— Колко ще струва това парти? — внезапно попита Поли. Цифрите… не се връзваха. Изведнъж устата му пресъхна. Бизнес усетът му изневеряваше, беше в застой, като компютър, който бавно се събуждаше; просто не можеше да осмисли всичко.

— Защо? — невинно попита Мона. — Не сме правили парти повече от година…

— Да. Знам. — Мина му през ум, че не иска да чуе отговора.

— Ами, Фелиз струва сто и петдесет…

— Хиляди ли?

Мона се засмя.

— Обичам да се шегуваш, скъпи, направо ме съсипваш.

— Харесва ми смехът ти — механично отвърна Поли. Колко ли щеше да струва това парти? С фойерверки, достойни за светлинно шоу в градския парк, въртележки от лунапарка, частен зоопарк, организатори на тържества, които работеха срещу комисиона от осем процента от общия бюджет, и най-доброто от всичко щеше да е солидна сума.

Нямаше начин да се отърве с по-малко от милион. Съдейки по минали успешни събития, милион и половина.

Не обвиняваше жена си. Това бе нейната стихия — беше световен експерт в харченето на пари.

Допреди две седмици на Поли Ласитър това му харесваше.

— Добре ли си, Поли? Струваш ми се малко блед.

— Добре съм.

— Ако пак те мъчи стомахът, мога да ти донеса пепто бисмол.

— Не. Мисля да отскоча до офиса — каза той.

Трябва да имаше някаква грешка. Нуждаеше се от час със счетоводителите и адвокатите си. Може би трябваше да уволни някой от глупавите изпълнителни директори, ако наистина бяха глупави. Започваше да си мисли, че може да се окажат измамници.

Но той, Поли Ласитър, бе невинен. Не бе направил нищо лошо.

Напомни си го отново в опит да успокои болките в бушуващия си стомах. И без друго партито бе във вторник. Жена му очакваше от него да бъде на ниво. Това бе едва второто парти, което организираха за Сали — нейният шестнадесети рожден ден!

Щеше да бъде бляскаво събитие, заслужаващо всеки цент от всичките милион и половина долара.

Поли бе добър баща. Не искаше нищо да помрачи партито. Сметките щяха да дойдат по-късно. Няколко дни бяха без значение, вече не.

Партито на Сали. Денят на Сали. Всичко, което правеше в живота си, бе заради нея.

* * *

— Мислиш ли, че постъпваме правилно? — притеснено попита Айша.

— Разбира се. — Али я целуна нежно по бузата. — Вече е зряла, знаеш го.

— Но да я принуждаваме… Ами ако той не е подходящото момче? Ние я отгледахме тук, скъпи. Изпратихме я в онова училище…

Лицето на Али помръкна. Не бе сигурен дали това е било правилно. Хелън ставаше все по-дръзка и непокорна. Естествено, че искаше дъщеря със силен характер, но не и да му противоречи за основните му ценности.

— Аз никога не бях те срещал — напомни той на жена си.

— Айя Муна ни сватоса. Спомняш ли си?

Тя се усмихна.

— Не исках да се омъжвам за теб.

Той я грабна в прегръдките си и я гризна по ухото.

— Но аз те исках.

— Защото дойде в къщата на баща ми и се покатери на маслиновото дърво до гаража.

— Вярно. — Али бе горд от себе си. — Трябваше да те зърна.

Неговата млада невеста беше толкова красива. Гарвановата й коса се стелеше свободно върху бежовата памучна рокля с избродирани ръкави, докато простираше прането на въжето, което майка й бе опънала. Мигновено я бе пожелал, усетил бе как съдбата го зове.

— Успях да те убедя.

Айша се изчерви, спомнила си за първата им брачна нощ.

— Точно така, любов моя.

— Старият начин е най-добър. Не причиняваме нищо лошо на Хелън, правим го заради нея. Помисли за това — за щастието й. Защо младите да правят сами избора си? Кой може да каже, че знаят какво правят? Толкова много от американските бракове завършват с развод — колко бивши съпруги, останали сами с децата си, познаваш?

Прекалено много. Айша кимна.

— В крайна сметка, свещената връзка, приятелството надделяват. Правим най-доброто за нашата малка Хайя.

Айша се усмихна. Не беше наричал Хелън с истинското й име, откакто бяха пристигнали в Америка преди шест години.

— Ахмед пристига утре — каза тя, ободрена от думите на мъжа си.

— Добре. Това е денят на голямото й парти.

— Той може да я заведе! — предложи ентусиазирано Айша.

— Не мисля, че е добра идея. — Ами ако Хелън грешеше? Ако все пак имаше разточителна веселба? Али нямаше намерение да позволи на Ахмед да види дъщеря му в друга светлина, освен като скромна и подходяща невеста. Харесваше му да мисли за Хелън в Кайро, жена на бизнесмен, разхождаща се доволно в градината си, под дърветата, богата и, ако е рекъл Аллах, бременна.

— Но може да дойде тук да я чака на другата сутрин. Веднага щом тя се събуди. Ще организираме срещата сутринта, а след обяд — никах. Какво ще кажеш?

Годежната церемония. Според ислямския закон щяха да са почти женени. След това нямаше значение колко време ще мине до тържеството и самата сватбена церемония. Хелън щеше да бъде омъжена жена. Останалото беше просто въпрос на уреждане на документи.

— Тя може да откаже — притесни се Айша. — Познаваш я, Али!

— Няма да разбере с какво се обвързва. Арабският й е доста зле. Щом разбере… — той сви рамене. — Ще я заведем в Кайро и всичко ще бъде различно. Тя ще го приеме и ще бъде щастлива.

— На Жасмин ще й липсва много. — Знаеше, че така е най-добре, но мисълта да изпрати далеч първородната си дъщеря я натъжаваше.

— На всички ще ни липсва. — Али прегърна жена си. — Но ако желаем щастието й, ще трябва да правим жертви. След като забременее и приеме мъжа си, двамата могат да дойдат тук и пак ще бъдем едно семейство.

Айша кимна, но продължи да хлипа в прегръдките му.

Али нежно галеше косата й. Неговият собствен брак бе най-солидното нещо в живота му и той обичаше упоритата си дъщеря достатъчно силно, за да направи най-доброто за нея. Естествено, отначало тя щеше да се почувства предадена, но скоро щеше да приеме всичко.

Шеста глава

Утрото в деня на партито настъпи ясно и слънчево.

Из целия град момичетата се приготвяха. Половината — по-щастливата половина — от академията на госпожица Милтън; дъщери на звезди от киното, шефове на студия и други важни особи; някои модели и актриси и съпруги на известни спортисти.

Всички, които изобщо имаха някаква репутация в обществото.

Мелиса Смит не бе в списъка на поканените. Нито пък половината й приятелки.

Седяха в просторната гардеробна на Джули Менърс и я гледаха как се опитва да избере измежду осем различни тоалета. Изгаряха от завист. Защо не можеше и те да идат на бала? Къде беше феята кръстница, когато имаха нужда от нея?

„Брат Пак“ щяха да са там! А може би и някой от „Гънс енд Роузис“. За бога!

— Какво мислите за синята? — Джули повдигна електриково синя мини рокличка, която не бе много по-дълга от тениска с повече претенции. — Или пък бялата? — Силно прилепнала по тялото и на практика прозрачна.

— И двете изглеждат страхотно. — Уличница, помисли си Мелиса. Това, че излизаха заедно, не означаваше, че трябва да харесва Джули.

— Не знам защо изобщо ще ходиш — сприхаво се обади Суон Коен. — Ще бъде ужасна скука. Никой от нас няма да е там.

— О, искам само да видя колко нелепо ще е всичко, за да мога да ви разкажа после — излъга Джули и им се усмихна сладко.

Да го пропусне! Партито на годината! Как ли пък не. Сали Ласитър бе истинска кучка, както и двете й тъпи приятелки, но ако не си бил на това парти, все едно си мъртъв в този град.

Всички в стаята го знаеха.

— Джейн Морган изглежда секси сега — мрачно отбеляза Суон.

Джули се намръщи.

— Просто изглежда приемливо.

— А Хелън Яна…

— Онази нещастница с чалмата само се мъкне навсякъде със Сали. Не струва и пет пари. Не мисля, че Роб Лоу ще покани точно нея на танц — презрително каза Джули. — Ако целта е била да покаже пред хората онези двете, значи Сали напразно е похарчила доста от доларите на татко си.

— Не бъди толкова високомерна, всички знаем, че ти се наложи да пълзиш, за да получиш поканата — сопна се Мелиса.

— Миличка — кисело отвърна Джули. — Аз не пълзя. Мисля, че ще бъде забавно да покажем на света, че ние сме истинските звезди на партито на Сали. Когато всички готини момчета поискат именно нашите телефонни номера, Сали ще се почувства ужасно глупаво. Ясно ли е?

— О, да — нацупено измърмори Мелиса. „Ние“ и „нашите“ включваха Ема Лайтфут и Каролин Ноукс от тяхната компания, но не и нея, Суон или Патси. През последните две седмици непрекъснато се бяха карали. — Ясно ми е.

Нямаше да подари на Джули онзи готин нов телефон с допълнителна слушалка и микрофон за говорене със свободни ръце, който мислеше да й вземе за рождения ден. Вече не!

— Ще кажа на Ема да направи няколко снимки, за да ви покаже — опита се да ги утеши Джули. Вдигна в ръка зелена копринена рокля с неприлично дълбоко деколте. — Какво ще кажете за тази! Направо ще отвлече вниманието от Сали и нейните дружки, нали?