Не че Мегън някога се предаваше. Тя бе също толкова алфа личност, колкото и той, което обясняваше юмрука, който бе използвала срещу него. Тя знаеше какво означава това ухапване, всяко ухапване, точно както и той. Предявяване на претенция. Опит да приложи някакво подобие на контрол върху нея, ако не друго, поне факта, че тя все още е негова. Че хормонът, който ги свързва, ще продължи да изпълва организма й, да я кара да жадува за него толкова, колкото жадува за справедливост и приключения.

Вече наближаваше полунощ и всичко, което искаше да направи Брейдън, бе да успокои напрежението в главата си. Веднага след като се отърве от напрежението в слабините си.

— Брейдън, не можахме да намерим Dragoon. — Джонас излезе на верандата, където Брейдън лекуваше със студена бира пулсиращото си главоболие.

Прокара уморено пръсти през косата си, докато стоеше върху твърдата каучукова кучешка колиба, която песът на Мегън беше заемал, когато той за първи път пристигна в къщата. Покривът беше достатъчно равен да се седне на него, а страната — наклонена, колкото да опре крака си на нея. Брейдън бе готов да се обзаложи, че може да побере него и Мегън, да не говорим за този пес с размерите на вълк, който тя наричаше куче.

— Къде, по дяволите, можеш да скриеш един Desert Dragoon? — Брейдън поклати глава. Познаваше технологията, която общността на Породите притежаваше сега. Те биха могли да открият пословичната игла в купа сено, а не успяха да открият тежковъоръжен Dragoon в средата на една шибана пустиня?

— Може да бъде скрит в някоя от стотиците пещери. — Джонас пристъпи по-близо, сребристите му очи изглеждаха дяволски странно в тъмнината. Какво, по дяволите, беше той, все пак? Миришеше като лъв, но определено не действаше като такъв.

— Не ми харесва това, Джонас. Тези не бяха Койоти, бяха обучени като войници от Специалните части и бяха едни от най-добрите, срещу които съм се изправял. Имаха оръжия и превозни средства в засада на място, на което нямаха представа кога ще отидем. Знаеха маршрута, който ще поемем и Мегън се кълне, че само семейството й би могло да знае за него. А аз не мога да повярвам, че Ланс ще се опита да я нарани. По никакъв начин.

— Джейкъбс не е под подозрение — Джонас потвърди собствените си мисли. — Обаче съм съгласен с по-ранната ти преценка. Има и нещо друго тук, но проклет да съм, ако мога да го разбера.

Нито пък той. Брейдън бе преглеждал информацията отново и отново, но все още не бе намерил отговора. Би било по-лесно да отстранят Мегън по стотици различни начини. Защо чакаха? Защо атакуваха каньона, когато би било много по-ефективно да го направят по пътя натам? Едва ли не изглеждаше така, сякаш ги тестват. Сякаш Мегън е била тествана. Но за какво?

— Тя трябва да отиде в Убежището, Брейдън. — Гласът на другия мъж беше спокоен, твърд. — Може да не оцелее при следваща атака.

Брейдън подпря лакти на коленете си и се взря в тъмното стъкло на бутилката, която държеше. Хеликоптерът беше на малко разстояние от къщата, докато няколко екипа от Котешки породи наблюдаваха безшумно периметъра. Той ги усещаше в мрака, следящи къщата и тези вътре в нея.

Беше като в Убежището. Калън и неговите хора правеха всичко възможно да запазят планината повече като рай, отколкото като имение, но бдителността на Породите и готовността им да действат можеше да бъде усетена по всяко време на деня или нощта. Никой не се отпускаше, никой не забравяше факта, че Съветът по генетика и обществата Пурист работят срещу тях и само чакат някой да допусне и най-малка слабост в защитата им.

Не беше затвор, но, по дяволите, ако не се чувстваше затворен там. За Мегън щеше да бъде по-лошо. Беше я видял вчера. За първи път, откакто бе нахлула стремглаво в живота му, той наистина я бе видял. Очите й сияеха, бурният огън на битката пламтеше в тях. Тя живееше за приключенията. Обичаше битката, препускащия адреналин, победата.

Точно както и той.

И беше видял нещо друго, нещо, което бе осъзнал едва през последните няколко часа. Мегън имаше подходящите щитове, тези, които държат вредните въздействия и позволяваха на информацията да премине. Днес ги бе използвала инстинктивно, препускайки през планината като безразсъден дявол от ада, инстинктивно завъртайки волана, управлявайки безпрепятствено през най-лошата стрелба, както и през естествените препятствия. С малко тренировки, тя щеше да се научи да използва тези щитове, както и дарбите си, със смъртоносна ефективност. Можеше да стане идеалния партньор, щеше да бъде перфектната половинка. Но никога нямаше да оцелее в Убежището.

Брейдън надигна бирата си и я допи лениво, преди да завърти бутилката между пръстите си.

— Тя няма да отиде — каза най-сетне тихо.

— Или ти няма да й позволиш? — попита Джонас с мрачен глас. — Тя ще умре в тази пустиня, Брейдън, и ти ще си отидеш с нея. Позволи й да направи избор.

— Мислиш ли, че не я познавам, Джонас? — Той сдържа гласа си нисък, потискайки гнева, който другият мъж би поставил под въпрос, и се опита да си припомни, че работата на Джонас е да защитава общността на Породите като цяло. Мегън беше половинката на Брейдън. Способна да роди в бъдеще. Това определено щеше да попадне под защита.

— Смятам, че не мислиш това — каза Джонас внимателно.

Брейдън долови лека нотка на забавление в коментара му. Това не бе първият път, когато бе обвиняван в подобно нещо.

— Ще я попитам. — Дължеше й го.

Опипа синината на окото си. По дяволите, едва ли не се страхуваше да не й даде избор. Дори когато трепереше на краката си, тази жена притежаваше силен удар.

— Не я питай, Брейдън. — Гласът на Джонас се втвърди. — Завържи я и напъхай задника й, както и своя, в хеликоптера. Ще разберем това по друг начин. Дръж я в безопасност.

Брейдън завъртя бутилката между дланите си, преди да обърне глава и да погледне другия мъж. Беше ли егоист? Дали неговата нужда да бъде свободен надхвърляше нуждата да защити половинката си? Жена си?

— Брейдън, те ще я убият. — Гласът на Джонас вече беше по-суров, по-решителен.

— Казах, че ще я попитам. — Той се облегна на къщата и се взря в нощта. — Не можеш да кажеш на една жена просто така да не прави нищо, Джонас — изсумтя Брейдън. — Тя ще ти отреже топките и ще ти ги хвърли в лицето.

Поклати глава при тази мисъл. Мегън го докарваше до лудост, възбуждаше го толкова силно, че той щеше да умре, ако тя не го стопли. Бог да му е на помощ, тя стопляше всяко ъгълче на душата му и той дори не го бе осъзнал, докато онзи шибан Райдър не бе полетял и копелетата с мотоциклетите не бяха открили огън по беззащитния автомобил.

Беше се хвърлил към първото копеле, счупвайки врата му, преди да скочи към второто. Ярост кипеше в кръвта му, червена мъгла от гняв, различен от всичко, което някога бе изпитвал, се обви около него.

Докато убиваше втория, Мегън се бе измъкнала от проклетия Райдър и гледаше към него замаяна. Олюляваше се на краката си, но беше жива. А той я бе ухапал.

Брейдън поклати глава объркано, когато си спомни първичния импулс. Той се бе надигнал от вътрешностите му, бе преминал през тялото му и Брейдън бе действал. Без мисъл, без разкаяние, единственият му инстинкт бе да впие зъбите си в уязвимата плът на рамото й, а жлезите на езика му да излеят гъстия си хормон в раната.

— Какво знаеш за чифтосването, Джонас? — Той трябваше да се бори да остане спокоен, макар и спокойствието невинаги да бе лесно за постигане, без значение на ситуацията. — Защо, по дяволите, продължавам да я хапя?

— Ела в Убежището и ще го обсъдим — предложи Джонас равно.

Безочливото изнудване накара Брейдън да му хвърли студен поглед. Джонас беше едно манипулативно копеле, нямаше никакво съмнение в това. Но Брейдън нямаше намерение да му позволи да манипулира Мегън.

— Ние никога не сме се борили, Джонас — каза тихо и замислено. — Сблъсквали сме се един или два пъти, но никога не сме се карали наистина. Не го предизвиквай сега.

Напрежението се сгъсти между тях. Джонас бе негов началник. През по-голяма част от времето, Брейдън си вършеше работата и обикновено се съгласяваше с него за това как трябва да бъде свършено нещо. Досега.

— Кажи ми какво става, човече. — Тътнещото ръмжене в гърлото му бе нещо, което той изглежда вече правеше често.

Нещо, което бе правил рядко преди. Мегън не му оказваше добро влияние.

— И ми кажи веднага.

Джонас въздъхна тежко.

— Не сме сигурни, Брейдън. Прекалено много неща все още не са ни известни. Ухапването по рамото освобождава хормона в тялото на половинката по-бързо. Не знаем много, за момента това е всичко. Но учените на Съвета също го знаят. Умират да сложат ръце върху някоя половинка на Порода. И ще го направят, рано или късно.

Тогава значи ги тестваха. Войниците, които ги нападнаха, бяха изпратени от Съвета, Брейдън не се съмняваше в това. Но сега започваше да подозира, че смъртта на Мегън не е всичко, което те искаха. Бяха предположили чифтосване, би било невъзможно да не са, ако са били информирани за тази възможност.

Опитваха се да видят дали половинките са по-ефективни, дали способностите на Мегън са по-силни в негово присъствие, дали тя може да бъде използвана срещу него и обратното. Това бе начинът, по който работи Съветът по генетика. Те проучваха всяка сила и слабост, тестваха и измъчваха, докато обектите умираха, или просто ставаха прекалено вцепенени, за да ги е грижа дали са мъртви или не.