Усещанията, които я изпълваха, бяха повече от физически. Това беше повече от удоволствие. Когато коленичи пред него — с рамене, опрени на матрака и повдигна ханша си, подготвяйки се за нахлуването му, Мегън започна да разбира онова, което Брейдън искаше да почувства. Да разбере.

Подчинение.

Не слабост. Не защита или чувство на задушаващо ограничение. Това, което тя усети, я накара да полети стремглаво към представата за онова, което знаеше, че ще я промени завинаги.

Пляскането само я зареждаше. Резките, парващи удари на дланта на Брейдън я възбуждаха още повече, караха я да се издига по-високо. Примесваха се с удоволствието… Пръстите му галеха вагината й, потапяха се, изпълваха хлъзгавия отвор и я караха да крещи за оргазъм. Болката, леките плесници, пръстът, движещ се в ануса й — разтварящ я, подготвящ я — я докарваха до лудост.

— Точно така, бейби — дрезгавият му, напевен тон погали сетивата й, когато най-сетне Мегън усети върха на пениса му да докосва входа на дупето й вместо пръстите му.

Тя не можеше да повярва, че се притиска към него, отчаяно скимтене от желание звучеше от устните й, когато дебелата му плът започна да се притиска, разтягаше я, изгаряше я.

— О, Господи, Брейдън. Не мисля…

— Не мисли. — Дланта му се приземи на дупето й отново, когато почувства пламтящата главичка на пениса му да прониква в недокоснатия проход.

Очите й се разшириха, шок и болезнено удоволствие забушуваха в тялото й, докато ерекцията му продължаваше да потъва в нея. Нервни окончания, които никога не бе знаела, че притежава, пламнаха за живот, когато Брейдън изръмжа дрезгаво зад нея.

Ръцете му сграбчиха ханша й, задържайки я здраво неподвижна и той започна да се движи вътре в нея. Бавно, прекалено бавно. Сантиметър по сантиметър — Мегън почувства проникването — разтваряше я, потъваше в нея, докато резки вълни на болка и удоволствие започнаха да заливат нервните й окончания.

Изглеждаше, че ще продължи вечно — бавните, спокойни тласъци, които разтягаха тесния проход, я изпратиха във вихрушка от още по-голям екстаз. Докато Брейдън не спря — дишането му бе тежко, а ерекцията му бе на сантиметри от това да я изпълни изцяло.

— Аз съм твоята половинка — изръмжа той и с един последен тласък потъна до край, което я накара да изкрещи задъхано от силата на нахлуването му. Нямаше протести, когато мускулите на ануса й започнаха да стискат твърдата плът. Само удоволствие. Само екстаз.

— Ти ще следваш. Аз ще водя.

Мегън поклати глава отчаяно, мускулите й се свиваха около пулсиращата му ерекция, пронизваща тялото й.

— Ти ще следваш. Аз ще водя — изръмжа отново, дланта му се приземи на дупето й още веднъж.

Мегън трябваше да бъде ядосана. Би трябвало да беснее и да опитва всичко, за да избяга. Вместо това, тя скимтеше като жалък любовен роб, жаден за още.

— Почувствай ме, Мегън. — Брейдън се надвеси над нея, раздвижи бедрата си и се изтегли назад леко, преди да се гмурне в нея отново.

— Да… — Тя можеше само да се задъхва, да моли за още. О, Господи, това бе невероятно. Повече от невероятно.

Младата жена усети как косата й бива отместена от рамото, а после зъбите му я одраскват предупредително.

Брейдън щеше да я ухапе отново. Усещаше, че ще го направи.

Вместо това, той се изсмя, прокара зъби по плътта и облиза раничките, които вече бе причинил, като едновременно с това започна бавно да изтегля назад набъбналата си плът от ануса й.

Мегън пое дъх, изумена от усещанията, които я връхлитаха. Невероятно чувствителната плът изгаряше почти в екстаз, стискайки отдръпващата се ерекция. Жената изстена разочаровано. Не можеше да я остави сега.

Не можеше да се отдръпне.

Гърбът й се изви и от гърлото й се изтръгна вик. Силният тласък накара огненото удоволствие да прониже утробата и клитора й. Тя трепереше под Брейдън и се притискаше назад, вкарвайки го по-дълбоко.

— Аз водя, ти ще следваш — изръмжа в ухото й с дрезгав глас. — Дай ми обещание, Мегън, и аз ще ти дам облекчение. Мога да правя това в продължение на часове. Толкова дълго, колкото искаш. Колкото аз искам. Дупето ти е толкова горещо, така тясно — каза напевно.

Мегън знаеше, че ще се предаде. Пот капеше от челото й, покриваше тялото й. Усещаше как соковете й текат от вагината й, а нервите й бушуват от нуждата от оргазъм.

— Позволи ми да те водя, Мегън — гласът му я изкушаваше, дразнеше я. — Позволи ми да те водя в битка, както го правя тук. Нека ти покажа как… — Тласъците му станаха по-силни, разтърсиха сетивата й и удоволствието избухна в тялото й.

— Господи, да — изкрещя тя. — Копеле. Но, кълна се в бога, ако се опиташ постоянно да ме пазиш, ще те убия. Ще те убия, Брейдън.

— Да те пазя? — изпъшка той, гласът му бе едно страстно, триумфално ръмжене. — Какво е това?

Това не беше предпазване. Беше доминиране в най-първичната му форма. Беше предявяване на претенция. Настояване за подчинение, на което тя нямаше друг избор, освен да отговори.

— Сега ми обещай. — Брейдън я държеше на ръба на оргазма, отказвайки да й позволи да полети. Тласъците му бяха дълбоки и отмерени.

— Обещавам, по дяволите — изкрещя Мегън, отчаянието се блъскаше в нея. — Сега го направи, проклет да си.

Брейдън протегна едната си ръка под нея, изви я между бедрата й и плъзна два пръста дълбоко в болезнената й вагина, докато се тласкаше силно и дълбоко в стегнатата хватка на ануса й.

Зад затворените й очи избухнаха звезди. Не, това не беше предпазване. Беше страст в най-дивата й форма. Беше вземане, даряване. Членът му пронизваше дупето й, а пръстите му обладаваха вагината й, тласкайки я по-високо, докато удоволствието не избухна през сетивата й.

Оргазмът я връхлетя. Тя се стегна около движещата се ерекция, стискаше я, милваше я, запратена далеч от реалността, тревогите и грижите, в един свят на светлина и екстаз.

Свят, който се състоеше само от Брейдън и от удоволствие.

— Добро момиче… Толкова горещо и сладко…

Мегън се завърна бавно на земята, трепереща под твърдото му тяло, докато той галеше корема й и шепнеше порочно в ухото й.

— Ще те убия — задъхваше се тя. — Честно, Брейдън. Мъртъв си. Веднага след като мога да се движа отново.

Простена дрезгаво, когато го усети да се изтегля. Той все още беше твърд, въпреки оргазма, който тя знаеше, че е помел и него. Беше почувствала проклетия шип, галещ вътрешността й и докарващ я до лудост, докато оргазмът я заливаше.

— Тогава просто ще трябва да направя така, че да не можеш да се движиш, докато промениш мнението си — гласът му бе ленив, в никакъв случай заситен, но доволен.

Мегън изсумтя при това изказване и се завъртя на леглото, за да го погледне, докато той изчезва в банята.

— Мислиш, че си голяма работа, а? — извика тя към другата стая. — Голямата яка Порода получава онова, което иска. — Дразнеше я, че беше толкова слаба срещу сексуалните импулси, които той пробуждаше в нея.

Мегън се загледа в тавана, докато слушаше водата да тече, леко смръщване изкриви лицето й при мисълта колко лесно се бе предала. Тя никога не се предаваше, освен ако сама не искаше. Осъзнаването, че в крайна сметка искаше онова, което Брейдън можеше да й даде, повече отколкото искаше свободата, която едва бе вкусила, беше объркващо.

— Ти не се отказваш от нищо, Мегън. — Главата й се извърна настрани и погледът й попадна на голото му, силно тяло, облегнато на вратата на банята.

Необлечен, той беше дяволски смущаващ. Дори повече, отколкото когато бе облечен. Здравите мускули се движеха под златистата плът, докато той стоеше пред нея като проклет бог на слънцето. Как природата се бе побъркала дотолкова, че да я чифтоса с това същество в другия край на стаята?

Той беше див и независим. Това беше в очите му, в позата на тялото му, в изражението му. Нямаше нищо сдържано в него, нищо опитомено. Не като нея. Бореща се да се скрие, да погребе мечтите си.

— Как разбра това? — Мегън се изправи от леглото и придърпа халата върху голото си тяло, въпреки намръщването, което набразди челото на Брейдън при това действие.

— Защото те харесвам дива. — Мъжът се изправи и тръгна бавно към нея, още твърдият му пенис блестеше от водата. — Защото няма да ти отнема нищо. Нито свободата ти, нито правото ти на избор. Но ще разбера силните и слабите ти страни. Трябва, в противен случай няма да може да има доверие между нас като партньори.

Партньори. При тази дума през тялото й премина тръпка. В действителност никога не бе имала партньор, само няколко много близки приятели, които едва не бе погубила.

Мегън стисна зъби, припомняйки си тренировъчната мисия по време на последната година в Академията. Беше катастрофа, единственото й спасение бе фактът, че никой не бе разбрал колко ужасно се бе объркала.

Непреодолимата ярост и омраза на извършителя, я бяха смразили, блокирали разума й, изпълвайки го с болка, когато престъпника се бе плъзнал покрай мрежата, която бяха поставили за него. Катастрофата бе почти фатална и тогава Мегън се бе заклела, че това никога няма да се случи отново.

— Мегън… — Брейдън пристъпи по-близо, без да обръща внимание, когато тя се отдръпна от него, изражението му бе спокойно, хладнокръвно. Мразеше това изражение. То означаваше, че е решил нещо и тя ще се съгласи така или иначе с него.