— Орално? — Очите на Елиана се присвиха, когато Мегън кимна рязко. — По някаква причина — продължи тя, — докладите, които имаме от чифтосаните двойки показват, че мъжете не си позволяват еякулация по време на орален секс.

Мегън се покашля отново.

— Може би Брейдън просто е странен.

Толкова за неудобството. Да каже на тази жена за удоволствията, които двамата с Брейдън споделяха, не беше лесно.

— Благодаря ти, Мегън. — Докторката позволи на мимолетна усмивка да премине по устните й. — Ще добавя това в личните си бележки, за да проведа допълнително изследване. Но все още имам нужда от теб в Убежището възможно най-скоро. За твоята собствена безопасност, ако не друго.

С тази уклончива забележка, тя завъртя дръжката на вратата и излезе от стаята. Сега Мегън трябваше да се отърве от семейството си.

Хеликоптерът се издигна над пустинята, двигателите му бяха приглушени, когато закръжи за секунда, преди да поеме обратно към имението във Вирджиния. Елиана седеше отзад, чантата й с кръв, сперма и проби от слюнка, беше внимателно закопчана в едно отделение за съхранение до нея. Матова лампа осветяваше вътрешността отгоре и хвърляше сенки по пода, когато Джонас излезе от пилотската кабина и седна лениво срещу жената.

— Хормоналните промени са много по-видими при нея. Брейдън не е губил времето си да я маркира.

Елиана срещна напрегнатите очи на Джонас. Те бяха призрачни. Не, бяха дяволски страшни.

— Не мога да бъда сигурна без подходящите изследвания — въздъхна тя примирено. — Но всички доказателства клонят към това. Ухапванията, които той й е нанесъл, може би имат много общо с това. Те са достатъчно близо до югуларната вена, за да се гарантира, че хормонът е предаден директно в кръвта. Слухът й е по-остър, както и способността й да оздравява. Ще знам повече, когато получа пробите от лабораторията, но предполагам, че хормонът, който Брейдън носи, е по-мощен от нормалното.

— Защо? — дори гласът му бе опасен.

— Той е един от малкото, чиято лъвска ДНК е по-силна, отколкото учените очакваха. — Жената сви рамене. — Това е една от причините да е успял да избегне по-тежките наказания в лабораториите и да достигне по-висок статус на убиец, както добре знаеш. Предполагам, това би обяснило защо хормонът е по-мощен. Има смисъл.

Ръмженето, което отекна в гърдите на Джонас беше ужасяващо за слушане. Това не бе нормален звук на недоволство, който един мъжки лъв може да издаде. Но от кого бе разстроен — от нея или от Брейдън?

Най-вероятно от нея, изглеждаше особено съсредоточен върху нея напоследък.

— Не се преструвай на тъпа, Елиана — изръмжа той, показвайки резците си заплашително. — Защо ще иска да я хапе по този начин? Брейдън действа по инстинкт, мога да усетя това и сам. Но защо?

Тя се втренчи в него замислено.

— Не знам, освен ако хормонът и собствените му инстинкти се опитват да преодолеят противозачатъчните. При предишните човешки половинки генетичните различия след зачеването са довели до по-висок имунитет и способности за излекуване. Това може да бъде някакво примитивно балансиране. Един от начините за осигуряване на зачеване или хормоналният баланс, който ще позволи това оздравяване и по-висок имунитет. Подозирам, че е последното. Мегън вече показва по-висока сетивна чувствителност. Слух, зрение. Предполагам, че това е един от малките трикове на природата, за да гарантира, че половинката му има всички предимства да се бие до него.

И другите хора биха били заинтересовани да научат това.

Елиана осъзнаваше много добре опасността, в която би могло това да постави половинката на Брейдън. Досега чифтосаните двойки стояха в Убежището за своя собствена безопасност и за да дадат възможност да бъдат направени огромен набор от изследвания, необходими за проучването на феномена чифтосване.

Брейдън и Мегън никога нямаше да останат в Убежището.

Брейдън беше буен като вятъра, както винаги бе бил. И изглежда неговата половинка не се различаваше по нищо от него.

— Имаме нужда от нея в Убежището. Цената е без значение — информира я Джонас хладно, гневът му очевидно бе насочен към Брейдън, не към нея.

— Тя няма да дойде. — Елиана бе сигурна в това.

Някои Породи бяха такива. Лишаването от свобода само ги правеше по-опасни, по-избухливи. Това бе една от причините, поради които някои от най-добрите им бойци бяха загинали в лабораториите.

Съветът не бе в състояние да ги контролира.

Елиана се смяташе за способен боец, интелигентна, силна жена. Но Джонас я ужасяваше.

— Искам тези резултати бързо — каза той тихо, гласът му бе студен, повелителен, докато я гледаше със зловещите си, сребристи очи. — Много бързо, Елиана. Ясно ли е?

— Да. — Тя се бореше да запази ума си празен, а емоциите — под контрол. Правеше това от години, от толкова дълго време, че никой не бе способен да я уплаши, допреди Джонас. — Разбрах.

— Много добре.

Елиана го проследи как се изправи на крака с едно силно, плавно движение, едновременно грациозно и опасно, и тръгна отново към пилотската кабина. Когато тънкият панел между двете помещения се затвори с плъзгане, тя пое дълбоко дъх. Той искаше резултати, но не повече, отколкото тя. Това можеше да предопредели разликата между нейната свобода и собственото й унищожение.

Разгонването не можеше да остане скрито задълго и тя знаеше, че това безпокои Кабинета на Породите. След като изтече информацията за повишения имунитет и сетивни способности на половинките, които не са Породи, и съмненията за забавяне на стареенето, общественото мнение можеше да се обърне срещу тях с насилие, което Убежището можеше да не преживее.

Докато Породите представяха себе си като слаби, неспособни да се борят срещу злия Съвет и обществото Пурист, светът щеше да гледа благосклонно на тях. Те не бяха опасност или заплаха. Но след като истината излезе наяве, само Бог знаеше какво ще се случи.

Въпреки че водеха една изгубена битка. Сред журналистите вече се зараждаше съмнение. За почти десет години, нито Калън Лайънс, нито неговата половинка Меринъс, показваха признаци на стареене. Белегът на чифтосването на раменете на половинките бе виждан няколко пъти и различните учени коментираха това. Няколко от учените на Съвета, заловени по време на спасяването на Породите, когато новината се появи за първи път, бяха разкрили подозренията си относно чифтосването, въпреки че никой не знаеше цялата истина за това.

В момента, Убежището бе единственото им сигурно място. Старото аристократично южняшко имение бе заобиколено от няколко стотици акра залесени площи и осигуряваше на Породите стабилно, безопасно убежище. Те стояха в собствената си територия, вместо да изпълняват задачите, за които военните или законодателните власти ги търсеха, и рядко се смесваха с обществото. Въпреки че Елиана знаеше, че това няма да продължи много дълго.

След като Породите се приспособяха към свободата и техните тела и умове бъдат излекувани от жестокостите, причинени им в лабораториите, те щяха да се раздвижат. Такава бе природата на звяра. Нуждата да разшири хоризонтите си, да се обвързва, да се чифтосва, да образува свой Прайд.

Тогава щяха да започнат истинските битки. И именно от тези битки се страхуваше Елиана. Борбата за оцеляване изглеждаше като детска игра в сравнение с онова, което се боеше, че предстои.

Седемнадесета глава

Брейдън винаги бе смятал себе си за повече човек, отколкото животно. В състояние да мисли, преди да действа. С ясно съзнание. Спокоен. Стегнат. Докато не срещна Мегън. Инстинктът бе взел превес от мига, в който спря очите си на нея. Осъзнаването на тялото му бе мигновено. Ерекцията, която изпълни дънките му в този миг, беше нещо много тревожно. Инстинктите, надигащи се вътре в него сега, бяха примитивни. И също както ухапването на рамото й след нападението, неконтролируеми. Той нямаше желание да ги контролира. Що се отнася до Мегън и глада му към нея, той откри, че няма воля да се съпротивлява.

Брейдън погледна към нея през всекидневната и видя умората и изтощението, налегнали тялото й. Тя трябваше да се сгуши в леглото си под всички онези пухкави одеяла и да спи толкова дълго, колкото той може да й позволи. Но Брейдън знаеше, че сънят ще трябва да дойде по-късно.

— Трябва да почиваш — изръмжа Породата. — Напрягаш се прекалено много.

— Това не се ли отнася и за теб? — попита го тя с престорена сладост. — Ти би могъл да даваш уроци по инат, Брейдън.

Тази нощ щеше да й покаже, какви уроци може да дава, само дето нямаше да са по инат. А по подчинение. Да научи цената, която трябва да бъде платена, когато възбужда животното, което се криеше точно под тънкия слой човечност. Да му се подчинява.

Коремът му се стегна, всъщност се усука от болка при спомена за съзнателното неподчинение, когато той й нареди да остане скрита при скалите. Брейдън искаше да направи нещо повече от това да провери ситуацията — да извади от строя войниците, ако е възможно, ако сигурността го позволява, след това да се върне за нея.

Нямаше представа как ще реагира тя в подобна ситуация, или какво точно показват досиетата от обучението й в Академията.

Ако се бяха забавили дори секунда повече, преди да достигнат до прикритието на Райдъра, тя можеше да бъде сериозно наранена или заловена от врага.