— Аз ще ви разпределя, не вие.

Тя посочи Мейсън Байърс и го комбинира с Делия Хопкинс, която не беше обелила и дума през целия срок. После събра Наоми Циглър с Имоджен Смит, високото момиче с големи гърди, което така и не се отърси от репутацията си на курвата на класа.

После госпожа Китингер посочи Ариа.

— Ти, Ариа, ще правиш доклад върху Караваджо. И ще работиш със… — Тя посочи към някой от задните чинове. — Как ти беше името, скъпа?

— Клаудия Хууско — изчурулика напевно гласче.

Ариа изстина. Не! Моля те, моля те, недей.

— Чудесно. — Госпожа Китингер написа имената на Ариа и Клаудия на дъската. — Вие двете сте екип.

Мейсън се обърна и погледна втренчено Ариа. Наоми тихо измърка. Дори Чейси Бледсоу се изкиска. Очевидно всички знаеха, че Ноъл е зарязал Ариа и сега е с Клаудия.

Ариа бавно се обърна и погледна финландката. Униформената пола едва покриваше бедрата й и разкриваше всяка извивка на невъзможно идеалните й фински крака. Беше ги опряла на облегалката на стола на Делия, а тя беше твърде страхлива, за да й каже да се мръдне. На раменете си беше наметнала протъркано кожено яке. Ариа присви очи, когато разпозна военната емблема на ръкава му. Това беше любимото яке на Ноъл, наследство от прапрадядо му, който беше воювал във Втората световна война. Веднъж Ариа го беше помолила да го пробва, но Ноъл й беше отказал — не разрешавал на никого да го облича. Било твърде специално.

Очевидно правилата не важаха за новата му финландска приятелка.

Клаудия срещна погледна на Ариа и се усмихна триумфиращо. След това се обърна към Наоми.

— Познай какво ще правя през уикенда. Двамата с Ноъл сме планирали романтична вечеря! Ще пием вино, ще си подаваме един на друг хапки, ще бъде адски секси!

— Звучи страхотно. — Наоми се ухили гадно на Ариа.

Ариа се обърна напред с пламнали бузи. Мразеше Клаудия. Как можеше Ноъл да се върже на абсурдните й изпълнения? Всичко в нея беше фалшиво, дори накъсания й, фалшив акцент — когато Клаудия беше заплашила Ариа в кабинката на лифта, всякакви следи от него бяха изчезнали. По всичко личеше, че готините мацки винаги получават готините момчета. И каква тогава беше Ариа?

Тя огледа стаята. Тук се провеждаха часовете по история на изкуството й английска литература. Стените бяха покрити с пъстроцветна смесица от репродукции на Сезан и Пикасо, редом с черно-бели фотографии на Уолт Уитман, Ф. Скот Фицджералд и Вирджиния Улф. В ъгъла имаше плакат с надпис „Велики шекспирови поговорки“. Той беше висял на стената и миналата година, когато за кратко им беше преподавал Езра Фиц, с когото Ариа беше имала кратка връзка, докато А. не беше направил така, че да го уволнят.

Езра. Ето това беше човек, който с удоволствие би отишъл в някоя арт галерия и би изказал съжаление за живота й сред типичните роузуудчани. Първия път, когато Ариа и Езра се бяха срещнали, те усетиха истинска връзка помежду си. Езра разбираше какво е да бъде част от семейство, което се разпада. Той знаеше какво е да си различен.

Ариа тайничко извади телефона си и прегледа списъка с контакти. Името на Езра все още беше там.

„Питам се с какво ли се занимаваш напоследък — написа бързо тя. — В момента преживявам тежък период. Чувствам се самотна и изпитвам нужда от един приятен разговор за поезията и абсурдността на предградията. Чао, Ариа“.

После, преди да е изгубила смелостта си, тя натисна бутона за изпращане.

8.

Звездите се подреждат

По-късно същия петък Хана и Кейт паркираха на мястото до колата на господин Мерин пред сградата на „Хайд“, стария йезуитски колеж в едно от предградията на няколко километра от Филаделфия. Беше неочаквано топло и хората вървяха по улиците без якета. Няколко момчета играеха на фризби на сухата, жълтеникавозелена поляна, а до часовниковата кула седяха издокарани мацки и пиеха кафе лате. Точно на часа от кулата се разнесоха шест оглушителни звъна. Това бе идеалната вечер за флашмоб.

— Значи групата със сигурност ще дойде? — попита Хана, оглеждайки паркинга. След като господин Мерин съобщи на Кейт за плана, тя предложи да наеме някаква група от колежа „Холис“, наречена „Егплант суперкар“. Очевидно те използваха за превоз някакъв бус с изрисувани пламъци по стените, но Хана не го виждаше никъде.

Кейт завъртя очи.

— Ами да. Питаш ме поне за двайсети път.

— Да не би някой да е изнервен? — изкиска се Наоми от задната седалка.

— Може би някой е осъзнал, че флашмобът е глупава идея — пропя Райли.

— Честно — промърмори Кейт, — когато чух за това, помислих, че Том се шегува.

Райли и Наоми се изпискаха злобно. Клаудия, която се беше свила на допълнителната седалка, се изсмя с дрезгавия си, курвенски смях.

Хана погледна към паркираната до тях кола на баща й с надеждата, че господин Мерин ги е чул, но той бе погълнат от разговор по телефона. Когато Кейт й каза, че е вербувала приятелките си да им помогнат с флашмоба, Хана трябваше да я отреже. Сега, когато Мона Вандерваал, някогашната й най-добра приятелка, беше мъртва и Хана повече не излизаше с Емили, Ариа или Спенсър, тя приемаше много по-остро обидите на Кейт, Наоми и Райли. Сякаш се беше превърнала в загубенячката, която беше в шести клас. Само че по-слаба. И много по-красива.

— Ето ги — каза Кейт и триумфално навири пръст. В паркинга влезе един бус, от който се изсипаха група рошави момчета, натоварени с музикално оборудване. Единият имаше проскубана брада и мазна кожа. Другият беше с издължена глава и изпъкнала брадичка. Останалите също имаха вид на потенциални клиенти на полицията. Хана изсумтя. Не можа ли Кейт да намери някоя по-симпатична група?

Господин Мерин най-после излезе от колата си и забърза към групата.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ни помогнете — каза той, ръкувайки се с момчетата.

— Добре, момичета, да им помогнем да се нагласят — каза Кейт на приятелките си и грабна пачка флаери с надпис „Том Мерин в Сената!“ — Ти се заеми с Туитър, Хана.

Наоми изсумтя.

— Като че ли нещо ще се получи от тая работа — промърмори тя под носа си. Четирите момичета се врътната и поведоха момчетата от групата към подиума, който бе издигнат отляво на часовниковата кула. Хората се отдръпваха почтително от пътя им.

Когато Хана също излезе от колата, господин Мерин я тупна по рамото.

— Готови ли сте?

— Разбира се — отвърна Хана. Тя грабна телефона си и изпрати имейл с текст „Готова съм!“ на Грегъри, студент по компютърни науки последна година в „Хайд“, който твърдеше, че знае как може да прати съобщения в Туитър и на електронната поща на всички от университета. Секунди по-късно Грегъри отвърна, че флашмоб туитът е постнат. Хана го беше измислила предишната вечер: „На подиума става нещо страхотно! Бъдете там или няма да ви бъде!“. Кратко и свежо. Загадъчно, но интригуващо.

— Постнах туит — каза Хана на баща си. — Може би трябва да отидеш до сцената и да чакаш. Аз ще гледам отдолу.

Господин Мерин я целуна по главата.

— Много ти благодаря.

„Не ми благодари все още“ — помисли си неспокойно Хана. Тя тръгна към площада, оглеждайки се. Момчетата продължаваха да играят на фризби. Момичетата се кикотеха над някакво списание, без дори да поглеждат към телефоните си. Ами ако Кейт се окажеше права? Ако нищо не се случеше? Можеше да си го представи: Кейт, злите й дружки и групата стоят на подиума и зяпат празния площад. Баща й гледа разочаровано Хана, изгубил всяка надежда в нея. А утре тя щеше да стане за посмешище на целия „Роузууд дей“ и на всички, участващи в кампанията на баща й.

Малко преди да стигне до подиума, три момичета се появиха на площада с телефони в ръце и се огледаха. Две момчета затвориха рязко учебниците си и също се приближиха със заинтригувани изражения на лицата. Други двама се появиха на скейтбордове. Хана улови откъслечни реплики от разговора им: „Какво става?“, „Видя ли в Туитър?“, „Кой го е постнал?“, „Някой да намери Себастиан. Той сигурно знае“.

Изведнъж настъпи хаос. От стола наизлизаха студенти, други тичаха откъм общежитията, изсипваха се от залите след късните лекции. Под голямото дъбово дърво, покрито с резби, се събраха група момичета, облечени в еднакви блузки на някое от сестринствата. Няколко момчета измъкнаха бири от хартиена торба и насядаха до дъската за обяви за курсове по йога, търсене на съквартиранти и безплатни уроци. Всички гледаха телефоните си и пръстите им мърдаха бързо по клавиатурите. Препращаха туитовете. Питаха какво става. Събираха още хора.

Да!

Кейт се появи иззад сцената. Когато видя събраната тълпа, тя стисна ядосано устни. Хана й помаха триумфиращо с пръсти и изпрати есемес на баща си, че може да пусне хората си из тълпата с формулярите за регистрация на гласоподаватели и предизборни флаери. Няколко минути по-късно бандата засвири. И слава Богу, че въпреки грозния им външен вид, момчетата бяха доста добри и всички започнаха да се поклащат в ритъма им. Във въздуха се издигна зелен банер, който рекламираше кампанията на господин Мерин. Когато „Егплант суперкар“ — те определено се нуждаеха от друго име — завърши песента, вокалистът им изрева в микрофона: