Ами потисканата страст? По всичко личи, че жените обожават потисканата страст. Едва триста и петдесет страници след началото на „Гордост и предразсъдъци“ господин Дарси и Елизабет се целуват. Това означава, че ако гледате адаптацията на Би Би Си, ви очакват почти шест часа любовна игра. А пък във филмовата версия са над два.

Не съм сигурен дали на този свят съществува мъж, който може да поддържа възбудата на една жена толкова дълго, без дори да си разхлаби вратовръзката (освен ако не сте Стинг — никой няма да забрави хвалбите му за тантрическия секс), а дори да можете, в днешно време, ако не се опитате да целунете жена на първа среща, тя няма да ви сметне за галантен, а за гей.

Това е цялата работа. Господин Дарси, както каза Емили Олбрайт, привлекателна двайсет и няколко годишна нюйоркчанка, е прекрасна фантазия. Той е превъплъщение на всичко, което безнадеждните романтички желаят от мъжа, когото си представят. Той обича страстно. Той не се впечатлява нито от външен вид, нито от дрехи, нито от чар. Той е изтънчен. И най-важното — не избира най-красивото момиче, а онази, която е с характер.

Сега вече разбирате ли защо ми се иска да го убия?

Накратко, той не върши нищо нередно. Той е съвършеният мъж. Дали? Както изтъкна госпожица Олбрайт на първата ни среща, „Той не е истински, докато ти си“.

Струва ми се, че последната дума е моя. Аз може и да не съм мечтата на всяка жена (добре де, съвсем не съм мечтата на всяка жена), далече не съм съвършен, но аз съм този, който спечели момичето.

Така че, господа, бъдете каквито сте, а вие, господин Дарси, можете да ни дишате прахта.