Главата му се наведе по-ниско и езикът му достигна до ръба на влажния вход на женствеността й.

— Ммм, възхитително! — Той я облиза, поглъщаше я толкова чувствено и опустошително, че Мегън бе готова да се закълне, че ще избухне в пламъци и ще бъде изпепелена, преди да й даде освобождение.

Тя простена — един нисък, жален, отчаян звук, който знаеше, че ще я кара да се черви по-късно. Но сега, удоволствието я връхлиташе, стрелваше се през кръвоносната й система и ставаше все по-силно.

— Точно така, бейби! — Ръцете му се плъзнаха от коленете й към вътрешната страна на бедрата й, палците му уловиха пухкавата плът на женствеността й и я разтвориха допълнително.

Мегън почти се разплака, когато езикът му започна да измъчва отвора, трептеше върху него, ближеше и поглъщаше соковете, изтичащи от нея. Вибрациите на ръмжащите му стонове бяха още една ласка, която я опустошаваше.

— Мразя те — изпъшка тя почти развеселено, докато действията му заплашваха да унищожат разсъдъка й. Той я погубваше.

Мъжът се засмя. Ниският, порочен звук изпрати тръпки по плътта й.

— Всичко е наред, бейби — припя той. — Харесва ми начинът, по който мразиш.

Езикът му потъна в нея, разтвори стегнатите мускули, облиза чувствителната плът и я накара да експлодира. Бедрата й се извиха и въздухът излезе от дробовете й.

Един тласък. Това бе всичко. Един дълбок, мощен тласък на вещия му език и тя експлодира около него, разтопи се, изгоря под еротичния камшик на тази ласка.

Мегън едва осъзна, че Брейдън се е раздвижил. Успя единствено да изпъшка, когато той я обърна по корем и натисна коленете й, принуждавайки я да надигне ханша си от леглото. В тази поза тя бе отворена за него, напълно безпомощна. Тогава усети как главичката на пениса му се потърква в треперещата й женственост.

— Колко хубаво, Мегън — ръмженето в гласа му стана по-дълбоко, по-примитивно. — Толкова влажна и топла.

Брейдън се притисна към нея, широката главичка я разтвори, разтегна я с невероятно удоволствие.

— Точно така, бейби! — Той се надвеси над нея и я покри, след което започна да си прокарва път през стегнатите мускули на вагината й.

Господи, това я убиваше. Беше горещ и дебел, разтваряше я, галеше нервни окончания, които тя не бе знаела, че съществуват, докато той не я бе взел.

Мегън изскимтя, стисна с юмруци чаршафите и затвори очи. Не усещаше нищо друго, освен Брейдън, който я взема, държи я под мощното си тяло, езикът му галеше рамото й, а зъбите му го драскаха, докато се плъзгаше бавно и спокойно вътре в нея.

Тя потрепери, стегна се около него и се тласна назад, нетърпелива да поеме всеки сантиметър, да изпита отново невероятното удоволствие, което знаеше, че ще намери единствено с Брейдън.

— Точно така, бейби — припя той в рамото й, поставяйки леки, парещи целувки там, и започна да се движи. — Усещаш ли колко си нежна и тясна? Като плътна, малка ръкавица, създадена точно за моя пенис.

Думите му я накараха да простене от възбуда, дрезгавият, ръмжащ звук на гласа му прониза утробата й, докато членът му си прокарваше път с все по-силни тласъци.

Въздухът около тях започна да пулсира от страст. Неговата. Нейната. Уханието на горещ секс, потни тела и страст изпълни стаята. Ръмжащите стонове на Брейдън, отчаяните викове на Мегън, отекваха около тях. Усещанията не бяха просто удоволствие — бяха отчаян, мъчителен, буен екстаз.

Брейдън се стегна над нея, зъбите му се разтвориха над рамото й, бедрата му се движеха все по-бързо, тласкайки пениса му с резки, мощни движения, които я караха да крещи. Мегън наклони бедра, нагаждайки се към темпото му, когато почувства как вагината й се свива от пожара, а утробата й пулсира, издигайки възбудата й до невероятни висини.

Породата изръмжа във врата й и сякаш задейства невидим бутон и Мегън експлодира. Гърбът й се изви, нажежена до бяло светкавица прониза тялото й, когато оргазмът разкъса нервните й окончания в мига, в който усети зъбите на Брейдън да потъват в рамото й.

Болка и удоволствие избухнаха в нея, едното подхранваше другото, извисяваше го, докато тя вече не знаеше къде започват и къде свършват, или дали реалността някога ще се върне. Твърдият, еротичен израстък го заключи вътре в нея и я възбуди още повече, правейки оргазма й по-силен. Усети как пенисът на Брейдън потръпва, почувства силните, резки пулсации на спермата му, изстрелваща се във вътрешността й. Той изръмжа отново, един нисък, гърлен звук на удоволствие, когато освобождението му го разтърси толкова силно, колкото й нейното.

Мегън се срина под тежкото му тяло, усети как зъбите му се надигат от рамото й и езикът му облиза раничката, която тя знаеше, че сигурно е направил. Би трябвало да боли дяволски много, но вместо това младата жена чувстваше само слаба, далечна болка и леко смъдене.

И Брейдън.

— Ти ме ухапа — едва успя да произнесе думите. — Казах ти да не го правиш отново.

Мъжът изръмжа. Звукът изпрати тръпка от наслада, която прониза нервните й окончания и Мегън простена победено. По дяволите, какво бе едно ухапване? Беше заситена и изтощена, по-отпусната, отколкото си спомняше някога да е била. Можеше да се справи с едно или две леки ухапвания.

Може би.

Четиринадесета глава

— Това хапане трябва да спре. — Мегън огледа щетите по рамото си на огледалото над мивката и се намръщи на нараненото място. Сякаш бе любовен белег, оставен от някой вампир.

Две малки дупчици пронизваха плътта, напомнящи й за кървавите книги за вампири, които обичаше да чете. Младата жена потръпна при мисълта.

— Не е толкова зле — каза тихо Брейдън, докато стоеше до вратата и я наблюдаваше, очите му бяха като тъмно злато, а предпазливото му изражение не издаваше нито една от мислите му, когато погледна рамото й.

Мегън се опита да долови какво мисли или чувства мъжът, но той сдържаше емоциите си, прикривайки ги внимателно зад щитовете, които като че ли бяха естествена част от него.

— Иска ми се да можех да направя това — измърмори тя раздразнено, преди да извади един мек, памучен потник, който щеше да бъде принудена да носи под ризата си. Определено днес бе ден „без сутиен“.

— Би могла, ако се опиташ. — Мегън замръзна. Сега можеше да долови решителност в гласа му, макар тя да бе много внимателно прикрита.

Младата жена взе памучната риза от закачалката на стената до нея, облече я и закопча широката дреха, игнорирайки Брейдън и коментара му.

— Трябва да отида в офиса тази сутрин. — Напъха ризата в дънките си, след което ги закопча и пристегна колана. — Сигурна съм, че има много документация, която се е натрупала и ме чака. Мога да се погрижа за това, докато чакаме отговорите, които ще излязат от цялата тази история.

Брейдън скръсти ръце на гърдите си. Мегън не обърна внимание на действието му.

— Канцеларската работа може да почака. — По дяволите, гласът му не се бе променил, нито изражението му. Това не беше добър знак.

— Защо? — Тя се обърна и го погледна открито. Беше по-добре да извади всичко наяве и да се пребори с него, преди да напуснат къщата. Очевидно нямаше да й хареса онова, което Брейдън смяташе да каже или бе казал вече.

— Имаме работа за вършене, Мегън — напомни й той. — Трябва да разберем защо са били убити тези Породи и какво иска Съветът от теб. Не можем да го направим в тази къща, докато се чукаме до припадък или в офиса, довършвайки документите ти.

— Не съм те молила да ме заразяваш с този смрадлив, шибан хормон, Брейдън — каза тя намръщено. — Така че не ме обвинявай за собствената си възбуда.

Мъжът изсумтя.

— Престани да се опитваш да смениш темата. — Той се надигна от рамката на вратата, изправи се в цял ръст и я погледна, навирил перфектния си нос. Е, може би не чак толкова перфектен. Мегън го разгледа по-внимателно и откри, че едва забележимо плоската част сякаш е изкривена незначително. Аха, недостатък. Знаеше си, че трябва да има такъв някъде.

— Тогава ми кажи каква е темата. — За съжаление се страхуваше, че вече знае. — Всъщност не съм те чула да споменаваш нищо все още.

— Днес отиваме отново в пустинята — информира я Породата. — Район 6–15, Сектор С. Това е малък каньон, където подозираме, че може да са ходили Марк и Ейми, преди да се отправят към дерето, където ги намери ти.

Мегън се поколеба.

— И откъде знаеш това?

Устните му се извиха.

— Джонас успя да изкопчи още малка част информация от Койота, който остави жив. Ще проверим каньона, защото очевидно Койотите още не са го направили. Това е следващата им спирка. Но предполагаме, че Марк и Ейми може да са спрели там.

— И откъде знаеш това? — попита тя отново.

— GPS проследяването на автомобила им е било изключено, но навигационната система и записващото устройство за километража са били включени. Анализът на електрониката показва, че са били в каньона дванадесет часа. Живи.

Мегън се взря в него мълчаливо. Знаеше какво иска той. Искаше тя да използва емпатичните способности, които притежава, за да открие отговорите, които другите не могат.