— Ето. Преобразяван ето ти е завършено — каза Бет и леко забърса малко от червилото по долната устна на Емили. — Виж се.

Тя тикна едно малко огледалце в ръцете на Емили. Емили погледна към отражението си и ахна. Очите й изглеждаха натежали и страстни, скулите й бяха изсечени, а устните — пълни и готови за целувка. Това й напомни за гостуванията с преспиване, когато Али я гласеше по същия начин. Всичките й приятелки я караха да си слага грим за училище, но тя никога не можеше да го направи както трябва.

Бет разлюля под носа й една черна тясна рокля и черна лента за коса, над която се полюляваше перо.

— Сега облечи и това и си готова.

Емили погледна към късметлийското клинче на Али, което все още носеше. Искаше й се да попита Бет дали може да остане с него, но дори тя усещаше, че това вече щеше да е прекалено.

— Мога ли да обуя дънки?

Бет се намръщи.

— Това е маскено парти! А дънките са нещо обикновено. Пък и нали искаме да забършем нещо тази вечер.

Да забършем? Емили повдигна току-що оскубаната си вежда. Бет не спираше да я изненадва от мига, в който се прибра у дома. Емили беше чула от стаята й звуците на някаква песен на Лил Ким, а Бет й припяваше, като повтаряше дори нецензурните думи. Освен това й беше показала снимка на Брайън, новото й гадже — който се оказа същевременно и треньор на отбора по плуване.

— Коя си ти и какво си сторила със сестра ми? — пошегува се Емили, докато поемаше роклята от ръцете на Бет.

— Защо, не ме помниш като човек, който поема рискове ли? — пошегува се в отговор сестра й.

— Помня, че приличаше много на Карълайн. — Емили сбърчи нос.

Бет се наведе напред.

— Да не се е случило нещо между вас?

Емили погледна към хладилника. Изключително организираната й майка беше планирала менюто за цялата следваща седмица. Понеделник — такос. Вторник — спагети с кюфтенца. Във вторник винаги приготвяше спагети с кюфтенца.

Бет опря брадичка върху ръката си по начина, по който го правеха водещите в различните токшоута.

— Хайде де, признай си.

На Емили й се искаше да може да го направи. „Карълайн не ме остави да забравя каква ужасна дъщеря съм — би могла да каже тя. — Единственото, което исках от нея, бе да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, но тя така и не го направи. Дори не дойде с мен в клиниката, когато настъпи моментът. Чак след това разбра, че е свършило и единственото, което каза, беше едно «О!»“.

Но вместо това просто сви рамене и извърна глава; болката и тайната й тежаха твърде много.

— Няма значение. Просто глупава история.

Бет я погледна така, сякаш усещаше, че Емили крие нещо. Но след това извърна глава и погледна часовника, който висеше на стената над микровълновата.

— Добре, госпожице Великолепна. Тръгваме в десет.

* * *

Купонът се организираше в Стария град — по ирония на съдбата в квартала, където се намираше кабинетът на акушера на Емили. След като намериха място, където да паркират, Бет, която носеше корона на Статуята на свободата, дълга, зелена туника в гръцки стил и гръцки сандали, тръгна бързо по неравния калдъръм към товарния асансьор на една сграда с вид на фабрика. Заедно с тях в него се качиха и други новодошли, облечени в пищни костюми, и изведнъж в тясното пространство замириса силно на дезодоранти и алкохол. Две момчета с гангстерски костюми на райета и филцови шапки огледаха одобрително Емили. Бет я смушка развълнувано, но Емили просто оправи лентата на косата си и впери поглед в инструкцията за безопасно пътуване с асансьор, която висеше на стената, чудейки се кога ли за последен път техник е преглеждал това нещо. „Ако не се счупи, докато сме вътре, ще остана на купона цял час“ — обзаложи се тя със себе си.

Докато асансьорът се изкачваше със скърцане до третия етаж, през стените се чуваше оглушителна музика. Накрая вратите се отвориха и Емили се озова в сумрачно таванско помещение, пълно с църковни свещи, огромни гоблени и картини, и десетки хора, облечени с различни костюми. Шер се гънеше пред Франкенщайн на импровизирания дансинг. Злата кралица от „Снежанка“ танцуваше с динозавърчето Барни. Едно зомби подрипваше върху масата, а две извънземни махаха на минаващите коли от противопожарната стълба.

— Кой организира купона? — извика Емили на Бет.

Сестра й разпери ръце.

— Нямам представа. Получих покана в Туитър. Мотото е „Чудовищна мартенска лудост“.

Панорамните прозорци гледаха към крайбрежната алея и река Делауеър. Емили изви глава и веднага забеляза „При Посейдон“, рибния ресторант, в който беше работила през лятото. Само там предлагаха здравни осигуровки — Емили не можеше да си представи как в извадката от застрахователната сметка на родителите й ще се появи перо „пренатален преглед“ — затова всеки ден работеше, докато не я заболяха глезените, гласът й не прегракнеше от силното „Йо-хо-хо!“, което трябваше да крещи с груб пиратски тон, и не й се доповръщаше. Всеки път се прибираше в общежитието на сестра си вмирисана на пържени миди.

Когато стигнаха до бара, Бет поръча четири шота.

— До дъно! — побутна тя двете чашки към Емили.

Емили огледа тъмната течност. Миришеше на гадния сироп за кашлица, който баща й я караше да пие всеки път, когато имаше зачервено гърло, но въпреки това я изпи. После усети как някой се блъсва в нея. Едно момиче със зелена перука и дълга рокля на русалка, допълнена с извита рибена опашка, едва не падна в ръцете й.

— Извинявай! — извика момичето. След това огледа Емили от глава до пети и устните й се разтеглиха в усмивка. — Убиец!

Емили се вцепени и отстъпи назад.

— Моля?

— Костюмът ти. — Момичето опипа плата на роклята й с пръсти. — Истински убиец!

— О! Б-благодаря. — Сърцето на Емили постепенно се успокояваше. Естествено, момичето нямаше предвид, че Емили е убиец.

— Роклята е моя. — Бет се намърда между тях и прегърна Емили през раменете. — Но не мислиш ли, че изглежда страхотно с нея? Опитвам се да я изкарам от черупката й и да поразпусне тази вечер — да потанцува върху някоя маса, да се понатиска с някой непознат, да се помотае по Маркет стрийт…

Очите на русалката грейнаха. Тя приличаше на по-сексапилна, зеленокоса версия на Ариел от „Малката русалка“.

— О, това ми харесва. Списъкът на лошите момичета.

Двете с Бет се поздравиха с плесване на дланите.

— С какво искаш да започнеш, Ем?

— Какво ще кажеш за целувка с непознат? — предложи русалката.

— Или кражбата на нечие бельо — рече Бет.

— Пфу! — Емили сбърчи нос.

Бет сложи ръце на хълбоците си.

— Хубаво де. Дай ми по-добра идея.

Емили се извърна и огледа тълпата. Идеята за списъка на лошите момичета въобще не й харесваше. Музиката беше бърза и наелектризираща, нищо общо със стандартните парчета, които диджеите пускаха по купоните в „Роузууд дей“. Две момичета, облечени като хипита, се държаха за ръце в ъгъла. Други двама, облечени като щурмоваци от „Междузвездни войни“ се наливаха с шотове на дивана до прозореца.

Тогава русалката я хвана за ръката, наведе се към нея и я целуна по устата. Емили замръзна. След Истинската Али миналата година тя не беше целувала никой друг, а устните на момичето бяха меки и топли.

Русалката се отдръпна и се ухили.

— Готово. Сега вече можеш да зачеркнеш едно нещо от списъка. Целувка с непознат.

— Това не се брои! — извика Бет. — Тя целуна теб! Сега ти трябва да целунеш някого!

— Да, избери си някой! — Русалката плесна с ръце. — Или дори още по-добре — затвори очи, завърти се и посочи някого!

Емили се опита да успокои дишането си, устните й все още потръпваха. Целувката беше невероятна и отключи нещо в нея. Изведнъж й се прииска да покаже на това момиче, че е нахакана и не се страхува от нищо — че е достойна за още една целувка. Завъртя се и посочи с пръст. Когато отвори очи установи, че сочи високо, симпатично момиче, което носеше очила с тъмни рамки и бе облечено с костюм на Супермен.

— Супергърл! — Бет побутна Емили напред. — Дръж я!

Усетила странен прилив на адреналин, Емили обърна и втория шот и тръгна към момичето с надеждата, че русалката я гледа. Супергърл разговаряше с група момчета. Емили я хвана за ръката и избъбри:

— Може ли за момент?

Когато Супергърл се обърна с въпросително изражение на лицето, Емили се надигна на пръсти и залепи звучна целувка върху устните й. В първия момент момичето като че ли изглеждаше шокирано, устните й бяха твърди, но миг по-късно тя омекна и отвърна на целувката. Имаше вкус на боровинков блясък за устни.

Емили се отдръпна, примигна и хукна обратно към сестра си.

— Е? — попита Бет. — Как беше?

— Забавно! — призна си Емили, зачервена и ободрена. Тя се огледа за русалката, но момичето беше изчезнало. Опита се да прогони разочарованието.

— Добре. — Бет хвана Емили за ръцете и ги залюля. — Сега какво ти се прави?

Емили огледа залата и посочи към дивана.