Брейдън тръгна едновременно с нея, следейки я с поглед, докато тя изчезна зад един дебел ствол, след това зад друг.

Щом стигнеше боровете, щеше да бъде в малко по-голяма безопасност. Но „малко“ изобщо не успокояваше нервите му.

Той се движеше по-бързо сега, когато Мегън беше под боровете, душейки миризмите, носещи се из сечището, докато се насочваше към мястото. Райдърът беше на около дванадесет метра разстояние, под дърветата, на изток. Това даваше шанс на Мегън да стигне до него, ако цялата работа се оплеска.

Проклета да е, щеше да я напляска, задето върши нещо толкова глупаво. Тя не беше обучена да се бие по този начин. Мозъкът й бе прекалено чувствителен точно сега, за да върви срещу противници, които са по-добре тренирани и решени да убиват.

Ето го. Първият преследвач беше позициониран на най-долния клон на дървото точно отпред. Подметката на ботушите му го издаде, когато се размърда. Цевта на пушката му бе закътана в боровите иглички, тъмното й око бе насочено към ръба на каньона точно зад Брейдън.

Отлично.

Той се придвижи внимателно, като преценяваше скока си към клона и колко бързо ще вдигне тревога. Знаеше, че ще трябва да бъде бърз.

Плъзна навън от калъфа ножа, който носеше на крака си, острието не издаде нито звук, докато се освобождаваше от кожата, която го държеше плътно.

Страшно остър и смъртоносен. Брейдън спря, когато стигна до удобно разстояние за хвърляне. Да го рани или да го убие? По дяволите, мразеше да не знае срещу кого е изправен, но пък неговите приятели не предизвикваха късмета си, като се криеха по дърветата в засада, затова мъжете, които го чакаха определено не бяха приятелски настроени.

Той завъртя оръжието, балансира острието в ръката си, след което го изтегли назад, за да го хвърли.

— Аз не мисля така, животно.

Брейдън замръзна, когато долови движение зад себе си.

Кучи син.

Вдигна ръце бавно, преценявайки риска.

— Хубав нож, живо… — гласът заглъхна, когато Брейдън запрати напред острието с едно рязко извиване на китката, след което се хвърли на земята и се завъртя бързо.

Обърна се, издърпа мощната пушка от задъхания войник, преди да се завърти и да стреля към бора. Двама извън играта.

Приведе се ниско и побягна към дърветата и към Мегън.

Изстрелът рикошира през сечището, когато войникът падна от бора с главата напред към твърдата земя под него.

Адреналинът забушува в тялото на Мегън секунда след като бе даден изстрелът. Кръвта започна да препуска във вените й, а сетивата й се изостриха. Желанието да действа я връхлетя като неуправляем влак, който всеки момент ще се сблъска с всяка мечта, която някога бе имала.

Инстинктът се надигна в нея, съзнанието й се отвори, усещанията, отпечатъците и моментната информация се блъснаха в него и се комбинираха с възбудата, която я разкъсваше.

Мегън знаеше, че двамата повалени мъже не са единствените хора, но другите бяха достатъчно далеч, за да дадат на нея и на Брейдън удобен случай. Тя се втурна от заслона на дърветата, бягаше силно и бързо към Райдъра. Адреналинът й даде прилив на бързина, на сила, и младата жена дори не осъзнаваше колко често е била в наистина опасна ситуация.

Харесваше й това. Жадуваше за него. Това бе живот.

Секунда по-късно се плъзна покрай Райдъра и дръпна рязко дръжката на вратата. Пръстовите й отпечатъци на мига бяха регистрирани от системата за сигурност и вратата се отвори. Мегън скочи на седалката, запали двигателя и го форсира, докато затваряше вратата. Погледът й проучи района за Брейдън. Проблясък от златистокафяво точно пред нея накара устните й да се извият в усмивка и даде пълна газ. Гумите с големи грайфери се забиха в пръстта и тя залитна напред, когато подкара към Породата. Куршумите започнаха да удрят задницата на автомобила и Мегън завъртя рязко волана, за да се измъкне от мерника на стрелците.

Бързото движение накара Райдъра да хвърли назад пръст и камъни. Мегън се пресегна към вратата на пасажера и я отвори тъкмо навреме, в мига, в който мъжът скочи вътре. Куршумите се забиваха около автомобила, на сантиметри от Брейдън.

— Колко са? — Жената отново завъртя волана, натисна педала до пода и подкара бясно между боровете, отдалечавайки се от сечището.

— Трима. — Брейдън издърпа от задната седалка най-голямата автоматична пушка, която тя бе виждала, сложи рязко пълнителя, след което завъртя седалката на сто и осемдесет градуса.

— Дръж се — изкрещя Мегън, когато зърна автомобилите, преминаващи през входа на каньона точно към тях.

Един тежковъоръжен Desert Dragoon се насочи към тях. Малък, широк и компактен, направен за бързо придвижване през пустинен терен, Dragoon беше по-удобен и от най-доброто превозно средство. Освен това имаше оръжия. Много оръжия. Две лазерно насочващи се ракетни установки с топлинно проследяване, лесно маневрена картечница, монтирана на покрива и управляваща се от вътрешността на специално обезопасения автомобил.

А който и да управляваше автомобила, определено знаеше какво, по дяволите, прави. Отзад бе следван от два изчистени, добре въоръжени мотоциклета, които бързо поглъщаха разстоянието.

— Копелета! — Мегън завъртя рязко волана и направи завой, докато Брейдън мигновено прецени разстоянието до каньона. Dragoon беше добър, дяволски добър, но когато се стигнеше до преследване по неравен терен, не струваше. Ето защо Ланс използваше Райдърите вместо тях. И за по-сигурно, си бе поиграл както със своя, така и с този на Мегън.

— Дръж се — извика тя, когато проклятията на Брейдън проехтяха във въздуха.

— По дяволите, как ни откриха толкова бързо — ръмжеше той.

Мегън се изсмя.

— Пазя ти гърба, бейби — извика тя, като натисна газта и се насочи към каньона. — Ти си дръж задника обаче.

Каньонът беше на почти седемстотин метра разстояние, което предполагаше достатъчно място за набиране на скорост, особено със специалния ускорител, прикрепен към долната част на Райдъра. Мегън отвори борда между седалките, когато Брейдън се обърна.

— Мамка му, Мегън. Какво, по дяволите, правиш? — Каньонът беше широк, младата жена оцени загрижеността му.

— Desert Dragoons не могат да прескочат скалите — изкрещя тя в отговор. — Мотоциклетите може да ни последват, но ще се отървем от ракетите, които Dragoon носи.

— И смяташ, че Райдъра може да прескочи? — извика той невярващо. — По дяволите, Мегън, ще ти напляскам задника. Казвам ти. Ако излезем живи от това, ще си го получиш.

Заплахата му бе посрещната със смях, когато Мегън започна да брои. Мина средата. Триста метра. Скоростта бързо нарастваше, но недостатъчно, за да прескочи без чужда помощ. Жената опипа ключа на ускорителя, наблюдавайки скоростомера, докато кракът й натискаше докрай педала на газта.

— Засечено е лазерно насочване. — Автоматичната отбранителна система на Райдъра беше активирана и равният компютърен глас даде предупреждение. — Може да започне стрелба след няколко метра.

Още няколко метра. Ако Мегън не успееше да задържи Dragoon на достатъчно разстояние, тогава щяха да бъдат изпечени. Наблюдаваше бързо приближаващия се каньон, изчисли разстоянието за приземяване и после двете секунди, които щеше да отнеме достигането до прикритието на дърветата. Почти стигнаха.

Пръстът я сърбеше да удари ключа на ускорителя, докато каньонът се виждаше все по-близо.

Почти стигнаха.

— Лазерното насочване може да започне след половин метър.

Dragoon набираше бързо скорост, но не можеше да прескочи разстоянието. Лесен за маневриране, но тежък, заради оръжията, поне от онова, което Мегън видя.

Още малко.

— Лазерното насочване може да започне след тридесет сантиметра.

Младата жена не си направи труда да погледне огледалата за обратно виждане. Скоростта достигаше двеста километра в час — почти, но не достатъчно.

Само още една секунда. Една секунда.

Тридесет метра. Петнадесет метра. Четири метра. Мегън насочи Райдъра към естествената издатина.

— Дръж се. — Тя натисна ускорителя и дъхът изхриптя в гърдите й, когато Райдъра се изстреля през последните няколко метра, удари се в прашния склон и полетя във въздуха.

— Мамка му, да, бейби! — изкрещя Брейдън, когато автомобилът премина каньона и се блъсна в твърдата земя секунда по-късно, карайки и двама им да подскочат в седалките. Коланите мигновено се активираха и се разтегнаха, задържайки ги на местата им, предотвратявайки евентуални наранявания в резултат на такова внезапно падане.

— Ракетно прихващане — активно — прозвуча компютърът, когато Мегън насочи Райдъра с висока скорост към прикритието на дърветата, завъртайки волана брутално, за да избегне дебелите стволове, отправяйки се надолу по острия наклон на пътя.

— Мотоциклетите са по петите ни. Мини ракетите им ще нанесат тежки щети. — Брейдън се завъртя отново.

— Защита, отвори прозореца, поддържай защитното поле.

Широкият заден прозорец се плъзна надолу и Породата започна да стреля.

Мегън активира връзката с Управлението, която Брейдън бе програмирал преди няколко дни.