— О, господи! — заплака Хелън. — Горката Джейн!

— Всичко, което е притежавал, ще бъде под властта на съдебните изпълнители, тъй като е било купено на кредит.

— Но британците трябва да се погрижат за нея. По закон тя все още е дете — изтъкна Хелън.

— Предполагам. — Сали помисли за това. — Но ми звучеше така, сякаш не иска да има нищо общо с тях.

Хелън прехапа устни.

— Ще трябва да сме непрекъснато до нея в училище — по цял ден. Ами онези противни момичета? Те ще се нахвърлят върху й. Сигурно ще се обадят в пресата.

Дори и след партито и новата красота на Джейн Джули и останалите щяха да видят в случилото се своя шанс. Хелън нямаше намерение да им позволи да й се подиграват заради смъртта на баща й.

— Това няма да е проблем. Джейн ми каза, че британците ще покрият случая. Наричат го просто самоубийство — въздъхна Сали. — Но тя няма да се върне в училището на госпожица Милтън. — Тя потърка очи. Мисълта да загуби Джейн, която сякаш познаваше през целия си живот, която й бе близка като сестра, бе ужасна. — Каза, че никога повече не иска да види училището. И знаеш ли, мисля, че говореше сериозно.

— Е, каквото и да реши, ние ще я подкрепим. — Хелън съзнаваше, че това звучи недостатъчно. — Може би аз ще се преместя в новото й училище — където и да решат да я запишат британците.

— Може би. — Сали се тревожеше. Не мислеше, че Джейн Морган ще иска да ходи в което и да е училище. — Може би ще я върнат у дома…

— Домът й е тук — твърдо заяви Хелън. — В Лос Анджелис. — Тя погледна Сали: — И моето семейство заминава на кратка екскурзия, но скоро се връщаме. Погрижи се за Джейн и заради мен.

* * *

По обратния път към Трета улица Хелън не мислеше за нищо друго, освен за приятелката си. Беше притеснена — силно. Ами ако Джейн изведнъж излезе от релси? В това момиче имаше някаква странна жилка. Ами ако понечи да отмъсти на посолството? Нима бе толкова немислимо? Едва ли би посегнала на себе си. Не. Това не бе в характера на Джейн. Но Хелън не я винеше, че не иска да се сблъсква със срама. В училището щеше да е ужасно противно. Кой би могъл да го понесе в подобен момент?

Освен това тя се притесняваше малко егоистично и за себе си.

Докато таксито минаваше бързо под палмите, които нежно се поклащаха високо в идеалното небе на Лос Анджелис — бебешко синьо с няколко пухкави бели облачета, Хелън се засрами, че се тревожи и за себе си.

Джейн бе спойката между нея и Сали. По-старата приятелка в триото, способна да запълни празнината помежду им. С Джейн можеше да си говори за политика, за история и за какво ли не. Сали вечно бъбреше за филмови звезди и последна мода. И рок групи…

Хелън, естествено, харесваше всичко това. Но двете със Сали просто бяха прекалено различни. Сега се страхуваше. Може би, когато останеха само двете, нещата нямаше да се получат.

Сали и Джейн имаха общо минало. Което липсваше при нея и Сали.

— Осемнайсет и петдесет.

— Благодаря. — Хелън разсеяно подаде на шофьора двадесет и пет долара.

— Благодаря, сладурче. Приятен ден — отвърна той и побърза да отмине, потегляйки със свистене на гумите.

На портата на дома й бяха завързани панделки и балони. О, не! Баба бе организирал парти за Ахмед. Хелън изобщо не бе в настроение, но все пак. Баба, в крайна сметка, й бе разрешил да иде на партито, а то се бе оказало фантастично; беше благодарна на баща си. А таткото на Джейн бе мъртъв — точно сега никак не се нуждаеше от допълнителни драми. Нямаше защо да прави сцени, по-добре да му угоди.

Изтощението и тревогата се бяха просмукали чак в костите й. Е, нямаше да вдига врява. Щеше да си отспи в самолета за Кайро.

Айша излезе забързана от кухнята.

— Хайде с мен горе. Приготвила съм годежната ти роба.

Хелън се остави да я повлече нагоре.

— Какво искаш да кажеш с това „годежна“?

— За церемонията, за приятелската церемония — бързо поясни майка й. — Ето, слагай това! Къде беше? Всички те чакат. С договора…

Хелън бързо се преоблече. Майка й бе извадила красива традиционна йорданска роба, която й се стори много стара. Възхити се на отражението си, докато Айша пристягаше пищната кърпа от бежова коприна на главата й.

— Може ли да я задържа? Много е красива.

— Разбира се, че можеш. Сега бягай долу, баба те очаква. Двете с Жасмин ще дойдем след малко.

— Мамо, да знаеш, че аз всъщност няма да се омъжа за Ахмед.

— Направи това за баща си — неясно отвърна Айша. — Побързай! Баща му те очаква.

Хелън въздъхна и тръгна надолу. Баща й я чакаше с много богато украсен документ в ръка. Ахмед беше там и изглеждаше притеснен колкото нея, обут в традиционни ислямски шалвари и шапка; не срещна погледа й, докато двамата им бащи се прегръщаха.

Баба сложи ръката на Хелън в неговата. Хелън изпитваше съчувствие към Ахмед и тайничко му намигна. Той за първи път я погледна истински; очите му се разшириха и й се усмихна съвсем леко.

Какви неща само правим за родителите си! — помисли си Хелън.

Сега баба говореше на арабски. Не можеше да разбере точно какво казва. Каза й само, че той ще я води, а тя трябвало да повтаря след него.

Хелън се съгласи с готовност. Искаше да зарадва баща си, да облекчи напрежението на горкия Ахмед и да забрави за днешните тревоги.

Да стигне до летището, да се качи в самолета. Да може да помисли малко.

Когато се върнеше от Египет, Джейн вече щеше да е решила какво иска да прави. Инш Аллах, щеше да се върне в училището, където Хелън и Сали щяха да я закрилят. Както винаги. Бяха най-добрите приятелки на света и винаги щяха да останат заедно. Непобедимото трио. Няколко дни раздяла нямаше да повлияят на това.

Баща й сложи златна писалка в ръката й.

— Подпиши тук — каза той. — Скъпа моя, малката ми дъщеричка!

Целуна я по челото и Хелън притисна глава към него. Обожаваше родителите си. Тяхната малка церемония вече бе приключила и сега изглеждаха доволни от нея. Уморена и объркана, тя подписа документите.

* * *

— Харесва ли ти? Ще седнем тук.

Ахмед й се усмихна. Английският му беше също толкова лош, колкото и нейният арабски.

— Да, чудесно е. — Хелън се засмя, обичаше да пътува първа класа. Тя не бе Сали Ласитър — на родителите й им струваше скъпо да я изпращат на училище при госпожица Милтън. За нея това бе приключение, вълнуващо пътуване. Стюардесите се навъртаха наоколо, затова побърза да заеме мястото си. Бяха закъснели доста.

Беше уморена, но тичането да хванат самолета бе вдигнало адреналина й. На летището всичко бе доста хаотично, а родителите й все бързаха и викаха, и размахваха бордови карти. Подадоха на Хелън нейната отделно и баба я помоли да седне при Ахмед. Тя се съгласи. Защо да не бъде любезна? И бездруго щеше да спи през по-голямата част от полета.

Едва бяха успели да хванат самолета, а баба се бе спрял да оправи куфарите им и бе махнал на Ахмед и Хелън да продължат напред. Не бе видяла родителите и сестричката си в зоната на заминаващите, вероятно вече се бяха настанили.

— Дами и господа, готови сме за излитане. Моля, уверете се, че коланите ви са добре закрепени около кръста и че облегалките и масичките за таблите са в изправено положение. Стюардесите да проверят, моля, стюардесите да проверят.

Хелън се извърна на мястото си. Не виждаше родителите си. Къде бяха останалите? Ами бащата на Ахмед, братовчедите на майка й? Нали това бе семейна екскурзия — да не би останалите да бяха в туристическа класа?

Размърда се неловко на мястото си. Едно бе да се държи любезно с Ахмед, но никак не й се искаше майка й да лети в икономичната класа, докато тя се разполага тук горе.

— Ахмед… — притеснено се обади тя и се помъчи да си припомни колкото може повече арабски думи.

Самолетът изръмжа, потрепери и започна да ускорява, докато пилотът рулираше по пистата.

— Къде са мама и баба̀? Къде е баща ти? Да не би да седят сами някъде отзад?

— Не разбирам — каза той старателно, а тъмните му очи бяха вперени в нея. — Какво ме питаш?

Хелън опита отново.

— Къде са родителите ни?

Той примигна.

— В Америка. На летището, казаха довиждане. Защо ме питаш това?

Самолетът потрепери отново и се издигна в небето, а колесникът се прибра с разтърсване.

Почувства, че й прилошава.

— Ахмед… аз не разбирам. Родителите ми не са ли в този самолет? Къде е баща ти? Нали това е семейно пътуване до Кайро?

— Разбира се — каза той и за миг стомахът й се отпусна малко. — Семейно пътуване е — сватбено пътешествие. Твоето и моето.

Хелън повтори безчувствено:

— Сватбено?

Ахмед показа начални признаци на раздразнение.

— Ние сме женени, нали? Двамата с теб. Женени. Маш Аллах — добави той, но Хелън почувства, че го прави по навик. Да благодарим на бога.

— Женени? — повтори тя на прага на истерията. — Кой ти каза това? Кой каза, че сме женени?

Ахмед я изгледа тревожно. Хелън направо видя как той се чуди дали е добре с главата. Тя инстинктивно сграбчи облегалките за ръце на седалката.