Мегън преглътна тежко, докато се взираше в Брейдън с игрив, гладен поглед. Високите й скули пламнаха и отново навлажни нацупените си устни с едно движение на розовото си езиче. Брейдън искаше да усети това езиче.

Ближещо го, галещо го.

Това бе неговата жена, неговото ухание я покриваше, неговата сперма я изпълваше. Той стисна зъби, заради силното желание да я бележи, което изпитваше. Беше си отказал растящото желание да й даде това чувствено ухапване по шията миналата вечер. Беше се борил с импулса с всяка капка контрол, която притежаваше. Днес обаче нямаше да се отрече от себе си.

Мегън отново облиза бавно устни, претегляйки възможностите си, помисли си той развеселено. Тази жена определено се опитваше да стои настрани. Бе доста предпазлива тази сутрин. Брейдън се чудеше кое ще надделее — навикът да бъде предпазлива или желанието да бъде обладана. Това, което със сигурност знаеше, бе, кое му се иска на него да спечели съревнованието.

Докато я гледаше, почувства тръпка на безпокойство, която се плъзна по гърба му, когато изражението й внезапно се освободи от нервността и нерешителността. На тяхно място се появи чиста женска чувственост. Това бе достатъчно, за да накара един зрял мъж да стане бдителен.

Секунда по-късно очите й потъмняха до черно, а руменината на лицето й се засили. Гладът я изпълни. Брейдън можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси в пикантния хормон, който внезапно подразни вкусовите му рецептори, когато жлезите под езика му започнаха да туптят настойчиво.

Младият мъж се напрегна, когато Мегън се раздвижи и заобиколи масата, докато го наблюдаваше с присвити очи. Той едва не се усмихна. Беше повече от очевидно, че малката палавница се опитва да докаже нещо. Просто не бе сигурен какво.

— Започваш да ме дразниш, Брейдън — каза тя, като заобиколи масата, плъзвайки се напред, а уханието на възбудата й започна да замъглява разума и преценката му. По дяволите, не искаше нищо друго, освен да я хвърли върху масата и да я чука, докато тя закрещи за милост. Или за още.

— Изглежда съм доста добър в това. — Породата сдържа смеха си. Проклятие, той вече се бореше за глътка въздух, когато ръката й докосна стегнатите мускули на корема му, копринената топлина се просмука в плътта му, когато ноктите й се забиха в кожата му.

Брейдън отпусна скръстените си ръце, пръстите на едната се протегнаха и се заровиха в дългата й коса. Миглите на Мегън запърхаха.

— Бъди сигурна, Мегън — изръмжа той. — В момента вървя по много тънкото острие на контрола си. Не мога да ти обещая, че ще бъда нежен.

Младата жена отвори тъмните си очи, те отразяваха толкова много емоции, че дъхът му секна. Усещаше страховете й, които се вихреха около него, страхът от връзката между тях, предпазливостта й по отношение на нея. Мегън бе сама от толкова дълго време. Прекалено дяволски дълго бе принудена да забрави, че е жена със свои нужди и потребности. Принудена да крие себе си и дарбите си в стремежа си да предпази онези, които обича. Нейната отдаденост на семейството й, очевидната й любов и жертвоготовност за тях, се докоснаха до него. Колко предана щеше да бъде към един любовник, или към човека, който държи сърцето й?

Точно сега търпението на Брейдън беше доста крехко. Въпреки старанието си, можеше да усети как обикновеното му спокойствие се подкопава допълнително, когато нетърпението на животното да се чифтоса нараства под повърхността. Той направи гримаса, когато ноктите й се плъзнаха по корема му и одраскаха плътта му, преди да достигнат ръба на дънките му. Мегън приглади колана, пръстите й — крехки, изящни, треперещи — се спряха на копчето.

Брейдън плъзна длани по раменете й и с любопитство усети леките тръпки, които пробягаха по плътта й. Беше сигурен, че реакцията й се дължи на разгонването. Но тя бе неговата половинка. Какво значение имаше причината?

— Ти си по мека и от най-фината коприна — въздъхна той, губейки се в страстта й.

— Имам нужда от теб — гласът й потрепваше от чувство. — Не съм свикнала да се нуждая от някого така, Брейдън. Това ме ужасява.

Той усещаше как страхът се излива от нея. Болезненото осъзнаване, че тя е обвързана с него, че за първи път в живота си не може да избяга. Тя не можеше да защити нито себе си, нито него от промените, които преобръщаха рязко живота й. Мегън бе изградила живота си около защитата на другите. И досега го бе правила съвсем сама.

— Харесва ми, че се нуждаеш от мен. — Брейдън погали кръста й и вмъкна ръка под тениската, за да докосне топлата, мека кожа. — Усещам как нуждата ти се обвива около мен и ме обвързва. Ти си едно чудо, Мегън — каза той тихо. — Моето чудо.

Ципът се плъзна бавно, освобождавайки ерекцията, която пулсираше болезнено под плата. Бог да му е на помощ, нямаше да издържи дълго с това темпо. Страстта вече гореше вътре в него, пронизваше плътта му, настоявайки той да я докосне, да я вкуси… да я притежава.

Негова.

Ниско, измъчено ръмжене излезе от гърлото му, когато Мегън го освободи бавно от дънките.

Несигурността и страхът бързо се изгубиха, затрупани под глада й. Брейдън усети как този свиреп глад се излива от нея и потъва в него, засилвайки усещанията, бушуващи в тялото му.

Контрол.

Брейдън спусна бариерите в съзнанието си инстинктивно. Не можеше да загуби контрол в този момент. Желанията, надигащи се между двама им, бяха прекалено крехки и твърде лесно щяха да бъдат съсипани, ако той ги насилеше в неправилното време. Вместо това, той трябваше да остави Мегън да го усети. Да й позволи да почувства неговите нужди, страстта му, желанието му.

Брейдън се облегна на плота, давайки й възможност да прави каквото поиска. Да го докосва, да направлява страстта, надигаща се толкова бързо помежду им. Да изследва собствените си желания. Това беше важно, той го знаеше, да й позволи свободата да го докосва, да го приеме.

— Никога не съм докосвала друг мъж по този начин — нервното й признание разби сърцето му. Тя бе жена притежаваща сила, страст. Да се отрече от себе си до там, че почти да не докосва, или да не позволи да бъде докосвана, сигурно е било мъчително за нея.

— Всичко е наред, бейби — простена мъжът. — Справяш се изключително добре.

Пръстите й проследиха дължината на пениса му, галейки го от тестисите до върха. За него това бе истинско мъчение. Мегън се наклони напред и устните й се притиснаха към гърдите му, а езикът й се подаде, за да близне колебливо плътта му.

Милостиви боже… Бедрата му се разтрепериха, когато удоволствието го връхлетя и го разтърси, когато пръстите й погалиха мястото точно под главичката на пениса му, откъдето шипът се бе появил и заключил ерекцията му в тесните дълбини на вагината й миналата нощ.

— Можеш да го почувстваш — гласът й бе изпълнен с благоговение и наслада. Наслада, която погубваше Брейдън, когато тя проучи изключително чувствителната плът, откъдето шипът щеше да се появи по-късно. — Точно под кожата. Той пулсира.

Цялото му тяло пулсираше. Болеше. Крещеше за докосването й, когато дъхът й погали кожата му. Устните й се раздвижиха върху твърдия гръден мускул, езикът й ближеше, разпространяваше огъня по цялата плът. Главата й се наклони и зъбите й одраскаха твърдото, плоско зърно, настръхнало за докосването й. И през цялото това време пръстите й открадваха дъха му, докато галеха пениса му.

— Бейби, играта, която играеш, е много опасна. — Брейдън се бореше да се сдържи, да й даде свободата, от която се нуждаеше.

Но Мегън също така искаше да пресече тази много тънка линия на контрол, която разделяше човека от животното.

— Харесва ми да живея опасно. Помниш ли? — Брейдън усети усмивката й, миг преди Мегън да започне да се спуска по-надолу — устните й, езикът й се плъзгаха по кожата му, докато се приближаваха към набъбналата дължина на ерекцията му.

Това непостоянно късче плът потръпна и се надигна в очакване, жадно за целувката й, за влажната топлина на устата й. Устата му се изпълни с вкуса на хормона, разливащ се от жлезите под езика му. Брейдън преглътна бавно и стисна зъби, когато страстта му стана по-силна, по-гореща. Мили боже, изгаряше жив.

— Това е лудост — изръмжа той, когато езикът й описа следа от електрическо усещане надолу по корема му. Ръцете му се преместиха от кръста й и се протегнаха към главата й, към меката, тежка коса, докато Мегън се приближаваше неотклонно към треперещата, нетърпелива плът, пулсираща в ръката й.

Мъжът се молеше за търпение, за контрол. Тя се нуждаеше от това, може би повече, отколкото той. Потребността да докосне и вкуси онова, което никога не бе била способна, никога не бе посмяла. И Бог знаеше, че той го иска повече, отколкото имаше нужда да поеме следващия си дъх.

— Ммм, толкова е горещ… — Тя щеше да го убие от удоволствие. — Горещ и секси. Ти ме караш да се чувствам секси, Брейдън — гласът й бе изпълнен с възхищение, което прониза мъглата, простираща се в съзнанието му.

— Бог да е на помощ и на двама ни, Мегън. Толкова си секси, че ще ме изгориш жив. — Езикът й близна пъпа му закачливо и бедрата му трепнаха в отговор, докарвайки пениса му по-близо до горещата й малка уста. — Моля се да ми помогне, защото ако ме подразниш още малко, може да не ти остане голям избор в играта, която играеш.

Тринадесета глава