Луиз Бегшоу - Блясък

— Все едно, Хелън, няма нужда да ходиш и да се срещаш с разни американски момчета.

— Няма нужда ли?

Изпита внезапното усещане, че никак няма да хареса онова, което предстоеше да чуе.

— Ти й кажи — обърна се баба към майка й.

— Намерихме ти добър мъж. — Айша бъркаше соса и не погледна към дъщеря си. Хелън подозираше, че това е нарочно. — Той ни е роднина…

— Далечен роднина.

— Братовчедка ми Лал. Неин племенник. Казва се Ахмед. На двадесет и четири години…

Пфу. Старец.

— Търговец е, от Кайро. Има много хубава къща с голяма градина, като старата ни къща в Аман. Ще ти хареса. И той ще ти хареса. — Айша изпъна гръб. — Двамата с баба сме съгласни.

— Е, много добре. — Хелън се изненада от горчивината в гласа си. Непокорството не бе в характера й, но въпреки това го изрази. Думите сами се търколиха от устата й: — Забравили сте, обаче, да питате мен. Аз не съм съгласна.

— Винаги си била добро момиче — изръмжа баща й. — Знаеш, че така става в живота.

— Не точно сега. Вече не. — Хелън остана твърда. — Аз сама ще реша за кого да се омъжа, баба.

— Но Ахмед е добро момче! — Айша бе възмутена. — Има много пари. Отлична партия е, от добро семейство. Кайро е идеална възможност за теб! Обсъждали сме го.

— Ти ще ми се подчиниш, Хелън, аз съм ти баща — напомни й строго баба. — Семейството ни е с положение в обществото, трябва да мислим за репутацията си. Може би трябва да не те водя вече в онова училище!

И да напусне Сали и Джейн? Как ли пък не!

— Ще ти предложа нещо, баба. — Внезапно й хрумна, че баща й е бизнесмен. Двамата можеха да се пазарят, както повеляваше традицията. — Това е голямо светско събитие, знаеш го. Поли Ласитър е милиардер от петролния бизнес. Ще има филмови звезди, дипломати, банкери. И, разбира се, госпожа Ласитър ще наблюдава зорко всичко. Трябва да ме пуснеш да ида, това ще ти донесе изгода. Вече се съгласи. Просто си дръж на думата.

Очите му се присвиха.

— И ако го направя, ще се омъжиш ли за Ахмед?

— Ще се срещна с него — поправи го Хелън. — Ще обмисля предложението. Разбира се, защо не? Кайро е много космополитен град, а и както казвате, щом е от добро семейство…

— Нямаш право да се пазариш! — сърдито каза баща й. Отиде до бюфета и измъкна бутилката си с уиски.

Хелън познаваше този поглед. Просто изчака.

— Предполагам, че щом има придружители, можеш да идеш. Искаме да се впишеш в обществото. Ахмед ще се радва, ако имаш приятели тук… Ще може да разшири бизнеса си…

— С какъв бизнес се занимава?

— Килими.

Хелън се извърна, за да не види баба как вдига очи към тавана. Килими, супер. Какво клише. Дали имаше и летящи? Искаше й се да попита, но прехапа устни.

— Много скъпи килими — поясни Айша. Беше по-проницателна от мъжа си и забеляза изпънатия гръб на дъщеря си. — Някои от тях са безценни произведения на изкуството. Само много богатите в Холивуд могат да си ги позволят.

— Страхотно! — излъга Хелън. Опита се да вложи в думите си малко от мажоретния ентусиазъм на Сали. — Ще видя дали не мога да събера малко визитни картички, баба. Във всеки случай една жена трябва да мисли за положението си в обществото. Заради семейството, нашето… и неговото.

Да, наблегни на това. Дали вършеше грях? Може би. Но нямаше никакво намерение да се омъжва за човек, когото не е виждала. А според религията й не можеха да я принудят.

Нямаше нищо лошо да им даде някаква надежда, все пак. Да се съгласи да се срещне с пъпчивия младеж — все едно, стига да може да иде на партито. Да се повесели малко! Толкова усърдно работеше в училище — защо не? Заслужаваше награда.

Хелън погледна баща си. Можеше да се срещне с Ахмед, да бъде мила с него, да се опита да размени няколко изречения на арабски. Какво значение имаше всъщност? Би обещала всичко, стига да й позволят да иде на партито…

— Съвсем вярно. От теб ще излезе прекрасна съпруга… Много добре, можеш да отидеш. Ти си добро момиче — самодоволно заяви Али.

Загледа се в дъщеря си, която се зае отново с кориандъра със сведена глава. Беше минало изненадващо добре. Той, разбира се, обичаше Америка и живота тук, но си имаше граници. Не беше благословен със синове и нямаше никакво намерение да позволи на някоя от дъщерите си да го посрами.

Хелън бе смущаващо красива. Тялото й разцъфтяваше с всеки изминал ден. Виждаше се даже под униформата й. Когато семейството излизаше на ресторант, мъжете я заглеждаха дръзко.

Беше готова за брак. Ако изчакаха, както правеха западните момичета, щеше да настъпи катастрофа. Нека се оплаква, помисли си Али. Щеше да се зарадва на живота си, след като се сдобие със съпруг, няколко деца и хубава къща. Той самият бе израснал в бедност и бе успял с пот на чело. Нещата щяха да са много по-лесни за Хелън.

Да, той беше успял. И знаеше какво е най-доброто за нея.

Джейн седеше в любимото си кътче в библиотеката — прозорец с широк перваз, с много меки зелени възглавнички и изглед към тучните зелени морави, които се спускаха към езерцето с шараните. Имаше страхотна гледка към вечно цъфтящите градини — в училището на госпожица Милтън, както и в целия град, много държаха на външния вид. Най-хубавото от всичко бе, че мястото бе закътано, близо до рафтовете със справочна литература.

Вярно, библиотеката като цяло бе доста усамотено място. Училището имаше висока репутация, но не и в академичен план. Лъскавите тийнейджъри на Лос Анджелис, които бяха в училището, не си падаха много по книгите. Онези, които я използваха, бяха като нея преди преобразяването й — самотници по природа, леко стеснителни, обикновено не особено симпатични. Дебелата Деби Фулфорд прекарваше тук доста време. Както и Сун И Киуаса, тайландката със сериозен проблем с акнето. Всички те използваха книгите като начин да избягат от живота.

— Виж ти, виж ти.

Джейн въздъхна. Джули с двете си подгласнички Мелиса и Кейт точно зад гърба й.

— Какво искаш? В момента уча.

— Ти винаги учиш — високо се обади Кейт Мензес. — Зубър. Не си мисли, че нещо се е променило само защото сега изглеждаш добре.

— Изглежда нормална — рязко я поправи Джули.

— Махайте се оттук, иначе ще повикам някой учител. — Джейн ги изхвърли от съзнанието си. Тя беше със Сали, беше недосегаема.

— Ха-ха. — Джули изгледа тържествуващо двете си подгласнички. — Може би госпожица Джейн Английска не иска да чуе новината.

Трите се подсмихнаха.

— Може би не искам. — Джейн се постара да не попита нищо.

— Естествено нищо не е категорично още. Просто слух. Но пък източниците ми си ги бива.

— Изглежда определен важен дипломат се е забъркал в неприятности.

— Сериозни неприятности.

Джейн сви рамене.

— Досега би трябвало да разбереш, че не ме е грижа какво прави баща ми. Добър опит, момичета. Повече късмет следващия път.

— Ууу — викнаха хорово и трите.

— Мисля, че това ще те заинтересува, сладурче. Когато всичко стане публично известно — злобно продължи Мелиса, — край с именията. Край с лимузините… На твое място бих използвала добре библиотеката, докато още мога. И гледай да се сбогуваш навреме със Сали и онази с чалмата.

— Казах ви да се махате оттук. Не говори така за Хелън Яна. Ще те докладвам на директора, без изобщо да се замисля.

— Естествено — доносница.

Джейн положи върховно усилие и небрежно сви рамене.

— Всички знаят колко си ядосана, че не можеш да си намериш покана за партито на Сали, Мелиса. Толкова е тъжно да те пренебрегнат така. Роб Лоу ще дойде. Чух, че го харесваш. Но не е редно да си изкарваш яда на всички останали. Просто е много жалко, не мислиш ли?

Мелиса почервеня като домат.

— Кучка! Ще видим колко време Сали Ласитър ще търпи наоколо си една просякиня. Ще се озовеш на улицата. Може би ще дойдеш в нашата къща — имаме нужда от нова камериерка!

— Или пък може да продаваш портокали край пътя. Като някой беден имигрант. — Джули се засмя високо, а придружителките й се ухилиха. — Чао, иди да си вземеш социалните помощи.

Джейн се прозя и се върна към книгата си.

Едва когато напуснаха библиотеката, тя вдигна глава. Не искаше онези противни момичета да видят притесненото изражение на лицето й.