

— Двеста долара са нищо.

— Имам предвид истинска работа. Важни случаи. Името ви трябва да се появи във вестниците. Никой няма да ви потърси за друго, освен за набързо уреден развод, докато се шляете така. — Тя презрително повдигна един вестник от миналата седмица, разгърнат на спортните страници, който лежеше на бюрото. — Трябва да си вземете секретарка, и то такава, която няма да ви съди за сексуален тормоз. Нуждаете се от прилична кантора, хубав костюм и истински клиенти.

Ричардс искаше да изгони момичето на улицата. Каква наглост! Възбудата му се бе изпарила, сякаш го бе поляла със студена вода.

Но беше вярно, наистина се нуждаеше от работа. Вече закъсняваше с наема.

Бе завършил посредствен колеж с посредствени оценки и много трудно можеше да пробие. Големите в бизнеса не искаха и да чуят за него, а колкото до клиентите — забрави.

— За всичко това са нужни пари. А моите клиенти са все като теб и не искат да плащат.

— Аз ви нося нещо повече от пари. Давам ви златна възможност. Ако ме представлявате, ще получите публичност. Ще имате голям клиент. Мога да ви гарантирам появата във всички вестници. Всъщност, забравете за онези двеста долара. Ще го направите „про боно“ — така ще си направите много по-голяма реклама. И щом всичко завърши благополучно, ще дам специално изявление.

— Изявление?

— Да. Нека да помисля.

Джейн се съсредоточи и го погледна. Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.

— След смъртта на баща ми британците ме изоставиха — каза тя с пресекващ глас. — Никого не го беше грижа, никой не ми помогна. Освен Джош Ричардс… Знам какво се говори за адвокатите, но той е човек, който наистина се интересува от хората. Можете да се доверите на Джош Ричардс. Всичко дължа на него.

Тя избърса сълзите и рязко се върна към деловия тон.

— Уха! — впечатли се той. — Трябва да станеш актриса.

След преобразяването на Сали Джейн чуваше това по десет пъти на ден.

— Не, благодаря. Пет хиляди момичета, които се борят само за дванайсет нископлатени роли. — Нямаше никакво намерение да се забърква в това; един толкова непостоянен бизнес, в който успехът често зависеше от късмета. — Какво ще кажете? — Тя щракна с пръсти. — Съсредоточи се, Джош, съсредоточи се!

Той примигна. Имаше неприятното усещане, че е бил подведен. И то от една ученичка.