— Разбрах го, когато вече беше твърде късно — каза Спенсър.

— Значи не е имало нужда да го правиш? — изписка Ариа, но гласът й прозвуча фалшиво.

— Виж, не се гордея с това — рече Спенсър и се изчерви. — Но днес Келси се появи вкъщи на гости на доведената ми сестра и се държеше много резервирано и странно. Първоначално не бях сигурна дали знае, че аз съм я пратила в поправителното училище, но съобщението до голяма степен показва, че е така. — Тя им показа екрана на телефона си.

„Смяташ ли, че лятната ти дружка ти е простила за хапчето?“

Хана облиза нервно устните си.

— Как би могла да разбере, че точно ти си я пратила в поправителното? Нали каза, че няма начин ченгетата да разберат за нас.

— Нямам представа — сопна се Спенсър. — Може би Келси сама го е разбрала. Може би тя е А. Когато получих есемеса, тя държеше телефона си в ръце!

Ариа завъртя въртележката.

— Но Келси не беше в Ямайка, нали?

— Пък и не знам причина Келси да си отмъщава на всички ни — додаде Емили. — Двете с Ариа не сме й направили нищо.

— Може би си мисли, че всички сме участвали в подставянето — отвърна Спенсър.

— В това има смисъл. — Хана бутна силно празната люлка. — Спомнете си статията в „Пийпъл“. В нея пише, че сме най-добри приятелки. Че си казваме всичко. Келси би могла да предположи, че всички сме участвали в натопяването й, за да спасим Спенсър.

Стомахът на Емили се сви. Възможно ли беше?

— Не съм съвсем сигурна — каза Ариа. — Може би А. е някой от приятелите на Табита. Или някой, който е познавал Мона Вандерваал или Джена Кавана.

— Приятелите на Джена щяха да скочат срещу Али, не срещу нас — възрази Спенсър.

— Може би А. е Али — предположи колебливо Емили.

Всички се извърнаха рязко и се вторачиха в нея.

— Какво? — Емили вдигна примирено ръце. — Преди две седмици всички смятахме, че Али е оцеляла в пожара. Кой би могъл да се закълне, че Али не е била в Ямайка и не е захранвала Табита с факти от живота ни? Все още не знаем как тя е научила толкова много за нас или откъде е взела гривната на Али. Може би след смъртта на Табита Али ни е последвала дотук и ни е наблюдавала цяло лято.

Спенсър плесна с ръце по хълбоците си.

— Ем, Али умря в Поконос. Няма как да се е измъкнала от онази къща.

— Защо полицията не откри тялото й?

— Това сме го обсъждали хиляди пъти — процеди Спенсър през зъби.

Хана се облегна на пързалката.

— Наистина смятам, че е мъртва, Ем.

Ариа кимна.

— Когато избягахме от къщата, вратата се затръшна силно зад нас. Дори Али да беше успяла да стигне до нея, тя едва ли щеше да успее да я отвори, след като се е нагълтала с пушек. Помниш ли колко тежка беше? А няколко секунди по-късно къщата избухна. Дори огнеупорният сейф на семейство Дилорентис изгоря.

Емили се залюля на токове, спомняйки си онзи момент в Поконос, когато беше оставила вратата широко отворена, за да може Али да избяга.

— Ами ако вратата е била отворена? Може да я е духнал вятърът или нещо такова.

Хана сложи ръце на кръста си.

— Защо си толкова сигурна, че Али е жива? Да не би да знаеш нещо, което ние не знаем?

Дърветата в далечината прошумоляха. Една кола премина бавно покрай училището. Тайната пулсираше в гърдите на Емили. Ако я споделеше с приятелките си, те никога повече нямаше да й се доверят.

— Няма причина — промърмори тя.

Изведнъж откъм дърветата се разнесе изпукване. Всички се обърнаха натам и се втренчиха с присвити очи. Беше толкова тъмно, че Емили едва успяваше да различи очертанията на дърветата.

— Може би трябва да отидем в полицията — прошепна Емили.

Хана въздъхна.

— И какво ще им кажем? Че сме убийци?

— Не можем отново да преживеем това! — Дъхът на Емили излизаше от устата й на бели кълба. — Може би полицаите ще проявят разбиране за Табита. Може пък да…

Изведнъж тя се почувства ужасно изтощена. Ченгетата естествено нямаше да проявят разбиране. Те щяха да заключат Емили и приятелките им зад решетките до живот.

— Вижте какво — каза Спенсър след миг. — Хайде да не правим нищо прибързано, става ли? Прекалено много е заложено тук. Трябва да разберем кой е А. и да се опитаме да разгадаем плановете му преди да ги е осъществил — без помощта на ченгетата. Аз залагам на Келси. — Тя натисна един бутон на телефона си. — Тя е единственият човек с истински мотив. Следващия път, когато се появи у дома, ще се опитам да разбера какво е намислила. Кой знае, може и вас да следи. Спомняте ли си как изглежда?

Ариа повдигна рамене.

— Смътно.

— Тя беше на купона на братята Кан — промърмори Хана.

— Аз никога не съм я виждала — настоя Емили.

Спенсър прокара пръст по екрана на телефона си, след което го обърна към останалите.

— Тази снимка е от миналото лято, но сега изглежда съвсем същата.

Всички се събраха, за да видят снимката на екрана. Оттам ги гледаше дребничко червенокосо момиче с тениска на училище „Сейнт Агнес“. Емили се вторачи в познатия чип нос, извити вежди и загадъчна усмивка, която сякаш казваше: „Аз имам тайна и те предизвиквам да я разгадаеш“. Мислите й се пръснаха в хиляди посоки. Оказа се, че всъщност Емили познаваше Келси.

Тя беше Кей.

13.

Целувка без разрешително

По-късно същата вечер Хана влезе забързано в „Рю Ноар“, моден лоби бар в колежа „Хайд“. В дъното на залата имаше дълъг извит бар, вляво — малък дансинг, а около тях — десетки удобни диванчета и тъмни, усамотени сепарета, в които двойките можеха да се гушкат с часове. Тя не можеше да се сети за по-подходящо място за първата й среща с Лиъм.

Той още не се беше появил, затова Хана си избра едно празно сепаре, доста отдалечено от групата момчета от някакво студентско братство и приятелките им, и крадешком се огледа в малкото огледалце, което носеше в чантичката си. Изглеждаше още по-добре, отколкото на флашмоба, и нищо не подсказваше за стряскащата среща със Спенсър и останалите.

Хана затвори очи. Теорията на Спенсър за Келси я притесняваше. Спенсър не бе единствената, съсипала живота й — Хана също беше виновна. Тя й беше помогнала да натопят Келси, за да може Спенсър да се отърве.

Хана се беше запознала с Келси на един от легендарните летни купони на братята Кан. Момчетата бяха поканили всички съседи, бяха струпали бирени кегове и бяха осигурили надуваем замък за скачане и старомодна фото кабинка в задния им двор. Спенсър и Келси стояха на верандата и разговаряха агресивно, на висок глас. Обикновено Спенсър беше сериозна и на купоните спазваше безупречно поведение, но опази нощ беше неприлично пияна. Разговаряше с Ерик Кан и открито флиртуваше с него пред погледа на гаджето му от колежа. Каза на Каси Бъкли, някогашна приятелка на Али от отбора по хокей на трева, че винаги я е смятала на кучка. Изглеждаше неуравновесена и плашещо непредсказуема.

Не след дълго присъстващите започнаха да я обсъждат.

— Никога не съм си я представяла такава — каза Наоми Циглър.

— Не е готино — оплака се Мейсън Байърс, който веднъж така се напи на купон у Канови, че хукна чисто гол през гората до задния им двор. А Майк, с когото Хана беше отишла на купона, стисна ръката й:

— Тези двете са се надрусали, нали?

В този миг Хана осъзна. Но разбира се! Спенсър и Келси не бяха пияни: те се бяха надрусали с нещо. Тя тръгна към Спенсър, която разказваше някаква несвързана история на Кирстен Кълън. Когато Спенсър я видя, лицето й грейна.

— Хей! — извика тя и силно я ощипа по ръката. — Къде се губиш, кучко? Цяла вечер те търся!

Хана стисна Спенсър за китката и я издърпа встрани от Кирстен.

— Спенсър, с какво си се нагълтала?

Раменете на Спенсър се напрегнаха. Усмивката й беше широка и опасна, тя по нищо не приличаше на онова уравновесено, перфектно момиче, което всички познаваха.

— Защо, да не би да искаш и ти? — Тя бръкна в чантата си и пъхна нещо в ръката на Хана. — Вземи цялото шишенце. Там, откъдето идва, има още много. Намерих си страхотен дилър.

Хана погледна към голямото шише с оранжева капачка в ръката си. Пъхна го в джоба си с надеждата, че ако ги задържи у себе си, Спенсър ще отрезвее и повече няма да ги пие.

— Вземаш ли много от тях?

Спенсър започна да се полюлява престорено свенливо.

— Само когато уча. И на купони.

— Не те ли е страх, че ще те хванат?

— Всичко е под контрол, Хана. Гарантирам ти. — Спенсър завъртя очи.

Хана се канеше да каже още нещо, но изведнъж изпита острото усещане, че някой я наблюдава. Келси стоеше на няколко крачки встрани и не сваляше очи от нея.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти — рече смутено Хана и й махна с ръка.

Келси не отвърна на поздрава й. Тя я гледаше втренчено, сякаш погледът й можеше да прониква през тялото.