— Не, не си Супермен. — Мегън извъртя очи към него, като подпря ръце на кръста си и се изправи намръщено. — Но не си и чудовище. Ако искаш да поставиш разстояние между нас, намери друг начин да го сториш.

— Не искаш ли и ти това — озъби се той. — Опитваш се да ме изхвърлиш от самото начало.

Очите й се разшириха от гнева, който й демонстрира.

— Ами ти? — Мегън вдигна брадичка и присви очи предизвикателно. — Опитваш се да влезеш в леглото ми и да стъпчеш защитите ми срещу теб от мига, в който ме срещна. Добре, получи ме, ухапа ме, чифтоса се с мен. И сега глупавата малка Мегън трябва да се погрижи за себе си по един или друг начин, ако умреш. Сега се чувстваш малко като в капан, нали?

Брейдън й се намръщи. Не се чувстваше като в капан, чувстваше се… изваден от равновесие. Жените се бояха от него, дори онези, които идваха в леглото му, внимаваха да не предизвикват гнева му. Но Мегън го приемаше, защитаваше го, дори когато той сам не можеше да защити действията си. Ужасяваше го с куража си и със способността си да приема не само разгонването, но и него.

Най-сетне въздъхна уморено.

— Не се чувствам като в капан, Мегън.

Искаше му се да изръмжи заради собствената си безпомощност да я предпази от заплахата, която я застрашаваше.

— Трябва да знаеш истината за мен. За да се справим с тази ситуация, е нужно да знаеш кой и какво представлявам аз. В противен случай няма да можеш да направиш разумно изборите, които ще се наложи.

— Имам чувството, че малко хора могат да се справят с теб по какъвто и да е разумен начин. — Мегън скръсти ръце на гърдите си, широката тениска, с която беше облечена, се повдигна леко над ръба на шортите й и разкри изкушаваща ивица плът. Брейдън искаше да я оближе.

— Възможно е. — Той откъсна вниманието си от голата плът, за да отговори на коментара й. — Никога не съм бил считан за кротък тип.

— Защо ми даде да чета това? — Устните й се свиха от раздразнение и подозрение.

— То е част от мен, Мегън — сви рамене мъжът. — Част от това, което съм. Ако не го научиш сега, може да се наложи по-късно. А контролираните условия винаги са най-подходящи.

— Мислиш, че си ме заблудил. Ти не си толкова студен, Брейдън.

— Не съм ли? — Всъщност имаше моменти, когато бе принуден да бъде по-лош.

— Опитваш се да ме вбесиш — обвини го тя разпалено. — Да ме накараш да си мисля, че не си нищо повече от студенокръвен убиец.

— Точно това съм, Мегън. — Нямаше смисъл да крие истината. — Приеми го вече. Прочете докладите, видя истината за мен. Аз убивам. Проследявам плячката си и използвам всички необходими средства, за да ги убия бързо и ефективно. Те нямат стойност в моите очи. Разбери го вече. Това е животът, който ще трябва да споделяш с мен. Животът, който ще трябва да се научиш да живееш. Ти си моята половинка. Моята битка сега става и твоя.

По лицето й премина изненада и от Мегън потече вълнение.

— Тези глупости с чифтосването са разложили мозъка ти, Брейдън — провокира го тя. Брейдън забеляза, че се опитва да го прави доста често. Някой ден ще трябва да я излекува от този навик. Може би. — Не се налага да правя нищо. Правя каквото ми харесва. Каквото и да има между нас, то няма да промени нищо.

Мегън го погледна предизвикателно. Това открито неподчинение го накара да поиска да я повали по гръб. Да й покаже кой е по-силният, кой контролира положението. Тя му принадлежеше и най-добре бе да свиква с това още сега.

— Ти следваш, Мегън. Аз водя. — Този разговор започваше да му лази по нервите и бе време да сложи край.

— Съжалявам, Лъвче, но нещата не са точно такива — изръмжа тя, брадичката й се вирна предизвикателно, когато се изправи пред Брейдън като малко, злобно раирано котенце. — Чифтосването не променя това. И докато сме на тази тема, с колко други жени можеш да правиш това, между другото?

Брейдън се напрегна. Не бе очаквал това и очевидно Мегън току-що сама бе помислила по темата. Очите й се разшириха, след това се присвиха, а устните й се стиснаха подозрително.

— Доколкото знам, Породите се чифтосват само веднъж. За цял живот. — Поне такава бе информацията, която бе получил. — Точно както при истинските лъвове.

— Истинските лъвове имат шибан харем — изсъска тя, очите й блестяха мнително. — Един мъжки и до дванадесет женски.

— Чифтосват се само с една — увери я арогантно. — И се моля на небесата да последвам техния пример, защото ако трябва да се справям с още една жена, дори малко подобна на теб, ще хукна към бърлогата на Койотите, за да ме отърват от мъките ми. Ти, Мегън, заплашваш да унищожиш всичкия самоконтрол, който съм успял да постигна през годините.

— Моли се, наистина да се чифтосвате само веднъж — промърмори младата жена. Чувството на безсилие тежеше в гласа й, когато заговори и започна отново да се разхожда из стаята. — Защото аз не споделям.

Няколко секунди по-късно тя спря, обърна се към Брейдън и присви очи.

— Щом си толкова голям убиец, защо не проследиш хората, които убиха Породите тук?

— Първо, трябва да знам кого преследвам — изсумтя той. — Не трябва да убиваш заподозрените, Мегън. Не можеш да задаваш въпроси, ако не дишат. От четиримата изпратени Койоти, ти остави само един жив. Дай ми нещо, с което да работя, бейби.

Мегън скръсти ръце на гърдите си. Хубави, заоблени малки гърди, които пасваха идеално на дланите му. Твърдите зърна, стърчащи под тъканта на тениската й и уханието на желанието й връхлитаха сетивата му като горски пожар, излязъл извън контрол.

— Малко ми беше трудно да бъда добра, докато онези задници се опитваха да ме убият — сви рамене най-сетне тя. Но Брейдън имаше чувството, че бе имала намерение да каже нещо друго.

— Веднага щом разбера кой стои зад това, ще тръгна на лов. — Той запази отпуснатата си поза, облегнат на плота, пренебрегвайки едва прикритите погледи, които Мегън хвърляше към ерекцията, издуваща дънките му. С това темпо, пенисът му щеше да скъса ципа преди края на деня.

— Да, направи го — промърмори жената, обърна се и тръгна отново към масата.

Застана зад стола, облегна се на него и отново се взря в компютъра. Но не информацията преследваше ума й, Брейдън можеше да усети, колко е нервна в момента, знаейки какво предстои. Тайният й поглед към ерекцията, издуваща дънките му, му подсказа, че вниманието й вече е изместено от способностите му да убива към други, по-належащи въпроси. Същите тези въпроси, които тегнеха и в неговото съзнание и които той искаше да избегне.

— Нарича се шип — информира я мъжът хладно, знаейки, че отлагането няма да направи нещата по-лесни. — Но имам чувството, че вече го знаеш.

Силна руменина покри лицето й и Брейдън можеше да се закълне, че зърната й се стегнаха още повече. Те се притискаха към тениската със същата настойчивост, с която пенисът му се притискаше към дънките му.

— Да съм те питала? — каза остро Мегън, като се обърна рязко, изправи се и го погледна.

Брейдън вдигна рамене небрежно.

— Мога да го видя по лицето ти, Мегън. Толкова си нервна, че си на път да излезеш от кожата си. Няма смисъл от заобикалки или от игнориране на онова, което се случи.

— Може би съм малко нервна, след като изглежда съм залепена за един арогантен, всезнаещ разбойник, решен да ме ядосва цяла сутрин — посочи тя, успявайки да изобрази хладно презрение, въпреки смущението си. — Това би извадило всяко момиче от релси, не мислиш ли?

— Някои, може би. — Брейдън наклони глава в съгласие, а устните му се извиха в усмивка. — Мисля, че това те вълнува повече от всичко друго. Зърната ти са твърди. Щяха ли да се втвърдят още повече, ако ти кажа за всички хладни оръжия, с които можеш да си играеш?

Мегън пое дълбоко дъх, изражението й стана бунтовно, докато го гледаше.

— О, да, кръвта и вътрешностите наистина ме възбуждат — изсумтя саркастично. — Обзалагам се, че твоите ще направят чудеса с мен.

— Не кръвта ми искаш точно сега, Мегън. — Породата се напрегна, когато погледът й отново се насочи надолу, дишането й стана по-тежко, очите й трепнаха върху слабините му, преди да се повдигнат отново. — Малко е късно за преструвки, скъпа. Този шип може да те изнервя, но ти го искаш. Мога да го подуша.

— Ще ти отрежа носа. — Мегън потърка ръце, преди лека тръпка да разтърси стройното й тяло. Тя нарастваше вътре в нея, точно както бе казал Джонас. Нуждата от чифтосване, от зачеване. До три дни, най-много седмица, непреодолимата нужда щеше да стане почти невъзможна за отхвърляне. След това, възбудата щеше да стане по-лесна за предизвикване, въпреки че реакциите щяха да бъдат по-близо до нормалните.

Нищо нямаше да накара шипа да изчезне. Слава богу.

Това бе най-голямото удоволствие, което Брейдън бе изпитвал с жена.

Най-голямото удоволствие, което някога бе дарявал, дори под влияние на наркотиците, давани му от учените.

— Мислех, че малкото ти хапче би трябвало да поправи това — гласът й бе по-дрезгав, изпълнен с възбудата, която започна да набира сила вътре в нея.

— То само ще облекчи най-тежките ефекти от разгонването. Няма да има болка, ако ти не отхвърляш възбудата. — Тя може да не страдаше, но него го убиваше.