Отляво се чу прокашляне. Наоми, Райли и Кейт се изкискаха, заобиколили вещерския казан. Всички в публиката също я зяпаха.

— Всичко е наред — каза Спенсър, отдалечавайки се колкото се може по-самоуверено от сцената, като умишлено стъпи върху каишката на раницата на Фай.

После отвори със замах двойните врати на залата и се озова в остъкленото фоайе, което беше изпълнено с плакати на „Макбет“ и миришеше на ментова дъвка. Изведнъж в ухото й прозвуча тих шепот.

Убийца.

Спенсър подскочи и се огледа. Фоайето беше празно. Тя изтича бързо до стълбището, но там също нямаше никой. Прозвуча тихо изскърцване и Спенсър отново подскочи. Когато се обърна, зад нея стоеше Бо.

— Ако искаш, мога да ти помогна с ролята — каза той.

Спенсър се вцепени.

— Нямам нужда от помощта ти, много благодаря.

Бо отметна назад кичур копринена кестенява коса.

— Всъщност, според мен имаш. Ако ти се представиш зле, и аз ще изглеждам зле, а в „Йейл“ искат всичките ми представления на запис. Това ще окаже влияние на курсовете, в които ще мога да се запиша есента.

Спенсър изписка раздразнено. Накани се да му обърне гръб, но се сети за писмото от „Принстън“. Бо вече беше приет в „Йейл“. Надут или не, той сигурно знаеше някои неща за актьорската професия. А Спенсър имаше нужда от всякаква помощ.

— Добре — отвърна ледено тя. — Щом толкова много го искаш, можем да репетираме заедно.

— Страхотно. — Бо тръгна към вратата на аудиторията. — В неделя. У нас.

— Чакай! — извика тя. — Откъде да знам къде живееш?

Бо я погледна изненадано.

— Адресът ми е в списъка на членовете на театралния клуб, както на всички останали. Можеш да го намериш там.

Той влезе в залата и тръгна по пътеката между столовете. Наоми, Райли, Кейт и останалите му почитателки от театралния клуб се сбутаха с лакти и го зяпнаха възхитено. И въпреки че Спенсър по-скоро би умряла, отколкото да си падне по него, тя не можа да не се възхити на стегнатия му задник, докато момчето се отдалечаваше от нея.

7.

Да благодарим на Бог за списъка с контакти в мобилните телефони

Преди последното междучасие в петък следобед Ариа се мотаеше в коридора пред кабинета по история на изкуството, и разглеждаше уебстраницата в памет на Табита Кларк на телефона си. Имаше няколко нови постове, предимно от приятели и членове на семейството, които изказваха своите съболезнования. Освен това някой беше споменал за специалното предаване по CNN за злоупотребата с алкохол по време на пролетната ваканция, което щеше да се излъчи следващата седмица; очевидно в него щеше да се спомене и историята на Табита. Ариа преглътна тежко. Струваше й се толкова странно и ужасяващо целият свят да си мисли, че Табита е загинала заради преливане.

Тя вдигна глава точно когато Майк спря до шкафчето си. Той разговаряше с Колийн Лаури, красива мажоретка от неговия клас; говореше се, че двамата играят заедно в сцена от училищната пиеса. След като затвори вратичката и се обърна на другата страна, Майк сложи ръка на кръста на Колийн. През последните няколко седмици той не спираше да се вайка за скъсването с Хана, но по всичко личеше, че го беше преодолял.

Изпълни я отчаяние. Щеше ли някога да настъпи моментът, когато тя самата щеше да преодолее раздялата с Ноъл? И да може, без да избухва в сълзи, да поглежда към някои предмети в стаята си — празна пластмасова чаша от концерта в Камдън, който бяха посетили заедно, големия шаблон за временна татуировка на Робърт Патинсън, заради която Ноъл я подиграваше, програмата за курсовете по готварство в „Холис“, на които ходеха заедно? Тя не спираше да си мисли какво ли бе объркала, за да провали тази връзка. Сигурно го беше водила на твърде много поетични вечери. Беше се преструвала на отегчена на твърде много типични роузуудски партита, организирани от него. А като се прибавеше и случилото се в Исландия… Но само Хана знаеше за това, а тя се беше заклела да мълчи.

— Ариа.

Ариа се обърна и видя устремената към нея Хана. Въпреки че кестенявата й коса беше прибрана в лъскава конска опашка и гримът й изглеждаше напълно професионално, а раираната туника под униформеното сако беше перфектно изгладена, тя изглеждаше доста оръфано.

— Здрасти. — Гласът й звучеше задъхано.

— Какво става? — попита Ариа.

Хана прокара пръсти по тревистозелената кожена чанта, която бе преметнала през рамо. Очите й се стрелкаха наляво-надясно.

— Получавала ли си съобщения от… нали се сещаш?

Ариа завъртя около китката си конопената гривна, която си беше купила от един хед шоп във Филаделфия.

— Не и след онова отпреди две седмици. — В съзнанието й проблеснаха кадри от новинарската емисия за изхвърлените на брега останки на Табита. — Защо, ти да не би да си получила?

Звучащата в междучасията класическа музика, която според администрацията на „Роузууд дей“ действаше стимулиращо на мозъка, спря рязко, показвайки, че започва следващият час. Хана изкриви устни и погледна към шкафа с наградите в дъното на коридора.

Ариа я хвана за китката.

— Какво каза?

Покрай тях премина група ученици.

— Т-трябва да вървя — заекна Хана. После се затича по коридора и се шмугна в кабинета по френски.

— Хана! — извика Ариа.

Вратата на кабинета се затвори. Миг по-късно Ариа сведе рамене, въздъхна потиснато и тръгна към своята стая, преди да бие последният звънец.

Двайсет минути по-късно госпожа Китингер, учителката по история на изкуството, угаси лампите и включи старомодния слайд-проектор, който винаги издаваше тракащи звуци и миришеше леко на изгоряла коса. Стаята беше прорязана от прашен жълт лъч, който прожектираше на белия екран, окачен върху черната дъска, картината „Салонът на улица Мулен“ на Анри дьо Тулуз-Лотрек. Френски проститутки седят в парижки публичен дом и убиват време.

— Всички имат тайни, особено художниците — каза госпожа Китингер с дълбокия си дрезгав глас, който отлично подхождаше на зализаната назад късо подстригана коса и елегантния й мъжки костюм. В Роузууд се носеше клюката, че госпожа Китингер е лесбийка, но майката на Ариа я познаваше от галерията, където работеше и каза, че жената е щастливо омъжена за някакъв скулптор на име Дейв. — И като гледа картините на Тулуз-Лотрек — продължи госпожа Китингер, — човек би си помислил, че неговите тайни са свързани с плътските страсти, но всъщност проблемите му са съвсем различни. Някой може ли да предположи какви?

Възцари се отегчена тишина. Историята на изкуството беше любимият предмет на Ариа, но повечето от останалите й съученици не го вземаха насериозно. Сигурно го бяха избрали, защото им звучеше твърде много като изкуство, тоест не се налагаше да се мисли. Но в първия час, когато госпожа Китингер им раздаде дебелите учебници, те зяпаха страниците така, сякаш бяха написани на морзовата азбука.

Най-накрая Джеймс Фрийд вдигна ръка.

— Бил е роден жена?

Мейсън Байърс се изкиска, а Ариа завъртя очи.

— Всъщност почти позна — отвърна госпожа Китингер. — Тулуз-Лотрек е бил роден с малформации, най-вече защото родителите му са били първи братовчеди.

— Яко — промърмори под носа си Джеймс Фрийд.

— Страдал е от болест на костите, в резултат на която имал крака като на дете и тяло на възрастен — додаде госпожа Китингер. — Според слуховете е имал и деформирани гениталии.

— Пфу — обади се някакво момиче. Ариа имаше усещането, че е Наоми Циглър. Последва кискане и Ариа отново бе почти сигурна чие беше то. На Клаудия. За неин лош късмет финландката се беше записала в курса в края на предишната седмица.

Госпожа Китингер премина на следващия диапозитив. Това бе автопортрет на червенокос художник, нарисуван със замах.

— А това кой е?

— Винсент Ван Гог — отвърна Ариа.

— Правилно — каза госпожа Китингер. — Господин Ван Гог изглежда доста щастлив човек, нали? Винаги рисува слънчогледи или красиви звездни нощи.

— Не е съвсем така — обади се Кирстен Кълън. — Изпадал е в ужасни депресии и е страдал от силни болки. Пиел е болкоуспокояващи, което може би е променило визуалните му възприятия и затова картините му са толкова ярки и въздействащи.

— Много добре — каза госпожа Китингер.

Ариа се усмихна на Кирстен. Тя бе единственит друг човек в този клас, който наистина се интересуваше от изкуство.

Госпожа Китингер изключи прожекционния апарат, светна лампите и тръгна към черната дъска, потраквайки с токове по дървения под.

— Следващият ни проект е свързан с психологията. Ще задам на всеки от вас по един художник и вие ще проучите за домашно психологичното му състояние и неговото влияние върху творбите му. Ще ми представите докладите си не следващия, а по-следващия понеделник.

Мейсън изпъшка.

— Но аз имам цялата седмица турнир по футбол на малки вратички.

Госпожа Китингер го погледна раздразнено.

— Какъв късмет за теб, че ще работите по двама.

Ариа веднага се обърна към Кирстен, защото искаше да работи с нея. Останалите мълчаливо се разпределиха по двойки.