Последните класове на най-елитните училища за момчета в Лос Анджелис бяха поканени, преди изобщо някой от академията на госпожица Милтън да получи своята покана. А Поли Ласитър познаваше актьори. Мона успя да се добере до някои от по-младите и секси холивудски звезди. Моли Рингуолд бе приела поканата. Имаше и продуценти, изгарящи от желание да получат малко от парите на Поли за проектите си. Актьорите последваха продуцентите и водени от неутолимия си апетит, също като чевръсти малки пирани, момичетата от училището на госпожица Милтън последваха мъжете.

Никой не се правеше на безразличен.

Сали бе преследвана навсякъде.

— Здрасти, Сал. Къде ми е поканата?

— Сали. Може ли и аз да дойда?

— Скъпа, нали не си ме забравила?

Тя се забавляваше. Обикновено въпросите бяха изречени с умолителен тон и придружени от подкупваща усмивка. Всички, които смятаха, че са прекалено добри за Сали Ласитър, трябваше сериозно да се замислят!

— Ще я оставим да се гърчи още малко — реши Сали. — А след това ще я настаня на най-лошата маса — направо в Сибир!

— Далеч, до тенис кортовете?

— Да, в компанията на треньора по тенис на майка ми! И човека, който идва да учи татко на френски.

Хелън се засмя. Да, Джули определено щеше да страда. Освен това цялото училище щеше да приказва.

— А Мелиса някъде…

— Тя няма да идва. Скъпа, все пак трябва да държа на стандартите си.

— Нямам търпение — искрено заяви Хелън. Поне веднъж щеше да се озове в центъра на събитията, направо в епицентъра — на най-хубавата маса, с най-важните хора. Представата направо я замая. — И трябва да помогнем на Джейн…

— Разбира се. — Сали повдигна една от перфектно оформените си вежди. — Нали затова е всичко! Ще я измъкнем от черупката й. От нея ще излезе истинска кукла, щом веднъж бъде представена на човешката раса и свикне с пинсетите за вежди. Ти поне знаеш за какво говоря. Основно поддържане на външността.

— Точно така — отвърна Хелън, развълнувана, че приятелката й я намира за достатъчно компетентна за помощ.

Да преобразят Джейн Морган по подобие на Хелън Яна. Не беше ли страхотно?

* * *

— Джейн.

— Ехоооо.

Сали се спусна отгоре й, докато тя вървеше и гледаше, без да вижда нищо наоколо. Хелън щракна с пръсти пред лицето й.

— Ехо? Има ли някой тук?

— Извинявайте. — Джейн се сепна и се върна в реалността. — Бях се замислила.

Не спомена за тревогите си. Никое от момичетата нямаше да я разбере. Но бащата на Мелиса Смит бе адвокат — много скъпо платен адвокат по наказателно право във Вашингтон. Беше успял да отърве безнаказано от затвора не малко милиардери, обвинени в присвояване, както и богати съпрузи убийци. Е, разбира се, не беше безплатно — хонорарът на господин Смит бе по-висок от сумата, която президентът получаваше годишно.

— Няма нищо, забрави това. Какво ще правиш тази вечер?

— Хелън промуши стегнатата си ръка под лакътя й.

— Ще ходя в клуба по археология…

— Не, няма — заяви Сали. — Идваш с нас.

— Имам ангажименти…

— А аз имам запазена маса в „Мортънс“ — най-елитния ресторант в Лос Анджелис. Като начало. Можеш да се считаш за отвлечена. Идваш с нас.

Джейн се усмихна лекичко.

— С партито ли е свързано?

Въпреки че бе вечно заровена в книгите, Джейн все пак бе на шестнадесет. И представата, че ще бъде почетен гост на страхотното парти, на което Мелиса не бе поканена, бе направо вълшебна.

— Донякъде. — Сали се ухили. — Тренировка! Искам да излизаш и всички да видят новия ти облик. Трябва да придобиете малко самочувствие, момичета. Когато слизаме по стълбите на партито, трябва направо да ги омагьосаме. Не искам да сте стеснителни.

— Добре. Ще дойда.

За нея бе съвсем ново да привлича погледите на хората. Малко практика нямаше да й е излишна.

Хелън стисна ръката й. Харесваше й свободата, която изпитваше, когато излизаше с приятелките си. Щяха да си вземат млечен шейк и много скъпа пица и да позяпат звездите.

— Ще се забавляваме. Зарежи тези книги.

— Добре. — Джейн отвърна на усмивката, развълнувана въпреки волята си.

Вече почти бе забравила хапливия език на Мелиса Смит.

* * *

Къщата на Вашингтон авеню. Обичаше я. Тя бе сцена на много от триумфите му: интимното парти за принцесата на Монако, официалната вечеря за вицепрезидента Х. У. Буш, преговорите — абсолютно секретни, но подслушвани и от двете страни, между Обединеното кралство и Русия за Украйна…

И още много. Сцена на личното му, и то сериозно издигане в живота.

Почитаемият Томас Морган тръгна на една последна, несигурна обиколка на къщата. Сякаш влизаше в някакъв филм — за неговия живот, с негово участие в главната роля. А нима не бе точно така? Не беше ли той звездата? Бе излязъл от сянката на по-големия си брат Джеймс, късметлията, онзи с титлата и разкошното имение от Елизабетинската епоха. Вторите синове бяха в тежест. Джеймс бе наследникът, а той — резервата. В по-предна епоха биха го пратили в църквата. Определено. Той се засмя диво. Какъв ли свещеник би излязъл точно от него!

О, да… билярдната стая. Нея обичаше особено много, тъй като тук неведнъж бе правил най-страхотния секс — с две от сексапилните млади детегледачки, както и с няколко отчаяни вашингтонски съпруги, копнеещи да се издигнат по социалната стълбичка. Точно на тази маса. Каква стая! Именно тук се чувстваше истински жив, тук той владееше положението.

Нямаше по-очарователен от него. Нямаше по-умен…

Влиянието на наркотиците отслабна леко в съзнанието му и за миг го връхлетя меланхолията. Какво, по дяволите… какво, за бога, означаваше всичко?

В главата му се прокрадна мисълта, че може би не е бил чак толкова умен. Може би просто е бил най-добрият ласкател в града. Политик по природа, човек, който можеше да угоди на началниците си в Лондон, както и да се подмазва на янките и на най-различни чужденци, които съставляваха светското общество в американската столица.

Може би нямаше с какво толкова да се похвали. Беше правил секс с отчаяни жени, бедни имигрантки без нужните документи, детегледачки, които държаха да запазят работата си и да получат желаната свобода, вманиачени чужди съпруги, достатъчно глупави, за да гледат на света през същата ограничена перспектива като него.

Може би е трябвало да обръща повече внимание на дъщеря си.

Може би не е трябвало да играе хазарт.

Може би не е трябвало да занемарява задълженията си в работата…

Томас Морган изхлипа високо и измъчено. Изпита огромно съжаление към себе си. Не заслужаваше това, не заслужаваше нищо подобно. Той беше добър човек! Всички бяха настроени срещу него…

Сантименталното самосъжаление взе връх при спада на химическите вещества в организма му и се превърна в гняв. Морган отиде в спалнята си, седна до антиквариата тоалетка от времето на Уилям и Мери и смръкна поредната дебела линия, която бе приготвил по-рано същата вечер.

Уха! Моментален екстаз.

Заповедта за уволнението му, връчена му лично от шефа му, лежеше захвърлена на леглото. Морган летеше, носеше се на гребена на новата вълна от самоувереност и гордост. Погледна се в огледалото и видя висок, красив мъж в средата на четиридесетте с малко бял прах под ноздрите, който незабавно избърса. Смокингът и бялата папийонка, най-официалното облекло в светското общество на Вашингтон, изглеждаха фантастично върху Негово Превъзходителство. Както винаги.

Да го замени за билет в туристическа класа и мизерна пенсия? Да живее в някоя евтина къща на калкан? В никакъв случай.

Негово Превъзходителство почитаемият Томас Морган се приближи до високите викториански прозорци на будоара си, отвори ги с една ръка и прехвърли краката си от другата страна. Да вървят по дяволите, да ги вземат мътните всички! Никога нямаше да го хванат. Нямаше да им се даде!

Образът на дъщеря му Джейн за миг изплува в съзнанието му, но сега не искаше да мисли за нея. Не беше моментът за това. Тя беше негова дъщеря. Щеше да се оправи, а и освен това майка й го очакваше, викаше го…

Отблъсна се от ръба, лек като хвърчило. Падаше с разперени ръце, сякаш лети, оставил се на властта на стихиите.

Но не летеше. Умираше. В онзи дълъг миг преди смъртта Томас Морган го разбра. В съзнанието му се появи Джейн, пораснала — изглеждаше щастлива, помисли си той.

Отправи й въздушна целувка и в следващия миг земята го погълна.

* * *

— Скъпи, скъпи, скъпи — пропя Мона, въздъхна от удоволствие, прекоси кухнята и го прегърна. — Няма да повярваш какви отзиви получавам за това парти. Сега ми се обади агентът на Шелби Кюсак и попита дали не можем да я вместим някак!

— Страхотно — разсеяно отвърна Поли. Обикновено бе очарован от представата как сексапилните нови звезди на Холивуд оказват почит на жена му. Но точно сега вниманието му бе съсредоточено върху екрана пред него.

— Уредихме и Фелиз. Нали се сещаш, Удивителния Фелиз — прочутият укротител на лъвове от Вегас? Направо невероятно шоу. И Мелиса Угорец искаше той да дойде на годишнината от сватбата й, но не можеше да си го позволи…