— Здрасти — започвам аз, щом притискам телефона до ухото си. — Как е при теб?

— Липсваш ми — отвръща Спайк.

Усещам как цялата пламвам.

— И ти ми липсваш — отвръщам щастливо аз, а след това хлъцвам, когато Стела ме сръчква в ребрата. Държа да ви кажа, че лактите й са много кокалести.

— Добре, след като казахме задължителната част, казвай как е табелката.

— Страхотна — възкликвам гордо аз. — Скоро ще я видиш.

— Знам, но нямах търпение. Ще прекарам с теб цели две седмици в Ню Йорк.

Усмивката ми става още по-широка.

— Я кажи, ти успя ли да предадеш навреме статията? — питам го аз.

— Да, стана… Има още няколко уточнения…

— Ами статията за господин Дарси?

— Не ти ли казах?

— Написал си я и редакторът ти е ахнал.

— Точно така — отвръща скромно той. — Решил е да я задържи за Свети Валентин.

И двамата ахкаме.

— Има и нещо друго. Когато се заех да проверявам имената, звъннах в туристическата агенция и помолих да ме свържат с госпожица Сотин, но ми обясниха, че такава нямало. Никога не били чували за нея. Проверих номера няколко пъти, за да съм сигурен, че не съм направил грешка. Не е ли странно?

— Много — съгласявам се аз и не мога да повярвам.

В този момент някой го вика и той бързо обяснява:

— Слушай, Ем, трябва да прекъснем. Да ти звънна ли по-късно?

— Да, разбира се. Чао.

— Чао.

Затварям и за момент оставам загледана в телефона.

— Станало ли е нещо?

Стела се появява от склада. Носи две чаши горещо кафе и ми подава едната.

— Благодаря — прошепвам аз и продължавам да гледам слушалката няколко секунди, преди да я оставя.

— Той е прав. Много е странно наистина — мисля на глас аз.

— Кое? Какво? Кажи! — любопитства Стела. Не може да си намери място.

— Екскурзоводката ни — обяснявам аз. — Никой в туристическата фирма не е чувал за нея.

— Я! — ококорва се Стела. — Измамница.

Извивам очи.

— Стела, прекаляваш с кримките по телевизията.

Тя изсумтява и отпива глътка кафе.

— Как се казваше екскурзоводката?

— Госпожица Сотин. Чакай малко, някъде тук оставих визитката й. — Оставям чашата, грабвам чантата си и ровя в портфейла. Бързо намирам кремавата визитка и я подавам на Стела.

— Това ли е всичко? Само името. Нищо друго — нито телефон, нито нищо.

Честно казано, досега не бях поглеждала. Просто я пъхнах при банкнотите, но сега виждам, че Стела е права.

— Май да — кимам аз.

— Ейна Дж. Сотин — чете Стела, като проследява с пръст засукания шрифт. — Всичко е ясно. — Тя свива рамене.

— Кое? — За мен нищо не е очевидно.

— Това е анаграма на Джейн Остин.

Поглеждам слисана.

— Какво? — прошепвам аз. Май гласът ми отказва да работи. — Не е възможно…

— Ти не си ли се сетила досега? Ем, точно ти…

Стела продължава да говори, но гласът й заглъхва, докато ровя на една от полиците, за да намеря „Доводите на разума“. Обръщам на задната корица. Няма нищо. Грабвам „Ема“. И на нея няма нищо. Дали да не пробвам от някой друг издател. Забелязвам „Гордост и предразсъдъци“ с твърда корица и я обръщам отзад.

Леле!

Пред мен е госпожица Сотин, всъщност Джейн Остин през 1811 година. Нищо чудно, че ми се струваше позната през всичкото време. Като изключим дрехите, двете са съвсем еднакви. Същият нос, същите очи, същата весела усмивка. Не знам защо си спомням жената, която преди Нова година се ровеше сред биографиите. Нали си купи книга за Джейн Остин, книгата, която не бях виждала никога преди, същата жена, която остави рекламната листовка на щанда. Точно така, приликата е невероятна. Не проумявам нищо. Не могат и трите да са все една и съща жена. Очевидно става въпрос за някакво съвпадение с анаграмата и прилика…

Припомням си съветите, които госпожица Сотин ми даваше за мъжете и връзките, странните забележки, които подхвърли, когато видяхме господин Дарси да плува, и пред катедралата, когато открих шала му. Възможно ли е и тя да го бе видяла също като мен? Ами балната рокля? От нея ли беше? Спомням си какво каза Стела. Някоя фея, вълшебница, сватовница ни беше събрала двамата със Спайк.

Я стига, Емили. Няма начин! Това е истинска лудост!

Да, това вече съм го чувала.

— Какво толкова казах?

Вдигам поглед и забелязвам, че Стела ме гледа нетърпеливо, притиснала чашата кафе към гърдите си. По дяволите! Нямам представа какво каза. Не чух нито дума.

— А, нищо. — Стягам се. — Просто забелязах, че няколко книги не са на мястото си.

Стела се отпуска и се усмихва.

— Ама ти много обичаш тази книжарница.

Усмихвам се и връщам книгите по местата им.

— Кажи кога пристига гаджето ти? Нямам търпение да се запозная с него.

— В петък — отвръщам аз и отново усещам познатия прилив на въодушевление.

— Какво представлява въпросният Спайк? — Тя се ухилва. — Същият като господин Дарси ли е?

Поглеждам „Гордост и предразсъдъци“, още не съм я върнала на мястото й, и имам чувството, че Джейн Остин, по-точно казано госпожица Сотин, ми се усмихва.

— Не — клатя глава аз.

Представям си Спайк с размъкнатите дрехи, с ироничните забележки и шантавото му чувство за хумор. По лицето ми плъзва широка усмивка.

— Няма абсолютно нищо общо с него.



„Дейли Таймс“

14 февруари 2007 г.

Господин Дарси — мъжът мечта

Господин Дарси, великолепният герой от романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“, зае първо място в проучване, направено сред жени за мъжа, с когото биха искали да излязат на среща. Обикновеният човек Спайк Харгрийвс тръгна на екскурзионно пътуване, за да разбере „Какво притежава господин Дарси, което аз не притежавам?“



Героят на Остин зае първо място пред други герои като Джеймс Бонд и Супермен в проучване, проведено от „Ориндж“ сред 1900 жени. На мен ми се стори странно, защото цяла вечер той ще ви наблюдава мрачен и много сериозен и ще се държи грубо със сервитьорите.

Мъжете не разбират господин Дарси. За нас той е анти мъж. Той е всичко, което един мъж не е, затова жените го обожават. За нас, обикновените мъже, той е пълен досадник. През годините многократно са ме сравнявали с него, но истината е, че сравненията нито веднъж не са били в моя полза. Той е съвършеният джентълмен. За момичетата той е истинска сексмашина. Той се цупи, но през цялото време е с безупречно бяла риза с къдри и тесни бричове. Може ли да попитам защо нито една жена не казва и дума за стила му!

Какво притежава господин Дарси, което подлудява жените? Каква е тайната на привличането на този мъж? Още по-важно е, какво мога да науча от него?

Докато търсех отговорите, редакторът ми „предложи“ да прекарам една седмица на литературна обиколка, посветена на творбите на Джейн Остин, заедно със запалени фенки на героя. За последен път се сблъсках с господин Дарси, когато се наложи да прочета „Гордост и предразсъдъци“ за матурата и той никак не ми допадна. Затова този път, когато трябваше да се откажа от плановете си да прекарам Нова година в Швейцарските Алпи, за да обикалям музеите из дълбоката английска провинция, отношението ми към него стана още по-трагично.

Очевидно е, че бях пълен с предразсъдъци, докато интервюирах фенките му. Стана още по-зле, когато разбрах, че жените го обожават. Не просто го обожаваха, бяха луди по него.

Толкова е сексапилен — ми каза Рупинда Али, инструкторка по йога. — В него тлее страст, той е умислен — леле! — знам какво ще направя с него, ако излезем на среща!

Прибавете и ревност към всичко, което имам против него.

Аз съм от хората, които не познават ревността и завистта. А в този момент линея от завист към един литературен герой.

Очевидно това ми е грешката. За повечето от жените на екскурзията той бе също толкова истински, колкото е и Дядо Коледа за децата под пет години. Той е първата им голяма любов, а това е вечна любов. Те нямат желание да се откажат от него. Преживели са какви ли не връзки, оставали са с разбито сърце, били са разочаровани, някои от тях са имали щастливи бракове, но господин Дарси е бил винаги с тях. Мрачен, изтънчен, висок, красив и приказно богат. Освен това е високомерен, арогантен и „доста сложен“.

Научих, че когато става въпрос за жени, това е неустоима комбинация.

„Той просто търси жената, която да го постави на мястото му, която да отключи сдържаната страст и да му позволи да я обикне — заявява Хилъри Прингъл, пенсионирана адвокатка, запален фен на Дарси. — Нека бъдем откровени, от този мъж блика сексапил. Посочете ми една жена, която не би преспала с него.“

Опитах се, но не успях. Всяка една от жените, които интервюирах, бе готова да скочи в леглото на господин Дарси. Дори Мейв Тъмпейн, която се изчерви, когато призна с мекия си ирландски акцент, че той е от мъжете, които „ще проявят към теб уважение на сутринта“.

Може би това е тайната му — той е сексапилен. Освен това е мръсник и макар на жените да не им е приятно да си признаят, те обичат мръсниците. Вземете Хийтклиф27, Тузара от „Сексът и градът“, дори героят на Джак Никълсън в „Невъзможно твой“.

Джейн Остин е знаела всичко това. Разбирала е, че жените обичат предизвикателствата и ще останат заинтригувани от „най-гордия и най-неприятен мъж на света“. Господин Дарси не е нищо ново. Жените може и да разправят, че искат партньорите им да мият чиниите и да им помагат да оправят леглото, но това не са качествата, които са в състояние да събудят сексуалните им фантазии.

Жените се питат защо ние мъжете сме объркани.

Но пък аз научих някои неща от господин Д. Жените може и да ни изпращат объркани послания и, въпреки че си остават феминистки, те обожават проявите на кавалерство. Затова следващия път, когато ви се прииска да заемете мястото в метрото, недейте, отстъпете го на дамата, отворете й вратата, направете жест за нея.